имам нужда от терапия

от доста време насам психическото ми състояние прогресивно се влошава ... май имам нужда от психотерапия

бихте ли могли да ме насочите към кого да се обърна за помощ, от София съм

изпитвам постоянен страх, напрежение, безнадеждност и отчаяние, мъчат ме черни и страшни мисли, които не мога да контролирам, чувствам че губя контрол над себе си и че ще полудея... няма почивка за съзнанието ми, не мога да си почина и да се успокоя, мислите не спират

правя нервни кризи без да има реален повод, все съм на нокти, не мога да се отпусна, станала съм раздразнителна, ядосвам се и се гневя на хората, обвинявам ги за какво ли не, а те с нищо не са ми виновни

усещам че затъвам в някаква черна дупка

не искам да приказвам празни приказки или да разнищвам детството и отношенията с родителите си.... искам някаква реална помощ, да видя с помощта на специалист къде бъркам, как да променя мисленето си

кой може да ми помогне?

Никой не може да ти каже къде бъркаш. Всеки е индивидуален и бърка по индивидуални начини. Всеки може да ти каже като каква те възприема.

"да видя с помощта на специалист къде бъркам, как да променя мисленето си "

Защо смяташ, че не можеш да промениш мисленето си? Сигурно влизаш в множество роли през деня и си променяш мислите.
Какво искаш? Промяна в мислите или промяна в начина на живот?

А иначе Реална помощ психолог не може да ти даде. Не може и да ти каже какво си в положителен план. Той само ти открива недостатъци и те прави зависим от него.

"кой може да ми помогне?"

Човек сам ако не си помогне, никой няма да му помогне.

"Човек сам ако не си помогне, никой няма да му помогне. "

Доживях ти да го кажеш, хайде помогни си сам първо, тогава говори празни приказки на другите.

Естествено, че им говоря празни приказки. Но и те ми опонират със същото. Просто исках да се науча да съм като тях.

Ако не е удобно да се пише в темата, за да не се възприеме като реклама, можете да ми оставите препоръка за психолог на бележки.

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ, НАЙ-ВЕЛИКИЯ

СТЪЛБИЩЕ НАД СТАРА СОФИЯ

And she’s buying a stairway to Heaven
Led Zeppelin

Все нагоре тя пее и страда
по спиралната скърцаща стълба
в тази тъмна изгниваща сграда
между паяци, мишки и гълъби.

А навън е пазар и е залез –
има гъби, лалета, хора.
Ето – облакът взривно се пали
и сред локвите зейва простора.

Долу никой за нея не знае.
Вътре плаче тя – сякаш зазидана.
Но се качва и става Даная:
там по стълбата – залезът слиза

от прозореца в горната стая,
който грее дъждовен и златен.
Тя отдолу е гола Даная...
Или Рембранд с молци в халата?

Тя върви, обладана, нагоре,
към прозореца с долната врява.
През разтворил крилете прозорец
ново стълбище й се явява:

тя се качва в дъждовния облак –
горе в края му слънцето свети:
отвъд края на този следобед,
отвъд Края – завинаги свети...

Над трупа й се трупа тълпата.
Кръв и вестник. Пазарска е врявата.
Жълт подлистник, предал новината,
ще отложи за малко забравата...

Тя се качва все още нататъка –
не е свършена, а съвършена!
Тя се качва през края към някаква
светла нощ. Тук е тъмно и денем.

1994

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

да споделя личен опит. Преди много години попаднах тук и писах ли, писах. След това четях внимателно какво съм написала, но не само за себе си, а и на какво уча другите. При мене имаше голям ефект, поне аз вярвам в това.

Това мисля, да направя и аз.
Дали след това ще се върна не зная.

Мога да ти дам един съвет, но преди това искам да знаеш, че не съм нито психолог, нито психоаналитик, нито психиатър, нито лекар... аз съм обикновен човек... като теб.

Вариант 1:
Вземи си отпуска поне 1 седмица. Отиди сред природата - сам... без телефон, телевизор, радио, компания, компютър... нищо.... само ти и дрехите ти на гърба...
Изкарай тази седмица в абсолютно мълчание. Когато ти се яде - яж, когато ти се спи - спи. Просто не говори с никой за нищо. Все едно нямаш уста.

Вариант 2:
Затвори се 1 денонощие у дома. Изключи всичко... позна... телефон, телевизор... Да си си само ти... Сложи си тъмна превръзка на очите и си дай дума, че няма да я сваляш до следващия ден по същото време и няма да поглеждаш през това време. Просто си го изпълни.

Поне едно от тези две неща мисля че би ти било от помощ.

Успех.

Отново подчертавам. Не съм медицинско лице. Просто ти давам съвет като обикновен човек на обикновен човек.

Това еднократно ли? Или веднъж годишно? Дай по-конкретно, моля.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Не... Вариант 1. Еднократно. Достатъчно. Завинаги.

Хм. Звучи даже лесно.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Да... не е трудно... хич даже...

Трябват ти много пари и много секс.



Force the evil light!

Пропуснах да спомена. Ако тръгнеш да правиш някое от тези двете - знай че ще се задействат някои процеси у теб. Не задържай нито една от емоциите, които ще изригнат от теб - просто отпусни душата си и бъди с тях.

Ще затънеш повече.
И двете в голямо количество трудно се управляват.

Вариант 3. Може да се използва преди вариант 1 или вариант 2, както и самостоятелно.
Отиваш на безлюдно място / задължително безлюдно/ и крещиш, удряш, тичаш, ревеш додето изкараш всичко от себе си.

Ако нямаш сили за горното преминаваш към вариант 4, подобен на вариант 2. Лягаш на легло в самостоятелна стая в ембрионална поза и не мърдаш. Не мислиш за нищо и не вършиш нищо.

Хм. Най-вероятно е излезе страхът и да получа паническа атака.

Получавала съм няколко пъти, но са доста силни, да не кажа почти отвеждащи ме отвъд ръба и вече се пазя.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Паническите атаки спадат към заболяванията и по- горното не е за препоръчване. Мисля, че за предпочитане е условията на живот да се променят / възможностите та човека в такава ситуация са доста по- малки/ и след отминаване на атаката да се опита двете страни да се срещнат на сравнително безопасно разстояние.
Не съм привърженичка и на шоковата терапия.

А, то само шокова терапия ми остава да си приложа, и потресът ще е пълен.
Не, мерси.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън