Интересни цитати
27 отговора
0 прегледа
Интересни цитати
Този е за Света гора и това как живеят монасите там. Понеже и те като нас се целят високо, то може би представлява интерес:
Може би тук е мястото да опиша с няколко думи мястото на действието - мястото, където Паисий е писал своята История, за да можеш и ти, читателю мой, ако не си ходил там (ако си жена - не се и надявай!), поне мислено да се потопиш в атмосферата на онова време и на ония нрави.
Ако погледнеш някоя географска карта на Балканския полуостров, ще видиш на изток от Солун една костелива ръка да се протяга от сушата на вътре в Средиземно море (това е Халкидическият полуостров), ръката обаче има само три пръста, палеца и кутрето ги няма, и на един от пръстите - на този, дето е най на изток, се намира Света гора, което ще рече Свещената планина, наричана от простите гърци Атон, понеже най-високият й връх се наричал Атос, а на самия връх имало някога град, нари¬чан Акроатос.
„Върховете на Атон достигат онези места на небето, откъдето идват дъждовете " - пише в древните книги. Говори се, че още в онези стари времена тук са живели хора и още тогава планината се е наричала Свещена, понеже тук е било пълно със светилища на езически богове.
След като разпнали Исуса, Дева Мария, придружавана от апостол Йоан, избягала от Йерусалим, качили се на един кораб да идат на остров Кипър, но морска буря отнесла кораба далеч на север, далеч на запад,
когато бурята утихнала, над кораба се извисявал белият връх на Атон. Богородица била очарована от красотата на Свещената планина.
- Нека това място бъде моят жребий, който ми се дава от моя Син и Бог - възкликнала тя. - И нека тук идват всички, които искат да се откъснат от земните грижи и с всичката си душа да служат на Бога.
Пръв тук се заселил някой си Атанасий от Трапезунд, станало това по времето на император Никифор Фока, сиреч по времето на нашия цар Петър, малко преди завладяването на България от византийците; казват, че Дева Мария му се явила на този Атанасий и му посочила точно къде да се засели и построил той тук сред най-красивата зелена долина първия манастир - Великата Света лавра.
Сигурно Богородица не само на него е посочила това свято място, защото насам започнали да прииждат монаси от всички земи наоколо и през следващите десетина години българските, византийските, сръбските, грузинските, арменските, румънските, украинските и руските царе започнали да градят тук манастири; като свършили поляните, градели манастирите в гънки¬те на планината, по скалите, по върховете, над пропасти¬те, на някои манастири стените се вдигат направо от морето; между манастирите като паяжини криволичат тънки пътеки, наоколо зеленеят лозя и маслини, дафинови храсти и буки, кленове, кестени и вишни, мирта, хвойна и брястове, коприва, магарешки бодил и вечнозеленият дъб пърнар, боровете се катерят по височините, навсякъде стърчат зелените свещи на кипарисите - 30 манастира с по хиляда монаси е имало в ония времена, повече от 500 скита с над 1000 църквички и още хиляди обиталища на отшелници.
Наричат Света гора Черната република, защото никой земен владетел, бил той цар, крал или император, нямал власт над Атон. За непосветения трябва да кажа, че от ония древни времена и до днес тук живеят само монаси, само мъже, женски крак не е стъпвал по тази земя никога и никога няма да стъпи, няма и никакви други питомни женски твари - ни кози, ни крави, нито кобили, нито магарици, нито котки, - само котараци се разхождат из манастирските дворове, няма дори кокошки - да не би да се изкушат братята и да изпаднат в съблазън по женска плът.
Животът тук е суров и строг от древни времена - до днес . Никой няма никаква собственост - когато някой мъж се подстригва за монах, съблича се гол и струпва всички свои дрехи и вещи в краката на игумена, отказвайки се от собствеността си и от свободата си; всички монаси са облечени в еднакви черни дрехи, хранят се с еднаква храна: супа от грах или картофи, после боб или бакла, чаша вино наполовина с вода - това е обедът, в празниците - риба, но този разкош бива два-три пъти в годината; килиите никога не се заключват, ако някой скрие нещо от другите - проклинат го и го прогонват, лишават го от погребение.
Дървеното клепало буди монасите по тъмно преди разсъмване, обикновената утринна молитва трае 6 часа, литургията - 2, повечерието - 1 час. Неделната утринна продължава 12 часа, на големи празници - 14 часа.
Монасите правят поклони до пояс без прекъсване, кланят се дори когато се движат, мълвейки молитви безспир, за сън им се полагат два пъти по два часа...
Според степента на своята духовна строгост монасите правят различен брой земни поклони: падаш на колене, простираш ръце напред, удряш чело о пода, изправяш се на крака, вдигаш глава нагоре, прекръстваш се с дясната ръка, за да не сбъркаш сметката - след всеки поклон с лявата прехвърляш едно зърно на броеницата, мълвейки молитва; падаш пак на колене, простираш пак ръце напред, удряш чело о пода, ставаш на крака, прекръстваш се с дясната ръка, с лявата прехвърляш едно зърно на броеницата и т.н.; схимниците и аскетите правят на ден от 1200 до 4000 земни поклона, спят върху трошени камъни или сухи бодли и за да не избие плътта им в греховни въжделения, през свободното си време пренасят торби камъни от едно място на друго и обратно;
най-съвършените гладували съвършено - разговявали веднъж в месеца: изяждали по 5 маслини и пет фурми; някои, за да докажат твърдостта си, не извършвали нито едно движение, не продумвали нито една дума.
Като се има предвид, че Света гора се намира в сърцето на Древна Гърция, където голотата и чистотата са били из¬дигнати в култ - загадъчна и непонятна е задължителната нечистоплътност на монасите в Черната република: монахът може да почисти и измете килията си само един път в годината - преди Пасха; няма право да реже нито косъм от главата си, никога не се преоблича; ако се наложи да се преоблече, прави го нощем в тъмното, понеже е забранено да види собственото си голо тяло; забранено е да се мие, за къпане не става и дума, няма право да се къпе и в морето, понякога в краен случай позволяват на някого да си измие главата, ако келът по нея стане нетърпим...
На моето удивление - кой е измислил това и защо, едва ли Дева Мария е заповядала на монасите да тънат в мръсотия - един млад послушник от Зографския манастир ми отвърна, че поради силната си вяра в Христос Бог превръщал кирта и мръсотията на монасите в благоухание ...
Но душите им - душите им били божествено чисти!
Може би тук е мястото да опиша с няколко думи мястото на действието - мястото, където Паисий е писал своята История, за да можеш и ти, читателю мой, ако не си ходил там (ако си жена - не се и надявай!), поне мислено да се потопиш в атмосферата на онова време и на ония нрави.
Ако погледнеш някоя географска карта на Балканския полуостров, ще видиш на изток от Солун една костелива ръка да се протяга от сушата на вътре в Средиземно море (това е Халкидическият полуостров), ръката обаче има само три пръста, палеца и кутрето ги няма, и на един от пръстите - на този, дето е най на изток, се намира Света гора, което ще рече Свещената планина, наричана от простите гърци Атон, понеже най-високият й връх се наричал Атос, а на самия връх имало някога град, нари¬чан Акроатос.
„Върховете на Атон достигат онези места на небето, откъдето идват дъждовете " - пише в древните книги. Говори се, че още в онези стари времена тук са живели хора и още тогава планината се е наричала Свещена, понеже тук е било пълно със светилища на езически богове.
След като разпнали Исуса, Дева Мария, придружавана от апостол Йоан, избягала от Йерусалим, качили се на един кораб да идат на остров Кипър, но морска буря отнесла кораба далеч на север, далеч на запад,
когато бурята утихнала, над кораба се извисявал белият връх на Атон. Богородица била очарована от красотата на Свещената планина.
- Нека това място бъде моят жребий, който ми се дава от моя Син и Бог - възкликнала тя. - И нека тук идват всички, които искат да се откъснат от земните грижи и с всичката си душа да служат на Бога.
Пръв тук се заселил някой си Атанасий от Трапезунд, станало това по времето на император Никифор Фока, сиреч по времето на нашия цар Петър, малко преди завладяването на България от византийците; казват, че Дева Мария му се явила на този Атанасий и му посочила точно къде да се засели и построил той тук сред най-красивата зелена долина първия манастир - Великата Света лавра.
Сигурно Богородица не само на него е посочила това свято място, защото насам започнали да прииждат монаси от всички земи наоколо и през следващите десетина години българските, византийските, сръбските, грузинските, арменските, румънските, украинските и руските царе започнали да градят тук манастири; като свършили поляните, градели манастирите в гънки¬те на планината, по скалите, по върховете, над пропасти¬те, на някои манастири стените се вдигат направо от морето; между манастирите като паяжини криволичат тънки пътеки, наоколо зеленеят лозя и маслини, дафинови храсти и буки, кленове, кестени и вишни, мирта, хвойна и брястове, коприва, магарешки бодил и вечнозеленият дъб пърнар, боровете се катерят по височините, навсякъде стърчат зелените свещи на кипарисите - 30 манастира с по хиляда монаси е имало в ония времена, повече от 500 скита с над 1000 църквички и още хиляди обиталища на отшелници.
Наричат Света гора Черната република, защото никой земен владетел, бил той цар, крал или император, нямал власт над Атон. За непосветения трябва да кажа, че от ония древни времена и до днес тук живеят само монаси, само мъже, женски крак не е стъпвал по тази земя никога и никога няма да стъпи, няма и никакви други питомни женски твари - ни кози, ни крави, нито кобили, нито магарици, нито котки, - само котараци се разхождат из манастирските дворове, няма дори кокошки - да не би да се изкушат братята и да изпаднат в съблазън по женска плът.
Животът тук е суров и строг от древни времена - до днес . Никой няма никаква собственост - когато някой мъж се подстригва за монах, съблича се гол и струпва всички свои дрехи и вещи в краката на игумена, отказвайки се от собствеността си и от свободата си; всички монаси са облечени в еднакви черни дрехи, хранят се с еднаква храна: супа от грах или картофи, после боб или бакла, чаша вино наполовина с вода - това е обедът, в празниците - риба, но този разкош бива два-три пъти в годината; килиите никога не се заключват, ако някой скрие нещо от другите - проклинат го и го прогонват, лишават го от погребение.
Дървеното клепало буди монасите по тъмно преди разсъмване, обикновената утринна молитва трае 6 часа, литургията - 2, повечерието - 1 час. Неделната утринна продължава 12 часа, на големи празници - 14 часа.
Монасите правят поклони до пояс без прекъсване, кланят се дори когато се движат, мълвейки молитви безспир, за сън им се полагат два пъти по два часа...
Според степента на своята духовна строгост монасите правят различен брой земни поклони: падаш на колене, простираш ръце напред, удряш чело о пода, изправяш се на крака, вдигаш глава нагоре, прекръстваш се с дясната ръка, за да не сбъркаш сметката - след всеки поклон с лявата прехвърляш едно зърно на броеницата, мълвейки молитва; падаш пак на колене, простираш пак ръце напред, удряш чело о пода, ставаш на крака, прекръстваш се с дясната ръка, с лявата прехвърляш едно зърно на броеницата и т.н.; схимниците и аскетите правят на ден от 1200 до 4000 земни поклона, спят върху трошени камъни или сухи бодли и за да не избие плътта им в греховни въжделения, през свободното си време пренасят торби камъни от едно място на друго и обратно;
най-съвършените гладували съвършено - разговявали веднъж в месеца: изяждали по 5 маслини и пет фурми; някои, за да докажат твърдостта си, не извършвали нито едно движение, не продумвали нито една дума.
Като се има предвид, че Света гора се намира в сърцето на Древна Гърция, където голотата и чистотата са били из¬дигнати в култ - загадъчна и непонятна е задължителната нечистоплътност на монасите в Черната република: монахът може да почисти и измете килията си само един път в годината - преди Пасха; няма право да реже нито косъм от главата си, никога не се преоблича; ако се наложи да се преоблече, прави го нощем в тъмното, понеже е забранено да види собственото си голо тяло; забранено е да се мие, за къпане не става и дума, няма право да се къпе и в морето, понякога в краен случай позволяват на някого да си измие главата, ако келът по нея стане нетърпим...
На моето удивление - кой е измислил това и защо, едва ли Дева Мария е заповядала на монасите да тънат в мръсотия - един млад послушник от Зографския манастир ми отвърна, че поради силната си вяра в Христос Бог превръщал кирта и мръсотията на монасите в благоухание ...
Но душите им - душите им били божествено чисти!
Редактирано от Eholincho на
Re: Интересни цитати
Иди да те изчеластрят монасите,че и без тва у тоия форум по-голям отврат представящ се за мъж няма. От женските никове Хана е безпосрния първенец отзад напред. Ма що не се земете па да изгорите с огъня отвънка ем ш си готвите мъде с чесън и ще правите оргии с монасите. Хана имала неква прозрачна ношница, а ти като си намажеш ануса със вазелин там мигом залепват смукала 45 неорганични и 4-5 манафа
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
в отговор на FireFromWithin
#4
Re: Интересни цитати
Мхм. От клинична гледна точка. Същата морбидна вманиаченост с която дон Хуан говори за старите ясновидци. Дали е било истина или не - морбидната вманиаченост си е морбидна вманиаченост в която и епоха и общество да се намира.
п.п. Има препратки към тибетските монаси, но разликата е именно в липсата на вманиаченост при тях (става въпрос, като обща тенденция, която явно се поощрява при християните). Доста съществена разлика.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
п.п. Има препратки към тибетските монаси, но разликата е именно в липсата на вманиаченост при тях (става въпрос, като обща тенденция, която явно се поощрява при християните). Доста съществена разлика.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
Re: Интересни цитати
Нема що. Откачени паразити чиято главна роля е да показват и религиозната лиудост маскирана като праведност та обикновения човек да си вика0не са само търтеи с линкълни и ролекси -има и праведни.
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
в отговор на FireFromWithin
#6
Re: Интересни цитати
Да охладим желязото . :)
Иглата
От старост ли пуста, от грижа ли, от що ли, уж късно си легнаха снощи, а още първи петли непропели, баба Ната отвори очи и повече не можа да ги затвори. Въртя се из чергите, обръща се, пъшка, па стана, разрови жаравата, сложи сухи съчки и приклекна до огнището. След малко, усетила топлото, и котката пристигна, отърка се около кръста й, попротегна се и се сви на кълбо в краката й. Стояха тъй двете, унесени в своите мисли, стояха и мълчаха, котката се напече и замърка отново, а баба Ната не ще и не ще.
- То се е видяло, че тъй ще си осъмна - си рече старата, - ами я да взема да закърпя калцуна на дядото, че гледах го вчера, съвсем беше зяпнал на петата.
Надигна се баба Ната, намери игла и конец, хвърли още малко съчки на огъня, обеси очилата на носа си и почна да вдява. Наплюнчи конеца, усука му края, за да се изостри и влезе по-лесно, мъчи се, пухтя - не ще да се вдене и не ще!
- То, аслъ нито очите му очи, нито очилата му очила. Колкото видя с тях, толкова и без тях. Откога му викам на стария: заведи ме в града да си премеря и си купя очила, дето виждат, че голи и боси ще тръгнем, а той:
- Лесна работа, вика. И това ще бъде.
- Лесна, лесна, ама ето, че не е лесна вече. Перде ли пусто се е спуснало, от слабост ли е, ама само ми се мержелее нещо отпредя, а какво е, нито го виждам, нито го познавам. Да имаше поне газ, щях да пална лампата, а то - не стига старотията, а и сиромашия отгоре.
Откъсна малко от върха на конеца старата, наплюнчи го пак, пак го усука с костеливите си пръсти и го насочи наново към иглата. И уж право мери към ухото, ама пустите ръце нали и те треперят! Тъкмо да го мушне, гдето трябва, мръднат, конецът се подкриви и не ще да влезе.
- Опустяла пуста - тросна й се баба Ната. - То игла като игла ли е? Едно време ги продаваха с уши, хе, като пенджери големи, а сега ги свили, свили, че сякаш са залепнали.
- Не е крива иглата, не е - обади се зад нея събудилият се вече дядо Стоил, - а годините, годините! Одъртяла си вече, одъртяла! Не се ли видиш!
- Одъртяла е баба ти! Ти, като си млад, защо не станеш да я вденеш?
- Ще стана, ще стана и завчас ще я направя. Хем без очила ще я вдяна.
- Ще я вденеш зер. То ако с приказки се вдяваше, и Гочо Слепият щеше да я вдене. Недей мърмори там из чергите само, а ако можеш, стани и я направи, та да те закърпя.
Дядо Стоил се попочеса, прибра си разхлабените потури, привлече се до огнището при бабата, взе иглата и конеца, мъчи се, пънкави се и той и не можа да я вдене.
- Видиш ли? Аз ти казвам, че ухото й е тясно и таквози, а ти...
- Не е тясно, не е, ами очите ми сълзят от прозявката, види се, затова.
- И да сълзят, и да не сълзят, все толкова ще я свършиш и ти като мене, ами я опитай с очилата.
Подаде му очилата баба Ната, надяна ги старият, опита веднъж, още веднъж и още веднъж - петлите потретиха, почна да се съмва, а конецът не влиза.
Въртя се дядо Стоил, надига се, опъва шия, подклажда баба Ната огъня да светне повече, за да види по-добре, и пак нищо не излезе.
Най-после старецът се ядоса, ритна котката, тръсна иглата и конеца на бабата в полата и стана да си търси шапката. Бърка из долапите, рови из чергите и все мърмори сърдито:
- Игли! Конци! Това най-напред не е мъжка работа, а женска! Кога аз през живота си съм папал такива дивотии? Все да измислиш нещо!
- Женска ли е, мъжка ли е, не зная, ама и двама сме ослепели. Това зная аз.
- Ослепели! Вятър работа! Взела една иглица като косъмче тънка и един конец като въже и... ослепели.
- Аз пък ще реча: не е до иглицата, Стоилее, не е, а не виждаме вече, не виждаме.
- Е, хубаво де, хубаво - поомекна дядо Стоил, - щом пък сме толкова ослепели, не се мъчи и не карай мене, а дай на Лилка да ти я вдене и толкова.
- Тя, Лилка, че ще я свърши, ще я свърши, ами спи си детето, защо да го будим?
- Спи ами. Я се извий да я видиш. Ококорило е очи като лисиче в дупка.
Лалка, малкото внуче на дядови Стоилови, като закъснееше вечер, често оставаше да спи у тях. Щом видя, че се е събудила, и баба Ната я завика:
- Стани, Лилке, стани, бабиното, да ни вденеш тая пуста игла, че цяла нощ с дяда ти се мъчим и не можем. Стани да ни помогнеш.
Детето се попротегна, потърка очи, измъкна се по ризка от леглото и седна при огъня между двамата. Баба Ната притегли чергата, зави му гръбчето, подаде му иглата и конеца и двамата се вторачиха в ръцете му да го гледат какво ще прави.
Лилка хвана конеца, дигна иглата, погледа, погледа, па извика ухилено:
- Ами че тая игла няма ухо ма, бабоо! Тя е счупена.
Старците не можаха да рекат нищо.
Тъй си останаха като заковани.
Благодарение на : slovo.bg
Иглата
От старост ли пуста, от грижа ли, от що ли, уж късно си легнаха снощи, а още първи петли непропели, баба Ната отвори очи и повече не можа да ги затвори. Въртя се из чергите, обръща се, пъшка, па стана, разрови жаравата, сложи сухи съчки и приклекна до огнището. След малко, усетила топлото, и котката пристигна, отърка се около кръста й, попротегна се и се сви на кълбо в краката й. Стояха тъй двете, унесени в своите мисли, стояха и мълчаха, котката се напече и замърка отново, а баба Ната не ще и не ще.
- То се е видяло, че тъй ще си осъмна - си рече старата, - ами я да взема да закърпя калцуна на дядото, че гледах го вчера, съвсем беше зяпнал на петата.
Надигна се баба Ната, намери игла и конец, хвърли още малко съчки на огъня, обеси очилата на носа си и почна да вдява. Наплюнчи конеца, усука му края, за да се изостри и влезе по-лесно, мъчи се, пухтя - не ще да се вдене и не ще!
- То, аслъ нито очите му очи, нито очилата му очила. Колкото видя с тях, толкова и без тях. Откога му викам на стария: заведи ме в града да си премеря и си купя очила, дето виждат, че голи и боси ще тръгнем, а той:
- Лесна работа, вика. И това ще бъде.
- Лесна, лесна, ама ето, че не е лесна вече. Перде ли пусто се е спуснало, от слабост ли е, ама само ми се мержелее нещо отпредя, а какво е, нито го виждам, нито го познавам. Да имаше поне газ, щях да пална лампата, а то - не стига старотията, а и сиромашия отгоре.
Откъсна малко от върха на конеца старата, наплюнчи го пак, пак го усука с костеливите си пръсти и го насочи наново към иглата. И уж право мери към ухото, ама пустите ръце нали и те треперят! Тъкмо да го мушне, гдето трябва, мръднат, конецът се подкриви и не ще да влезе.
- Опустяла пуста - тросна й се баба Ната. - То игла като игла ли е? Едно време ги продаваха с уши, хе, като пенджери големи, а сега ги свили, свили, че сякаш са залепнали.
- Не е крива иглата, не е - обади се зад нея събудилият се вече дядо Стоил, - а годините, годините! Одъртяла си вече, одъртяла! Не се ли видиш!
- Одъртяла е баба ти! Ти, като си млад, защо не станеш да я вденеш?
- Ще стана, ще стана и завчас ще я направя. Хем без очила ще я вдяна.
- Ще я вденеш зер. То ако с приказки се вдяваше, и Гочо Слепият щеше да я вдене. Недей мърмори там из чергите само, а ако можеш, стани и я направи, та да те закърпя.
Дядо Стоил се попочеса, прибра си разхлабените потури, привлече се до огнището при бабата, взе иглата и конеца, мъчи се, пънкави се и той и не можа да я вдене.
- Видиш ли? Аз ти казвам, че ухото й е тясно и таквози, а ти...
- Не е тясно, не е, ами очите ми сълзят от прозявката, види се, затова.
- И да сълзят, и да не сълзят, все толкова ще я свършиш и ти като мене, ами я опитай с очилата.
Подаде му очилата баба Ната, надяна ги старият, опита веднъж, още веднъж и още веднъж - петлите потретиха, почна да се съмва, а конецът не влиза.
Въртя се дядо Стоил, надига се, опъва шия, подклажда баба Ната огъня да светне повече, за да види по-добре, и пак нищо не излезе.
Най-после старецът се ядоса, ритна котката, тръсна иглата и конеца на бабата в полата и стана да си търси шапката. Бърка из долапите, рови из чергите и все мърмори сърдито:
- Игли! Конци! Това най-напред не е мъжка работа, а женска! Кога аз през живота си съм папал такива дивотии? Все да измислиш нещо!
- Женска ли е, мъжка ли е, не зная, ама и двама сме ослепели. Това зная аз.
- Ослепели! Вятър работа! Взела една иглица като косъмче тънка и един конец като въже и... ослепели.
- Аз пък ще реча: не е до иглицата, Стоилее, не е, а не виждаме вече, не виждаме.
- Е, хубаво де, хубаво - поомекна дядо Стоил, - щом пък сме толкова ослепели, не се мъчи и не карай мене, а дай на Лилка да ти я вдене и толкова.
- Тя, Лилка, че ще я свърши, ще я свърши, ами спи си детето, защо да го будим?
- Спи ами. Я се извий да я видиш. Ококорило е очи като лисиче в дупка.
Лалка, малкото внуче на дядови Стоилови, като закъснееше вечер, често оставаше да спи у тях. Щом видя, че се е събудила, и баба Ната я завика:
- Стани, Лилке, стани, бабиното, да ни вденеш тая пуста игла, че цяла нощ с дяда ти се мъчим и не можем. Стани да ни помогнеш.
Детето се попротегна, потърка очи, измъкна се по ризка от леглото и седна при огъня между двамата. Баба Ната притегли чергата, зави му гръбчето, подаде му иглата и конеца и двамата се вторачиха в ръцете му да го гледат какво ще прави.
Лилка хвана конеца, дигна иглата, погледа, погледа, па извика ухилено:
- Ами че тая игла няма ухо ма, бабоо! Тя е счупена.
Старците не можаха да рекат нищо.
Тъй си останаха като заковани.
Благодарение на : slovo.bg
Редактирано от FireFromWithin на
Re: Интересни цитати
"Чувството за собствената значимост е най-големият враг на човека. Когато се чувства засегнат от деянията и злодеянията на хората, това отслабва силите му. Чувството за собствена значимост заставя човек да прекара по-голямата част от живота си засегнат от някого или нещо."
"Ако виждащите успяват да се владеят в присъствието на дребните тирани, те със сигурност ще могат да се изправят безнаказано и пред непознатото, а след това да издържат и на присъствието на непознаваемото."
"Първият принцип в изкуството на прикриването е, че воинът сам избира бойното поле. Един воин никога не влиза в сражение, без да познава местността."
"Воинът сгъстява времето — това е шестият принцип в изкуството на прикриването. Дори един миг е от значение. Когато водиш битка за живота си, секундата е вечност, една вечност, която може да реши изхода от битката. Целта на воина е да успее, затова той сгъстява времето. Воинът не пропилява нито миг."
"Воинът не се хвърля в непознатото от алчност. Алчността е подтик само в света на обикновените дела. За да дръзне да навлезе в тази ужасяваща самота на непознатото, човек трябва да има нещо повече от алчност. Обич, човек се нуждае от обич към живота, към интригуващото, към тайната. Човек се нуждае от неутолимо любопитство и безмерна храброст."
"Воинът гледа към идващото време. Обикновено ние гледаме как времето отминава. Само един воин може да промени това и да се обърне към времето, което идва към него."
"Духът слуша само когато му се говори с жестове. Обаче жестове не като знаци или движения на тялото, а като акт на пълно себеотдаване, акт на щедрост, на духовитост. Като жест към духа воинът изважда най-доброто от себе си и мълчаливо го поднася на абстракта."
И много , много други...Из Колелото на времето
"Ако виждащите успяват да се владеят в присъствието на дребните тирани, те със сигурност ще могат да се изправят безнаказано и пред непознатото, а след това да издържат и на присъствието на непознаваемото."
"Първият принцип в изкуството на прикриването е, че воинът сам избира бойното поле. Един воин никога не влиза в сражение, без да познава местността."
"Воинът сгъстява времето — това е шестият принцип в изкуството на прикриването. Дори един миг е от значение. Когато водиш битка за живота си, секундата е вечност, една вечност, която може да реши изхода от битката. Целта на воина е да успее, затова той сгъстява времето. Воинът не пропилява нито миг."
"Воинът не се хвърля в непознатото от алчност. Алчността е подтик само в света на обикновените дела. За да дръзне да навлезе в тази ужасяваща самота на непознатото, човек трябва да има нещо повече от алчност. Обич, човек се нуждае от обич към живота, към интригуващото, към тайната. Човек се нуждае от неутолимо любопитство и безмерна храброст."
"Воинът гледа към идващото време. Обикновено ние гледаме как времето отминава. Само един воин може да промени това и да се обърне към времето, което идва към него."
"Духът слуша само когато му се говори с жестове. Обаче жестове не като знаци или движения на тялото, а като акт на пълно себеотдаване, акт на щедрост, на духовитост. Като жест към духа воинът изважда най-доброто от себе си и мълчаливо го поднася на абстракта."
И много , много други...Из Колелото на времето
Редактирано от FireFromWithin на
в отговор на FireFromWithin
#9
тъпо
"воина" поне да беше обяснил защо са му интересни тия цитати иначе и 10-те религиозни книги да изпляска ефекта е равен на 0 защото "воина" си остава един религиозен тъпанар и "безсмислен" цитатаджия
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
Re: Интересни цитати
Следващият откъс е за една забележителна фигура от нашата история - Отец Матей Преображенски. Не е много известно, но освен освобождаването на България, той се е интересувал от механика и т.нар. вечен двигател:
След Освобождението Стамболов, вече министьр-председател на България, разказал в кафенето на Народното събрание следната история за Отец Матея :
Ходихме ний с него да проповядваме въстание. Веднъж, посред къра, му викам: защо сме тръгнали ний с тебе, отче, какво очакваме да получим за труда си? За този си, вика той, народен труд, аз вярвам, че ще получа спасение от Бога за бъдещия живот - да чуя как пеят там горе небесните сфери и да видя как Бог е направил своето перипетомобиле... Няма бъдещ живот, му викам аз, Бог, Христос, религията - всичко е измислено от хората, празна работа, вятър! - всичкото, викам му, е на тоя свят, друг свят няма... Три дена го мъчих, горкия, накрая ми повярва - загуби вярата си и за още три дена умря.
-Как тъй умря? - попитали недоумяващо депутатите.
-Ей тъй - рекъл Стамболов. - Втресе го и умря.
-За три дена?!
-Толкова може да живее без вяра човек - отвърнал Стамболов.
След Освобождението Стамболов, вече министьр-председател на България, разказал в кафенето на Народното събрание следната история за Отец Матея :
Ходихме ний с него да проповядваме въстание. Веднъж, посред къра, му викам: защо сме тръгнали ний с тебе, отче, какво очакваме да получим за труда си? За този си, вика той, народен труд, аз вярвам, че ще получа спасение от Бога за бъдещия живот - да чуя как пеят там горе небесните сфери и да видя как Бог е направил своето перипетомобиле... Няма бъдещ живот, му викам аз, Бог, Христос, религията - всичко е измислено от хората, празна работа, вятър! - всичкото, викам му, е на тоя свят, друг свят няма... Три дена го мъчих, горкия, накрая ми повярва - загуби вярата си и за още три дена умря.
-Как тъй умря? - попитали недоумяващо депутатите.
-Ей тъй - рекъл Стамболов. - Втресе го и умря.
-За три дена?!
-Толкова може да живее без вяра човек - отвърнал Стамболов.
Re: Интересни цитати
Интересен е животът и на великия наш държавник Стефан Стамболов. След провала на Старозагорското въстание, той бяга към родното Търново и намира грижа и подслон при Гранда Мола:
Покрит с рани и кръв, сломен от умора и глад и убит от тая несполука и от тия напразно дадени жертви, Стамболов успял да се промъкне в жилището на една жена, която го приела, скрила, церила раните му и подновила живота му.
Тая жена се казваше Гранда Мола. Обществото я подозираше в леко поведение и беше я клеймило със своята присъда. Там Стамболов и другарите му бунтовници намираха прибежище, помощ и утеха.
- Запомни от мене, момчето ми - говорела му Гранда Мола, като го къпела собственоръчно, - след всеки провал в живота, когато ти е най-тежко, когато ти се мре, тичай при жена, само от извора на живота, дето е между краката й, можеш да почерпиш сила и кураж, не когато си весел, а когато си отчаян, търси жената...
Стамболов е посветил на тази жена може би най-хубавото свое стихотворение:
Благодаря! Прибежище
защита, нежност и утеха
намерих аз при теб, жена,
под твойта скромна, бедна стреха.
Не от любов към мене само
ти ми показа милост, чест,
но от любов къмто народа
и затова, че бях злочест;
и за това, че зарад правда,
зарад свобода кръв пролях;
ала народът ми отвърна
с лъжа, измяна, подлост, страх.
Благодаря! Ти като майка
прибра ме и ме утеши
и със ръка грижлива, нежна
ти раните ми изцери...
По-късно, вече велик държавник, Стамболов често викал след третата чашка:
-Ще ми говорят те за Гранда Мола - курва била! Седя аз, свит на девет, в долапа, нахлуват заптиетата в стаята и чувам: „Знаем, че криеш баш комитата Стамболов. Ей ти 3000 златни лири да го издадеш. Не го ли издадеш, като го намерим, ще те обесим на вратнята!" - „Търсете!" - им каза спокойно Гранда Мола. Днес кой, не жена, кой мъж ще го направи: да предпочете смъртта пред парите? Курва била Гранда Мола - де повече такива курви да имаше България!
Покрит с рани и кръв, сломен от умора и глад и убит от тая несполука и от тия напразно дадени жертви, Стамболов успял да се промъкне в жилището на една жена, която го приела, скрила, церила раните му и подновила живота му.
Тая жена се казваше Гранда Мола. Обществото я подозираше в леко поведение и беше я клеймило със своята присъда. Там Стамболов и другарите му бунтовници намираха прибежище, помощ и утеха.
- Запомни от мене, момчето ми - говорела му Гранда Мола, като го къпела собственоръчно, - след всеки провал в живота, когато ти е най-тежко, когато ти се мре, тичай при жена, само от извора на живота, дето е между краката й, можеш да почерпиш сила и кураж, не когато си весел, а когато си отчаян, търси жената...
Стамболов е посветил на тази жена може би най-хубавото свое стихотворение:
Благодаря! Прибежище
защита, нежност и утеха
намерих аз при теб, жена,
под твойта скромна, бедна стреха.
Не от любов към мене само
ти ми показа милост, чест,
но от любов къмто народа
и затова, че бях злочест;
и за това, че зарад правда,
зарад свобода кръв пролях;
ала народът ми отвърна
с лъжа, измяна, подлост, страх.
Благодаря! Ти като майка
прибра ме и ме утеши
и със ръка грижлива, нежна
ти раните ми изцери...
По-късно, вече велик държавник, Стамболов често викал след третата чашка:
-Ще ми говорят те за Гранда Мола - курва била! Седя аз, свит на девет, в долапа, нахлуват заптиетата в стаята и чувам: „Знаем, че криеш баш комитата Стамболов. Ей ти 3000 златни лири да го издадеш. Не го ли издадеш, като го намерим, ще те обесим на вратнята!" - „Търсете!" - им каза спокойно Гранда Мола. Днес кой, не жена, кой мъж ще го направи: да предпочете смъртта пред парите? Курва била Гранда Мола - де повече такива курви да имаше България!
в отговор на FireFromWithin
#14
Re: Интересни цитати
Никво охлаждане! Не и докато не реша!
Сега ще ти обясня защо монасите в Атон строго спазват задължителна нечистоплътност, която е толкова озадачавааща на пръв поглед. На втори е доста елементарно - при положение, че там няма нищо женско и съдедът става женски. Нали се сещаш - като няма риба и ракът е риба. И за да не се проебат и тотално изпедерастят, най-лесното решение е - първо да са отблъскващи с миризма и нечистоплътност - второ - и ти да знаеш, че имаш право да се измиеш веднъж годишно, и ти трижди ще се замислиш преди да решиш да си го вкарваш или да даваш да ти го вкарват. И накрая ще с е откажеш. Та, нищо тайнствено и мистериозно - хората навсякъде са едни и същи по отношение на основните закони на психиката и биологията. И това, което отвън изглежда примамливо и екзотично, отвътре е... мацано дупе с тиква. И понякога буквално.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
Сега ще ти обясня защо монасите в Атон строго спазват задължителна нечистоплътност, която е толкова озадачавааща на пръв поглед. На втори е доста елементарно - при положение, че там няма нищо женско и съдедът става женски. Нали се сещаш - като няма риба и ракът е риба. И за да не се проебат и тотално изпедерастят, най-лесното решение е - първо да са отблъскващи с миризма и нечистоплътност - второ - и ти да знаеш, че имаш право да се измиеш веднъж годишно, и ти трижди ще се замислиш преди да решиш да си го вкарваш или да даваш да ти го вкарват. И накрая ще с е откажеш. Та, нищо тайнствено и мистериозно - хората навсякъде са едни и същи по отношение на основните закони на психиката и биологията. И това, което отвън изглежда примамливо и екзотично, отвътре е... мацано дупе с тиква. И понякога буквално.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
в отговор на silver.moon
#17
Re:Good news
though. Frequent exposure to outdoor sunshine, 20 minutes or so at a time, will help stimulate a fluoride calcified pineal gland. Just make sure you take off your hat. This is more important than most realize, because the pineal gland affects so much other enzyme and endocrine activity, including melatonin production.
[линк]
може би трябва да започна да мисля и да виждам дърветата по този начин, щото те са си това, а не онова, което виждаM с очите си.
Горе-долу така изглежда ствола, поне /по лични наблюдения/ като опреш чело в дървото и не мислиш, а просто възприемаш
[линк]
може би трябва да започна да мисля и да виждам дърветата по този начин, щото те са си това, а не онова, което виждаM с очите си.
Горе-долу така изглежда ствола, поне /по лични наблюдения/ като опреш чело в дървото и не мислиш, а просто възприемаш
в отговор на reborn2008
#18
Re:Good news
ще прочета повече за това.
благодаря.
веднага се сетих за тази стара, прекрасна песен
[линк]
I will sing this 2 my 1st born
благодаря.
веднага се сетих за тази стара, прекрасна песен
[линк]
I will sing this 2 my 1st born
Редактирано от silver.moon на
Re: Интересни цитати
след всеки провал в живота, когато ти е най-тежко, когато ти се мре, тичай при жена
дето викаше един познат - когато ми е най весело, ходя на гробища, така разбирам, че съм смъртен , когато ми е най тежко, пак там ходя, така разбирам, че все още съм жив. Може да е прав, кой знае ?
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
дето викаше един познат - когато ми е най весело, ходя на гробища, така разбирам, че съм смъртен , когато ми е най тежко, пак там ходя, така разбирам, че все още съм жив. Може да е прав, кой знае ?
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
в отговор на silver.moon
#20
Re:Good news
Питай я кви апчета трее се изпият за да се възприеме сияйното дърво
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich
Napoleon Bonaparte: Religion is what keeps the poor from murdering the rich