Дървен покрив

Колеги, подменям дървената покривна конструкция на двуетажна сграда.
Сградата е правоъгълна с размери в план 14/27 м, строена 1960 г, покрива е четирискатен.
Плочата над втори етаж е с обратни греди 25/50 през 4,30 м.
Стойките (попове) са 14/14 - при билото Н=3,50 м през 4,30 м. върху обратните греди.
Столиците получават подпорно разстояние 4,30 м. от поп до поп и товарна площ 2,30 м. Натоварването върху столиците е 850 кг/м.
При това зверско натоварване по новите норми за сняг, се получава сечение на столицата 14/28, ако се смята като греда на две подпори.
Това сечение ми се вижда много голямо, и въпросът ми е следният :

1. Тъй като конструктивно се поставят паянти под 45 градуса между столицата и стойката (поп) - примерно 12/12 - Може ли да се приеме че паянтите ще намалят подпорното разстояние на столиците ?

2. Ако това е така - примерно намалим подпорното радстояние от 4,30 на 3м - се получава едно по-нормално сечение на столицата - 14/16.

3. Съмненията ми за паянтите са продиктувани от недобрите съединения които се изпълняват в дървените конструкции - с пирони и ковани скоби.
С една дума това са податливи съединения - и ако подадат от вертикален товар - столицата ще заработи пак като греда на две опори - 4,30 от поп до поп.
Верно, че се изпълнява и зарязване от 2 см на паянтата към попа и столицата, но при усилие (натиск) от 3т. в паянтата е възможно да се получи сцепване надлъжно по зарязването в попа и столицата.

Тъй като литературата е доста оскъдна - ползвам Дървени конструкции на Даков и Тотев (там няма почти нищо) и Сградостроителство -

Молбата ми е да споделите вашата практика по казуса?

Разбира се, че може да се възползваш от по-изгодната статическа
схема, която ти дава вариантът с подкоси. За това удоволствие ще
трябва да се постараеш всички детайли да поемат своя дял.
Съединенията подкос-поп; подкос-столица трябва да предадат
натисковото усилие, а детайлът столица-поп може да се окаже
опънат.
Да оставим вече зарязванията, пироните и скобите в историята.
Съвременните детайли са с възлови перфорирани стоманени плочи
с винтове, болтове и осигуряващи зъбчати шайби.
В краен случай за осигуряване на приплъзването вместо зарязване
може да се поставят допълнителни трупчета (кушаци), закрепени
с винтове и шпилки.

Желая успех!

ql^2/8

Колегата ql2v8 е изчерпателен и е прав! Както винаги! (ще почерпи ли за добрите думи! )

Ако ти се струва, че изпълнителя може да не изпълни нещата - търси допълнително подпиране.

Успех!

Според мен 14/28см си е добра столѝца. Може да се сглоби от две 14/14. Само да добавя, да си сметнеш провисването с нормативен товар. Можеш и да добавиш нови стойки, за да намалиш подпорното разстояние:)

Две греди 14/14 (I=2*3200) не правят една 14/28 (I=25600), освен ако не се
сглобят по специален начин. "Специален начин" значи нещо различно от
това, което умеят кофражистите на обекта, които обикновено се занимават
и с покрива.

ql^2/8

Именно, не стават една !

Колега ql2/8, дай некой линк към тия по-съвременни детайли на съединения, белким я променим статическата схема!

Иначе и аз съм фен на ql2/8 - обаче представи си реакцията на майстора който маха старите попове 10/10 и столици 10/12 и слага нови 14/28 !!!!!!!!

Как да му обясниш, че вече сме европейци и вали 3 пъти повече сняг ?

Искаш линкове - ето линкове:

Нортоп

Немски сайт:
Gudzeit


Вносител за България:

ITT

Не мога да не се съглася с последното, предвид последните събития.:)

Мисля че колегата ql2v8 имаше предвид специален детайл, с който двете 14/14 да започнат да действат като една 14/28, а не промяна на статическата схема. Нортоп имат подобни елементи ... двустранни дюбелни шайби, по народному "булдог". Представлява кръгла шайба с двустранни зъбци и отвор по средата. Слага се между двете греди и се стягат с шпилки най-общо казано. Това, което се изчислява е през какво разстояние се поставят шайбите, съответно шпилките. Има методика за изчислението(мисля, че беше в учебника на ВИАС).
Колкото до другото, моят личен опит с "майстора" е, че не само трябва да му обясниш като на идиот точно какво трябва да направи стъпка по стъпка, а и, че трябва да го направи точно както ти си му казал, без дори и за секунда да си помисли да влага или да спестява нещо от себе си без да те пита. Защото правят такива простотии, че не ми се почва темата.

Проблемът може да се реши на няколко нива:

На обекта:
Както каза Вожда, двустранните зъбчати шайби "булдог" е един от вариантите. Може да се заковат стоманени перфорирани плочи от двете
страни през известно разстояние. И двата варианта не предават 100%
срязващите усилия между дяловете заради податливостта на съединенията.
Някои предпочитат за подобни тежко натоварени елементи да комбинират
два стомамени U-профила с дървена греда между тях: ]|[ свързани с шпилки.

В дърводелска работилница:
Може да се приложи лепене в комбинация с правоъгълни дървени дюбели, врязани в двата дяла. За целта са необходими по-прецизни инструменти
и лепила, изглаждане, изрязване, притискане...

На пазара:
Може да се намери и слепена греда с достатъчно голямо сечение,
както и съставени греди с висока носеща способност - с 2Т сечение със
стебло от шперплат или стомана (често използвани за кофражи).
Виждал съм да се прилагат такива за столици на халета на отвор 6 м.
Промишлената гаранция си е гаранция за спокоен сън!

ql^2/8

Някой до сега да е използвал подкосите за намаляване на подпорното разстояние? - Едва ли, мисля че всеки смята столиците като прости греди.
Именно затова в книгите подкосите са наречени просто паянти - правят рамката неизменяема - иначе горе става, долу става - изменяема е, едни клещи и паянти оправят работата.
Работата с два съединени 14/14 за столица не ми се вижда никак практична - по-добре да си набичат направо 14/28.

Отдавна се ядосвам на дивотиите с тоя 2,5 пъти по голям сняг - преди беше 100 кг, сега е 250 кг/м2. Получават се едни безумно тежки стоманени и дървени покривни конструкции. А конструкцията трябва да бъде елегантна, стройна.
Питам го тоя Гуглев от НИСИ повече сняг ли вали сега ?
Не, казва той - вали същия, вече приемаме друга вероятност за превишение.
Е добре де, ама вдигате нормативния товар. Де факто излиза, че при kf=1,4 преди, сега ползваме kf=1,4x2,5=3,5 !
Е, питам го старите покриви няма ли да ги вали същия сняг, ще изпадат всичките, що не ги укрепвате? - Няма казва да паднат, тя стоманата има резерви?
Факта че вече 10 зими старите покриви нямат аварии, говори за безумията, които творим по покривите с новия сняг !

Аз измислих хитро решение - хем вълка сит, хем агнето цяло !

В статиката си смятам паянтите като подкоси - намаляват подпорното разстояние на столицата. Така си остава нормална столица - 14/16. Че то иначе при 14/28 отде ще и търсим пирони 40 см да я праснем към попа ?

Разчитам, че няма да се прояви тоя безумен сняг, който го измислиха 2004 година - щом снега който вали си е пак същия, всичко е въпрос на kf !
Така че, за снега, който си е пак стария - столицата подпряна от поп до поп ще издържа този товар !
Факта, че има нещо гнило в снега - е примера че за района на София веднага намалиха нормативния сняг - след като се надигна вой от колегията !
Е добре де, ний дет не сме от София - да го духаме ли ?

Не на мой обект, но голям сняг се появи в Тракия предната зима. Ползвай с всичка сила новия сняг, не се еб-вай с природата.

---------------------------------------
Първо се запознай с Manual.

Колко голям ?
Преди снега беше 100 кг/м2, сега го дават 250 кг/м2.
То ако беше вярно, старите покриви да са паднали отдавна.....

Ако не си виждал паднал покрив от сняг, не значи че няма.
Аз съм виждал и дървен, и стоманен, и сглобяем стоманобетон.
На Билла покривът се счупи от дъжд с гръмотевици...
Колко козирки се катурнаха само миналата зима? Без да е
имало рекордни снеговалежи. Хубаво, че нямаше пострадали.
Но по-добре да не дърпаме дявола за опашката!..

ql^2/8

Не съм съгласен с тебе! Има паднали покриви, козирки, навеси. Изкълчени диагонали на стоманени ферми, счупени дървени столици... Не прави такива неща! Инвеститора сега може и да ти е благодарен (по-вероятно - не!), но при първия проблем ще те посочи за главен виновник!

Има места на които са подценили количеството на снега.
Понякога и аз като оразмерявам дървени покриви се замислям дали получените сечения за столици (да кажем 16х18см) не са прекалено големи.

Да. На входа на Смолян тази пролет видях паднал стоманен покрив на едно хале. Някой ако е от региона - нека коментира, може и снимки...

Колеги, разнищихме въпроса със столиците !

Да видим сега какво става по-нагоре ?
Над столиците имаме ребра и маии. Над тях - дъсчена обшивка.
Маиите получават 1,414 пъти по-голяма дължина от ребрата, т.е. по-голямо подпорно разстояние - съответно по-голямо сечение от ребрата.

1. Ако ребрата са 8/10, а маиите 14/16 - то те не могат да се изравнят по горния си край за да се накове дъсчената обшивка ! Достигам до извода, че маиите и ребрата трябва да са с еднакво сечение - следва ребрата се наковават странично към маиите! Друго решение е ребрата да се подпират над маиите, но тогава маиите не могат да стъпват на столиците, а трябва да им се търси подпиране странично за поповете и то по ръба, което е доста неприятна задача! Как решавате въпроса при вас ?

2. Втори проблем - при билото трябва да стъпят две маии върху билната столица в една точка ! При сечение на столицата 14/16 не ми се вижда как може да стане стъпването ? Замислям се за уширение на столицата/попа странично с някакви трупчета ! Вие как решавате въпроса ?

3. Трети въпрос - керемидите как ги монтирате върху дъсчената обшивка - върху ребра 3/4, или залепени с какъв разтвор ???

Поп, върху него билна столица, върху нея маийте, после ребра, най-отгоре дървената обшивка. Мушама. Контра летви, летви, керемиди.
Това е!


П.П. Има един стар учебник по "Сградостроителство" за техникумите - там е много добре показано!