Искам да полудея.

Ако полудея ще съм щастлив.
Обаче за да съм щастлив трябва да не знам, че съм луд. Ако знам няма да съм щастлив, защото никой не обича лудите. Вече дори не ги съжаляват. Как да се харесваш, ако си луд?
Искам да съм луд, от онези тихите, които имат халюцинации. Дали имат хубави халюцинации? Не би ли било страхотно изведнъж да се намериш на най-прекрасното място на света, за което винаги си мечтал, но не можеш да си позволиш да отидеш? И то в компанията на хора, които винаги са ти били приятни. Не искам това да е семейството ми, защото това би означавало, че съм ги подлудил. Никой не иска да подлудява семейството си.
Може да е всеки друг. Чудесно би било да си изхалюционирам любим автор, докато се разхождам по Таймс Скуер. Или да пушим пури с Айнщайн, докато ми обяснява тази, така оплетена теория.
Страхотно, нали?
Лежиш си на плажа или дишаш в кислородна маска на върха на света, защото можеш да отидеш където си искаш. Пълна свобода. И понеже всеки знае, че си луд, никой няма да ти се бърка.
Дори, ако попадна на подходящи санитари, мога да се храня по три пъти на ден. Сега се храна само по два, а понякога и по един. Не защото не мога да си го позволя, не, съвсем не е така.
Не остава време, толкова е просто.
Не само време, нищо не остава. Спомени не остават. Човек без спомени е като луд без халюцинации. Не, не е така, лудите без халюцинации и те се хранят по три пъти. А аз само по два, понякога и по един.
По-добре е да имаш халюцинации, си мисля. Ако имаш халюцинации можеш да пътуваш в миналото. Сигурно ще е много интересно да видя как наистина са построени пирамидите и защо е изчезнала цивилизацията на маите. И ще мога да ходя из Ню Йорк в 20-те години на XX век с любимия автор, който вече си изхалюционирах.
Но по-важно, ще мога да ходя в бъдещето. Никой не може да ходи в бъдещето. Обаче аз ще мога. Ако не съм луд няма да имам бъдеще, а така мога да имам такова, каквото си харесам.
Искам да полудея час по-скоро.

Внимавай какво си пожелаваш. Отоговор на прима виста.

А иначе.
Човек би трябвало да е "луд", за да не иска да е здрав, защото "лудостта" е заболяване - нали?
Всяко пожелание - независимо от повода - започва с думите - Да си ЖИВ и ЗДРАВ... Оттам нататък - всичко зависи от теб и както си го направиш.

Да се прави на луд човек, сигурно е забавно. Да си луд - не бих казала. Справка - "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси.

Буквалистка такава.

Първия път когато полудях в научният, клиничният смисъл на думата беше някакъв невероятен ад! Опасявам, че ако вие полудеете по същия начин по който аз съм полудявал просто ще се самоубиете!


Втория път в който полудях не беше нищо особено - просто един 14 часов зверски скандал у нас! Значи правете си сметката какво е било първото ми полудяване!


Всеки който полудее част от мозъка му е разрушена и взема страшно скъпи лекарства докато е жив!

Пич, ти си късметлия... Само два пъти...

Аз лудвам поне по веднъж на ден. Ама без положителните страни, мамка му...

Аз говоря тук минимум за демонични халюцинации и зверска параноя от която направо блокираш!Ти искаш ли видиш ада, истинския ад наистина?

"Лудите, лудите – те да са живи!"
Иван Вазов из "Под игото"

Прочете ли си мненията? Видя ли ся, колко самотен и неразбран ще бъдеш, като решиш да луднеш!? Добрата страна е, че ще си сам и никой няма ти се мотае, да ти казва, какво да правиш и какво - не, а ще те заобикалят отдалеч!

Ми ако има други луди? Ехааа... да халюционираме заедно, баси кефа...

Ама замисли се - така дори няма нужда да си култивираш егото. Поне не съзнателно, ми как иначе, нали халюцинациията ще се определя от него... Супер.

Там е работата, че едва ли лудите са способни на коопериране с някаква обща цел... всеки луд и всяка лудост си е башка, понеже всеки се изжиява като велик луд и не ще да се води по ъкъла на по-малко велики от него

Еее... ама ти говориш от позицията на човек със здрав разум. Те, лудите, кой ги знае с кого какво могат да кооперират. Със сигурност биха могли да ти поднесат една-две изненади, убеден съм.
Нали са луди, бе - не познават граници за креативността си...
Обаче да, звучи страшно интругуващо ... аз съм по-велик луд от теб, хахаха...

да бе... аз моята лудост си я държа под контрол... "контролирана лудост" един вид

+1
Прекрасно! Може ли да вляза в твоята халюцинация, мммммм!?
Ще си говорим за книги, театри и бивши любовници...
Може и да закусим.



Не искайте много, за да може да платите цената.

Не закусвам по принцип, но за един чай може да съберем всички участници из темата, а? Да пием чай "контролирано" в света на Алиса, който така и не разбрах, докато бях малък, а сега само ме обърква... Баси и кефа. Вече халюционирам. Месечина, Мила, Мама и Единак пият чай и контролират безумието си... Йес.

...

Да поиграем на море? Ти ще ми духаш, аз ще се вълнувам!

Аз не искам!

Хлюционираш без да си луда? Бреййй, как го правиш този номер...

Халюцинирала съм веднъж. Напуших се през 94 в Холандия. Благодаря! Искам да съм в реалността! Страх ме е да отида пак в друго измерение!

Ама защото знаеш, бе! Ами ако не подозираш? Избираш другото хапче, забравил съм синьото ли беше или розовото. И си в матрицата.

Ми така е си какво се очудваш...
Силни наркотици + травматични преживявания = полудяване
Така според научните изследвания поне