Възможно ли е?

Възможно ли е след като съм употребявала 2-3 г почти редовно стимуланти от рода на амфетамините да изпитвам някакви абстинентни симптоми при положение че вече от девет месеца съм напълно чиста?Искам само да отбележа за тези които смятат че към амфети и пико няма физическа зависимост има и то самата аз съм я преживяла но имам чувството че понякога пак се връщат тези симптоми подяволите кажете ми въжможно ли е?

Ми възможно е и след 2г... Ако бъркаш "желанието" със абстиненция.

Сичко ти е в главата май...

Кво разбираш под физ. абст.? Умора, трудно ставане сутрин и депресия има ,но тва незнам доколко може да се нарече физ. зависимост.

В ранните ми тийн години издрусах цифра от тоя шит за 9 месеца без почивен ден.

Като спрях освен депресия друго не усетих.

Има разлика все пак 3г е повечко време а пък ти незнам предиколко време си бил тинейджър и тогава имало ли е това което аз съм взимала но това което чувствам донякъде е същото което ти написа но има и друго на което още се чудя защо е така но краката ми почти всеки ден ги усещам като омекнали от колената надолу и като вървя лакатуша леко наляво надясно като пияна много ми е кофти имам чувството че и другите хора го забелязват и немога да върша много работа защото крайниците ми стават като кашкавалки освен това имам някаква много кофти параноя ама не ми се смейте абе имам чувството че когато отивам някъде всички хора гледат мен и си говорят за мен лоши неща и ми се присмиват и вървя като някое подплашено зайче и не се чувствам нормално сякаш нещо в мен умира дали съм луда ?

Проблема при теб най вероятно е психологически,2-3 години редовна употреба с тези напълно синтетични наркотици си е направо злоупотреба,която действа пагубно върху целия организъм и мозъка,причиняват цялостно физическо изтощаване, износване и остаряване на органите като сърцето, черният дроб и бъбреците но най вече мозъка които се увреждат директно и безвъзвратно,точно поради тези причини си изпитала физическа зависимост която не е идентична с опиатните симптоми на отнемане.ще ти трябва минимум толкова време колкото си употребявала за да възвърнеш отново добра психологическа и физическа кондиция.Дизайнерската дрога аналог на амфетамините е още по пагубна за организма по разбираеми причини,не рядко завършва с летален изход.

Оооуу значи искаш да кажеш че съм луда и ми трябва още толкова време да се оправя колкото време съм взимала ужас ами желанието да започна отново всеки ден не ми излиза от главата каквото и правя където и да съм тези кристалчета и прахчета са ми в главата

Време е да си дадеш почивка,достатъчно сериозни симптоми описваш.
Моят съвет е да се обърнеш към квалифицирано медицинско лице за помощ,а не да продължаваш да се смазваш.

възможно е, възможно е. и аз 2-3 години се извисявах с двудневни трипчета за добро утро и тридневни като награда от време на време. сега, 5 години след това, през това време съм спрял рязко и сигурно, още не мога да се оправя. изнервеност и депресия под формата на всекидневие, мисли за самоубийство от време на време. но, на всеки му действа различно и последиците са индивидуални.

ама това е ужасно увраждащ наркотик и нищо не бива да те учудва. а за желанието ти да се надрусаш още веднъж... това е нормално. в началото и при мен беше така, но след известно време изградих някакво отвръщение към амфетамините и тотално не са ми кик вече.

ама аз минах периода в който половин грам (2007-ма год) ми действаше приспивателно. също така по това време бях 50кг. имайки едно на ум, че 2007-ма амфетамина нямаше нищо общо в този, който по-късно тръгна, да не говорим и за цената му.

ама, наркотика е много сериозен и най-добре да започнеш да обмисляш сериозно да се консултираш със специалист/и, ако смяташ, че имаш нужда.

защото нещата се подобряват с времето ама не особено осезателно без подкрепа...

абе шибания е, ама трябва да живееш с нея, така че, направи си я възможно най-плодотворна за теб.
защото депресията и изолирането ти дават време, което можеш да вложиш в нещо любопитно за теб. lol

И аз стигнах до периода в който започна да ми действа като преспивателно в смисъл че преди да се надрусам неможех да заспя нормално а след това вместо да не ми се спи напротиф по лесно заспивах и се отпусках

ужасен наркОтик. ама как шмулехме преди. и по партитата на сутринта вдървени и измръзнали, замръзнали в някакъв луд кик. за 3 дена отслабнали с 5 кг. нищо не яли за 2 дни, благодарение на безумна фикция и параноя.
афтърите... само хубави спомени. хаха.

Най-вече там ми е проблема немога да забравя мойте преживявания и искам пак да е същото и знам че имам тази възможност и тази мисъл се върти из главата ми и носталгията е голяма незнам дали ме разбираш

ех тези партита... в крайна сметка няма лошо от време на време човек да си позволи някоя екстричка, стига да не става ежедневие и после да трябва да се вкарва в кофти филми....
мен лично носталгията ме обзема по старите времена ( не конкретно да се направя, защото това си го позволявам от време на време) ... но онези безгрижни времена... партита всяка седмица, афтъри, премеждия .... но за жалост времената се менят, хората също... респективно и някой други неща

Да, напълно съм съгласна с теб - времената се менят, хората също, нещата също ... И в тоя ред на мисли, когато изпитваш страшна носталгия по отминали времена, свързани с наркотици, компании, партита, ако се надрусаш сега няма да е същото, просто ще е различно. Ще се надрусаш и може би ще изпиташ удоволствие от дрогата /няма значение дали ще е хероин, амфетамин или каквото ще да е/, но няма да изпиташ същото онова усещане за това, което е било тогава... Просто не можеш да върнеш времето назад... и трябва ти също да вървиш напред и да не се обръщаш постоянно, защото така миналото никога няма да те пусне и винаги ще бъдеш негов пленник.
Така си мисля аз, макар че не съм имала проблеми със стимуланти, а само с опиати, но механизма на психичната зависимост е еднакъв ми се струва при всички вещества, защото и аз изпитвам носталгия по "онези" времена, когато употребявах хероин, и аз имам депресивни състояния, и аз се опитвам да се пазя, да не взимам, и на мен ми е трудно, но гледам да вървя напред, защото имам цели и мечти и те чакат да ги осъществя! И благодаря на Господ, че имам тази възможност, този шанс да направя нещо хубаво с живота си!
Както и преди мен казаха: "Всичко е в главата ти, в ума ти!" Всичко е въпрос на начин на мислене и отношение към ситуацията /за каквото и да става въпрос - това просто е универсално положение/
Хайде спирам, че много се отплеснах.
Исках да попитам всички /без значение с какво са злоупотребявали/ -
КАК СЕ СПРАВЯТЕ С ДЕПРЕСИЯТА?

С релапс, най сигурно.

Иначе гледам да не обръщам внимание и да не го мисля много много.Почна ли да го мисля стигам до горното решение.

мне, няма физическа зависимост, или поне определено и със сигурност не в смисъла на ендокринна/метаболитна зависимост, както е при опиатите.

аз съм баш в епицентъра на метамфетаминовата епидемия в европа, и честно, не го разбирам...
като спреш, абстиненцията ти се състой в летаргия, спане с дни, ядене като невиждал, и тая специфична comedown дисфория с чувство на обездушена празнота и анхедония дето обикновенно идва като удряш спирачката на няколко дневен meth binge...
иначе това, че е доволно невротоксичен (и съответно in the long run може да остави трайни увреждания), като в допълнение ти ебава майката и на всичко останало, изсмуква ресурса/живота от тялото ти и преебава всякакъв физиологичен ритъм, въобще не го прави задължително physically addictive..

но въпреки това хората се вкарват в тоя филм, загубват всичко, излизат на улицата и т.н... и то по-често отколкото съм си представял или допускал, че е възможно.

но да отговоря на въпроса ти, да, възможно е, да не кажа дори очаквано (след 2-3 години редовно?).
оправя се с грижа за себе си и здравето си, евентуално.

he who packs your capsules controls your destiny.

здравей, как е морето?

Предател в нужда се познава

Ясно кофти....