119 години ВМРО
1 отговора
0 прегледа
119 години ВМРО
[линк]
"........Принципи од 1893:
n Организацијата да се основа во Македонија, а не во Софија бидејќи основана во Софија и раководена од Софија, Србите и Грците ќе ја третираат како измислица на бугарското правителство, ќе основаат и тие организации и од нашата организација нема да биде ништо. Поради тоа, треба да биде тајна;
n Основачите да се Македонци, чесни, да се ползуваат со добро име и да живеат во Македонија за да бидат постојано во контакт со населението во Македонија, да бидат изложени и тие на истата опасност;
n Лозинката треба да биде Автономија на Македонија. Да се постигне Автономија на Македонија, значи да ја откинеме не само од Турција туку и од Србите и од Грците. Оцртани еднаш границите на Автономна Македонија, Србите и Грците веќе не ќе можат да бараат дел од неа, кога ако посакаме присоединување на Македонија кон Бугарија, Србите и Грците ќе посакаат и делови од неа. Наша задача треба да биде да ја споиме Македонија цела, а тоа може да биде преку една Автономна Македонија;
n Организацијата треба да биде самостојна и независна. Да нема никакви врски и ангажмани со владите на соседните држави за да не ~ влијаат и да не ја обвинуваат дека е орудие на некоја од тие влади."
--------------------
Свободни съчинения по българска история.
Поредния доказ, че отсам Осогово нема държава.
"........Принципи од 1893:
n Организацијата да се основа во Македонија, а не во Софија бидејќи основана во Софија и раководена од Софија, Србите и Грците ќе ја третираат како измислица на бугарското правителство, ќе основаат и тие организации и од нашата организација нема да биде ништо. Поради тоа, треба да биде тајна;
n Основачите да се Македонци, чесни, да се ползуваат со добро име и да живеат во Македонија за да бидат постојано во контакт со населението во Македонија, да бидат изложени и тие на истата опасност;
n Лозинката треба да биде Автономија на Македонија. Да се постигне Автономија на Македонија, значи да ја откинеме не само од Турција туку и од Србите и од Грците. Оцртани еднаш границите на Автономна Македонија, Србите и Грците веќе не ќе можат да бараат дел од неа, кога ако посакаме присоединување на Македонија кон Бугарија, Србите и Грците ќе посакаат и делови од неа. Наша задача треба да биде да ја споиме Македонија цела, а тоа може да биде преку една Автономна Македонија;
n Организацијата треба да биде самостојна и независна. Да нема никакви врски и ангажмани со владите на соседните држави за да не ~ влијаат и да не ја обвинуваат дека е орудие на некоја од тие влади."
--------------------
Свободни съчинения по българска история.
Поредния доказ, че отсам Осогово нема държава.
Re: 119 години ВМРО
Ха, ха... тези "принципи" са изказани през юли 1892 г. от Ив. Хаджииколов при тристранната среща в София между юнкера Гоце Делчев, книжаря Иван Хаджиниколов и Коста Шахов. (виж съседната тема). Тази среща е останала неизвестна и спомени за нея са публикувани от Ив. Хаджиниколов чак през 1932 г. (т. е. след 40 години). А дали се е състояла тази среща? Все пак с течението на времето човек има склонност да хиперболизира някои факти и събития ( а дори и да си ги измисля).
Цитат:
В присъствието на вестникаря Коста Шахов Хаджиниколов предлага от името на конспираторите Г. Делчев да застане начело на новосъздаващата се организация. Г. Делчев дава дума след уволнението му от училището да замине веднага за Македония, като изказва своето мнение по поставените му въпроси, което Хаджиниколов е записал стриктно в спомените си. Ще цитирам дословно този важен момент от тях, тъй като се отнасят до предорганизационния период на ВМОРО и вижданията на младия Г. Делчев за бъдещата революционна борба: „Аз изложих пак положението на българите в Македония, а именно: ограбвания и убийства на българите от турците; безправие от страна на турското правителство по отношение на нас; затваряне на българските църкви и училища, а насилствено отваряне на сръбски и гръцки такива; успехите на сръбската пропаганда; заканата на солунския валия и грозното ни бъдеще, ако оставим да осъществят руси, сърби, гърци и турци плановете си, и че единственото още средство за борба и спасение аз намирам в една революционна организация, която ще постави всекиго на мястото и ще изгони сърбите от Македония. И поставих им въпроса дали и те [Г. Делчев и К. Шахов] намират за навременно основаването на такава организация, на което те отговориха, че при това ни положение в Македония трябва да се основе революционна организация. И те поискаха от мен да изложа план и основи за нея. Аз изложих следните основи:
1. Организацията да се нарича Макед[онска] револ[юционна] организация, да се основе в Македония, а не в София, защото основана в София и ръководена от София, сърби и гърци ще я отдадат на българското правителство, ще основат и те такива организации и от нашата организация няма да излезе нищо. При това тя трябва да бъде тайна.
2. Основателите й да са македонци, които да се ползват с добро име и да живеят в Македония, за да бъдат постоянно в контакт с населението в Македония, да бъдат и те изложени на същата опасност, на каквато ще бъдат изложени последователите им, чрез което по-лесно ще спечелят доверието на населението.
3. Лозунгът ни трябва да бъде автономията на Македония. Нашето искане трябва да почива на чл. 23 от Берлинския договор, за да се надяваме на успех. Да постигнем автономия за Македония, значи да я откъснем не само от турците, но и от сърби и гърци. Очертани еднаж, границите на автономна Македония не ще могат вече сърби и гърци да искат части от нея, когато, ако искаме присъединяването й към България, сърби и гърци ще искат части от нея. Нашата задача трябва да бъде да спасим Македония цяла. А това може да стане само чрез една автономна Македония.
4. Организацията трябва да бъде самостоятелна и независима, да няма никакви връзки и ангажименти с правителствата на съседните държави, за да не й влияят тия правителства и да не я обвиняват някои, че е оръдие на някое от тия правителства, и с това да предизвикат противодействие от страна на другите съседни правителства.
5. От македонците в България и от българския народ ще искаме морална и материална помощ, без обаче да ни се бъркат в работата.
Подир 4-часово обсъждане на тия мои основи двамата (К. Шахов и Г. Делчев) ги възприеха.
Подир това аз пак повдигнах въпроса за едно авторитетно лице, което да застане начело на организацията. К. Шахов повтори пак своето мнение, че в София не ще се намери такова лице. Тогава Г. Делчев каза: „Слушай, г. Х[аджи]николов, толкова време минало, нека мине още една година. Аз догодина свършвам Военното училище и ще ме произведат офицер. Аз ще си дам оставката от офицерството, ще дойда в Солун и ще основем революционната организация. Като заработим, ние ще си спечелим авторитет и няма нужда да търсиш друго авторитетно лице.” Разгледахме това предложение на Гоце и най-сетне и аз се съгласих с него. Разделихме се, като си пожелахме добро виждане идната година в Солун.”
[линк]
Цитат:
В присъствието на вестникаря Коста Шахов Хаджиниколов предлага от името на конспираторите Г. Делчев да застане начело на новосъздаващата се организация. Г. Делчев дава дума след уволнението му от училището да замине веднага за Македония, като изказва своето мнение по поставените му въпроси, което Хаджиниколов е записал стриктно в спомените си. Ще цитирам дословно този важен момент от тях, тъй като се отнасят до предорганизационния период на ВМОРО и вижданията на младия Г. Делчев за бъдещата революционна борба: „Аз изложих пак положението на българите в Македония, а именно: ограбвания и убийства на българите от турците; безправие от страна на турското правителство по отношение на нас; затваряне на българските църкви и училища, а насилствено отваряне на сръбски и гръцки такива; успехите на сръбската пропаганда; заканата на солунския валия и грозното ни бъдеще, ако оставим да осъществят руси, сърби, гърци и турци плановете си, и че единственото още средство за борба и спасение аз намирам в една революционна организация, която ще постави всекиго на мястото и ще изгони сърбите от Македония. И поставих им въпроса дали и те [Г. Делчев и К. Шахов] намират за навременно основаването на такава организация, на което те отговориха, че при това ни положение в Македония трябва да се основе революционна организация. И те поискаха от мен да изложа план и основи за нея. Аз изложих следните основи:
1. Организацията да се нарича Макед[онска] револ[юционна] организация, да се основе в Македония, а не в София, защото основана в София и ръководена от София, сърби и гърци ще я отдадат на българското правителство, ще основат и те такива организации и от нашата организация няма да излезе нищо. При това тя трябва да бъде тайна.
2. Основателите й да са македонци, които да се ползват с добро име и да живеят в Македония, за да бъдат постоянно в контакт с населението в Македония, да бъдат и те изложени на същата опасност, на каквато ще бъдат изложени последователите им, чрез което по-лесно ще спечелят доверието на населението.
3. Лозунгът ни трябва да бъде автономията на Македония. Нашето искане трябва да почива на чл. 23 от Берлинския договор, за да се надяваме на успех. Да постигнем автономия за Македония, значи да я откъснем не само от турците, но и от сърби и гърци. Очертани еднаж, границите на автономна Македония не ще могат вече сърби и гърци да искат части от нея, когато, ако искаме присъединяването й към България, сърби и гърци ще искат части от нея. Нашата задача трябва да бъде да спасим Македония цяла. А това може да стане само чрез една автономна Македония.
4. Организацията трябва да бъде самостоятелна и независима, да няма никакви връзки и ангажименти с правителствата на съседните държави, за да не й влияят тия правителства и да не я обвиняват някои, че е оръдие на някое от тия правителства, и с това да предизвикат противодействие от страна на другите съседни правителства.
5. От македонците в България и от българския народ ще искаме морална и материална помощ, без обаче да ни се бъркат в работата.
Подир 4-часово обсъждане на тия мои основи двамата (К. Шахов и Г. Делчев) ги възприеха.
Подир това аз пак повдигнах въпроса за едно авторитетно лице, което да застане начело на организацията. К. Шахов повтори пак своето мнение, че в София не ще се намери такова лице. Тогава Г. Делчев каза: „Слушай, г. Х[аджи]николов, толкова време минало, нека мине още една година. Аз догодина свършвам Военното училище и ще ме произведат офицер. Аз ще си дам оставката от офицерството, ще дойда в Солун и ще основем революционната организация. Като заработим, ние ще си спечелим авторитет и няма нужда да търсиш друго авторитетно лице.” Разгледахме това предложение на Гоце и най-сетне и аз се съгласих с него. Разделихме се, като си пожелахме добро виждане идната година в Солун.”
[линк]
Редактирано от kyмaнич на