Моите начини

Що се отнася до "клатещата везна", не знам доколко ще ти помогне съвета, ако можеш да осъзнаеш, че си "жертва" на условния рефлекс или на мита за "депресиращата есен"... дори наистина да има подобно влияние на есента, направи се, че "не ти пука", изиграй ролята на "разбалансирана, която се прави, че не е такава", с една дума самоизлъжи се, ако успееш...


Не зная дали е условен рефлекс, мит или подготовка за '' зимен сън'' но ми хареса идеята на еооа да си поговорим за есенната депресия и възможностите да и противодействаме.Ето и това което аз правя за да си'' кача нивото на адреналина'' и да повдигна жизнения си тонус през този толкова труден период за мен.



На първо място си повдигам нивото на работа, гледам на работното си място да съм максимално натоварена, т.е влизам в ролята на шеф на себе си и вдигам летвата което разбира се дразни колегите, а пък шефовете потриват ръце ,че са успели да ме вкарат в релсиаз пък просто се забавлявам......
Използвам максимално раздвижването на търсенето на работна ръка на пазара и мечтаейки си за нови финансови възможности и хоризонти кандидадствам за работа която разбира се е на ръба на възможностите ми, но знае ли човек....
Благославям нивото на държавата в която живея, благодарение на което Европейския съюз отпуска някоя и друга пара, та да можем и ние да се дообразоваме, та при малко повече късмет мисля без пари да изкарам един сериозен курс по Английски език.
Май на тоз етап толкоз.
Вие сте!

Във всяка десятка има нула

Дали защото първото, което са видели очите ми от белия свят е била светлината на есенния ден, но мен есента ме вдига в еуфория.

Виж, пролетта е нещо, което ме хвърля в депресия. Нищо не помага, освен чистене и домакинска работа.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Валенти, здрасти! ... подхванала си гледам темата, обаче, народа сега е зает с други "отвлечи внимание" историйки, дразнещи първичните страсти, та едва ли атмосферата е подходяща за антистрес и антидепресийни подходи... От друга страна, тази тема може да се превърне в малък оазис от налудничавостта, която е обсебила клуба

Аз имам страшно много начини за отреагирване на всякакви дискомфорти и нови непрекъснато се появяват... гледам да ги редувам, въпреки че някои силно ме изкушават да ги повтарям, толкоз ме кефят, обаче, гледам да не развивам зависимост към едни и същи начини

От известно време, съм открила за себе си по нов начин благотворното въздействие на изкуството... Всъщност, то е нещо ново и не че не съм го знаела, обаче не ми е хрумвало да го използвам целенасочено по този нов за мен начин ... иначе, това е метод, който редовно се препоръчва на психично болни, депресирани, стресирани и всякакви други хора с различни болести и страдания...

Правя си тематични албуми с репродукции на различни художници, или фотоси, които намирам в разни сайтове... Това занимание ми отнема цели часове и напълно ме откъсва от всичко, което ме заобикаля, както и от всякакви неприятности... Когато свърша, се връщам към обичайните си дейности и няма и помен от мрачни мисли или неприятности, които са ме гнетели преди това... всичко виждам в нова светлина, появяват се нови възможности и варианти за решение на някакъв проблем, които преди не съм можела да видя, освежава се настроението, физиологията и прочее...

Последният ми албум, например, се казва "Златна тиквена есен"... ето някои изображения от него...

Моите начини ли .... моят начин е да нямам време. Нямам време за нищо, нон стоп се надпреварвам с часовника, запълвам ежедневието си с какви л ине задължения, физически тренировки, домашни задължения и какво ли още не. Съответно не ми остава време да изпадна дори и в депресия. Вечерно време когато се прибера съм скапана от тази надпревара и заспивам още преди да съм легнала, в офиса се затрупвам с работа, за да нямам свободно време да обмислям нещата и да пропадам в дупки. Ангажирай вниманието си с непрестанна дейност

а това ми е от албума "Велосипеди"

За другите не зная, но за мен тази тема определено е начин да Ви опозная. Даде ми възможност да погледна от друг ъгъл теб, Жана и Розмари. А за мен това е много ценно и като индивидуално емоционално отношение към всяка от Вас и като първична информация за разнообразието,методите и характерите Ви./Тази лаическа любов към психологическото възприемане на хората около мен ,явно никога няма да ме напусне
Интересно е защо сменяш постоянно начините на разтоварване.Не ти ли се е искало някой да превърнеш в хоби.
Иначе за тиквената ти тема.Като гледам цяла община е луднала на тема тиква
[линк]

Във всяка десятка има нула

Мммм да този метод ми е добре познат......
За съжаление не съм сигурна колко е рационален за мен, пък и ми се иска някак си да се науча да управлявам себе си в ''спокойна ''среда.
Колкото и странно да звучи практиката показва, че поставенна в екстренни ситуации и задачи много бързо се ориентирам, но ми липсва опита и знанието за контролиране на ежадневни задачи и планиране на свободното време

Във всяка десятка има нула

Добре си дошла Розмари!
Вярно темата е за депресията, но защо не ми разкажеш за твоята еуфория и това което правиш ти, може пък това да е моята пътечка към преборване на депресията!

Във всяка десятка има нула

Тук изобщо не става въпрос за липса на свободно време, дори и тогава съзнанието е ангажирано с друго - събиране на фотоси, бродиране, някакъв вид хоби, което доставя удоволствие, не безцелно блеене през прозореца и самопотъване

Да ти кажа, човек изпадне ли веднъж, нищо не помага... загубваш интерес към хобита, към всичко... Разбирам, че ти говориш по-скоро за предотвратяване, отколкото за лекуване; и то за депресия, предизвикана просто от сезона, а не за такава по други, по-сериозни причини. Аз също имам хобита (занимавам се с приложно изкуство), имам работа, домакинска такава също не ми липсва. Ама депресията и тревожността не питат, и като те нападнат, нищо от тези неща не помага, даже и лекарствата. Остава само да чакаш момента, когато демоните отвътре ще "благоволят" да се оттеглят.
В момента пак съм така. Имам си лични причини, не е от сезона. Или нямам... а си ги измислям сама. Не знам.

Е то какво излиза? Заглавичкваме се непрестанно с някакви повече или по малко полезни и безполезни дейности само, за да не обръщаме внимание на празнотата и липсата на покой, мир, и хармония в собствената си душа. Половин час безцелно блеене през прозореца може болезнено да ни напомни за това.

Напоследък поумняваш. Браво!

А така, и аз това исках да кажа!

Аз също съм имала, но се опитвам в зародиш да се оправя с тях и са чукам на сърво засега се справям, незнам докога, но при мен този метод действа, просто изключвам мозъка един вид и го насочвам към друг вид дейност

Ами незнам доколко е полезно защото този половин час може да те "погребе" на дъното ...

Я пак, че нещо не те разбрах!

Отдам ли се на лошите мисли и последвала депресия става страшно, затова опитвам да се разсейвам. Аз освен склонност към депресии имам проблем и с паник атаките. И тях прогонвам по същият начин, поне засега при мен действа, но при всеки е различно както степента, така и справянето

Значи сме от една "кръвна група"...

То дилетантското залитане по психологическото е модно напоследък, че и от доста време, та няма как да те "пусне" и напусне:-))

Както казах по-горе, обичам и се старая да сменям начините за разтоварване, за да не се пристрастявам. Нормално е, ако човек, открие начин за разтоварване, който му носи удоволствие всеки път, да отделя все повече и повече време за него. С една дума, да стане зависим от него и да се пристрасти. А това в един момент може да ти докара повече проблеми, отколкото да реши... Например, може да неглижираш работата си, грижите за децата, семейството, дома си... да престанеш да се срещаш с близки и приятели, да разнообразяваш интересите и задоволяването на потребнстите си...

От друга страна, обичам да разполагам не с един-два начина за разтоварване, а с много и разнообразни възможности... Донякъде е свързано и с работата ми, където трябва да има непрекъснато обновяване на възможностите за справяне със стресови състояния...

Друг вариант е, за определен период от време, например година-две, да се огранича в 2-3 начина, но във възможностите, на които да се задълбоча повече...

например, "тиквената тема"... обичам тиква - печена, варена на пара, на "маджун", който е правила пра-пра баба ми още и рецептата е стигнала до майка ми и мен... много харесвам разказа "Печената тиква" на Елин Пелин, както и всякакви каламбури, вицове, анекдоти за тиквата и нейните преносни метафорични значения... А тази година пък се оказа, че била "Година на тиквата", не зам според кой зевзек и направо "примрях" по изображения на тикви

...обаче, смятам, че най-после кулминацията на "тиквения ми интерес" достигна апогея си и сега следва да има спад и затишие... щото то, колко дълго може да продължи такъв един "тиквен интерес"

А хоби си имам... хобито е нещо, което за цял живот държи интереса ти към него, към което се пристрастяваш, без което не можеш да живееш нормално, но и прекалено вкопчен в него, също нямаш нормален живот... Затова, от време-навреме го пускам, за да си отдъхна и да заредя батерии, пък и то е от такова естество, че переодично се налага дистанциане, преосмисляне, пренастройване...

По едно време се занимавах с "Твоческа визуализация" и "колекционирах визуализации". Когато усъвършенствах една, минавах на следваща, по-сложна. След това, ги експериментирах в група поотделно и в комбинации, след това започнах да измислям свои, които да прилагам върху други желаещи и да наблюдавам и изследвам резултатите... Този период ми отне около 5-6 години... После ги поизоставих, защото вдъхновението ми се поизчерпа и защото, както ми се стори разбрах за себе си всичко или почти всичко или поне, което ми е било интересно за този метод... и така...

Всеки начин за релаксиране и разтоварване е всъщност една отделна област на познание и винаги ще съществува дилемата, дали да се отдадеш напълно, задълбочавайки се в един-два начина за цял живот или непрекъснато да изучаваш, изпробваш, експериментираш нови... защото нови и интересни неща непрекъснато се появяват...

Харесват ми и двете нагласи и имам склонност да се поддават ту на едната, ту на другата крайност, докато с годините не намерих подход, който да съчетава и двата и същевременно да ми дава възможност да досътворявам свои собствени... Той представлява нещо като синтетичен, еклектичен или синкретичен подход - съчетание и обединяване на разнообразни методи, извличане на квинесенцията на всеки от тях и получаване на нови, като например

създаване на собствена "банка за идеи" за разрешаване на проблеми и проблемни ситуации, всяка от които си има собствено описание и описание на случаите, в които е била прилагана и резултатите от нея...От една страна ме кара да се задълбочавам достатъчно във всеки един метод, от друга, да събирам и изучавам нови подходи, а от трета да архивирам всичко и да го подреждам в собствена "банка за идеи"...

създаване на собствена "банка за идеи" за разрешаване на проблеми и проблемни ситуации, всяка от които си има собствено описание и описание на случаите, в които е била прилагана и резултатите от нея...От една с трана ме кара да се задълбочавам достатъчно във всеки един метод, от друга, да събирам и изучавам нови подходи, а от трета да архивирам всичко и да го подреждам в собствена "банка за идеи"...



Това определено ми грабна интереса.
Може ли малко повече информация.Би ми било интересно и да разгледаме по твое усмотрение някаква проблемна ситуация.

Във всяка десятка има нула