Равносметката

Въпреки всички трудности, които преживях всички тези години, не съжалявам, че заминах от България.

Вярвам, че взех правилния избор и съм на правилното място. Усещам свобода във въздуха. Свобода да бъда това, което съм, напук на много хора, които в България мразят хора като мен. Вече не ми се налага непрекъснато да се 'доказвам' пред роднини и съседи- неприятна и излишна тежест. Тук имам права и свободи да правя неща, които са немислими в България.

Вярвам, че ... най-хубавото предстои.

Браво, поздравления

ебати селското и тъпо мислене имаш!!!! Ти в България заради хорското мнение ли Живееше??? Жалка си!

[линк]

звучиш разочарована понеже животът ти в чужбина не се е стекъл според очакванията ти. Хубавото предстои ако сама си го направиш.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Чета те, чета те, и... ти съчуствам. Въпреки че попрекаляваш. И твойта не е лесна. Ако плякане по форумите ти помага...welcome
Тук читателите са отдавна закалени, и Що годе уредени, по местните им стандарти

Пожелавам ти, най искрено, и ти да се уредиш, и кротнешИ дай боже, следващия път дае оплачеш от неудибния паркинг пред супермаркета. А не от спомени как някои българи те прецакали


THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.

Е, ние сме калени вече на нейните писания - то от години все едно и също.

човек без работа какво да пише.

факт е, че хорското мнение е много по-важно за българите, отколкото за англичаните.

щастието не идва от материални придобивки и уреждане по местния стандарт, а от социалните връзки с други хора. аз съм щастлива като давам на хората и помагам. винаги повече гледам да дам.