Selah

Празно огледало, пред празно огледало - отразява ли се безкрайността или просто опитвам да я докосна. В навечерието на страстта, изразходван се питам - а къде ще бъда, дали изобщо ще бъда. Усещам прохладния бриз на несъществуването - толкова притегателен, толкова могъщ ....потрепвам, съвсем леко ..... полъха от любовния шепет, толкова деликатен и тих, че се споделя на ухо, внимателно, да не се изгуби, да не се накърни.

Понякога се чудя - този път, по който ходя .... как се озовах на него, има ли изобщо край, от кога съм, а може би съм мъртъв още преди да съм се родил. Наоколо ме приканват всички избори - "тука е" зоват в единен глас, но това са все познати земи, опитани, вкусени и обходени. Познавам и мястото, на което съм - писна ми да обикалям, омръзна ми всичкото това, насладите са плитки, страданията до време. Вися - вися, като илюзия, като клоун без грим, като маска без лице, просто едно украшение, една подхвърлена случайност. Искам .... искам да чупя далеч от тук, искам да изчезна в ничия земя - преди да потъна в големия сън, искам да чуя, искам да чуя ехото на ромолящо поточе, звънтащия звук, да ме отведе в нежната песен на вселената.

Преминават под лунното сияние пърхащи пеперуди - тези велики творци на торнадота и в центъра им пак покой. Слушам стъпките на промяната, гледам танцуващите миражи, отминават световете и виждам, че няма за какво да се хвана и вися, няма на какво да стъпя и вися. В необятната бездна на вероятностите и по губещите се в облаците върхове на възможностите - безброй реещи се аз. Умри и бъди - умри и сътвори себе си ..... умри хахахха да така е, това е най-добрата част от пътуването и това пътуване е най-добрата част, която наистина харесвам, да кефя се, че ще участвам в този номер "умри", явно всичко трябва да бъде на този път и по този начин, и няма друго, висиш и няма друго, умираш и няма друго, изгубен си в хаоса и за това ще висиш, отчаян си в самотата тогава ще висиш, безсилен си пред случващото се, оставен без избор освен да висиш, да висиш и да гледаш, и няма друго. А бяха небесата сини, облаците пухкави бебета, тревата зелена и свежа, водата бистра и чиста, слънчевите лъчи галеща топлина, вятърът рошеше косите ....... къде изгубих тази благодат, какво толкова направих, че сега да съм така опустошен, та да вися. Несъдържащ как да сътворя - бедността на неудачника, съдба от кръпки ... разкъсаното сърце, се опитва да пришие късчетата със сълзи.

Обикалям без душа, дните избледняват, а зад затворените си очи вися, толкова самотен - просто си търся дом, във всяко лице, което виждам.



[линк]

Празнотата гледа своята сянка -как се отдале4ава в небитието.....
Отронен есенен лист пада безпомощно в бездната на мьл4анието...
Китара без струни..тихо звьнти-шепнейки мелодията на тишината...
Сянката на светлината отразява контурите на нищото.....
Кряськьт на разума се отрази в камбаната на сьзнанието ми..и аз се сьбудих!
Есента бе дошла и снегьт ве4е се стапяше......
[линк]

Боси по тревата...

[линк]

1:2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
1:3 Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
1:4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
1:7 Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
1:8 За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
1:9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
1:10 Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
1:11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
1:14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
1:15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
1:17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
1:18 защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
2:11 И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
2:12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
2:13 И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
2:14 на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
2:15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
2:16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
2:17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
2:22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
2:23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
2:24 Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
2:25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
3:14 Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
3:15 Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
3:16 И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
3:19 защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
3:20 Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
4:4 Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
4:5 Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
4:6 По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
4:7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
4:8 човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.
6:7 Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
6:8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?
6:9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
6:10 Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
6:11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
6:12 Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
8:14 Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
8:16 Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -
8:17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9:1 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
9:2 За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
9:3 Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
9:4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
9:5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
9:6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.

[линк]

Кучета без кости, пълни със слама, свити в ежедневието, полудели от питомен битовизъм - скитат мислите, сиротни са чувствата. Неизплатени дългове и гробове незаринати - бремето да си наследник. Безутешен спирам в тишината, за да изгоря още малко себе, за да вкуся още малко смърт.

Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.

Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.

Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.

Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.

Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.

[линк]



[линк]

Не бьрзай..да си отиваш от себе си!
На последната среща сьс своето аз гледай да не закьсняваш!
А ако забравиш себе си -не бой се ..друг ще те намери!
[линк]

[линк]

Боси по тревата...

И ето жертвайки своето аз /да ме сма4кат и сритат в ьгала..да ме няма!/ ще напомня кой си ТИ!
[линк]


[линк]

Боси по тревата...

Селах или Села — е дума, често използвана в Библията, а по-точно - Псалмите.
Селах се среща в такива места, където предидущото изречение, има важно значение или дълбоко съдържание и подчертава мащабноста и важноста, на онова, което вече е било казано.За това се смята, че още едно от значенията на този музикален знак ( Селах) - е пауза, прекъсване в песента, в която може да се спре и и да се поразмисли над предидущия откъс.

Цар Давид, като автор на много псалми, е използвал този термин за обозначаване на времето за тихото самонаблюдение, самоанализа или отразяваната мисъл, времето за размисъл над добротата на Господ.Ако Давид се намирал, в лошо настроение и се оплаквал, то Села, често внасял промени в отношението му към живота и водел до неговото възхваляване, въпреки трудностите.

Селах не е само време за размисъл над присъствието на Бог. Това е време за получаване на откровения и насоки към които да се движиш.Това е време да различаваш и виждаш в Духа.Това е време, в което да позволиш на музиката, да свърши работата по служенето

„Бог не е сложил просто така думата Селах в Псалмите. Аз вярвам, че той очаква особено поклонение и особено общуване с нас през това време, по времето на Селах.И аз вярвам, че Той, е приготвил за всеки от нас нещо ценно и индивидуално, което ние да получим, именно в това време - времето на Селах. Аз желая на всеки от нас да пребивава в такова особено Божие присъствие, в поклонение на духа и истината, в Селах.”
Селах, от мен:
[линк]

Благодаря за разяснението....
[линк]

Боси по тревата...

Удоволствието е мое, Тотори..

Така чух ....
Че персийския поет и суфи Хафиз често повтарял една притча, съществуваща на Изток, която разказва как Бог създал статуя от глина по свой образ и помолил душата да влезе в нея, но душата отказала да бъде заключена - за нея е естествено свободно да лети и да не бъде ограничена и привързана към нещо. В края на краищата, душата така и не пожелала да влезе в този затвор - дърпала се до последно. Тогава Бог помолил ангелите да й посвирят и когато ангелите засвирили, душата изпаднала в екстаз и за да запази този екстаз, и да почувства музиката по-ясно, тя влязла в тялото. След края на притчата Хафиз споделял:
"Много хора говорят, че животът е влязъл в човешкото тяло с помощта на музиката, но истината е, че самият живот е музика - те казват, че след като чула песента, душата влязла в тялото, но в действителност, самата душа е песен!"

[линк]

Онова към което погледнеш, изчезва - онова за което се ослушаш, утихва. Колелото се завърта и всички казваме "благодаря сай".

[линк]

Изгорих билета за рая, скъсах разписката за възкресение - дали приемат в ада без души.

[линк]

Да прибавя към Марлин ( който не ме кефи!) и дамата на сърцето му, кралицата на бурлеска -Дита Фон Тиз

[линк]

ааааааааааа хахахаххаха на менсън жената хаххахахахаххахах прибима с колеца - не я знаех, изненада.

А това виждала ли си го


само, че от долу трябва да се добави следния надпис "Най-после Де Ниро се снима с истински мафиот".

Незнам ...не сьм ходил още нито в рая.......
[линк]

нито в ада.......
[линк]

Боси по тревата...

Съвсем съзнателно, ти предложих да видиш и Дита, като приставка към Мерлин, за който казах, че не ме кефи, като творец, обаче...Въпрос на вкус, че не харесвам творчеството му, но не го съдя и осмивам за това..просто-не го слушам, в момента, защото всеки човек се променя и е възможно, един ден, той да направи нещо, с което и да ми хареса..Искам да ти кажа, че да гледаш и да ВИЖДАШ в Села, са различни неща...Гледаш през очите, а ВИЖДАШ - през Духа..
Ето ти две части от предаване на БНТ, наречено "Малки истории" ... За мен, това са хора, ВИЖДАЩИ Села :
[линк]

За да получиш любов от другите, първо я дай на себе си...

[линк]
Ако искьш да ядеш банан -пьрво го откьсни от дьрвото...
Ако искьш да ядеш банан-седни под дьрвото и 4акай да падне някой...
Ако искьш да ядеш банан-намери някой да отиде да ти откьсне и донесе...
Ако искьш да ядеш банан-просто из4акай ще ти мине!

Боси по тревата...

[линк]

Защо според теб това са хора, виждащи селах - какво е това, което е селах в случая?

Че защо първо трябва да получавам от другите любов - защо изобщо да търся и изисквам такова нещо от хората, да ги ангажирам със себе си?

Гурджиев - ти знаеш - има едно изказване, което ми е направило силно впечатление. Гурджиев без никакви компромиси е отсичал, че човекът всъщност няма душа - значи, атеистите от незнанието си често пъти се опитват да се позовават на твърденията на Буда относно душата, но ако чуят това на Гурджиев ще имат един наистина силен коз в тези игрички. Та според него това, че човекът се раждал с душа била прекалено погрешна постановка - той заявявал, че ние нямаме душа, за да имаме такава, трябва да я открием, трябва да я създадем, но преди това, категорично нямаме душа.

Инаят Хан споделя - този човек наистина е приказен разказвач, не просто като висота на разказваческото умение, а и като качество, просто е приказка - че хората имаме едно изключително умение, магическо ... божествено умение и това е да създаваме на неживите предмети, души. Привързаноста към едно или друго, не е само поради егото, а поради вложената от нас душа в това нещо - предмета може да е кола за милиони долари, а може и да е едно кибритче, няма значение ценовата му стойност, светското му измерение, ние умеем да му придадем духовно такова, да стане почти като живо.

Спомням си, някъде из книгите, Ошо бе дал пример за дефиниция на реалност чрез любов, с един пасаж от " Кадифеният заек" на Марджъри Уилямс, откъса е следният:
"- Какво е истинско? - попитал един ден Заекът - то означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
- Истинското не означава как си направен - казал Коженият кон - то е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича от дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли? - попитал Заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, тъй като той винаги казвал истината - когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти набиват пружината, или малко по малко?
- Не става отведнъж - рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и ушите ти са оглушели, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги."


Фалшификата не може да създаде истинското - его обичащо себе си, създава просто още една фантазия, сън в който няма никаква субстанция. Аз така и не съм се интересувал по-подробно от широко ползваните индийски термини в духовното, та никога не съм чел какво аджеба, ще рече думата самсара, какво е самото й значение, никога не съм чел притчи, анализи, обяснения някакви относно самсара, включително, дори и от Ошо, от всичките му книги, които съм чел, едва ли има повече от пет пъти да съм срещал тази дума, даже не знам дали и толкова има, но в една (не помня коя) някой му бе задал въпроса директно, какво представлява самсара и отговора му беше следния:
"Самсара е следната история:
Лондонската мъгла се спускала над Темза, когато млад скитник се установил на дигата, за да прекара там нощта, внезапно бил събуден от един нежен глас и надигайки се видял хубава брюнетка да му присветва с фаровете от своя ролс ройс.
- Бедни човече - казала тя - трябва да ти е ужасно студено и влажно тук. Нека те откарам вкъщи и да те настаня за през нощта.

Естествено скитникът не можел да се откаже от такава покана и се настанил в колата зад нея. След кратко пътуване, колата спряла пред великолепна сграда във викториански стил, брюнетката слязла от колата махайки на скитника да я последва. Вратата била отворена от иконома, на чиито грижи дамата предала скитника с нареждането да бъде нахранен, изкъпан и да му се осигури удобно легло в отделението за слугите.
Малко по-късно, когато брюнетката се приготвяла да си легне, през ума й минала мисълта, че госта може би се нуждае от нещо и така, без да обръща внимание на небрежния си външен вид, побързала към крилото на слугите. Когато стигнала до ъгъла забелязала светлина, показваща, че младият човек не спи. Почуквайки леко на вратата, влязла в стаята и попитала младия мъж, защо не спи.
- Сигурно сте гладен?
- О, не, вашият иконом ме нахрани царски.
- Да не би леглото да не ви е удобно?
- Не, не е, съвсем меко и топло е.
- В такъв случай се нуждаете от компания. Премести се малко...
Младият човек, зарадван много, се преместил... и паднал в Темза..."


Колкото и пъти да влизам навътре, колкото и да опитвам, дори дали щото съм се позалъгвал поради твърде много вяра или защото наистина се е случвало нещо, съм си казвал "аха" и до там - пак цамбурвам в изтрезняващо студената Темза и изплувайки на брега, не се появява ангел, душата пак я няма. Вече съм приел това - явно не мога. Може би - как мислиш, така или инак ние губим и получаваме по нещо, жизнения опит за сметка на изгубената свободата е общовалидна закономерност, но може би има и особености на индивидуално ниво, ще ми се да вярвам, че този начин не е единствения, това ми е отнето някак си, не мога да се обичам, в старанието си, ставам само по-зле.

Може би, ако някой ме обича истински, ако нещо истинско ме обича - тогава може би ще стана истински или поне ще имам шанса, но другия начин, сам да се обичам, просто не е за мен.



Което не означава, че не мога да обичам - е вярно, може да е фалшиво, може да е твърде бедно и условно, но .... дори едва ли е възможно да съществуваш без изобщо да обичаш.

Моята молитва към теб.
[линк]


Но поне си отговорих на въпроса - защо се чувствам изгубен в свят сред призраци. Това е защото самия аз съм призрак - поглеждам в огледалото и нямам отражение, поглеждам в огледалото и виждам, че ориста на всички в този свят е да плуват в сълзи ....... всичко в него ме измъчва.