Продължавам да пия

Продължавам, въпреки, че забременях... толкова го исках това бебе.... пих през цялата си бременност. Не родих изрод, Слава Богу. Кърмя и пак пия. Има ли изход? Отчаяна съм, че няма да мога да се измъкна от алчните лапи на алкохола... силен е!

„Ако само някакъв морален кодекс или по-добра житейска философия бяха достатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да са се възстановили. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни липсваше необходимата сила. Нашите човешки резерви, начело с волята, не бяха достатъчни - те напълно се проваляха.
Проблемът ни се състоеше в липсата на сила. Трябваше да намерим сила, чрез която да живеем и това очевидно трябваше да бъде Сила, по-висша от нас. Но къде и как можехме да открием тази Сила?”...
Гл.ІV от Голямата книга-„Ние агностиците”.


Здравей,Тасартрир.

Когато се ожених на 19 години,бившата ми жена беше бременна с първия ни син,който се роди пет месеца след брака ни,а след още седем месеца докато бях в казармата спрях да пия за първи път в съзнателния си живот за близо една година.Тогава бях все на 19 години и не престанах още от тогава до сега да правя постоянни и напразни опити да спра да пия „завинаги” или да се науча да пия „като другите хора”.След две години ни се роди и втория ни син...
Сега съм почти на 48 години,не пия само днес,не вземам никаква дрога,на пуша цигари и се чувствам сравнително добре,имайки в предвид как постоянно съм бил през целия си живот още от дете,като тези ми състояния бяха една от основните причини да започна да пия и да не мога да живия без жизненоважния за мен ефект от алкохола...Лично по себе си видях,а и все още на моменти виждам за каква болест става въпрос-за болест,а не каквато и да е лиготия,слабохарактерност и тн. тн-нещо,което постоянно са ми го набивали в главата,и в което вярвах на 100%,което пък ме караше още повече да се затварям в себе си и още повече да пия на умиране.След като през тия години пробвах всякакви начини да не пия и да живея без да пия,след като обиколих доста специалисти в областта на алкохолизма,изпих хапове с килограми,след като сам се опитвах да направя това,което никога съм нямал дори и минимален шанс да направя,няколко пъти опитвах да се трепя,често се молех да не се събудя на сутринта,бях три пъти в кома от пиене,помлян отвсякъде,доста пъти „преспал” в отрезвителното,оставен от жена,деца и от всички,които са ме познавали,аз имах огромния Късмет да оживея.
През 2006 г. преди да се хвърля през терасата,или да нараня майка си в съседната стая при поредното ми излизане от запой и от полицията,Имах невероятния Шанс Бог да ми изпрати помощ чрез човек от Анонимни Алкохолици и благодарение на това,което намерих там и действията,които ми бяха показани,и които се старая да правя, днес и сега съм чист и съм трезвен вече пета година.Въпреки,че останах трезвен една година преди последния си запой през зимата на 2007,аз се отделих от АА,отново се опитах сам да се справя и не успях...Върнах се обратно в Анонимни Алкохолици и сега се старая да правя това,което ми се предлага така,както милиони по света го правят ден по ден, и се радват на трезвеността си и не спирам да се връщам.
Една съществена част от тези действия в АА е споделянето с други хора, за което съм ти благодарен-че мога да споделя накратко къде бях,какво се случи и какво е сега с помощта на Бог,и Анонимни Алкохолици.
Желая ти един спокоен,трезвен ден,Тасартир,като можеш да се свържиш с някой от нас,който простичко да ти покаже как бе могла да живееш без алкохол и нуждата както от пиене,така и от хапове-променящи съзнанието.

Бъди здрава и до скоро,Тасартир!

Бъди себе си.

Честито, tasartir,
Да ви е живо и здраво бебето! И майка му да оцелее, за да се грижи за него.
Ако не бях алкохоличка щях да ти напиша: "Ето, мила, вече имаш сериозна причина да спреш. Това дете е твоя отговорност и ти не можеш да подлагаш живота и здравето му на опасност." Само че съм алкохоличка и знам, че тези бла-бла дори няма да те докоснат. Както и мен не ме докосваха, когато пиех и не исках никой да ми се меси в живота. Исках да си пия и да ме остават на мира всички "загрижени" за моето здраве и живот, които ми дотягаха с натякванията си и с постоянното вменяване на чувство за вина. Е, като изтрезнеех малко, сама си дуднех, сама си вменявах вина и се опитвах да се съм загрижена за себе си. Но това траеше обикновено най-дълго около 2-3 часа - колкото бяха периодите ми между два маратона.
Още няколко раждания да имаш и още много щастие човешко да се изсипе върху теб от рога на изобилието като нов дом, топло семейство, добър съпруг, здрави родители, добри приятели - не е достатъчно, за да спреш а пиеш. Не хубавите и не лошите събития в живота му карат алкохолика да спре. Той не може да спре заради никого и заради нищо, освен ако не поиска заради самия себе си.
Но ти знаеш и това. Както знаеш и какъв е изходът, и къде да ни намериш. Ние сме си все тук и се радваме на всяко твое завръщане. Защото се молим този път да се случи чудото и с теб. Както с нас.
Връщай се, това помага.
Прегръщам те с надежда и ще се моля за теб.

Лошо наистина,твърде лошо е.
Когато се роди сина ми,може би за първи път наистина реално се замислих в живота си макар и тайничко и не смеейки да го изреча на глас пред други,до какво би довело моето семейство и детето ми за в бъдеще с моето пиене.?
Преди това като че ли морето ми беше до коленете и нямах отвоворност към нищо и никой.
Но вече нещата се бяха променили.
Бях семеен с дете.
В дух на съпричастност се опитвах безброй пъти да спирам цигарите и да не пуша пред жена ми.
Обаче не успях.
Намалих алкохола драстично.
Но не спрях.
Но като цяло,многоп по-малко и по-нмарядко се наливах здраво следе като се роди детето ми.
Устисквах с по няколко бири вечерите или няколко чашки,но тенденцията на алкохолизма си каза своето.
На един алкохолик пиенето и чашките никога не са му достатъчни и с времето започнах да се крия да пия,както и да пуша.
Понеже жена ми беше поставила нещо като строг ултиматум или правила относно пиенето ми.
Уж не пиех и не пуших,а започнах да го правя тайно.
Напълно си давах сметка че бях започнал да ставам много двуличен и двойствен.
Живеех таен живот след 8 сутринта.
Щом ги изпратих на училище и на градина малкия и тичах към магазина да взема п4,5 бири и до 10 сутринта ги изпивеах преди работа,както и лека полека започнаха да не ми стигат.
Поч1нах да разреждам ракиите оит бг където си ги носихме лятото,тайно пиех и тайно пушех и обезмирисвах и тераси и апартамент със свещи и ароматизатори,както и по цял ден жабурчих води за уста,дъвки и какви ли не други похвати.
Открих ключа за палатката,чесън.
Но жена ми с времето взе все повече да ме подозира,какво толкова съм се влюбил в чесъна,защо набързо влизам в баняята да сваля алкохолната пот под душа,да се жабуркам касто луд преди да се срещна с нея под душа,да гледам да не се прегръщаме и докосваме,понеже намирисвах и на алкохол и на цигари.
Не веднъж убивахме ласките и секса заради лъжите ми.
Бях започнал наред с това че не понасях света около мен,да не понасям и себе си,незнаейки как да прекратя всичко това.
На най-важните си срещи по лекари и интервюта съм ходил пиян до козирката с изцъклени от набързо изпият скришно алкохол.
След едно грандиозно ходене по доктори в друг град относно тромбофлебита ми и неработещата вена на левия ми крак,така слезнах от влака,че направо паднах по очи пиян като задник в 11 сутринта.
Още в 7 започнах със скритите бири от вечерта.
Хванах по ранен автобус тичайки за бутилка уиски към магазина за алкохол.
В Норвегия само в специални магазини с решетки на тях се продава,като в затвор,и може би е по-добре че имат драконовски мерки срещу алкохолиците си.
На път във влака почти изпих 700 грама уиски на големи глътки в тоалетната на влака.
Като слезнах в града слезнах с плонж от влака,понеже виждах двойно и не видях добре стълбата,а и бързах да се изпикая и да потърся бира някъде.
Беше само 11.а до 14 когато имах час за лекаря имашер часове на пиене.
Изпих няколко бири по път за лекаря.
Там се трупясах за ужас на някакви стари хора.
Не бях и забелязал че се бях опикал ама яко.
Чак при лекаря го забелязах,когато пръв ме забеляза той.
И тръгна да звъни на моята лична лекарка.
Викам му моля те,не звъни,не викай санитари и не ме пращайте никъде в изтрезвително.
Ще успея да се прибера някак си.
Съобщи на личната ми,но не ме изпрати никъде.
Докато излезна за минути нанякъде не издтржах повече и повърнах в една мивка.
Тъкмо прикрих следите и той се завърна.
Прибирайки се към къщи просто отидох и си признах всичко до край на жена си.
Защо не и вдигах на звъненето,защо я лъжех в смсите,разбрах накрая че ми трябва истинско дълготрайно спасение.
Сигурно стотици пъти е трябвало да бъда изритан отвкъщи,но нямам думи за да благодаря на съпругата си,едва ли има по-добър и търпелив човек на света,за да живее с животно като мен.
Намерих АА и спасението си.
И макар и отдавна да не ходя в АА,те ми дадоха нужния тласък за да отскоча от трамплина.
И вече не си правя уговорки и вътрешни сметки че мога изобщо да докосвам алкохол,както и цигари.
Прекалено голям лукс е и за мен и за здравето ми,и за близките ми.
Семейството ми е по-важно от мен и от алкохолизма ми.
Та замисли се и ти,кое е по-важно,ама наистина.
Опитай се да изтрезнееш ама ако може за повече от няколко дни,и си дай равносметка,пък после тръгни редовно на АА сбирки,и знай,че щом си спряла,това е новото ти аз.
И нямаш моралното право да пропиваш отново.
И ако пушиш,зарежи и цигарите.
При мен взаимно се допулваха цигарите и алкохола.
Неведнъж съм пропушвал пиейки и обратното.
Защото в това си сама,и някаква сила там отгоре както казват в АА,но според мен не си ли помогнеш сама за да стане пречупването,и господ не може да ти помогне.
Все повече се убеждавам с всеки един ден,че човек има неподозирани сили.
Сами сме си богове,но цял живот търсим божеството някъде си там в неизвестното.
Затова толкова ме привлича ТАНТРА напоследък и практическата и доктрина.
Тантризма казва,че ти сам си си бог и чудесата са вътре в теб.
Покрай даоизма и тантризма спрях със всички вредности.
Повярвах ,че мога много повече отколкото си мисля че мога.
И се получи.
Дано осъзнаеш,че ти си си най-добрия приятел и най-злия си враг.
И разруши това,което те разрушава.
Това е единственния възможен път,повярвай ми.
Пълно въздържание,без илюзии.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

На 32 г. вече имах постоянен приятел и забременях. По прин­цип много исках дете, но ме безпокоеше фактът, че никога не съм чиста от алкохол, за да зачена. След като нямах вечер без пиене е ясно, че детето ни е заченато след употреба. Благодаря на Бог, че нищо фатално не се случи с малкия човек! През бре­мен­ност­та нямах особено желание за алкохол и пиех по една чаша червено вино на вечеря. Сметнах, че съм се освободила от проб­лема с неконтролируемото пиене. Когато обаче започнаха конт­рак­циите и чаках мъжа ми да дойде с колата и да ме откара в ро­дилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на нашите и „за кураж” отпих няколко големи глътки.

Имаше сериозни усложнения, детето се роди полузаду­ше­но, омотано в пъпната си връв. Обдишваха го, сложиха го в кувьоз, на системи. Прескочи трапа, милиятр Благодаря на Бог. Едва сега мога да предпо­ло­жа (без да съм категорична, защото това са Божи работи), че много вероятно е тези стотина грама ракия да са предизвикали усложнението. Кърмих дълго след раждането. Болестта беше в мен, нито за минута не си беше тръгвала. На четвъртия или пе­тия месец, когато кърменията се разредиха, започнах да си правя схеми на пиене, които да ми позволяват хем да си вземам малки дози, хем това да не се отразява на бебето (спиртът да не влиза с кърмата в него). Прочетох маса литература за колко време се раз­граж­дат напълно 30 г алкохол и след „стриктни” изчисления за­поч­нах с комбинациите...

finntroll73 , тантризма не е само един клон . Има напр. Left Hand Tantra , където се употребява алкохол и наркотици
Но едва ли си последовател на тези тантристи

Да знам за това за употребата,но знам вече кое трябва и кое не трябва.
По-скоро аз използвам от всяко нещо това което е рационално и което не вреди.
Та тантризма ми допада,но без тая част за освобождението от натрупаното напрежение чрез динамична медитация включваща опиати или алкохол,както и пушене.
Просто си съставих аз покрай даоизма,покрай тантризма,покрай АА,и покрай всичко като духовна философия,едно мое си просто правило-Прави това което не вреди и на теб и на близките ти.
И гледам да поставям другите хора пред мен,доколкото егото ми го позволява.
Имам предвид близките ми и хората на които държа.
И се стремя да живеч по правилото което е закачено на стената на всеки клуб в АА предполагам-Приеми това което никога не можеш да промениш,промемени това което можеш и е по силите ти,и имай мъдростта да направиш разликата между двете.
Перефразирах го,но във същия смисъл е посланието.


Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Какво да кажа,просто ме остави без дъх,наистина ли за алкохолика няма нищо свято???
Незнам дали бих направил това което ти си сторила като жена-алкохоличка ако бях и аз жена.
Та едно дете е най-святото,нали заради тях ние съществуваме възрастните.
За да ни бъдат те малките учители.
Незнам,просто никога не съм можел да разбера майки пушеши и пиеши по време на бременност,както и наркоманки.
При наркоманките е ясно,зависимостта към твърдата дрога е силна и там закачиш ли се шанса да се откачиш е нищожен.
Обаче жени пиещи и пушещи по време на бременност,незнам идва ми в повече.
Трябва да си супер егоист-алкохолик да решиш целенасочено и адекватно да убиваш човешки живот.
Понеже измъкванията не вървят.
Човешки живот е заложен на карта.
Забременеш ли би трябвало да бие камбаната в главата-КАКВОТО БИЛО-БИЛО СЪС ПИЕНЕ ,ПУШЕНЕ И ЗАВИСИМОСТИ.
Обаче наблюдавам доста често противното.
Благодаря на бог че жена ми не беше като мен по време на бременноста си.
Благодаря на бог или силата там отгоре че ме свърза със правилния човек измъкнал ме от блатото на алкохолизма.
Преди всичко живота си днес и това което съумях да бъда днес го дължа на жена си.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Приеми това което никога не можеш да промениш,промемени това което можеш и е по силите ти,и имай мъдростта да направиш разликата между двете.

Велико !!!

Молитвата за смирение е следната :

Господи, дай ми смирение, за да приема нещата, които не мога да променя,
смелост, за да променя нещата, които мога,
мъдрост, за да прозра разликата между едните и другите,
търпение, за нещата, които изискват време,
брагодарност за всичко, което имам,
толерантност към хората с различни проблеми,
свободата да живея извън ограниченията на своя предишен опит,
способността да чувствам Твоята любов към нас и нашата любов един към друг,
и ни дай силите да станем и да пръдължим отново дори когато това ни се струва невъзможно !

Тази молитва ми помага много.

Финтрол, прав си, ужасно е, съгласна съм с всяка твоя дума... няма свято, има само алкохол.... гузна съм, ужасена....

Веднага спри да кърмиш и намери близък роднина, който да живее у вас и да се грижи за бебето!

Адаптирани млека, колкото щеш. През кърмата ти малкото засмуква алкохол, чувство за вина и маааалко протеини - в бебешките млека има протеини, но не и алкохол и отрови. Това, че се е родило с правилния брой пръсти, далеч не му подсигурява устойчива имунна система, психика, нервна система. Пиячката си е пиячка, но бебето трябва да е подсигурено с по-добра защита, за да оцелее.

Хващам се за главата, докато те чета - аз съм пушач и обичам да си попийвам, но като родих и кърмех, нито чаша бира, нито едно дръп от цигарка, нито кафе преди кърмене, нито дори ядове и притеснения преди кърмене ми бяха позволени.
ВСИЧКО ОТИВА В КЪРМАТА, МОМИЧЕ!

Подсигури детето си, докато не е станало късно, с оптимална защита за здравето му, пък после се оправяй със зависимостите си. Така, както я караш, ще го убиеш.

Какво да кажа,просто ме остави без дъх,наистина ли за алкохолика няма нищо свято???

За пиещия алкохолик наистина няма нищо свято. Знам го от собствен опит.
Чувството за вина, което изпитва tasrtir в момента, тежи върху нея като планина. Най-лесният начин това жестоко чувство за вина да се намали е да пие отново, за да го заглуши.
Затова да вменяваш на пиещ алкохолик чувство за вина е все едно да му наливаш чаша с алкохол.

ПП Традиционното мислене на неалкохолика приема, че бременност, бебе, кърмене, малко дете, би трябвало да спрат от алкохолика от пиенето. Да, ама не.
Това е ужасяващата жестокост на алкохолизма. tasrtir продължава да пие, не защото е лоша майка, а защото е болна от алкохолизъм.
Затова аз не мога да я упрекна, че продължава да пие.
Ако мога да я упрекна за нещо, то е че не залови с абсолютно цялата си възможна сила като удавник за сламка за програмата на АА. А ако тази програма не и пасва (все пак има и алкохолици, които не могат да приемат програмата на АА) тогава да се залови като удавник за сламка за някакво друго лечение.

И ако тук традиционното мислене би казало - направи го заради бебето и другото си по-голямо дете, АА казват направи го за себе си. То се видя, че дори бременност и кърмене не може да те мотивира.

Некой, благодаря ти. Виждам, че разбираш. Не се оправдавам с това. Но наистина за алкохолния мозък няма нищо свято. Съжалявам за което. И не знам къде е изходът! Плаша се, че няма за мен... не искам, а сили ли недостигат или какво... защо едни се измъкват, едни умират, други се гърчат в агония....

" още не си се предала "

tasartir , чета темата ти отначало, но нямах какво да кажа, което да ти помогне.И сега не знам,дали писаното от мен е нещо ново и важно за теб,но реших да рискувам.
Първата ми мисъл след прочитане на последния ти постинг бе :още не си се предала.
Само това изречение исках да ти пиша, но после почувствувах необходимост да дам някои пояснения и да споделя tuk определени мои мисли, които възникнаха след прочитането на темата ти.
Малко добронамерена критика от моя страна - не се замисляй за другите -кой е изплувал и кой е потънал.Занимавай се ЕДИНСТВЕНО със себе си.Стани егоист.Алкохолиците са често добри по душа и алтруисти.Добре се огледай сред най-близките си и сложИ край на тези процеси и поведенчески модели, които не ти допадат, или дори са в твоя вреда.Научи се да бъдеш ТИ най-важната, следвай своя собствен интерес и го отстоявай ако трябва и с битка.Дори и детето ти да е на второ място.Защо ли? Защото за да му е добре на детето, трябва да ти е добре на теб.
Не случайно в самолетите пише: в случай на авария, майките задължително слагат първо на себе си кислородната маска и тогава на детето.Това го разказвам по спомен,чела съм го някъде.
ТИ, Ти и само Ти единствено си важна.А за ТЕБ най-важното е да не пиеш.Всичко друго - семейство, здраве, любов, успехи, пари е също важно, но най-важното е да не пиеш.
Завършвам с последната си мисъл по отношение на твоята ситуация-

"ти още не си достигнала своето дъно".

Горещо ти желая скорошно избавление.

Тя дава живот.
Дреме ми какво прави със себе си. Тя дава живот на друг.
В случая ще застана зад Алиса.

"ти още не си достигнала своето дъно".


От лошото винаги има по лошо.
Хубав пост,истина е.

Не искам да стигна дъното и да копая в него още надолу...

Папел, не съм тя. Тасартир съм. Примерно. Разбирам ти негативния постинг, но не ми помагаш. Иначе си прав. И ти благодаря.

Какво бебешко мляко купи на детето от аптеката? NAN никак не е лошо, ако бебето ти не се окаже алергично към лактоза. Но и хипоалергенните са добри.

Хайде, вместо мрън-мрън, първа стъпчица на разумна мама със здрави инстинкти - бебето да се храни пълноценно и здравословно.

Мисля че си напълно прав.
Преди години борейки се във АА и сам със себе си,как веднъж завинаги да преодолея това да не посягам изобщо към алкохол,във многото опити да спра и всеки път издънка ,един ден си зададох въпроса-Наистина само заради другите лки го правя?
Заради жена,дете,семейство и работа ли го правя?Заради срама към близките ми и приятелите ли ми?
И разсъждавайки така ден след ден,дойдох до убеждението,че аз най-много го заслужавам.
Няма нищо лошо да изкупваш вина и поведението ти към близките с промяна и непиене,но ти самия най си го заслужаваш непиенето.
Понеже се чуствувах ужасно и си втълпявах всеки ден че заради всички около мен съм длъжен да спра,за да не ги наранявам,за да имам семейство,за да не ме изгонят от работа(понеже ходех пиян на работа,още от сутринта),заради още много най-различни фактори също го правих заради нещо друго и някой друг.
Но ми просветна че покрай мазаохизми ми ,има и нещо друго,не бях отчел това,че като човешко същество и аз заслужавам непиене.
Понеже риска да се издъня в непиене заради околните беше голям.
Понеже по време на пиенето ми,другите можеха да ходят на майната си,така поне мислех преди да тръгна по АА срещи и да заработя сериозно изцяло върху себе си в всички възможни аспекти.
Риска беше голям,и аз с времето осъзнах,че няма нужда да бъда толкова голям садист към себе си,та аз най-много от всички заслужавах непиене.
Понеже можеше да дойде ден в който никой от близките ми и семейството да не до мен,и тогава какво?
Нямаше да има заради кого да не пия.
Но ако бях се изтървал още само един път след многото прошки на жена ми,въпреки явното и желание да се изнасям и да се развеждаме,ако бях се напил още един единствен път,и вече наистина щеше да изхвърля дрехи и куфари през балкона.
Бяха назрели дотам нещата,че може би щеше да звънне и на полиция за да ме изкарат начаса навън.
Понеже ми се виждаше чудовищно да се разделим и да ги загубя.
Осъзнавах че съм до гуша в лайна,но твърдо знаех,че без тях ,ако отидех на квартира,щях да умра от пиене и самосъжаление,със сигурност.
Но жена ми не ме искаше вече,бях успял почти да убия всичките и чуства към мен.
С дни съм ревал в мисли за семейство дете и колко неща съм пропуснал покрай алкохола и криенето ми за да пия.
Поставих си ултиматум,че една бутилка не е по -силна от мен.
Преценявах шансовете и лека полека свиквах с мисълта докато вече не пиех,че не губя нищо,а само печеля.
Че семейството ми заслужава добър баща и мъж,не-алкохолик,или поне непиещ алкохолик,понеже това няма как да променя,алкохолния ген.
Който при мен е силен,и баща и дядо-неговият баща където му нося трите имена,все манекени на винпром,.
Дядо ми след една ужасна катастрофа с мотор,и след 12 дни в кома,спря цжигарите и пиеше от време на време,а накрая,само по чашка ,две веднъж,дваж в месеца.
Но баща ми си отиде и с алкохолизма и с двата пакета цигари на ден в джоба-в гроба!!
Това ли предлагах и аз на семейството ми?
Живота на баща ми който вътрешно ненавиждах и осъждах,но копирах вече едно към едно.
Оставаше ми само и аз да не се прибирам с дни като него в къщи и да тръгна по любовници и щяхме да сме едно към едно!
Но жена ми за радост,не е като майка ми,каквато беше тя,да търпи.
И това нещо наклони везните,за да осъзная,че трябва аз да поставя новото начало,от 2 поколения алкохолици,по бащина линия.
Евала на дядо ми,осъзнал беше грешките донякъде и беше взел мерки,понеже по време на комата,баба ми е била 12 дена до него до леглото му,а не любовницата която е возил на мотора си,докато е карал кьор китюк пиян и се е блъснал с нея на мотора.
Баба ми трябва да е била светица да му прости тоя срам и резил.
Понеже беше лекар,завеждаш физиотерапия,създадена от него в болницата ,също така и участъков лекар,обслужваш 6,7 села в околията.
Беше и часовникар-любител и цялата околия гопознаваше.
След тоя срам,вече не е бил същия,трябвало е да се промени,все пак баша ми и ма още двама братя и една сестра.
Жената явно си е преценила шансовете ако се разведат,как ще е с 4 деца сама на една заплата.
Аз все пак за първи път от три поколения насам,за първи път след дядо насам ,аз съм човека който единствен е спрял и цигари и алкохол тотално и напълно.
Понеже дядо ми все пак се изпускаше на моменти и се караха с баба ми по нощите,че пак е довлякъл колегите си от певческия хор,или някой лекари или клиенти за часовници да осъмват по нощите.
Всестранноразвити бяха и дядо ми и баща ми,ама и в пиенето за жалост.
Аз може и да не съм всестранноразвит,но поне успявам с непиенето.
Дано да е завинаги.
Понеже друга алтернатива нямам.
Знам колко бързо се връщаш на изходна позиция.
Сполай ви и дано нямате и вие друга алтернатива освен непиене.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!