Тъжно ми е

Идвам при вас, за да ви споделя нещо. Надявам се да успея да намеря утеха. Изгубих си един пръстен, който е с огромна сантиментална стойност за мен. Вярвате ли, че когато губите нещо материално, то то се отразява по друг начин? Тоест, загубата на нещо, поне при мен води до низ от още загуби. При вас така ли е?

... zato pazi kome zavidis...

Загубата на ума особено. Затова моя всяка сутрин си го оставям вкъщи. Мисля, че не съм имала проблеми, но по обективни обстоятелства не мога да преценя.

Иначе стойността си остава, просто вещта не е при теб. Но скъп ти е бил споменът, а не тя... в крайна сметка.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go

Напротив, изгубих си един пръстен от бивш мой обожател. А пръстенът беше с диамант!

... zato pazi kome zavidis...

Е, това си е като благотворителна кампания, просто с неизвестен реципиент. Значи добра карма.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go

Аз непрекъснато изхвърлям неща от стари обожатели. Кво се получава? Място за новите.

Не, при мен не е така. Загубата на нещо винаги е водило до спечелване на много други неща. Тоест приказката, че когато губим едно, печелим друго, при мен важи с пълна сила.

Дир ми изяде B-то на ника Виливар, та временно ще е така. :)

Не.

И при мен така, губя нещо си, но в последствие довежда до спечелване на по добро, поне което аз смятам за по добро.
Пък и загубването на нещо от вече бивш приятел/обожател, си е направо отърване от спомените за нещо минало, та на добро е за мен

Сутрин, когато пускам водата след голяма нужда много плача. Трудно преживявам раздялата с част от мен.

Всичко е преходно в този свят и е залъгалка за ума.
Сантименталните стойности,не се асоциират с предмета,а с човека подарил ви предмета.
В крайна сметка света се е превърнал като цяло в антикварен магазин.
Като се замисля колко боклуци сме натрупали за десет години живот в чужбина...
А като се разровим из старите скринове,чекмеджета и долапи един ден по къщите ни в България,сякаш сме в друго време,на отдавна починали наши близки.
Всемирна история,обаче остават само избелели снимки и овехтяли неща.
За мен са твърде сантиментални също неща,о майка ми,от баща ми,но те отдавна ги няма.
Спомням си как по погрешка бях взел една тениска на баща ми,годината преди да умре от бг,и как и до скоро я пазих,вече 7,8 години.
Наскоро я изхвърлих,с ясната представа,че каквото било,било.
Пусто твърде сантиментален и чуствителен съм за мъж,дори и на пръв поглед да не личи.
Нсълзяват ми се очите при вида на това или онова,на вещи и снимки.
Товалято детето ме пита,татко защо плачеш.
Плача понеже никога не опозна дядо и баба,от моята страна.
За него тези неща не са болезнени и чувствителни.
Или когато виждайки баба си на едно място,на легло,безпомощна,на 91 и едва дишаща и вегетираща,отново ревах от безсилие наистина.
Че ме няма близо до нея,че чужди хора и махала я обслужват,треперих от яд че при жива нейна дъщеря и моя леля която не я погледна,аз се чувствувам безсилен,че не можах да и дам това което трябва,човек до нея на старини,близък.
Тя много пъти ми е казвала,че човек се жени с мисъл за старило,не само за младини.
За да има кой да се погрижи за него.
А сега е напълно сама.
Мама и тати на оня свят,леля ми и обърна гръб,и аз като само дете се чувствувам виновен.
Далеч съм и съм в чужбина,но все пак по-добре че съм тук,понеже ако бях в бг,нямаше да имам никаква финансова възможност да я погледна.
Извинявайте за излиянието,но отново се разчуствувах.
Като,че ли ми олеква за малко.
Дано господ да се смили и да я прибере.
И още една къща ще остане без жив човек в нея в махалата.
Имам чуството че цяла една Бългаеия опустява и тя редом с моята къща.
В процес на цялостно опустяване е.
И колкото и да е странно,ме боли и ми е гадно за родината.
Понеже все още има останали може и малко да са,ама свестни българи с чисти мисли и доблест в сърцата.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Изпбщо не знаеш то за какво иде речи не познаваш сраданието.
Дано да не го опознаеш от най-грозната му страна.
Няма застраховани в тоя свят от каквото и да е.
Затова голям залък лапни,голяма дума не казвай!!,за да не ти дойде до главата това което не искаш.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Това лудите сте като децата - нямате спирачки.

Особенно като тебе,супер нормалния,само където и циганчето вече не ти вярва,камо ли някой друг.
Вярвай си колко си прав и безпогрешен.
Скоро ще да береш това което си посял.


Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Интересно откъде се взимате паразитите да се лепнете точно там, където най-малко ви търсят.

Запитай с този въпрос първо себе си?
Понеже се навря като кърлеж на угоена овца да речем.

Преди да търсиш съчки в чуждите очи,виж гредите в своите.
Трудно е да се погледне човек в огледалото и да каже грешник съм,знам го!!
Но аз съм го правил неведнъж.
Чудно нещо е чувството на мир и покой след приемането на несъвършенството си.
Опитваш се да дадеш най-доброто от несъвършенното си аз.
Да ама ти тези нищо никога няма и да ги проумееш.
Понеже си прекалено нахално-безпардонно ориентиран.
И си мислиш,че си център на вселената.
Аман от свободни електрони!!!

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Аз отговорих на авторката на темата. Ти се вреш, където не ти е работата.

Същото мога да кажа и за тебе.
Голям отговор,няма що!!
Знам ви аз,чуждата болка е като елексир за вас!!
Толкова по-значими се чувствувате.
На момичето му е тъжно и има нубда от подкрепа,не от скодоумни изцепки като твоята.
Ние българите сме най-вече по присмехите,подигравките и гадостите към страдащите и по-слабите от нас.
Бай-Ганя нивха няма да умре,Алеко!!!
Колко си далеко,и по-добре че неможеш да видиш!!!

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

Поне се уточнявай до кой пишеш.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!

И да ти кажа, че не си добре и да не ти го кажа, все не променя факта, че не си добре.