76

години от последната победа на Фред Пери победа, такъв карък не се чупи всеки ден , ще изпия една чаша шотландска ракия в негова чест

мишоци бяхте и мишоци си оставате

Ако трябва да сме точни - 75 години, защото през 2012 г. Мъри спечели бленуваната титла и календарната година не е свършила на кота НУЛА :)

А иначе лично за мен това е най-значимото тенис събитие за тази година в мъжкия тенис. Бие извънземния мач между Рафа и Ноле в Мелбърн, бие историческата седма титла от РГ на Рафа, бие 17 ГШ на Фед и подобряването на рекорда на Сампрас. Защото всички тези неща сякаш бяха логични и очаквани, докато това с Мъри си бяха едни 4 години ходене по мъките и тонове изписани теми по знайни и незнайни форуми и сайтове.
Дали, кога, къде, защо? Най-добрия играч без титла от шлема и какво ли още не. Видяхме история пред очите ни и вече на 100% може да се говори за ТОП 4, а не както досега завоалирано и с едно на ум.
Оттук-нататък възникват следните два въпроса, дали Мъри ще успее да спечели Уимбълдън и дали ще стане номер 1.

Без да искам да омаловажавам успеха на Мъри, то това събитие може и да е най-значимо за британския тенис, но реално не мисля, че е нещо особено в световния такъв. Един много надарен тенисист показа малко повече твърдост този път и най-накрая и благодарение на поредица от щастливи обстоятелства (зверски чоук на Чилич, отпадане на Федерер, неучастие на Надал, нечовешки вятър на мача с Бердих, неуредици в програмата на Ноле + лоши атмосферни условия на финала) успя.

Хубаво, ама Федерер победи на 31 последователно Ноле и Мъри, спечели за 7-ми път Уимби и още цели 5 титли и застана на първо място чупейки последния важен рекорд.

Рафа спечели отново всичко на червен клей, 7-ма титла на РГ, а Ноле измъкна нечовешки мачове в Мелбърн, игра 3 финала на ГС, стигна поне до 1/2 финал на всички турнири без синия клей, където на 1/4 финал беше победен от Типсаревич.

И за да не отварям нова тема, ето моят скромен опит за анализ на мача. Ако на някой още му е останала енергия за дискусия с удоволствие ще прочета какво мислите, ако пък няма такива, то ще оставя едно мнение ей така за цвят...

Далеч съм от мисълта, че единствената причина за загубата са лошата програма в мачовете на Ноле и неприятния вятър, който на моменти достигаше много висока скорост, а в други стихваше... Никой не може да ме убеди обаче, че ако всичко беше наред Мъри отново щеше да е победител.

Щабът на сърбина и самият Джокович трябва да анализира много внимателно причините за липса на титла, които се крият в него (а такива безспорно има), но ние като наблюдатели в страни не виждам защо трябва да пренебрегваме такива извънредни обстоятелства, които имаха основен принос за резултата.

Ноле игра два пъти два в пореди дни. Първият път бяха мачовете с Вавринка и Дел Потро, а след това и тези с Ферер и Мъри. Да, Джокович не игра много дълги мачове, но на такова ниво всяка една подробност някой път може да си каже своето, а подготовката е направена до последния детайл... Като добавим, че мачът с Мъри беше изключително тежък физически и се реши в 5 сета + победителят беше определен от една избрана група подбрани точки, които бяха ключови за цялостното му развитие, то няма как да сме убедени, че ако Ноле беше взел два пъти с части от секундата топката по-рано сега нямаше той да е шампионът.

По отношение на вятъра, естествено, че той е еднакъв и за двамата, но отражението му е разлино при различните тенисисти. Мъри никога не се е отличавал с това, че търси линиите и развръзката, докато Ноле се намираше в отлична форма и беше отчаял с невероятните си ъгли и комбинации и Дел Потро и Ферер... Особено първият беше в чудесна форма и за мен имаше шансове да бие всеки един на този турнир. Та с този вятър е адски трудно да бъдеш прецизен и да взимаш инициативата, което определено беше по вкуса на Анди. В моментите, когато притихваше, този който спечели повече геймове и точки беше Ноле, но пак не е същото, защото е едно да си настроиш играта от самото начало и съвсем различно да почнеш да го правиш от средата на втория сет да кажем, когато вече изоставаш в резултата и загубата може да дойде много бързо.

Шансът и късметът обаче са само част от спорта, основното е представянето на двамата на корта. Джокович имаше всички оръжия на ракетата си, за да вземе мача и при тези променени условия, но не го направи... Според мен основните причини са поразклатената увереност от последните загуби, подценяване на някои ситуации, не пълна отдаденост в началото на мача и малко пребързаните действия и рискове в началото на петия сет.
Към тези фактори добавям и няколко важни момента, в които Мъри прояви за мен неочаквана твърдост и упоритост.

Джокович загуби първия и втория сет след като се връщаше от много тежки ситуации. За мен беше адски учудващо че допусна много грешки в двата случая, в които Мъри сервираше за оставане в сета. След това в тайбрека, водеше 5-3, усети колебание в Мъри, който изпусна 5 сетбола, но така и не успя да стигне до точка за първата част. Според мен това не би се случило в миналия сезон, просто не беше докрай решителен.

Към това трябва да прибавим и постоянните гримасничия и неудоволтворение от атмосферите условия. Мъри беше много по-събран и концентриран в играта, докато Ноле до 4-2 в първия сет и 4-0 във втория даде прекалено много лесни точки на Анди... При 5-6 във втория малко подцени ситуацията и беше убеден, че в следствие на моментума си може да си позволява да търси по-бърза развръзка. Така например при 15-0 излезе малко прибързано на мрежата и Анди го размина, точно тогава си мислех, че това излизане може да му струва доста скъпо... Тук трябва да похвалим Анди, който при 5-5 изигра изключително силен сервис гейм, а при 5-6 веднаха се възползва и грам не потъна след като си загуби огромната преднина.

Джокович прибърза малко и в началото на петия сет. В мача имаше много пробиви и завръщания и Ноле игра малко по-агресивно в тези геймове с явната идея, че ще хвърли всичко и ще играе за последно в решителните точки на сета, само че решителните точки се оказаха тези в началото... Това беше много голяма грешка, защото със сигурност Мъри щеше да поддаде рано или късно след като е водил с 2-0 сета, а му се налагаше да играе догонващ в петия. Ако Ноле просто си беше взимал подаванията, рано или късно Анди щеше да се самопробие (това разбира се е недоказуемо), така че при тази ситуация трябваше да дава 100% при своите сервис геймове, а ако иска да пести енергия да го прави в тези на Мъри. Не е без значение че Мъри така и не спря да играе в нито един момент от мача, въпреки двата пробива разлика и в третия и четвъртия сет, шотландецът се бореше всяка точка супер много и това взе много от силите на Джокович.

Иначе чисто спортно-техническо за мен разлика огромна с предишните мачове на ниво ГС няма. Анди си клати топката от задна линия и това е. Срещу Федерер на Олимпиадата и Уимбълдън беше много агресивен... с Рафа е печелил два мача на хард на ГС също с повече атака, но специално вчера за мен приличаше повече на тенисиста от преди Лендъл да му бъде треньор.

Моето мнение е че ако на местото на Ноле бяха Федерер или Надал от силните им години щяха да спечелят въпреки нечовешкия малшанс, който им се е стоварил. Рафа щеше да играе 2-3 гейма по 12-15 минути да ги измъкне и от там Мъри щеше да клекне. Така трябваше да направи и Ноле, но Джокович е различен тенисист. Той рискува повече, дава по-голям израз на емоциите си, лошото е че това му коства титлата.

Нито той, нито тези, които го подкрепят обаче трябва да се съжеляваме или нещо подобно. Ние имахме велики моменти в последните години в Ню Йорк и не само там, двата мача със спасените мачболи с Федерер, 7-те поредни победи над Надал, последната беше десерт на второ поредно невероятно шампионско измъкване в пет сета срещу съперник от топ 4. Бяха невероятни времена, дали ще дойдат нови такива или ще си пускаме повечко клипчета от ютуб само времето ще покаже, но аз съм доволен, че имам щастието да проследявам тази взъхитителна кариера на велик тенисист като Ноле.

Съгласна съм с голяма част от анализа, обаче ти сериозно ли мислиш, че Ноле дава по-голям израз на емоциите си. Измежду Федерер, Надал и Мъри, Джокович е тенисиста с "покер лице". Той най-малко от всички наистина издава как се чувства. Мъри дава воля на емоциите си, обаче основно на негативните. Във втория сет като излезна да играе при 4-0, само един поглед ми трябваше, за да разбера, че е разколебан.
Джокович много по-умело контролира и прикрива емоциите си. Това според мен му беше голямата сила миналата година и в Мелбърн. Да играта му също беше извънземна, обаче определено беше успял да пренесе артистизма си на корта. И тогава го казвам с огромно уважение. Много ми се ще и Рафата да не беше такава отворена книга на корта.

Абе не е само за британския тенис. За статистик като мен тази негова титла ме накара яко да опрвям статове и теми, които си поддържам. Очакваше се Надал да вземе РГ, Фед си беше фаворит за Уимбълдън, с оглед развитието на сезона беше и логично да стане номер 1 по някое време. А и това е Федал, едва ли е изненада, че някои от тях за пореден път пренаписва някаква история. Джокович пък вдигна до небето летвата след 2011 г. и каквото и да направи през този сезон не е нито неочаквано, нито нещо друго.
Докато Мъри вече не е най-добрия в историята без спечелен ГШ и вече е наистина част от прословутия Топ 4. Освен това в перспектива сега вече освободен от бремето на свръхочакванията аз лично очаквам Мъри да доразвие този си успех и да разгърне целия си огромен потенциал.