Една дилема

За работата ми става дума. Едно време работата ми беше по-неотговорна и по-често. Сега денем си клатя краката, свършвам всичко за минути и пак си клатя краката, а нощем стоя на тръни някой да не направи фал, за който да нося отговорност.
Не знам кое ме дразни повече - това, че заплатата ми не се вдигна чак толкова, колкото очаквах; това, че буквално бездействам и все пак за повече пари; това, че се чувствам виновна за бездействието си, а в същото време има предостатъчно хора да свършат това, за което изявявам желание и мен ме пропускат; досадата от "работата" като цяло; това, че постоянно половината офис ме гледа накриво, защото не демонстрирам такава дива трудова дейност; това, че греша и го приемам с твърде силно чувство за вина, въпреки че решавам лично или с помощ проблемите; или всичко накуп?

И обмислям да помоля шефката ми просто да ме върне в старото положение.
Ако поработя още малко така, ще стана съвсем дебелокожа и няма да ми пука, че откровено вися без работа в офиса, но някак не желая.

Не търся съвети, интересно ми е какво мислите за такава ситуация. Като че ли хората дават мило и драго да са в моето положение и да не вършат нищо, а да вземат пари. Чудя се има ли други като мен.

За финал мисля, че трябва да спомена нещо, което малко ме изненадва. Като цяло започвам да предпочитам неквалифицирана, общашка работа, вместо квалифицирано (каквото и да значи тази дума), интелектуално (и тази също) и отговорно (и тази също) занимание, но в същото време осъзнавам, че нямам знания (!?!) за каквато и да е общашка професия. От една страна е смешно, а от друга тъжно.

***
Петият елемент не е жената, а любовта.
***
Превосходно! Замечательно!

Не можеш да контролираш всичко, та по-добре разработвай варианти за оправяне на положението ако някой допусне гаф, от колкото да висиш очевадно.
Хем няма да ти намират кусури, хем ще спиш по-спокойно.

Welcome to the real world!

Почти цялата ми работа е свързана с телефона :) Няма начин да не ми звънят, когато се наложи, вкл. и нощем. Просто не се чувствам полезна :) Ще говоря с шефката, исках да питам тук вие какво бихте избрали - бездействието или работата.

***
Петият елемент не е жената, а любовта.
***
Превосходно! Замечательно!

Зависи от работата.
И при кой вариант се развиваш повече.

Welcome to the real world!

Навремето издействах по-високи заплати на подчинените си за това, че висяха в работилницата по цял ден. Което означаваше, че са си свършили добре работата на двора! И не ги търсеха!
Та помисли, ако висиш, защото си работила добре по-рано - не пипай нищо! Само поискай по-висока заплата!!

Сериозно!!

Мина ми през ума, но остава адски дразнещото бездействие. Искам да върша нещо, а като съм длъжна да стоя пред очите на всички цял ден - малко трудно да докарвам например странични доходи.

***
Петият елемент не е жената, а любовта.
***
Превосходно! Замечательно!

Нямаш ли интернет на работа, че бездействаш ?

Шефката ти какво казва по въпроса да "върша нещо" ?!
А ти имаш ли идея нещо конкретно, което да предложиш да вършиш?
Тези всички през това време какво правят, че им стоиш пред очите?

Винаги можеш да имитираш, че мислиш усилено

Трудно е да се прецени отстрани.

Най-добре е да дойдат извънземните.

Хе-хе,
може да се изненадаш ,ама съм минала през това положение.
И кво?
Ами кво - взех,че напуснах накрая,щото нали -ни заплатата върви нагоре, а само си губя времето .
И сега?!
Сега работя за същите пари на друго място.Но работя
Не съжалявам.
По пътя си до тук научих много неща, които нямаше да знам и умея ,ако си бях кютала там на лесното и сигурното
Макар,че наистина много хора ми се чудеха...
А колкото до другото -ами може и от възрастта да е.И аз вече особено в къщи гледам да не си мъча мозъка с нищо по-сложно от избора на меню за готвене

Нали знаеш, че всичко се променя и без наша намеса.
На твое място аз спокойно бих изчакал нещата да се развият от самосебе си.
На нас хората не ни е задължение да мислим за работа и възнаграждение, въпреки, че постоянно това правим.
За друго сме родени, сега когато имаш време що не потърсиш и откриеш тези неща?
Кофти и трудно се живее когато човек не знае кой е и защо е тук!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Не се поддавай на леността - тя има много лица... ако сега не си ковеш съдбата докато е гореща, после няма да имаш тази възможност.

Като за начало - купи си няколко книги за Наполеон Хил - те ще ти стигнат за цял живот... око умееш да четеш между редовете.



Soul is smarter

а с одъртяването, постепенно ще разбереш колко истина има в думите: Внимавай какво си пожелаваш, че не знаеш кой те слуша.
Иначе - търси си такава работа която да те удовлетворява, поне частично. По възможност - по добре платена.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Нормално е да търсиш смисъл, кеф и признание (не само финансово).
Работата си в Бг напуснах, след като взе да ми се губи смисъла .


Everything is a mirror...

и добре не търсиш съвети, няма нищо по-лесно от даването на съвети, но и по-безотговорно.
Аз виждам дилемата от друга гледна точка, кое да предпочета:
1. Отговорната, малко по-добре платена работа, смислена, но и изхабяваща организма, стрес и др. болести на съвременността ... или
2. Спокойното ниско квалифицирано ежедневие, по-малко умора, малко приказки на работното място, а ти го казваш клатене на краката и тн. малко стрес, но голямо клатене

И в двата избора има голяма доза риск за допускане на грешки. Според мен за по-отговорната работа е необходимо не само образователен ценз, но и период за навлизане в професията, по-трудно се заменя служителя от друг. На другата служба почти всеки може да си клати я краката, я нещо друго.
При избора трябва да се прецени и ветровете на работното място. Ако става дума за министърско място, там ветровете са много силни, бягай.
Имам една колежка, която при инцидентно претоварване на работното място ходеше събота и неделя на работа само и само никой да не дойде да и помага и да не поставят под съмнение нейните способности за справяне с проблемите. Но при теб нещата може да лежат в друга плоскост.

Поздрави

Затова ти казах, искай повече пари за "стоене пред очите на всички"
Особено ако другите знаят, че стоиш, щото си си свършила добре работата!