За думата...

Има една думичка, която винаги ми се изплъзва. Знам я, но винаги я забравям особено, когато искам да се сетя. Това като тези внезапните осъзнавания, само че в този случай се сещаш за нещо, за което не се сещаш.
Става въпрос за Авторитета. Не знам защо, но всеки път като ми потрябва и съм я забравил я търся през някакво скрито значение за учител. От време на време тук се пляскат теми за учители/водачи, и като се свържат нещата се стига до основното, за което ти се предоставя един учител - авторитетът.
Това е на кратко нуждата ни да чуем нещо от чужда уста за да ни подейства. Можем и сами да си го казваме или формулираме по всякакви начини, но какво, усеща се като вода във водата. Истински тласък към промяна се получава под повелята на авторитета.
От друга стана, когато ние сме тези, които претендират да са авторитет не могат да получат това повлияние, тъй като всеки път когато казваш нещо ти имаш очакването за това, което ще чуеш. Това, което чуваш, обаче понякога е неочаквано и от тук идва загадката за обмена между хората. Друг е въпроса, че хората основно уличестновяват, ако може така да се каже обмена си с другите и от това се получават пагубни резултати, отклоняващи се от реалността. Само забележете колко много хора си спят около вас, не е ли забележително?