Откровеността

Скъпи съклубари,имам въпрос към вас.
Възможно ли е да сме открити на 100% с човека до нас,да споделяме абсолютно всичко?Най-съкровени страхове,желания,минало,настояще,онези кътчета в душата си,които крием дори от нас самите?
Аз не мога.Много ми е трудно и не знам дали е въпрос на характер или друго,но ми е интересно вашето мнение за сравнение.

Абсолютно Цъ!Има си неща, малки, големи и още по-големи тайни, които са си наши и никога, ама абсолютно никога не са за ушите на човека до нас!

Преди си мислех, че да ....в днешни дни твърдо неЦъ!

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

И аз така си мисля, а и не ми идва отвътре да споделям всичко...как да му ги кажа на него,като някои неща пред себе си не признавам????

И аз така си мисля,ама моя човек не ме оставя на мира.Мине не мине известно време и пак ме почва...и ми казва,че не може да живее така и аз реших да си сверя часовника с вас!

Разбираемо е и негово ....защото докато си мислех, че всичко трябва да се казва и аз съм ръчкала да искам да знам...

Затова вземи му кажи, че всичко си му казала и готово

Или си измисли някоя простотия от сорта "Като малка крадях на баба червилото и рисувах по плочките пред блока с него"

В смисъл ...дай му храна да си дъвче и си свиркай ....

От друга страна самата ти престани да си мислиш, че кой знае какви тайни имаш пред себе си и света ....защото самата идея "имам тайни" тежи ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

възможно, но дали трябва да се прави е въпросът. Не е зле да имаш само твои си неща, даже и в чисто битов план.
Точно днес си мислех за една истинска история - двама души имат стабилна и сериозна, много силна, но нестандартна по много причини връзка, казват си всичко. Имат свободата дори да бъдат с други партньори и те избират дали да го правят или не. Така или иначе, той го прави. Те дотолкова си споделят всичко, че тя може да го попита дори за най-интимни подробности от случката и той да й ги каже. Казва й всичко, за което тя пита. Той вярва, че тя не страда, както тя му е казала и тя наистина не страда. Това не разрушава връзката им, даже напротив. Как ти се струва това? Едва ли може да бъде често явление, но го има.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

В смисъл ...дай му храна да си дъвче и си свиркай ....

Аз ей така правя с широката публика, на която съм много любопитна.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

себе си трябва да признаваш всичко, бъди честна със себе си до безпощадност, представа нямаш колко помага и как освобождава.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Понякога целият свят ми е крив. Ако в такъв момент съм откровена с някого, това, което ще кажа няма да е никак честно, понеже ще е плод на моментно настроение.
Истината, откровеността е в поведението и в избора, въпреки. Това да ревеш и да се кълнеш, че повече няма да погледнеш пиано и че искаш да водиш нормален живот не значи нищо пред това, че на другия ден отново сядаш и изливаш сърцето си в музика.
В този смисъл не мога да разбера какво би значело абсолютна откровеност... Може би такава в намеренията е нужна в едни отношения, които се градят с очаквания у всеки от нас.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go

Ами! Но бихме могли да направим опит-)))

Аз обикновено съм такава, и после си патя... опитът ми показва, че не е добре да се казва абсолютно всичко, особено ако не са ни питали.

Мисля, че повечето мечтаем точно за такава близост, която да позволява максимално себеразголване. Само че не съм убедена, че някой може да понесе абсолютната откровеност, каквото и да значи това, както и срещата, освен с ангелите ни, и с всичките ни демони...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Откровеността е свободата да бъдеш себе си. Може да се постигне едва след като осветиш и интегрираш онези толкова ужасни, забулени в тъмнина кътчета и разбереш, че в тях не се крие нищо страшно и срамно. В противен случай, създаваш за себе си и уж любимия си човек един измислен, лишен от цялост образ, който води до постоянно напрежение, щото поддържането му изисква много енергия и в крайна сметка до разпад на връзката.
Аз лично не искам да бъда с човек, който ще е щастлив да бъде с част от мен.

Да, и откровеността не означава представяне на изчерпателно - подробна автобиография.

Блаженство

Чудесно мнение, с което съм напълно съгласна, но мисля, че Френчи няма предвид точно това. А откровеността до дъно- включително и като представяне на изчерпателно - подробна автобиография
и т.н.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

... може би отговорът се крие и в това: онези кътчета в душата си,които крием дори от нас самите...


Все идва един момент, в който имаш нужда да ги извадиш на светло под някаква форма, да примириш различните частици "себе си" и да се погледнеш цялостна.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Там е работата, че автобиографията може да се натъкми според зависи от това кой ще я чете, и то така, че пак да е откровено истинна, и в същото време да прикрива съкровените желания и страхове - онези които се спотайват в Сянката.
Чудесно е да попаднеш на човек, който не се страхува да погледне в твоята тъмнина(но да опознава и своята) и да ти помогне да осъзнаеш, че там се крие най - ярката ти светлина. Но ако липсва доверие е трудно да си откровен и открит... и властва демонът О, Боже, какво ще си помисли той/тя за мен. Ще продължи ли да ме харесва и след като ме види?...

Блаженство

Чудесно е да попаднеш на човек, който не се страхува да погледне в твоята тъмнина(но да опознава и своята) и да ти помогне да осъзнаеш, че там се крие най - ярката ти светлина. Но ако липсва доверие е трудно да си откровен и открит...

Да... Понякога това е плод на чистата случайност и способността да уловиш момента. Аз съм срещала само веднъж човек, с когото да искам и да чувствам, че мога да бъда изцяло себе си, без половини. Но някои срещи, макар че ти дават много, са обречени да бъдат кратки...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Ненужно, често натоварващо и обременаващо.
А и какво значи 'човека до нас'? Любимия, съпруга, гаджето, любовника? Дотук добре, ами приятелите, близките? Ами родителите, децата? Кой е казал, че първата категория са ти най-близки!? Животът даже често доказва тъкмо обратното! Ами тогава излиза, че трябва абсолютна откровеност с някакъв кръг хора!? Ама отново се връщаме до първото - ненужно е, никой (нормален човек) не го очаква, а и често това само вреди...
Не се тормози с подобни идеалистични възгледи ;)))

И аз така бих искала да мина,ама не става...човека ме познава по-добре от колкото аз себе си,демек лъжата не минава!