Въпрос

Дразнят ли се невярващите и нерелиозните от вярващите и религиозните? И защо? Отговорете честно и открито please

Първо започвам с това, че един религиозен християнски фанатик преди 7 години спаси живота ми. Какво по-точно се е случило с мен по-добре да не пиша защото ужасът беше пълен!

Сега отговорът - дразнят ме и двете посочени от вас групи и религиозните и атеистите. Но повече ме дразнят атеистите. Защото Бог ги е създал, а те говорят глупости, че не съществувал затова. А религиозните ме дразнят с глупостта си. И липсата си на научност в доводите си.

Мисля, че колкото и обратното. Стига да не си натрапват взаимно възгледите си, всичко е ок.

зависи - ако са запети егоисти се дразнят, а ако са великодушни толерасти - не се дразнят. всичко е много субективно, но като цяло е налице голямо неразбиране на едните и другите

Това са четири основни групи, които могат да се срещнат и в различни комбинации помежду си.

Нерелегиозен не е равнозначно на невярващ, но може и да е вярващ, както и невярващ... и т.н.

Блаженство

Най-вероятно да, но тъй като съм някъде по средата на двете групи, нямам сигурен отговор. Понякога ме хваща яд и на едните и на другите, после ми става и тъжно, може и да не съм права де.
Забелязах, че вярващите някак се изолират от всички невярващи и малко вярващи. Сякаш живеят в друг свят, свободното им време е насочено изключително и само към обектите, които вярата обхваща и проповядва- деца, семейство, работа-дела.
За невярващите пък забелязях че са склонни в какви ли не лайна да се накиснат. Стига да поискат могат да бъдат, да правят, да нарушават, да участват, да градят и събарят и още какво ли не ...

Принципно съм съгласна с теб. Само дето няма как да има научност в доводите, щото науката предполага само това, до което достига обиктивния ум

Говори се за християнска наука. До колкото изобщо може да има наука в религията.

Да вземем клубчето- тук съжителстват безпроблемно и от двата лагера /двата условно казано/.
Така си мисля аз де. Но пък забелязвам, че когато темите отидат в полето на окултното, най-общо казано, едниният лагер се оттегля. А дали се дразни вътрешно- ще разберем скоро.

Виж думата "наука" предполага нещо ограничено. Науката изучава нещата на парче. Връзките между отделните науки не могат да се намерят от науките. Аз така си мисля. Особено ако задълбая в поведението на квантовите частици. /ама не съм веща на тема квантова теория, само така маркирам зачатъци на обща култура /

ти си ми загадка- от кои си и що не вземеш да пишеш по-различно, че да стане лаф. или само се забавляваш като се подпич.. тук с пишещите

В реда на вашите мисли тепърва науката вероятно ще открие онези суб-атомни частици с които боравят свръхестествените сили в природата и около човека. Трябва да споделя, че съм виждал такива свръхестествени сили в пряка близост до мен и освен това съм ставал свидетел на анихилацията на предмет със строго религиозно значение. Науката казва, че съм станал жертва на параноидни халюцинации, но имам само един въпрос? Защо тогава останаха физически следи в продължение на години след това?

Абсолютно съм съгласна!!!
Аз например имам някакви убеждения, обаче ако ме залае куче веднага ми изхвръква от главата вярата ми в Бог и че нещата са такива, каквито трябва да са.

Много вярващи и религиозни често си мислят, че са по-така от невярващите и обичат да раздават акъл като го примесват с цитати от Библията.
Но истински вярващите са много далеч от лицемерието и високомерието.
Невярващите се чудят защо живеят и кво да го правят тоя живот, като той им е максимум 100 год. продължителен и въобще- трудно им е като цяло. Мое мнение.

Аз вярвам, че науката беше дотук.
Представи си за момент, че човекът има повече от едно тяло. Науката изучава материалния свят, физическото тяло на човека. Най-общо казано. От там насетне- т.н. финна материя не може да се достигне с обективния ум и не може да се вадят изводи с научни методи.

Науката е създадена от хората, природата е създанена от Бог.

ми не, стига нещото да не ми се натрапва

Не съм забелязала,но сигурно има нещо такова. аз поне не се дразня, това от позицията на вярваща и религиозна, но не по канона. Чела съм и забранените евангелия, например. Но и Уолш например. Както и Бах, например. За Хайнлайн да не говорим. И все пак моето място е една църква. Отдръпване или толерантност? Щото по- добре така, вместо някакви ожесточени спорове, не мислиш ли? А аз дори осмислям прочетеното и го разбирам и ... знам че това е просто взаимодействие, при това ценно, понякога безценно .

Нали?

А пък най е добре като се флиртнат гледните точки. Чувството за хумор също не е забранено, само отбелязвам.

ако ми обещаеш, че лафа ше ме доведе до пич..., обещавам ти - ше пиша!