безмислена тема...

очертава се около месец - да си бъдя самичка вкъщи...
мн ме е страх - да спинкам сама
винаги се зареждам с брадвата - до леглото! защото само престъпници ми се мяркат в "мислите"...

Нутчо ме стимулира - да се събирам с приятели И да правя караоке купони вкъщи...
хубаво - купони...
НО
без него - нямам нагласа!

за почти 20 години съжителство - мах 5 дена сме били "разделени"!
предстоящата раздяла - ме съсипва...от сега
...
ТА
мили никчета - как се "справяте" с липсата на любимите ВИ половинки?:)

Еееех, Нути, не ставаш за моряшка булка

Ако Нутка не беше така зле, бих ти предложила да отидеш и ти някъде за месец.

покрай Нутка - нямам никакъв шанс! за избягване от сф

мн ме е страх - да спинкам сама

Ти сериозно ли?
Тогава, за да не си докарваш панически пристъпи, съчетани с аерозол от студена пот, и да не се вживяваш в ролята на един Конан Варварина в дамски вариант, размахващ брадва в малките часове и разсичащ някакви тъмни сенки по стените, препоръчвам запасяване с романтични комедии за вечерите (ще трябва временно да преглътнеш някак, че те априори са богато заляти със сироп в сюжетно отношение и малко тъпи на ниво послание и реализация), изнасяне на цялата литература на г- н Стивън Кинг и подобни нему, ако такава се намира в наличност, в някой килер, в който няма да бъркаш през следващите дни за бабиното сладко от рози, и приятни компании, в които да има склонни към пижама- парти приятни кадри, които няма да ти объркат емоционалния живот обаче и няма да проявяват претенции да ти дърпат завивката, ако ме разбираш.

За още по- голямо успокоение ще ти кажа, че от днес и аз съм сама- само дето не си образувам такива притеснения. Дъщеря ми рано- рано се изнесе в посока към морето за около две седмици, но възнамерявам да се отдам с удоволствие на всеки миг тишина и спокойствие у дома и да мърдам щастливо пръстчета на крака върху дивана късно вечер с блага книжка в ръка. Жалко, че тези дни са ми доста натоварени- иначе бихме могли да си правим по- често виртуална компания и да ти удрям по едно виртуално рамо за кураж, дето се е казало.

П.П. Между другото, в началото на моя самостоятелен, така да се каже, живот, и аз бях леко притеснена понякога, когато и дъщеря ми не беше тук, а преспиваше у баща си. Брадвата ми се изплъзна като идея, но си имам една точилка, като бухалка, от онези, дебелите, която не съм използвала досега по кулинарно предназначение, но пък събира прах в кухнята в очакване на случай да защити дома и поруганата ми чест, примерно. Ама де тоз' късмет, де.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

може да съм ненормална - НО нямали мъж до мен!
съм - куха лейка

Тогава да вземем да ти намерим някой временен мъж- имам готини колеги. Ама ще ми е гузно пред Нутчо. На всичкото отгоре е готин пич, а и не съм от тях, ако се сещаш... И к'во прайм? Топла грейка в кревата от страната на Нутчо и малко медитативни техники няма ли да са от полза?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

имам си - няколко мъжки закрилници!
които - ме изнервят на мах!!!
БЕ
мн съм - вредна!

Помисли за неща, които ще ти осигурят здрав сън-
спорт и емоции през деня, питие и книжка вечерта, нещо такова....

аз се стремя да съм много активна и да не се изолирам-
инак ми е мрачно и тъжно .


Everything is a mirror...

Не се е случвало да отсъства за повече от 4-5 дни, когато е бил в командировка някъде, но ... веднага се усеща. По-трудно заспивам вечер, по-рано се събуждам. В крайна сметка се виждам с приятели, правя женско парти вкъщи, абе намирам си занимания - не скучая. Но сме на телефона или по Скайп всяка свободна минута. Само заспиване-събуждане са ми по-различни.

Дир ми изяде B-то на ника Виливар, та временно ще е така. :)

визирайки моментната здравна ставка - вкъщи...
абсурд - да се "забавлявам"!

ще страдам И тъпея!!!

съвременият контакт - не ми липсва!
липсва ми - допирът и целувката!

Вили, ти очевидно си купила стоте грама чувство за хумор, които ти препоръчах. Щото не забелязваш няколкото пъти МАХ на НУТ...

Е, доволна съм. Допринесох нещо за личността ти.

ще страдам И тъпея!!!

Освен да ти пожелая приятно страдане и тъпеене...
Ама па представяш ли си какъв кеф ще е като се върне.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

как се "справяте" с липсата

В нашето начало беше тегаво, но понеже се случваше често - свиква се. Опитвам се да си спомня, за да съм в темата, но не успявам.
Аз съм врачка: след около месец ще получиш хубав подарък от близък човек . Пиши дали пророчеството ми се е сбъднало!

Временно, може да пробваш:
- оня ремонт, дето Нутчо не дава да стане; или поне онова голямо подреждане;
- онази диета;
- онова отказване от цигарите
- онези бавни градски разходки пеша
- и т.н. поизоставени неща

Трябва да ти услужа малко с ника си... Страхът ти е наистина УНИКАЛЕН.

Един съвет от мен...малко мрачно може да прозвучи, но...ще ти го дам, и съм сериозна. Ако имаш някакво устройство, което заключва апартамента ти САМО от вътрешната страна - НЕ ГО използвай, докато си сама.

Надявам се да не трябва да обяснявам защо...

ТИ
стискай палци - да се върне...с подписън договор!

Е, хайде сега, не стига че са ти закрилници, ами ще им се нервиш. Намести чакрите и се дръж прилично, защото иначе закрилници- йок.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

позна - само за цигарите:)

почти 2г - Нутчо е пушалист...само на лула!

Не изпадай в паника. 1 месец ще мине бързо. Щом толкова те е страх, вечер, когато си лягаш, оставяй нощната лампа да свети.Твоето е бял кахър. Не напразно ти го казвам, защото има много по-лоши неща в живота. Аз от 55 дена съм сама и то защото съпругът ми почина. Вечер спя на нощна лампа. Успокой се! Много по-лошо е да знаеш, че никога няма да се върне и ще бъдеш сама, отколкото раздяла за 1 месец, която ще мине брзо. Повярвай, ужасно тежко е. Направо е кошмар.

Глезла

Внимавай да не свикнеш

Най-добре е да дойдат извънземните.