за ЕС 8

Здравейте, колеги!
Да ви питам за мнението за:
"Еврокод 8. Сеизмично проектиране на стоманобетонни конструкции. Част първа - практическо ръководство" с автор инж. Й. Милев
„Практическо ръководство с решени примери по прилагането на Еврокод 8-1 – проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия (нови сгради)" с автор инж. П. Сотиров, издание на КИИП
"Практическо ръководство с решени примери по прилагането на Еврокод 8-3– проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия, трета част (оценка и усилване на сгради)" с автор инж. Елена Васева
Моля, ако някой ги е разглеждал да сподели мнение!

Колега, ръководствата на Милев и Сотиров ги имам.
С първото съм се запознал по-обстойно и мога да кажа, че е доста добро попадение и наистина може да се нарече "практическо". Понеже явно Милев е фен на екселските таблици всички изчисления са показани в таблици, което ми помогна да си изготвя и аз такива.
На Сотиров по-малко съм го ползвал, но също изглежда читаво.
Определено тези две си заслужават.
За това на Васева за съжаление нищо не мога да кажа.

Благодаря за мнението! Успех и парички!

Изданието под редакцията на проф.Сотиров има елементи на учебник,
не че има лошо и учебници да почете човек. Ръководството на доц.Милев
е определено по-практично насочено, по-сбито.

ql^2/8

Благодаря и на ql2v8! Успех и парички!

На същото мнение съм като голегите по-горе.
За съжаление не можах да се сдобия с третото защото било изчерпано.
От първите две съм много доволен.

Чета, разучавам... Бавно върви...
Искам да питам нещо, което не ми става ясно: кой определя класът на дуктилност на конструкцията? Възложителят?
И още един въпрос: някой срещал ли е критерии за положителна оценка в ЕС8-3? Ще се простим ли с конструктивните становища?

Класът на дуктилност се избира от проектанта. Инвеститорът не разбира що е то дуктилност и какъв клас да се избере. Нисък клас е забранен в България, а при високия има много по-високи изисквания за всичко (и към конструиране и към детайлиране и към изпълнение) пък и стоманата, която се изисква за клас на дуктилност висок B500C не се произвежда в България и няма как да излезе по-евтино.

ОК
И аз така си мислех - избираме DCM! Хубаво би било в националното приложение да е посочено еднозначно, че като знам напоследък как ме препитват... Примерно: сгради по значимост IV категория - само DCH, III категория - DCH или DCM и т.н.
А за конструктивното становище срещал ли си нещо в ЕС 8-3?

П.П. Благодаря за бързия отговор - дано да стане дискусия поне в този форум...

Във връзка със становищата, е крайно време МРРБ да изготви методика, по която да се извършва оценка на съществуващи сгради и съоръжения, подобно на други по-развити държави. Особено за сеизмична осигуреност. Досега това се решаваше с едно-две изречения в нормите, а крайният резултат е нееднозначен и субективен като зависи предимно от избора на проектант. Трябва да пише това се прави първо, после второ и т.н. да се знае какво трябва да се оцени и провери. Старите сгради трябва да се оценяват или по по действащите към момента на тяхното проектиране норми като се докаже, че те не са влошили проектно заложената им сеизмична осигуреност или, например по актуалните норми, но със редуцирано ниво на сеизмичното въздействие, което да вземе предвид остатъчния срок на експлоатационния им период. Иначе, автоматично се получава, че всички стари сгради едва ли не не отговарят и за това, че първия етаж става фризьорски салон, дай на укрепваме цялата сграда на земетръс. От друга страна бутането на сума ти носещи зидове по първите етажи мина с по едно становище. Това е защото няма ясна методика. Американците имат една организация FEMA, която има подобна методика.

Така е!
И това трябва да стана преди да станат задължителни Еврокодовете!
Единствената методика, която съм срещал е при изготвянето на Технически паспорти. Обаче по ЕС - не! Чета, търся - нищо не намирам...

Тъй като още не разполагам с ръководствата а само с еврокодовете и националните приложения и аз искам да задам един въпрос! В Националното приложение на БДС ЕН 1998-1-1 хазартната карта за 1000 г. е доста размазана и не се четат стойностите. Ако имате някаква идея какво пише на тази карта, моля споделете! Благодаря Ви предварително. :)

Човек и добре да живее, изтрезнява.

И при мен е така.
Аз ползвам тези от ръководството на Милев. Имам ги, ако дадеш мейл - ще ти ги пратя. Но, пак казвам - там няма тази за 1000г.
Има за сеизмичен хазарт и за спектрите.

[email protected] ми е пощенския адрес. Иначе картите за 95 години и 475 години си се четат чудесно (има големи цифри по картата за различните цветове). Просто не разбирам как в официален документ на МРРБ може да се пусне такава картинка.

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Готово.

Сега видях, че съм объркал нивата.
Забранено е ниско ниво на дуктилност LHM
Разрешени са DCM и DCH. Високите изисквания са за високо ниво. Там се проектира и по методите на капацтивното проектиране.
За мен решението е DCM (средно). Използването на високо ниво позволява занижени усилия, но поради по-високите изисквания към всичко със сигурност не е по-евтино. Подводните камъни са много пък и капацитивното проектиране (особено в стоманените конструкции) има много особености, което ще ми е трудно да обясня на "бай" на обекта.

Добре де в ЕК тази карта за 1000 години за какво е. Мисля, че се работи с тази за 475години и променен процент.
Все още не съм смятал земетръс по ЕК (там нещата са доста различни и сериозни), но мисля, че не се работи с картата за 1000години

Съгласен съм! "Златната среда"!

Милев в Ръководството работи с "Максимално референтно сеизмично ускорение: agR = 0.23 g с вероятност PNCR=10% за период от T=10години."

Поне от картите agR=0.23g е ускорението за София за 475 г. - 10% вероятност за надвишение за 50 години.

Човек и добре да живее, изтрезнява.