Чудя се

дали направихме всичко което беше възможно за това време??? Дали не пропуснахме нещо, макар че тя се предаде, което няма да и простя, но все си мисля, ние дали направихме всичко

Виж!

Още дълго време ще си така Факличке.С мислите,чуденето,обвиняването и тн.Ти знаеш че направи всичко възможно да помогнеш,но мъката и загубата те карат да мислиш 'какво сгреших'',какво пропуснах'' още малко, трябваше да се опрявят нещата и тн....С времето ще се изменят тези мисли,и болката и мъката ще намалеят,и ще останат хубавите спомени.Пак ще 'боли' особено на 'изнасания',но спомените-хубавите, ще расеят лошото.В един момент само хубавите неща ще си спомняш и ще разбереш че всичко си опитала,направила и др.с тази борба.Бъди силна,и не се чуди.Господ така е решил, и стана.
И аз се уверих вече,че само той-Господ знае какво ше стане,нито пари,лечения,чужбини и тн. могат да ни оправят.Единствено какво ни е писано,това ще стане.-мое мнение.

И аз непрекъснато това се питам и укорявам направихме ли всичко за баща ми. Скоро ще станат 40 дни откакто не е сред нас, а мъката става все по-силна. Започнах да го сънувам всяка вечер и то все болен. Дали наистина е по-добре там или е болен и няма кой да се погрижи за него.

Дълго време измъчва тази мисъл, дали всичко направихме, къде сгрешихме, какво друго можеше да направим...........Моят баща си отиде преди година и до сега като си говорим с майка ми и сестра ми се чудим , това ли беше правилния път...........искахме да направим всичко по силите ни, но уви.....него го няма - най-прекрасния , любящ и всеотдаен БАЩА!!!!Мъката и болката от липсата му са все толкова големи и силни - понякога сякаш от вчера го няма, а друг път сякаш е минала цяла вечност......Да загубиш някой от най близките си хора е страшно изпитание.....но явно така ни е било писано.....Нямаме избор, колкото и да ни е трудно трябва да продължим напред , живеейки с топлината и спомените от преживяните мигове заедно.....!!!???
ОБИЧАМ ТЕ С ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО, ТАТКО!!!

Мисля, много мисля, правя грешка че се затворих в нас, когато татко почина, приятелите ми не ме оставиха и за миг вкъщи, и сега като се замисля като че ли по леко го преживях, до колкото може да се преживее леко такава загуба. Но сега не искам да се виждам с никой, не ми се излиза, постоянно ми се спи, спя по цяла нощ, и по още 3-4 часа през деня, не знам какво ми става. Верно че имам да наваксвам спане и почивка, но това не ми се струва нормално....Може би понеже си я гледах, и за това се тормозя, можеше ли да епо друг начин, пропуснахме ли нещо....Баща ми и той почина от рак, но при него беше съвсем друго, до последно си ходеше и се шегуваше че няма да се даде на тази гадна болест.

Виж!

Със сигурност там са по добре, и не са болни, и не се измъчват, сигурна съм.

Виж!

Да, да загубиш родител е страшно, аз го изпитах преди 14 години, но сега е още по страшно, да загубиш майка си е гадно, аз все пак не съм на 50 за да знам че това е неизбежно в един момент, много рано ми се случва всичко, оня от горе големи изпитания ми праща, нямам думи

Виж!

За съжаление, на колкото и години да си , когато загубиш близък човек болката е все толкова силна.Аз бях на 30 , а сестра ми на 25 г. и вече я няма опората.....колкото по-рано толкова по- трудно без помощта им, топлината и обичта.........Да , това е естествения ход на нещата, но мисля, че много рано ни се случи..............липсва ми, адски много.........!!!

Винаги ще ти липсва, аз все още не мога да се осъзная за майка ми, но баща ми дори е след 14 години ми липсва адски много.

Виж!

Мили момичета! От позицията на майка, която се бори с това заболяване искам да ви кажа да не се измъчвате с угризения. Бъдете сигурни, че сте направили всичко по силите да помогнете на родителите си и те го оценяват. Моите деца също ми помагат доколкото могат и съм им благодарна за това. Бях на вашите години, когато загубих баща си и много се терзаех, но съм сигурна, че той ми помага от отвъдното. Тежко е да изгубиш родител, но животът продължава и трябва да мислите за бъдещето. Вашите родители ще се гордеят с вас и ще ви помагат в трудни моменти. Бъдете силни и преодолявайте препятствията.

Всеки изживян ден е една малка победа!

дали направихме всичко което беше възможно вече 5 години, затова немога да ти отговоря, на същия този твой въпрос.

Кошмар е... Прибирам се вечер от работа, чехлите на баща ми са до леглото, якетата на закачалката, дрехите в гардероба. Сърце не ми дава да ги прибера. Дали някога тази болка ще намалее.