Вишудхи чакра
32 отговора
0 прегледа
Re: Вишудхи чакра
Една по-модна насока:)) Шегувам се...За мен доскоро хюман дизайн беше манджа с грозде, но, когато усетих, че искам да ми изтълкуват картата, направих го. Не съжалявам, а и нищо шарлатанско или погрешно не чух при прочита, напротив.
Та...в картите ни има и недефинирани области, които понякога се напъваме да напълним с енергия за проявление. Ако едно гърло е недефинирано, може би ще работи оптимално, само, ако е поканено (да му е дадена думата да говори, пее и пр.) Недефинираното гърло може да иска непрекъснато първо да вземе думата и това да го натовари - казват, че често, за да работят недефинираните области, взимаме енергия от дефинираните и се изтощаваме. Може също едно дефинирано гърло да не се употребява по предназначение, да мълчи повече от нужното и да се потиска, което пак да доведе до дисбаланс. Факт е, че мой близък е с недефинирана зона на гърлото непрекъснато се покашля - нещо като опит за прочистване на гърлото. Той е посъветван да не взима пръв думата, да чака да го поканят, но може би за него хюман дизайн е глупост, та не го спазва. Но нещо в гърлото му непрекъснато роптае:) Друг познат, певец, също с недефинирано гърло, интуитивно си е напипал нещата и винаги в началото загадъчно мълчи:) Като започнат да го подканят, започва и след това не млъква:)). Може би затова нито кашля, нито се изтощава..знам ли.
Разбира се, ти може и да си много в час с темата, ама понеже не съм наясно си ли, не си ли, споделям.
Иначе другите ще пуснат техники, свързана с тая чакра, сигурна съм. Пък си и знаеш там за разни психични причини и първопричини на нещата:)))
Та...в картите ни има и недефинирани области, които понякога се напъваме да напълним с енергия за проявление. Ако едно гърло е недефинирано, може би ще работи оптимално, само, ако е поканено (да му е дадена думата да говори, пее и пр.) Недефинираното гърло може да иска непрекъснато първо да вземе думата и това да го натовари - казват, че често, за да работят недефинираните области, взимаме енергия от дефинираните и се изтощаваме. Може също едно дефинирано гърло да не се употребява по предназначение, да мълчи повече от нужното и да се потиска, което пак да доведе до дисбаланс. Факт е, че мой близък е с недефинирана зона на гърлото непрекъснато се покашля - нещо като опит за прочистване на гърлото. Той е посъветван да не взима пръв думата, да чака да го поканят, но може би за него хюман дизайн е глупост, та не го спазва. Но нещо в гърлото му непрекъснато роптае:) Друг познат, певец, също с недефинирано гърло, интуитивно си е напипал нещата и винаги в началото загадъчно мълчи:) Като започнат да го подканят, започва и след това не млъква:)). Може би затова нито кашля, нито се изтощава..знам ли.
Разбира се, ти може и да си много в час с темата, ама понеже не съм наясно си ли, не си ли, споделям.
Иначе другите ще пуснат техники, свързана с тая чакра, сигурна съм. Пък си и знаеш там за разни психични причини и първопричини на нещата:)))
Re: Вишудхи чакра
Благодаря,
може би имам проблем с това, че не мога да млъкна, да си затворя устата и да не я отварям излишно.
Ма искам някакви съвсем елементарни йога методи, коя мантра, ХУМ, ХАМ, АУМ - некщо такова, да визуализирам син цвят в първи прешлен долу вдясто, да издишам през лява ноздра и после да плюя три пъти през дясно рамо.
примерно
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
може би имам проблем с това, че не мога да млъкна, да си затворя устата и да не я отварям излишно.
Ма искам някакви съвсем елементарни йога методи, коя мантра, ХУМ, ХАМ, АУМ - некщо такова, да визуализирам син цвят в първи прешлен долу вдясто, да издишам през лява ноздра и после да плюя три пъти през дясно рамо.
примерно
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Re: Вишудхи чакра
Кайли Ма, ще ти кажа какво мисля, чисто интуитивно е.
Това при теб, идва от сърцето и има отношение към заземяването. Техниката е:
Изходно положение - Седнала на стол, двете ръце са пред гърлото и върховете на пръстите почти допират ямката на гърлото. Вдишваш и броиш до три, като визуализираш разцъфването на цвете и отваряш ръцете леко напред(колкото го усетиш, че трябва). Издишваш бавно и броиш до шест, като връщаш ръцете пред гърлото. Усещенето е за вдлъбване, както при сядане на леко надут дюшек. Цялото ти тяло се изгърбва леко при издишване.Главата също се навежда надолу. После, при вдишване се изпъва напред.
Пусни си лека музика и не се насилвай, остави се колкото е нужно.
Това при теб, идва от сърцето и има отношение към заземяването. Техниката е:
Изходно положение - Седнала на стол, двете ръце са пред гърлото и върховете на пръстите почти допират ямката на гърлото. Вдишваш и броиш до три, като визуализираш разцъфването на цвете и отваряш ръцете леко напред(колкото го усетиш, че трябва). Издишваш бавно и броиш до шест, като връщаш ръцете пред гърлото. Усещенето е за вдлъбване, както при сядане на леко надут дюшек. Цялото ти тяло се изгърбва леко при издишване.Главата също се навежда надолу. После, при вдишване се изпъва напред.
Пусни си лека музика и не се насилвай, остави се колкото е нужно.
Редактирано от huanji на
Re: Вишудхи чакра
В Анапурна трябва да си напълно удовлетворена и независима от материята и всички нейни производни. Там трябва да цари Дхарма.
Във Вишудхи трябва да си напълно необвързана към всички човешки неща, да не се чувстваш виновна и да се отнасяш добре към другите и към себе си.
САХАДЖА ФОРУМ
Във Вишудхи трябва да си напълно необвързана към всички човешки неща, да не се чувстваш виновна и да се отнасяш добре към другите и към себе си.
САХАДЖА ФОРУМ
в отговор на edinica_nula
#17
Re: Вишудхи чакра
къде джапа, в локвите ли?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
в отговор на edinica_nula
#19
Re: Вишудхи чакра
Ликхита джапа.
Из писма от старецът Йосиф Исихаст
"И така, извършването на умната молитва е принуждение над себе си да я казваш постоянно и без прекъсване с уста: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме." В началото по-бързо, за да не може умът да образува разсейващи мисли. Когато това продължи достатъчно, умът привиква и я казва сам. А ти се услаждаш, сякаш имаш мед в устата. И искаш през цялото време да казваш само нея. А ако я оставиш, се огорчаваш много.
Когато умът привикне и се насити, и усвои добре молитвата, я изпраща в сърцето. Защото той е снабдител на душата и ако чуе или узнае нещо добро или лошо, неговата работа е да го спусне в сърцето центъра на духовните и телесните сили на човека, престола на ума.
И така, когато молещият се не позволява на ума да си представя нещо, но само внимава върху думите на молитвата, тогава той, дишайки леко, с известно усилие и по собствено желание я спуска в сърцето и я държи вътре като в някаква теснина, и равномерно повтаря: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме."
В началото казвай молитвата по няколко пъти на едно вдишване. След това, когато тя привикне да стои в сърцето, казвай по една молитва на всяко вдишване.
"Господи Иисусе Христе" вдишване, "помилуй ме" издишване. Така прави, докато не дойде благодатта и не започне да действа в душата.
След това идва съзерцанието.
И така, молитвата се произнася навсякъде: и седнал, и легнал, и ходейки, и стоейки. "Непрестанно се молете, за всичко благодарете", казва апостолът. Става дума да се молиш не само когато си легнеш, но и стоейки, и седейки. Нужна е борба. Когато се умориш, ще поседнеш и пак ще станеш, за да не те победи сънят.
Това се нарича умно-духовна работа. Ти показваш намерението си пред Бога. Дали ще ти даде молитва или не, зависи изцяло от Него. Бог е начало и край. Неговата благодат върши всичко, тя е движеща сила.
И така, ако успееш непрестанно да повтаряш молитвата на глас, след два-три месеца ще привикнеш. И благодатта ще те осени и освежи. Само я повтаряй, без да прекъсваш, а когато умът я приеме, ще си отдъхнеш от устното произнасяне. Но ако умът я остави, отново започвай с уста.
В началото положи всички сили да казваш молитвата на глас, а след това умът ти ще я повтаря без усилие до края на дните ти."
За молитвата и чистотата на сърцето, Св. Григорий Палама
"Понеже Божеството е благост сама в себе си, наистина милост и бездна на добротата, или по-скоро обхваща тази бездна, като превъзхожда всяко именуемо име и мислим предмет, затова някой би получил Неговата милост единствено в единение с Него. Някой пък се единява с Него, доколкото е възможно, в общението на подобните добродетели, и в общението чрез молитвата и молението за единение с Бога. Но общението чрез подобните добродетели е по природа подготовка на заслужилия в старанието си приемане на Бога, без все още да достига до единение с Него. Силата на молитвата обаче освещава и усъвършенствува издигането и единението на човека към Бога, бидейки съюз на разумните творения с техния Творец, след като, разбира се, делото на молитвата се извиси над помислите и страстите чрез огнено умиление. Защото е невъзможно Бог да се едини със страстния ум. Тъй че докато умът се моли в такова състояние, не получава милостта на Бога. Доколкото пък може да се издигне над помислите, до такава степен се предава на покайна скръб. В съответствие пък с покайната скръб взема участие в утешението на милостта. И ако постоянствува в тези неща чрез смирение, тогава претворява цялото страстно начало на душата.
Когато единството на ума се разтрои, запазвайки се като единство, тогава се свързва с богоначалното тройно Единство, отрязвайки всеки достъп до греха, издигайки се над плътта, света и неговия владетел. И така, докато е в това състояние, избягвайки от всички техни последствия, остава в себе си и в Бога, черпейки извиращата от вътре духовна радост. Единството на ума става тройно, но запазвайки се единство, в обръщане към себе си, и чрез обръщането към себе си в изкачването към Бога. Обръщането на ума към себе си е запазване на себе си, а неговото изкачване към Бога, започващо с молитвата, събраната молитва, или понякога с монологовата молитва, е вече по-трудно. Ако пък някой постоянствува в това събиране на ума, и в издигането към Божеството, задържаикй с мощна сила многоблуждаещата природа на собственото си съзнание, духовно се приближава към Бога, получава неизказаните дарове, вкусва от бъдещия век и с духовното си сетиво проумява, колко благ е Господ, както и Псалмопевецът казва: "Вкусете и вижте, че Благ е Господ" (Пс. 33:9). От една страна превръщането на ума в троен, сам бидейки запазващ и запазващ се единен, и молещ се в запазването, не е толкова трудно, но от друга - да се постоянствува дълго време в това породено от неизказаните дарове състояние, е още по-трудно. Защото всеки труд на друга добродетел, съпоставен с това, е малък и твърде поносим. Затова и мнозина, като се отказват, заради трудността, от молитвената добродетел, не получават количеството от духовни дарове, а постоянствуващите наследяват по-големи божествени помощи, които получават с мяра и понасят; тогава с радост поемат напред и ще направят нашата безполезна природа по-съвършена и ангелска, както се казва, ще вложат най-полезното и ще могат да говорят за нея, подобно на казаното от пророка, че: "Постоянствуващите ще бъдат окрилени, ще променят силата си" (Ис. 40:31).
Ум се нарича и енергията на ума, състояща се от помисли и разсъждения. Умът е и тази действаща сила, която в Писанието се нарича "сърце". Заради тази, съществуваща като най-главна в нас сила, душата ни е разумна, т. е. енергията на ума се състои от помисли, а в молитвата, и то най-вече в еднословната молитва - от неангажираност на ума, като енергията се очиства по-лесно; а пораждащата я сила не би се очистила, ако не се очистят и всички други сили, защото душата е нещо, което притежава много сили. Тя, разбира се, се осквернява цялата, от която и да е сила в нея, предадена на злото, защото всички сили са причастни на една в единството на душата. Понеже всяка от силите притежава различна енергия, всяка от тях за известно време очиства със старание своята енергия. Ала от това силата все още не е очистена, защото, общувайки с другите, тя е по-скоро нечиста, отколкото чиста. Затова, този който очиства енергията на ума посредством труда на молитвата и вече засиял, до известна степен, със светлината на знанието и с духовно сияние, ако заради това смята, че се е очистил, заблуждавайки се, себе си залъгва, поради това си мнение; и онзи, който винаги е склонен да се заблуждава, отваря срещу себе си широка врата. Ако пък вижда собствената си сърдечна нечистота, без да се възгордява поради онази своя частична чистота, ползувайки се от нейната помощ, но вижда и нечистотата в по-чистата от всички други сили, развива се в смирение, предава се на сърдечно съкрушение; тогава ще открие лек за всяка душевна сила, ще извършва необходимото деяние, и ще научи необходимото знание, очиствайки в молитва собственото си съзерцание; и след това незабавно ще дойде съвършената, истинна и постоянна чистота на сърцето, която не би се породила никога у някого, освен чрез усъвършенствуване в праксиса, непрестанна грижа, съзерцание и съзерцателна молитва."
Из писма от старецът Йосиф Исихаст
"И така, извършването на умната молитва е принуждение над себе си да я казваш постоянно и без прекъсване с уста: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме." В началото по-бързо, за да не може умът да образува разсейващи мисли. Когато това продължи достатъчно, умът привиква и я казва сам. А ти се услаждаш, сякаш имаш мед в устата. И искаш през цялото време да казваш само нея. А ако я оставиш, се огорчаваш много.
Когато умът привикне и се насити, и усвои добре молитвата, я изпраща в сърцето. Защото той е снабдител на душата и ако чуе или узнае нещо добро или лошо, неговата работа е да го спусне в сърцето центъра на духовните и телесните сили на човека, престола на ума.
И така, когато молещият се не позволява на ума да си представя нещо, но само внимава върху думите на молитвата, тогава той, дишайки леко, с известно усилие и по собствено желание я спуска в сърцето и я държи вътре като в някаква теснина, и равномерно повтаря: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме."
В началото казвай молитвата по няколко пъти на едно вдишване. След това, когато тя привикне да стои в сърцето, казвай по една молитва на всяко вдишване.
"Господи Иисусе Христе" вдишване, "помилуй ме" издишване. Така прави, докато не дойде благодатта и не започне да действа в душата.
След това идва съзерцанието.
И така, молитвата се произнася навсякъде: и седнал, и легнал, и ходейки, и стоейки. "Непрестанно се молете, за всичко благодарете", казва апостолът. Става дума да се молиш не само когато си легнеш, но и стоейки, и седейки. Нужна е борба. Когато се умориш, ще поседнеш и пак ще станеш, за да не те победи сънят.
Това се нарича умно-духовна работа. Ти показваш намерението си пред Бога. Дали ще ти даде молитва или не, зависи изцяло от Него. Бог е начало и край. Неговата благодат върши всичко, тя е движеща сила.
И така, ако успееш непрестанно да повтаряш молитвата на глас, след два-три месеца ще привикнеш. И благодатта ще те осени и освежи. Само я повтаряй, без да прекъсваш, а когато умът я приеме, ще си отдъхнеш от устното произнасяне. Но ако умът я остави, отново започвай с уста.
В началото положи всички сили да казваш молитвата на глас, а след това умът ти ще я повтаря без усилие до края на дните ти."
За молитвата и чистотата на сърцето, Св. Григорий Палама
"Понеже Божеството е благост сама в себе си, наистина милост и бездна на добротата, или по-скоро обхваща тази бездна, като превъзхожда всяко именуемо име и мислим предмет, затова някой би получил Неговата милост единствено в единение с Него. Някой пък се единява с Него, доколкото е възможно, в общението на подобните добродетели, и в общението чрез молитвата и молението за единение с Бога. Но общението чрез подобните добродетели е по природа подготовка на заслужилия в старанието си приемане на Бога, без все още да достига до единение с Него. Силата на молитвата обаче освещава и усъвършенствува издигането и единението на човека към Бога, бидейки съюз на разумните творения с техния Творец, след като, разбира се, делото на молитвата се извиси над помислите и страстите чрез огнено умиление. Защото е невъзможно Бог да се едини със страстния ум. Тъй че докато умът се моли в такова състояние, не получава милостта на Бога. Доколкото пък може да се издигне над помислите, до такава степен се предава на покайна скръб. В съответствие пък с покайната скръб взема участие в утешението на милостта. И ако постоянствува в тези неща чрез смирение, тогава претворява цялото страстно начало на душата.
Когато единството на ума се разтрои, запазвайки се като единство, тогава се свързва с богоначалното тройно Единство, отрязвайки всеки достъп до греха, издигайки се над плътта, света и неговия владетел. И така, докато е в това състояние, избягвайки от всички техни последствия, остава в себе си и в Бога, черпейки извиращата от вътре духовна радост. Единството на ума става тройно, но запазвайки се единство, в обръщане към себе си, и чрез обръщането към себе си в изкачването към Бога. Обръщането на ума към себе си е запазване на себе си, а неговото изкачване към Бога, започващо с молитвата, събраната молитва, или понякога с монологовата молитва, е вече по-трудно. Ако пък някой постоянствува в това събиране на ума, и в издигането към Божеството, задържаикй с мощна сила многоблуждаещата природа на собственото си съзнание, духовно се приближава към Бога, получава неизказаните дарове, вкусва от бъдещия век и с духовното си сетиво проумява, колко благ е Господ, както и Псалмопевецът казва: "Вкусете и вижте, че Благ е Господ" (Пс. 33:9). От една страна превръщането на ума в троен, сам бидейки запазващ и запазващ се единен, и молещ се в запазването, не е толкова трудно, но от друга - да се постоянствува дълго време в това породено от неизказаните дарове състояние, е още по-трудно. Защото всеки труд на друга добродетел, съпоставен с това, е малък и твърде поносим. Затова и мнозина, като се отказват, заради трудността, от молитвената добродетел, не получават количеството от духовни дарове, а постоянствуващите наследяват по-големи божествени помощи, които получават с мяра и понасят; тогава с радост поемат напред и ще направят нашата безполезна природа по-съвършена и ангелска, както се казва, ще вложат най-полезното и ще могат да говорят за нея, подобно на казаното от пророка, че: "Постоянствуващите ще бъдат окрилени, ще променят силата си" (Ис. 40:31).
Ум се нарича и енергията на ума, състояща се от помисли и разсъждения. Умът е и тази действаща сила, която в Писанието се нарича "сърце". Заради тази, съществуваща като най-главна в нас сила, душата ни е разумна, т. е. енергията на ума се състои от помисли, а в молитвата, и то най-вече в еднословната молитва - от неангажираност на ума, като енергията се очиства по-лесно; а пораждащата я сила не би се очистила, ако не се очистят и всички други сили, защото душата е нещо, което притежава много сили. Тя, разбира се, се осквернява цялата, от която и да е сила в нея, предадена на злото, защото всички сили са причастни на една в единството на душата. Понеже всяка от силите притежава различна енергия, всяка от тях за известно време очиства със старание своята енергия. Ала от това силата все още не е очистена, защото, общувайки с другите, тя е по-скоро нечиста, отколкото чиста. Затова, този който очиства енергията на ума посредством труда на молитвата и вече засиял, до известна степен, със светлината на знанието и с духовно сияние, ако заради това смята, че се е очистил, заблуждавайки се, себе си залъгва, поради това си мнение; и онзи, който винаги е склонен да се заблуждава, отваря срещу себе си широка врата. Ако пък вижда собствената си сърдечна нечистота, без да се възгордява поради онази своя частична чистота, ползувайки се от нейната помощ, но вижда и нечистотата в по-чистата от всички други сили, развива се в смирение, предава се на сърдечно съкрушение; тогава ще открие лек за всяка душевна сила, ще извършва необходимото деяние, и ще научи необходимото знание, очиствайки в молитва собственото си съзерцание; и след това незабавно ще дойде съвършената, истинна и постоянна чистота на сърцето, която не би се породила никога у някого, освен чрез усъвършенствуване в праксиса, непрестанна грижа, съзерцание и съзерцателна молитва."
в отговор на edinica_nula
#20
Re: Вишудхи чакра
Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва
"Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не
идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен."
Св. Йоан Касиан Римлянин за молитвата
"Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост
за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.
След пълното изхвърляне и отстраняване на тия пороци, видими и за човешкия поглед, и след такова предварително очистване на всичко, трябва да се положи непоколебимата основа на дълбокото смирение, която да удържи този стълп, стигащ до небесата. Върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели и духът да се сдържа от всякакво блуждаене, та духовният поглед да почне да се издига до съзерцаване на Бога. Защото това, което душата е възприела в себе си преди времето за молитва, неизбежно ще идва наум и по време на молитвата, внасяно от спомена.
Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето, за да можем да изпълним заповедта на Апостола: „Непрестанно се молете”(1 Сол. 5:17)."
"Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не
идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.
Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.
Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.
Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.
Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.
Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен."
Св. Йоан Касиан Римлянин за молитвата
"Ето какво е необходимо да се спазва, за да може молитвата да се принася с нужната топлота и чистота: първо, трябва да се отстрани всяка грижа за земните неща; не бива да се допуска не само загриженост
за някаква работа или случай, но дори и споменът за тях, а също трябва да се спрат развлеченията, празнословието, многословието и шегите, а най-вече трябва да бъде потиснато всяко смущение от гняв и скръб и да бъде изтръгнато от корен всяко възбуждане на плътска похот и влечение към сребролюбие.
След пълното изхвърляне и отстраняване на тия пороци, видими и за човешкия поглед, и след такова предварително очистване на всичко, трябва да се положи непоколебимата основа на дълбокото смирение, която да удържи този стълп, стигащ до небесата. Върху тази основа трябва да се издигне зданието на духовните добродетели и духът да се сдържа от всякакво блуждаене, та духовният поглед да почне да се издига до съзерцаване на Бога. Защото това, което душата е възприела в себе си преди времето за молитва, неизбежно ще идва наум и по време на молитвата, внасяно от спомена.
Както желаем да бъдем през време на молитва, така трябва да подготвим себе си преди това; и това, което не искаме да се промъква в нас, докато се молим, него трябва да изгоним от тайните кътчета на сърцето, за да можем да изпълним заповедта на Апостола: „Непрестанно се молете”(1 Сол. 5:17)."