гюллето

та -
като млад архитект в Стара Загора, понеже бяха големи чертежите, па и макет трябваше да се прави -
ме настаниха в празната столова на старата банка - на главната, още от капиталистическо време, една такава - буржоазна на вид...
столовата естествено се беше вмирисала на манджи, това не ми пречеше...
но - имаше клазет, който беше някак си полувъншен - в дъното, влизаше се отвън...
беше с култовото клекало, нооо - беше осран и пълен с говна, целият му под беше покрит с говна - или лайна - или фекалии - или ако - или изпражнения - или телесни отпадъци - както щете го наречете... говна си бяха...
беше неизползваем.
та понеже ми омръзна да пиритичвам със забързан и загрижен вид до проектантската, която беше някъде на около половин километър -
се обадих на тогавашната "Хигиена" ли беше - фирмата, която зе занимаваше с отпушването на канализацията и която поддържаше онези прекрасни машини с цистерна и хобот, наречени "говнарки"...

дойде един дребен циганин, скромен на вид, почти дядо - с ботуши, с четките, теловете и другите си инструменти...
зае се с милизливия обект.
с една лопата събра говната и ги изсипа в една кофа... захвана да мушка с теловета в конуса на клекалото - нцъ, не ставаше...
- нещо тежко и обло има там - каза, па клекна ли, коленичили - вече съм зъбравил - и мушна двете си ръце в говната... с известно усилие и напъване - изкопчи от дупката едно гюлле... чугунено, от онези, които сме хвърляли в училище...
някой идиот,
ама идиот -
го е бил пуснал в дупката, та то беше заседнало яката...
оттук натаък всичко мина на 6 - отпуши се, изсипа кофата с лайната, с един маркуч обля и изми пода...
на раздяла му казах "евалата", стиснах му ръката, потупах го по рамото - па му връчих четвъртитата бутилка-подарък, която стоеше на видно място, за за придава фешън вид на ателието... социализъм беше...

ама ще кажете - циганин...
дааа, ама свърши работата!
ама пак ще кажете - циганин!
нее, ще ви кажа - и това не е всичко...

канализацията на блока, дето живеех тогава - се беше запушила...
и тогава бай Гьорги от долния етаж -
слезе в уличната шахта -
слезе долу да види какъв е проблема, а ний отгоре - зяпачите давахме акъл, а па жените викаха, че там имало отровни газове и да не се задуши...
Бай Гьорги клекна долу в тъмното, па рови, рови - и след малко каза - ето ква била работата - и изнесе навън едни дамски гащи, явно пуснати в клозетната чиния - с водата след тях...
ама като излезе - не попита дамите горе - някоя не се ли ги познава - щото беше скромен и дискретен човек...
ама - слезе долу сред фекалната смес - и свърши работата...

та - като архитект ще да ви кажа - едно от най-важните неща на къщата, едно от най-важните условия да сте чистички, фиешън и усмихнатички -
е
канализацията...
тя е първото, с което се почва строежът...
и се грижат за нея скромни и обикновени хора...
щото трябва някой да я върши, докато ний бърчим нослета...


пп - ааа, щях да забравя - ръкавици, найлонови - такива глезотии тогава нямаше...


ЕВРОПРОСТАК

Велика кенефска история с велик кенефски морал.

прочее, че думите са проекция на вътрешния ни мир! В дадения момент.

се разказваха поверия за н-ското поделение. Там тоалетните били зад сградата на ротата, в отделна малка постройка. Получил се подобен ефект, нещо запушвало канала и не се поддавало на никакви традиционни методи.
Съчетали се и два други неблагоприятни фактора - очаквала се голяма инспекция и ротата била ... сапьорна. След няколко безуспешни опита да се овладее положението, старшината изпаднал в паника, отцепил района, заложил съответния инвентар и натиснал копчето. После имало кафяви петна чак на стените на щаба, на няколкостотин метра от там.


П.П. Тази история обикновено се разказваше на маса в столовата, пред новобранците.

Онова гюле, може някоя мутра да го е изакал.
Но може и депутат, да се е увлякъл на някоя безплатна шведска маса...
Може да не е бил лош човек!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Гледала съм някакъв документален филм. В Индия една от кастите се занимава с тази работа и им е наследствена професия. Обаче нищо не отпушват там, защото няма, какво да се запуши. От сутрин до здрач изнасят фекалиите с кофи. Това им е канализацията.

Carpe diem! Deo volente!

Не е ли по-добре тогава без канализация. Или зад къщи с в-к Работническо дело в ръка, или в онези с изкопаните ями и стъпки, където да си сложиш краката /само, че тук трябва катинар на кенефа, защото някои съсед може да ти подхвърли пакет мая и тогава да видиш...реакция/.
И гюле и гащи не пречат.

[линк]

Втората година в казармата постъпвам по разпределение в КЕЧ-а. Оказва се че с 12 месеца служба съм новобранец, защото кечаджиите ги взимали януари в казармата и всички имаха 18 месеца, при това си бяха там от началото, а аз отивам нов и сам в ротата ... първата вечер фатмака ме праща с още няколко "новобранци" като мене да изхвърлим едни кофи с боклук ... отидохме някъде зад бараките и попаднахме в нещо като заден двор с размерите на игрище за тенис, който беше пълен с помия на височина до коляното, кофите за боклук бяха двайсетина, струпани до една стена, преливащи от помия. В единия край на двора дойде една газка, в чиято каросерия се качиха двама, а ние им подавахме кофите с помия отдолу ... кофите бяха от онези старите, цилиндрични с капаци, капаците липсваха, страничните им дръжки също, та трябваше двама да коленичм в помията, да подхванем кофата отдолу под дъното, където се оказа че има подли режещи ръбове, и прегръщайки я, щото тя тежка, мазна, лепкава, смрадлива и гадна и без дръжки, да я повдигнем над главите си до ръба на каросерията на газката, където двамата я доиздърпваха, изсипваха и ни я връщаха обратно, за нула време целите се покрихме с помия отгоре до долу ... като свършихме с кофите, ни дадоха по една лопата и започнахме да изгребваме околната помия, да я пълним в кофите и после отново да ги подаваме на онези в газката ... работихме до след полунощ, а после се михме и прахме на чешмите с ледена вода, щот душове имаше само веднъж седмично и то само за старите

Мръсна емоция, но запаметяваща до вечност.
За мизерния свят в който живеем.
Стара и отминала емоция, която сега би трябвало да ти носи "радост" и да ти напомня, че винаги може да стане по - зле!
За да оценим.
На някои ....не са им дадени такива възможности.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Толкова живо си го описал... и то без да използваш нито една от онези думи, които аз мразя да ползвам и да чета. И въпреки това е по-силно, по въздействащо и запомнящо се от натуралистичните описания, които понякога се бълват тук.

Би ли опитал да преразкажеш случката с гюллето по твоя начин?

кенефът е в основата, фундаментът е на цивилизацията...

ЕВРОПРОСТАК

някой банкер-комунист трябва да е изакал гюллето...

ЕВРОПРОСТАК

Айзък /Исак/ Азимов -
ето - Европата, бялата - не щеше да си чисти говната - и докара за тая цел африканци, турци, араби -
и сега бялата Европа загива... загива, няма шега!

ЕВРОПРОСТАК

Комунист.
Това е точната дума!
Не човек, а желязо!
На фашистите лайната са меки.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

по скапана служба! Разбира се, по друг параграф.
Видно е, че си служил 2 год., тук сме равни.
Ама знаеш ли кво е 18-20 месеца да ти намират кусур, че не ти е снежно бяла якичката и колана ти е разлабен? Да трябва да се бръснеш всеки ден, без значение дали имаш брада, достойна да бъде забелязана ... Да ти се мотаят из краката повече майори и капитани, отколкото редници ... и.т.н.

Не само по форуми се бълва, но и цели книжки се печатат в този жанр, макар и с твърде ограничен тираж. Понякога.

защо ме четете?
нали се разбрахме, че в списъка на онези, за които пиша - с очакване за взаиморазбиране -
вий не фигурирате...

ЕВРОПРОСТАК

друга вселена...
тук, в интернета съм виждал ужасяващи снимки на трупове на крави и човеци, плуващи по "свещената" Ганг - в различна степен на разложение...

ЕВРОПРОСТАК

впрочем в средновековните градове на Европа фекалиите са си текли по улиците...
в тоя смисъл средновековните села са били значително по-чисти...

ЕВРОПРОСТАК