Инерцоид

На 28 страница [линк]
е показано преместването на затворената система (която условно ще наречем вагон). А за да избегнем включването в играта на гравитацията, триения и др. да премием, че този вагон се намира в космоса (далече от масивни обекти и е инерциялен) в координатна система на разположени къщички в квартала на космически жители.

Неоспорим факт, непротиворечаш на никой закон е, че при така показаното човече и съответното хвърлянето на маса (нека го наречем гюле)от него ще предизвика преместване на вагона съгласно третия закон на Нютон.
[линк]


Това преместване на вагона, в координатната система на космическия квартал, ще е само по време на движението на гюлето към срещуположния край на вагона. И след срещата (удара) на гюлето със стената движението на вагона се прекратява. (Както ясно е и описано от автора.)

Това преместване на вагона е напълно реално и може да се използва за превоза примерно на Иванчо да отиде от точка А до точка В на гости на Марийка по тинейджърски му работи.

Но в така разглеждания случай има ограничения за разстоянието на което може да бъде превозен Иванчо (това е пример само да се разбере същността, при следващите примери тези ограничения отпадат). И то е, че вагона ще се премести само наполовината от неговата дължина, при условие, че масата на гюлето m1 е равна на масата на целия вагон+ пътника Иванчо m2 .

Да уточним още нещо:
1. m1= m2
2. Дължината на вагона 2 км.
3. Енергията с която човечето хвърля гюлето е примерно Е=10 k j (10 000 джаула)
4. Скоростта с която се премества гюлето, спрямо координатна система, е примерно V1=1м/с същата е и скоростта на вагона с пътника V2=1м/с .
5. Относителната скорост помежду гюлето и срещуположната стена на вагона е V3=2м/с.
6. Времето през което ще се вози Иванчо е t=1000 секунди.
7. Разстоянието което ще измине Иванчо качвайки се на вагона от точка А неговата къщичка до точка В къщата на Марийка е 1000м.
8. Ако Иванчо бърза, то дава на хвърлящото човече двойна такса пари. А то съответно хвърля гюлето с два пъти по голяма скорост и съответно пристига за 500 секунди вместо 1000.
9. Кинетичната енергия с която се движат и гюлето Екг (кинетична енергия на гюлето) и вагона Екв (кинетична енергия на вагона) са равни Екг= Екв. И са Екг= 5 k j и Екв=5 k j при скорости V1=1м/с V2=1м/с.


На картинка това ще изглежда така:
[линк]


Дотук нещо не ясно?

"Неоспорим факт, непротиворечаш на никой закон е, че при така показаното човече и съответното хвърлянето на маса (нека го наречем гюле)от него ще предизвика преместване на вагона съгласно третия закон на Нютон. "

Неоспорим факт е, че вагона не е цялата система, а и съдържанието в нея. И също е факт, че при така показаното човече цялата система няма да мъдне ама хич :), демек няма да и се помести центъра на масата - което е смисъла на всичките закони.


"Това преместване на вагона, в координатната система на космическия квартал, ще е само по време на движението на гюлето към срещуположния край на вагона. И след срещата (удара) на гюлето със стената движението на вагона се прекратява. (Както ясно е и описано от автора.) "

Именно - частите на системата могат да се разместват как си искат, центъра и на масите не помръдва. Или ако ти е по-лесно - сумата от импулса на вагона и импулса на гюлето е нула, което осигурява неподвижността на центъра на масата на цялата система. Демек няма безопорно движение на системата.

То и космическите ракети работят на тоя принцип - изхвърлят нещо за да може вагона (демек корпуса на ракетата) да се мести. Без да се нарушават законите приложени в центъра на масите.


"Да уточним още нещо: "

Каквото ти е нужно уточнявай, но първо си избистри какво значи затворена система и как се прилагат законите върху нея.

Per warez ad scientiam

"Неоспорим факт, непротиворечаш на никой закон е, че при така показаното човече и съответното хвърлянето на маса (нека го наречем гюле)от него ще предизвика преместване на вагона съгласно третия закон на Нютон. "

Неоспорим факт е, че вагона не е цялата система, а и съдържанието в нея. И също е факт, че при така показаното човече цялата система няма да мъдне ама хич :),

Е .., хайде стига глупости, по сериозно.
Качи в една лодка двама, разположи ги в двата края. Нека първия хвърли гюле към другия. Елементарно е, че по време на прелитането на гюлето лодката ще се движи следствие третия закон на Нютон. Но след като втория го хване гюлето тя ще спре (нека изключим всички триения на лодката по водата въздух и т.н.).

Същото е ако двама космонавти (със скафандри естествено) се намират в двата края на лодка (вързани за нещо наподобяващо лодка) нарисувай си и координатна система за да е ясно че ще се преместят. И когато единия хвърли гюле към втория, то естествено от отката (третия закон на дядо ти Нютон) това дето наричаме лодка ще се премести през времето докато втория я хване.
И изобщо не се опитвай да оспорваш това. Елементарно лесно се доказва,че е така. Представи си , че втория е малко идиот и не ще да я хване, от което хвърленото гюле ства в случая е равносилно на реактивен двигател което е неоспорим факт. А отката от гюлето, на дядо Нютон , няма да действа само когато гюлето не е хванато , т.е. няма как закона да действа само след като види, че оня идиот е пропуснал хващането.
В космическите кораби всяко движение на маса, обикновено космонавтите, променят и скоростна и ориентацията когато се преместват в кораба с побутвания по стените. Затова и има много малки реактивни двигателчета за компенсиране на скорост и ориентацията.



демек няма да и се помести центъра на масата - което е смисъла на всичките закони.
Не се заигравай с терминологии и центрове, не е нужно.


"Това преместване на вагона, в координатната система на космическия квартал, ще е само по време на движението на гюлето към срещуположния край на вагона. И след срещата (удара) на гюлето със стената движението на вагона се прекратява. (Както ясно е и описано от автора.) "

Именно - частите на системата могат да се разместват как си искат, центъра и на масите не помръдва. Или ако ти е по-лесно - сумата от импулса на вагона и импулса на гюлето е нула,
Е тука бъркаш. вярно е сумата е нула. Но задаваш ли си въпроса кога става нула? И гюлето и опората (на която е стълпил хвърлящия, съответно вагона) получават равни импулси по Екг= 5 k j и Екв=5 k j и двете се задвижват в координатната система космически квартал. Иванчо се намира във вагона който се премества в координатната система космически квартал и чак тогава при срещата (удара) гюле срещуположна стена импулсите стават нула.

"И изобщо не се опитвай да оспорваш това. Елементарно лесно се доказва,че е така"

Аз не го оспорвам. Наричам го с истинското му име - реактивно движение. Няма нищо общо с безопорен двигател.


"Не се заигравай с терминологии и центрове, не е нужно. "

Нужно е, но очевидно ти се стараеш на сила го пропуснеш.


"Е тука бъркаш. вярно е сумата е нула. Но задаваш ли си въпроса кога става нула? "

Във всеки момент, тя не помръдва от нула изобщо.


"Иванчо се намира във вагона който се премества в координатната система космически квартал и чак тогава при срещата (удара) гюле срещуположна стена импулсите стават нула. "

Е, не ни разсмивай

Не става дума за нулиране на импулса на всеки обект по отделно, а за сумарният импулс на системата. За да се движи (безопорно!) системата тя трябва да притежава ненулев сумарен импулс от всичките си части, докато в случая той е нула във всеки произволен момент.

До тук просто ни разказваш как се прави движение на основата на реактивния принцип. Но там няма безопорни двигатели

Per warez ad scientiam

ЕЕЕ, другия поне се опитваше да прокара безопорния двигател през въртеливо движение. Тука - съвсем безхитростно само с линейни движения... Хич не е интересно.

Именно - частите на системата могат да се разместват как си искат, центъра и на масите не помръдва. Или ако ти е по-лесно - сумата от импулса на вагона и импулса на гюлето е нула,
Е тука бъркаш. вярно е сумата е нула. Но задаваш ли си въпроса кога става нула? И гюлето и опората (на която е стълпил хвърлящия, съответно вагона) получават равни импулси по Екг= 5 k j и Екв=5 k j и двете се задвижват в координатната система космически квартал. Иванчо се намира във вагона който се премества в координатната система космически квартал и чак тогава при срещата (удара) гюле срещуположна стена импулсите стават нула.

Гери е прав в случая.
Масовия Център си стои на място; частите на кораба може да се мятат насам натам, но ... все са около този Неподвижен център.
Въобще - движение без триене (без опора, означава: без външна сила. На пръв поглед, лъжливо, ракетният принцип движи ракетата спрямо трети наблюдател, но МЦ на системата "изхвърлени частици-ракета", е неподвижен спрямо този, същия наблюдател. И ... Човек е възможно да се запита: ами къде е опората? - за да се изхвърлят частиците е нужна опора) - не е възможно.
Опорна Точка е търсил дядо Архимед, ако си спомняш и щял да "помръдне" Земята.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Е, не ни разсмивай

Ти ставаш смешен. Целия ти пост е някакъв мерак да се омоташ още повече в термините и да изместиш същността, затова и ще го пропусна.

Дадох ти ясен пример, не го прескачай, разгледай го и го опровергай? Пак да го повторим с цифри.

Двама космонавти са в краищата на лодка (вързани за нещо наподобяващо лодка).
Единия хвърля гюле към другия с маса равна на масата на така наречена лодка балабар с двамата космонавти.
Разстоянието помежду двамата (дължината на лодката) е 2км.
Скоростта на гюлето е 1м/с мерено от координатна система космически къщички.
Отката (следствие 3тия закон на дядо Нютон) също задвижва лодката с 1м/с пак мерено от координатна система космически къщички.
Времето за което гюлето ще достигне до хващащия е 1000 секунди.

През това време от 1000 секунди отката, т.е. преместването на лодката е неоспорим факт. И естествено, че това е реактивен двигател, независимо дали след 1000 секунди оня идиот ще хване или не гюлето.
Ако го хване лодката спира на место спрямо координатна система космически къщички. Но вече пътника (да наречем така единия космонавт) се е преместил в координатна система космически къщички с цели 1000 метра.
Ако не го хване продължава движението за вечни времена.

"И естествено, че това е реактивен двигател, независимо дали след 1000 секунди оня идиот ще хване или не гюлето. "

Ми аз откога повтарям че това е реактивен двигател и няма нищо общо с безопорни двигатели? Темата обаче не е за реактивно движение.

Какво искаш да ни кажеш, като повтаряш всеизвестни истини?

Per warez ad scientiam

Накратко, до всички, желаещи да строят космически кораби:

Теоретични граници според сегашните ни познания:

1. Какво знаем, че е възможно и все някой ден ще направим:

Гориво:
Най-ефективният начин за съхраняване на енергия е чрез антиматерия. По-слабо ефективни, но все пак достатъчни начини за съхраняване на енергия са атомно (на разпад на тежки ядра) и термоядрено (на сливане на леки ядра) горива. Химическите горива (поне тези, които са ни известни до момента) не са достатъчни за по-далечни от най-близката планета пътувания.

Двигател:
Единствения известен начин за преместване е реактивният. При него обаче трябва да изстреляме маса в посока, обратна на нашето движение. Най-ефективно е да изстрелваме малка маса с голяма скорост. Теоретично максимално възможното е да се създаде ускорител, който да може да засилва протони до скоростта на частицата "О боже мой".

2. Какво сме доказали, че е невъзможно и няма смисъл да се опитваме да направим:
Вечен двигател. Може да се докаже, че безопорния двигател е разновидност на вечния.

3. Какво не сме доказали, че е възможно, не сме доказали обаче, и че е невъзможно.
Свиване на пространство, разни дупки през него и прочие.

"И естествено, че това е реактивен двигател, независимо дали след 1000 секунди оня идиот ще хване или не гюлето. "

Ми аз откога повтарям че това е реактивен двигател и няма нищо общо с безопорни двигатели?
Няма никакво значение как ще го наречеш реактивен (по скоро частен случай на реактивния двигател) или без опорен, това са само термини зад които искаш да се скриеш. То всъщност още от времето на един руски инженер от 1938 г (ако не се лъжа за годината) пръв е направил устройство и го наричат инерцоид, та този термин е най сполучливия, но това няма никакво значение как ще го кажем.

В случая е важното:
Може ли космонавта ( или Иванчо от по старите примери) да достигне от точка А до точка В без да губи маса. Само на основа преразпределение на енергията вътре в затворената система вагон (лодка).
Това ми отговори по примерите?

Това е практичен въпрос и космонавтите ги интересува като тръгнат на пътешествие дали ще носят допълнителен огромен товар като гориво за реактивните двигатели. Та дори и в близкия космос (при сателитите примерно) около 2 тона от сателита е гориво за корекции, като с това гориво изкарват около 10 до 15 години, а всеки тон качен горе струва много пари.

И съответно извода. С преразпределение на енергията
примерно слънчевата светлина (или ядрена, която е много по лека от горивото )
можем да се преместваме в пространството. Което е много по удобно от досегашните двигатели.

Това е същността, другото е тинтири минтири.

Темата обаче не е за реактивно движение.
Така сте я започнали и аз така я записах.
Няма проблем да я променим като:
Частен случай на реактивния двигател.
Или най добре
Инерцоид.

Двигател:
Единствения известен начин за преместване е реактивният. При него обаче трябва да изстреляме маса в посока, обратна на нашето движение.
Точно това обяснявам, затова и давам примерите виж ги пак. Можем да се движим и без да изстрелваме маса, т.е. само на основа на вътрешно преразпределение на енергия.

"Няма никакво значение как ще го наречеш реактивен (по скоро частен случай на реактивния двигател) или без опорен"

Естествено че има. Реактивен не е безопорен. Непознаването на терминологията автоматично те вкарва в безсмислени спорове.


"Може ли космонавта ( или Иванчо от по старите примери) да достигне от точка А до точка В без да губи маса."

Не, не може. Тук също се бъркаш терминологично. Загуба на маса в случая е тъждествено на преместване на маса намираща се в непосредствена близост. Щото ако няма гюлета около космонавта, няма преместване.


"И съответно извода. С преразпределение на енергията
примерно слънчевата светлина (или ядрена, която е много по лека от горивото )
можем да се преместваме в пространството"

Слънчевата светлина е външен източник, демек външна опора. Нищо безопорно не може да се постигне нот нея. А ядрената енергия, освен за реактивна тяга, също нищо безопорно няма в нея. Въпреки че не обръщаш внимание на терминологията, да ти напомня - става дума за двигател на основа преразпределение на енергията вътре в затворена система. Твоите примери не са за това.


"Няма проблем да я променим като:
Частен случай на реактивния двигател. "

Нищо интересно няма в реактивните двигатели и частните им случаи. Там си е стандартна физика. Темата е точно за не-реактивни двигатели, които чрез вътрешни за дадена система действия постигат цялостното и преместване. Реактивните не го могат това. Инерцоидите не са реактивни двигатели, нито техни частни случаи. Не че и инерцоидите го могат такова преместване.

Per warez ad scientiam

"Можем да се движим и без да изстрелваме маса, т.е. само на основа на вътрешно преразпределение на енергия. "

Нито един от примерите ти не показва такова нещо. Да повторя - говорим за движение на затворена система, която не губи маса. А не на нейните части една спрямо друга. Това последното е щото се препъваш в терминологията :)

Per warez ad scientiam

Толкова е тъпо, че дори не е смешно.

а де...

Per warez ad scientiam

Точно това обяснявам, затова и давам примерите виж ги пак. Можем да се движим и без да изстрелваме маса, т.е. само на основа на вътрешно преразпределение на енергия.

Конструкцията ти е напълно вярна. Така наистина можем да се движим. Единствения проблем е, че за да стигнем до Марс с такъв кораб, размерът на самият кораб трябва да е от нас до Юпитер. С две думи - разстоянието на което твоят кораб може да се придвижи е съизмеримо с габарита на самия кораб. После спира.

Конструкцията ти е напълно вярна. Така наистина можем да се движим. Единствения проблем е, че за да стигнем до Марс с такъв кораб, размерът на самият кораб трябва да е от нас до Юпитер. С две думи - разстоянието на което твоят кораб може да се придвижи е съизмеримо с габарита на самия кораб. После спира.

Прав си, корабът трябва да е доста по-голям от разстоянието което искаме да изминем. По-разумно е вместо да движим кораба като накараме някой на другия край на кораба да хвърля гюле насам (баси голямото гюле ), ние да се движим по кораба, така с кораб конструиран за полети до Марс можеш да отидеш до Юпитер пеш (почти).

Реактивен не е безопорен.

Пак смях в залата къде се опира тогава ? в смисъл външна координатна система ?

Единствения известен начин за преместване е реактивният.

Не си сигурен

Може да се докаже, че безопорния двигател е разновидност на вечния.

Смях в залата докажи го .

Свиване на пространство, разни дупки през него и прочие.

пълни фантазии