Лоши навици

Много се дразня от някои навици на българина и един от тях е лепенето на некролози навсякъде и в пълен безпорядък,на всяка крачка ги има и на вратите на живеещите,понякога с години си стоят.Предполагам македонците имат с какво да се похвалят на тая тема,пък и не само...Може да изброим кривиците си взаимно.

Некролозите са много странно явление, изключително неприятно е отиваш на гости някъде и още пред вратата те посреща починал човек....

ВМРО-НП

Не виждам къде е проблема чисто като традиция. Традициите свързани с раждането и смъртта са може би най-трудно променящите се в едно общество. Нашата традиция е такава. Проблема според мен е лепенето им къде ни падне. Трябва да има ред и да се знае къде се лепят и къде не.

Какво лошо има в това да си спомниш за един починал човек? Според мен това е начин за съхраняване на паметта.

Традиция? От кога в България могат да се принтират некролози? Облепят се всички дървета, дувари, порти и т.н. Къде са официалните обявления от този род за ражданията, че трябва да има за смъртта? Защо да не те посрещне вест за нов живот, а трябва да те посрещнат некролози и то не е един, а няколко, в цялата махла, налепени един връз друг, а може и няколко един до друг, от различни дни. Смисъл?

Да, това е традиция и няма нищо лошо в нея. Лошото идва, когато традицията не се познава или по-точно се познава частично. Само да вметна, че средното образование на баща ми е Духовната семинария.

Има елементарни правила. Некрологът трябва да се махне след 40 дни. Този свят е на живите и на мъртвите е отредена част от него, която не бива да бъде увеличаван за сметка на живите. Масово това не се спазва и некролозите са оставяни (че дори подновявани) с години.

Ебаси,това е мнение на млад човек-пуснах тоя пример подозирайки че и бракята го практикуват,но нейсе.От тях се носи гробовно мълчание,явно са съвършени и нищо не ги дразни.Предлагам да препарираме починалите и да ги окачиме на подходящо място барем се отървем от тая книжнина по дуварите...

Когато бях ученик, една американка от Корпуса на Мира, ни преподаваше английски. Тя си призна, че като пристигнала в България и видяла некролозите, си помислила че това са престъпници, издирвани от полицията. Такава е там традицията от поне 200 години, а некролозите си ги публикуват във вестниците.

Абе и аз като ходих в Америка и трябваше два пъти да си давам отпечатъци от всички пръсти, реших, че тия живеят в гигантски затвор, ама вероятно не съм прав....така че много важно какво си е помислила американката от Корпуса на мира.. ще попита и ще разбере...when in Rome, do as the Romans do...


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".

И затвор да е, имаме много какво да научим от него. Естествено това с некролозите не е най-спешното.

Със сигурност откакто са измислили печатниците. Защо си мислиш,че некролози само са се принтирали?
Некролози се срещат в Гърция, Италия, Полша, Сърбия (и въобще цяла Югославия), Чехия, Русия, Албания...
Това,че няма регламент - къде, как... това е друг проблем.
Смисъл на некролозите - отброяване на колко време е минало без човека, да се сетим за него и да не го забравяме. Това си е чисто съхраняване на паметта, ако искаш даже родовата памет.
Защо няма за раждане - ами няма,защото раждането е щастлив момент и там има други ритуали. Както вече казах - традициите при раждане и традициите при смърт са нещото,което много трудно се изменят. Това се предава, ако се замислиш какъв е смисъла на всички ритуали при погребение? Защо се покриват огледала, защо се оставят вратите отворени, защо роднини не могат да носят ковчега, защо се даряват носачите с кърпи и т.н. Това се предава като ритуал.

Миналото лято бях в Пиринско,посетих много мести и направих бърз ремонт на бащина къща.Естествено се събрахме комшии и стари приятели на тежка вечер,ударихме го на пеене и пиене та до неопределено време.На сутринта с натежала глава реших че шкембе и бира ще ме оправят,набрах голям букет от двора да го подаря на меанджийката че да замажа случката дето нейния мъж се накваси до припадък.Чаршията беше на 100 метра и докато стигна до нея 2 комшии ме питаха кой е умрел и много се учудиха че нося цветя на Даковица-меанджийката,тя не беше в първа младост.Таман да отворя портата на меаната по рамото ме потупа Сульо,помак ама прекръстен на Симеон-за сите си беше Сульо независимо от това.Кой е умрел бре-пита ме той.Обяснявям че цветята са за кръчмарката атоя без да ме слуша повече каза-ееее,отърва се Дако..Махнах с ръка и влязох,вътре кибичеха пиандурниците и кротко се наливаха,до обед вече щяха да се натъркалят по градинките.Зададоха ми същия въпрос а аз кипнах и здраво ги наредих,Дако скочи да въдворява мир и ред.Разказах му за случката и ги попитах сите такива идиоти ли са да мислят че цветята са само за погребение.Подир малко вратата на кухнята се отвори с трясък и Даковица се юрна към изхода да докопа Сульо.

Всъщност жалните ритуали са най-консервативни и някои техни елементи могат да се проследят до по-древни времена,а радостните са по-податливи на изменяне.Знам го от фолклористи.
Иначе,нашенска е пословицата:-Умри,мале,та да ми домилееш! Наистина,докато е жив човекът,често не се показва обич,жалост и пр. към него,а после-олеле!За некролозите-някои комай наистина нарочно ги лепят с цел да плющят на вятъра,залепени от единия край ,да създават съклет на комшии и други минаващи.И друго важно-в по -обезлюдените ,особено селски райони некролог на вратата си е жива покана за айдуци.

И друго важно-в по -обезлюдените ,особено селски райони некролог на вратата си е жива покана за айдуци.

Като почина баща ми, поне 6 месеца на вратата звъняха разни алкохолици, за да ми казват, че били големи приятели, с него и да искат да им налея ракия.

[линк]