Припознаване

Моля, за безплатна консултация за:

В какъв срок след раждането на дете, бащата има право да поиска, да го припознае? И има ли начин майката да възпрепятства припознаването?

Благодаря предварително:)

Carpe diem! Deo volente!

Няма срок, това е май единственото нещо при установяването на произход, за което няма срок.

Майката има възможност да "възпрепятства" в известен смисъл, по-точно да затрудни припознаването. Тя може да оспори, че припознаващият е наистина баща, и в такъв случай, ако иска наистина да бъде вписано в акта за раждане бащинството му, той трябва да предяви иск (да заведе дело), за да го установи.

На оспорването от майката, както научих наскоро, в бегемама му викат "да разреша припознаване".
Ти от името на майка, която иска да възпрепятства, ли питаш, или от името на мъж, който иска да припознае?
В някои общини, поне навремето, сигурно и сега, за да приемат изобщо заявлението за припознаване, искаха майката предварително да е заявила, че не оспорва. Не е правилно - нямат право да отказват да приемат заявление, и тяхна работа е да съобщят на майката.

Бях адвокат в една гадна ситуация.
Семейство. Първото дете е от двамата родители. Второто дете-момиче, е от друг баща. В родилният дом майката се кълне, че е от съпруга. Минават 6 г. Съпругът го гледа като свое. Майката забременява за трети път, в процес на развод са, ама не са минали 300 дни от развода-т.е. баща е съпругът, така е и по рожден акт.
Майката и любовникът твърдят, че второто и третото дете са от новия й приятел.
Любовникът, болен от някаква болест, от която е невероятно дебел, се бори да запишат него като баща на второто и третото дете.
Отвратих се, а и законово решение няма преди да навършат 18 г., защото са изпуснали едногодишният срок от раждането им.
Отвратих се от това коя с кого спи и се правят деца, а проблемите остават у децата. И при адвокатите. Съдът ми отказа и ми определи, че децата, когато навършат 18 г. могат да си търсят правата. Въпреки, че имах нотариално заверени декларации, кой е бащата на децата.

Е уж се опитах да питам неутрално
Мерси!

Carpe diem! Deo volente!

Е ти пък бива ли да си докараш такъв душевен дискомфорт, като им поемаш случая, докато се отвращаваш

Carpe diem! Deo volente!

Да много емоционално го приех това дело.
Жената-красиво миньонче на около 40. Съпругът лично ми разказа, че като отишъл в родилното, отново я попитал дали второ дете е от него. Тя се разплакала и казала, че този въпрос я обижда. А всъщност детето било от оня-дебелия, съден за пране на пари.
Жени-пари-дебели мъже, как да вярваш на жените?
Вече не дават на съпруга да вижда второто дете, което 6 г. е гледал като свое. Първото дете-син, живее при него и му е утеха.
А всичко тръгна от едно банално бракоразводно дело.

Mога да ти разкажа продължението на един подобен случай. Детето навършва 18 години, не прави нищо по въпроса и остава наследник на човека, които не му е баща. Онзи се пука от яд, но нищо не може да направи.

Ъм да не е спал, като се е родило детето. Вярно, по някой път де да знаеш, че жената спи с друг, ама ако е знаел - да не е спал.
Аз принципно съм против излишните ограничения на кръга на лицата, които могат да оспорват и установяват произход, твърде късите срокове - стабилност, стабилност, ама чак пък толкова, и прочие щуротии в името на някъф си уж интерес на детето да-има-документален-баща-пък-не е толкова-важно-дали-е-истинският. Установяването на истината трябва да е най-важно, стига някой от заинтересованите да го иска. Но това принципно. Иначе знам, че хората са склонни да обвиняват закона и вселената за собствените си пропуски.

Любопитен съм да узная, колко са мъжете, които знаят, че жена им спи с друг, кротуват си и чакат да им се роди дете за да подадат възражение в съда. Ти как мислиш?

Просто заакона насърчава измамите, а не защитава ничии права. В други страни за подобни неща убиват с камъни.

За мен това е чиста дискриминация на бащите!

Не съм ги броила.
Съгласна съм, че е кофти срокът да тече от узнаване за раждането и за мъжа. Идеята е стабилност на произхода - т.е. да не стане така, че детето години наред е имало някого за баща и после хоп - той не му бил баща; приема се, че това противоречия на неговия, на детето, интерес. Уж. А и един вид - щом в същия момент жената е правела секс и с мъжа си и е можела да забремененее и от него, резултатът е същият - дете в семейството, кво толкова. ;)
Както казах, лично според мен на обективната истина за произхода трябва да и се дава предпочитание, освен ако всички засегнати са били съгласни да не и се дава. Закона не съм го писала аз.

Грънци. Идеята е, държавата да не плаща издръжка, ами някой друг. Каква полза има детето от някого, който не му е никакъв и в повечето случаи не се грижи за него?

Това не са единични случаи. Предполага се, че тук (Германия) около 10% от децата са от други биологични бащи. Сещаш ли се какво ще стане, ако тези бащи откажат издръжка, наследство и поведат дела за измама и обезщетение за гледане на чуждо дете?

И още нещо. Майките де са бляли, като са зачевали от други, а? Те защо са освободени от отговорност?

Подобни бомбастични числа (срещала съм твърдения и за над 10%, та до 30%) важат според мен за пробите за бащинство, тоест за съмнителните случаи, в които някой е решил да провери, а не за цялата популация.

"Те защо са освободени от отговорност?"
От каква точно отговорност? От убиване с камъни?

Колкото до държавата, децата нали не ги прави тя - ако се оспори бащинството на съпруга, може да се търси другият баща.

за последното се хващам
не разбирам за какво е спорът. заинтересованият може да си задвижи нещата в срок. узнава и завиждва. че узнал нещо си години след извършването си е допустимо и нормално

[линк]

"заинтересованият може да си задвижи нещата в срок"
Може ли наистина?
А какъв е срокът?

Пропусне ли една година от узнаването на раждането - край. За съпруга говоря.

Една година, точно. Но за да оспориш бащинството, трябва да обявиш, че имаш съмнения, да заведеш дело, с други думи - да си рискуваш брака. Mнозина „заспали“ постъпват чисто човешки-емоционално и не го правят, без да мислят за последствията.

Ако държавата имаше желание да установи истината, щяха да направят ДНК-експертизата задължителна. Ама не щат, тарикатите. Кажи ми защо?

PS Германия и Австрия
Die Quote der Kuckuckskinder wird fuer Deutschland und Oesterreich auf 8% - 10% geschaetzt.

Нищо чудно в България действително да са 30%, понежа сме по-напред с матряла.

"...щяха да направят ДНК-експертизата задължителна"
Това при всяко раждане ли, бре?
Грубо около 800 лева излиза. Кой ще плаща? Толкова ли е важен проблемът баш пък за държавата, че да поеме подобни разноски от бюджета?

Обикновен ДНК-тест струва 50 евро (99,999%). А цялостен профил – около 200. Това в Германия. Цените в родината винаги са били изненадващи за мен.

Проблемът е доста сериозен, Мира. Крайно време е за нов закон за бащинството. Да подхвърлиш умишлено дете на някого като негово, е измама и трябва да се наказва от закона. Според мен - равносилно на изнасилване. Същото е да използваш някого като биологичен баща без негово съгласие (има достатъчно такива случаи). Тук проблемите не са само емоционални, но и финансови и могат да доведат до крайности. Да не говорим за психологическите травми на децата, бащите и семействата им, когато истината излезе наяве. А действащия сега закон е в интерес на виновният. И се злоупотребява така, че свят да ти се завие.

Ми гледах по 200 лева на човек (а човеците са трима) в сайта на Александровска болница преди време. Чакай пак да погледна.

Толкова е, да. Ето го ценоразписа, превърташ таблицата най-долу: [линк]

Да нямаш предвид кръвногрупова експертиза? Тя е по-евтина и също служи за целта, но няма чак такава точност.

Off. Щото и в другия клуб, като си писал, че делбата в Германия ставала за един ден, със сигурност това не се отнася за случая, за който ставаше дума - съдебна делба.
Доброволна делба и в България става за дни и без съд. Но ако има спорове за дяловете и начина на извършване - такива спорове със сигурност има дори в Германия, и просто не виждам как могат да се решат за ден, нито пък как могат да се решат без съд. Щях да търся данни за съдебните делби в Германия, ама нямам време, и по-важно - много ми е слаб немският език.
Това го казвам, за да сме сигурни, че сравняваме еднакви неща, не друго.

Глупости. Достатъчен е един обикновен тест за един човек - съпруга. Ако не е той, майката да каже кой може да е или да си го гледа сама.

Как един, бе - трябва ти минимум ДНК профил на детето, освен на съпруга, дори да не броиш майката.

Дай някакъв линк за цените в Германия.