Как си представяте Господ,

Създателя, Свръхразума, Суперенергията или каквото според вас е създало Вселената, ако не смятате като мен, че такова Свръх-Супер-Най не съществува и всичко е случайно?

Ама само един ли е създателят на всичко или са много? А да търпи милиарди години Вселената да съществува се изисква доста хармония и спокойствие.

За да е нещо случайно трябва да му се позволи да е случайно. Е, интелекта под някаква форма разрешава случайността да се случи. Иначе всичко би трябвало да е механично.

Всъщност на такива въпроси няма отговори. Не на всяко нещо човек може да си отговори. Няма отговор и науката и физиката.

А иначе си имам една теория, че всичко се дава, а не се създава. Тоест енергията или нещо друго там дава на хората информация и достъп до определени неща. Ако това нещо не иска да ни даде достъп до това какво е то, няма да го получим.

На човек всичко му се дава. Той не го създава.

А не е възможно всичко да е само случайност, защото тогава нямаше да има милиарди години едни и същи физични закони. Тоест нещата не са на случаен принцип. Никъде нещата в Природата не са на случаен принцип, а напротив следват някакви закономерности. Дори при Математиката няма случайност. Въобще при всяка наука си има причино-следствени връзки. Защо тогава да смятаме, че всичко е случайно?

Не мога да си го представя.
Знам и вярвам, че съществува.

---------------------
Умиране няма и задачата има решение. - Ст. Джонсън

За случаността - доуточнение.

Пред магазина има окачени 20 велосипеда. Всички те се държат еднакво, защото се подчиняват на законите на физиката, статиката и динамиката, но кой от тях кога и от кого ще бъде купен и каква ще бъде съдбата му е пълна случайност.

Не е случайност. Глупостта поражда случайност, а знанието право на избор. По принцип 2 еднакви елементарни частици няма, така, че няма как велосипедите да са еднакви. Да, именно глупостта поради факта, че не е точна не може да определи разлика между един и друг предмет, а мъдростта винаги подхожда индивидуално и открива разликата.

Създателят нарочно е сътворил всяка частица да е строго индивидуална и уникална, може би за да подскаже на интелекта в тази Вселена, ако го има, че няма случайности, а има право на избор.

Освен това съдбата, не е случайност, а в някаква степен предопределеност, лишаваща от лични избори даден човек.

Ами зависи какво разбира човек под свръх. В нашите човешки измерения Вселената е свръх. Кой е създал нея? Ами това е засега извън познанията ни и възможностите ни, от там насетне да се спекулира е излишно. Ако аз започна да спекулирам, това ще значи, че си създавам някакви виртуални филми, които ще ми отговарят на моментните желания и нужди.

В такива истории като Господ, Създател и нъ-нъ не вярвам. За мен са първични обяснения на това, което не можем да обхванем с разума и емоциите си.. за успокоение на детинското във всеки един от нас, което има нужда от закрила и обяснение.

Господ не е обект на представа, а на изживяване. Има неща в живота ни, които са резултат на нашата воля, физическа, умствена, емоционална... Затова сме създанени така че да се справяме/ и да сме благодарни за това/, но има моменти, в които тя не е достатъчна.Моменти, в които си сам и е нужно да се справиш и ничия човешка помощ, няма да го направи. Тогава идва желанието за упование, съприкосновение, спасение, смирение когато се погледнеш от страни виждаш, че това си ти, но не си сам, разбираш, че никога не си бил.
Някои хора си живеят с мисълта, че всичко е благодарение на тях или някой дреуг - приятел, близък. Не им е дадена честта, ако може да се каже така, да се допрат до осъзнаването.
Е, който, когато, стига и да Го търси с душата си.
п.п. за мен осъзнаването стана след случака, кагото бях на 33, тогава направих и кръщението

Демек, всичко пак си е само вътре в теб, твоите усещания, представи и, може би, нужди. Изобщо не става въпрос за какво Е. Ако ти кажа какви изживявания съм имала, ще си помислиш, че съм се свързала с Господ, Свръг-мега-гига нещото, ама на- не съм най-вероятно. Това е нещо вътре в мен, а аз- като всеки човек- съм едно ограничено същество, с ограничени сетива и ограничени от биологията ни/природата функции на мозъка.

От там насетне, личните ни изживявания просто не могат да бъдат критерий за оценка на усещанията на другите хора, а още по-малко за това какво може би е някъде там.

Според мен повечето хора си представят Господ като човек.
Засега по всичко личи, че човека е създал Господ, в опит да направи поне едно нещо както трябва.
Разбира се мога и да греша, защото Господ ми е дал свободна воля изглежда основно с тази цел, да греша.

За материалното, суперенергията и други свръхработи трябва акъл, защото Господ се грижи основно за душата и трябва сами да се оправяме.

Представям си го, като огледално копие на онези, които всеки ден го създават, за да си го ползват според нуждите.
Няма да описвам въпросните, защото искам да съм любезна.

Сега ще добавя нещо към темата, и първия ми въпрос е:

"Случайно ли е, че половин час след като пуснах такава тема, се сблъсках с нещо, което се свързва за мен пряко с нея?"

С една позната преди време си говорихме за Господ и по-конкретно за нещастията, които постигат иначе добри и според нас невинни хора. Тя не е библейски религиозна, но вярва, че има Бог. Според нея (а доколкото знам и според Библията) Бог наказва хората до не знам кое си поколение за грехове на предците им.

На моето мнение, че тове е несправедливо и безсмислено, най-малкото защото съгрешилия няма и да разбере, че някой страда заради неговите грехове и следователно не може да се поправи, тя не можа да даде обяснение, освен, че това си е така - така е решил Господ.

Преди три дни ме помоли да й помогна. От няккаво списание й искали интервю. Дали й въпросите, но искали отговорите да са по описателни, а не едносрични, а тя не е човек на словото. Знаейки какво съм лапацало, ме помоли за съдействие в написването на отговорите.

Естествено се съгласих - и на мен ми е интересно. Завчера си беше забравила въпросите, за да ми ги даде да им отговарям, вчера пак. Днес отивам в обедната почивка - "Пак не ги нося - казва - но си имам оправдание - ужасно оправдание. Не съм се прибирала вкъщи."

Имала възрастни (над 80) вуйна и вуйчо. Снощи след работа отишла да ги посети и заварва следната картина: вуйната в безсъзнание в локва кръв, а вуйчото паднал до нея - в съзнание, но неподвижен.

Оказва се, че вуйната получила силен кръвоизлив от ануса, припаднала и не се свестила поради загуба на кръв, а вуйчото, който бил с микроинсулт, но подвижен, като я видял, че пада, скочил от леглото да й помогне и получил втори инсулт - сега е парализиран от кръста надолу.

Имат син на 40 с психическо заболяване, което го прави неадекватен и неспособен да се грижи за себе си, камо ли за родителите си.

Моята позната е единствената им роднина в София.

Сега въпросите:

Ако има Бог, защо е отредил тези двама старци, които така и така са страдали 40 години с болния си син, да продължават да страдат и да се окажат в безнадеждно състояние, включително и синът им, за когото досега някак са се грижили?

Случайност ли е, че моята позната точно тази вечер е решила да ги навести и така е спасила вуйна си?

А дали това е наистина спасение за вуйната?

Възможно ли е всъщност Господ (ако го има) да наказва не старците, а моята позната, като я подлага на такова изпитание - някой сега трябва да се грижи за тях и тя, бидейки съвестен и добър човек, се чувства длъжна да го направи?

А а след като тя е читав човек, тогава защо Господ я наказва с такова преживяване?

всичко е вътре в нас , щото сме така устроени ограничени от материята, в която сме облечени, но това не ни спира да вярваме. Всеки сам дялка душата си, решава дали се е "свързал" с Господ"/не бих използвала тази дума/. Дали наистина е така ще разбере с времето. Личните изживявания са критерий за мен, те за това са лични...А какво е това, което е някъде там - за мен нещата са тук и сега.

Лошо момиче!

Нааа! Нааа! Нааа!

няма наказания, има уроци. Кой, какво ще научи си е негова работа. Не си ти дето ще подреждаш и казваш справедливо или не е това което се случава на другите. Може да се възмущаваш от делата им, но не и да съдиш. Нищо не е съвсем така както изглежда. Щом така се е случило, значи така е ...

Влизам в клубчето и кво да видя....

Не прочетох всички мнения, но това, което юрата е писала ми покрива представите.
Чудя се, ако те питат "Как си представяте света?" ти какво ще отговориш?

Ами как - планини, реки, езера, морета, океани, ливади, гори, блата, небе, облаци, слънце, луна, звезди, животни, птици, насекоми, дървета , треви, цветя, микроби, скали, пръст, кал...

Дядо, да те питам нещо.... ако си една клетка от организма си, колко далече може да достигнеш до знанието, къде се намираш и каква ти е функцията?!

Та и ти сега- как да си отговорим защо на това семейство му се случват такива трудности и беди... ми няма как да знаем, а и честно да си призная - не желая да ги "съдя".

Аз вярвам, че всичко добро идва от Бог, а всичко лошо идва нас. Виждаш ни, колко сме идеални според нашия човешки критерий за Човек. Няма един дето да е Човек сред нас. Ти като родител как мислиш- ако само угаждаш на децата си, те какво ще променят в себе си към добро и какво биха запазили от себе си, което са наследили като черти от характера на предците си?

Наистина има фамилии дето са като че ли прекалено "наказани". А има хора, които ги виждаш, че не получават "възмездие" в сегашния си живот. Ами .. логично е, за това, което са причинили на околните, да си получат урока, да го почувстват чрез себе си, да познаят болката, която са причинили.

само това ли?

Понякога съм склонна да мисля, че и злото е измислено от Него с възпитателна цел.

Ами, ето - ти ми отговори по твоя си начин. Друг ще отговори по неговия си и така - ще разбера как мислят други хора, ще сравня това, което мислят те с това, което мисля аз. Нещо ще подсили увереността ми, че съм прав, друго ще ме замисли, дали пък не греша.

Нали така се учи човек.

Е как само това. Има и още. Мога да задълбая във всяко поотделно. Това е само началото на отговора.


А защо тогава не се превъзпитаваме? Ето вчера пак убиха невинни хора. Кого точно превъзпитава Бог с този акт?