Принцът
97 отговора
0 прегледа
Принцът
... не трябва да има друга цел или мисъл, нито да избира друго за изучаване, освен войната, нейните правила и дисциплина, защото това е единственото изкуство, което принадлежи на управляващия, и е с такава сила, че само запазва тези, които са родени принцове, а и позволява на хора на частни позиции да се издигнат до този ранг .....
Любимият Николо, обичам го този, направих си една снимка с него, загубих я, ходих да си правя втора .... уникална слабост ми е, единственият италианец на когото ръста няма значение за мен. Само ми се смее той, но се съгласи на втора снимка, не отказа, милия ...
Major e longinquo reverentia
Любимият Николо, обичам го този, направих си една снимка с него, загубих я, ходих да си правя втора .... уникална слабост ми е, единственият италианец на когото ръста няма значение за мен. Само ми се смее той, но се съгласи на втора снимка, не отказа, милия ...
Major e longinquo reverentia
в отговор на LadyMorgana
#2
Re: Принцът
Макиавели е пичага да, основоположник на любимата ни теория с Блуфен че от работа няма никакъв смисъл, истината е в реденето на схеми.....
в отговор на LadyMorgana
#3
Re: Принцът
Единствените италианци, които ми харесват се казват Роберто, Доменико и Стефано.
в отговор на El Capitan
#6
Re: Принцът
ами те принцовете в клуба са ясни.... петте елемента на схемата им са: пари, власт, клубно влияние, клубни ценности и познания ...
Но кажи, капитане (защото Николо е малко ехиден и никак, ама никак не иска да ми каже каква е същността на истинската принцеса ) там как са нещата, или трябва да използваме други понятия "цезарица" или какво?
Major e longinquo reverentia
Но кажи, капитане (защото Николо е малко ехиден и никак, ама никак не иска да ми каже каква е същността на истинската принцеса ) там как са нещата, или трябва да използваме други понятия "цезарица" или какво?
Major e longinquo reverentia
в отговор на LadyMorgana
#7
Re: Принцът
Никога не съм харесвал подвеждащите и човеконенавистни полуистини на Макиавели.
Килимът на княза
Арменска приказка
Едно време цариградският султан отишъл с придворните си в земята на кюрдите — да види как живее там народът. С него бил и син му.
Много реки, планини и поля минал керванът, докле стигне в далечната страна. Най-подир, след дълго пътуване, пристигнали в едно кюрдско село, разположено всред ливади и нивя. Там отседнали на стан.
Тоя ден селото било много оживено — имало панаир. Много свят се бил насъбрал. Продавали коне, овни, зеленчук, плодове, дрехи, съдове. Но най-хубаво нещо били килимите — с различни шарки и много цветове: кюрдите били големи майстори-килимари.
Като ходели по селото, царският син видял една хубава мома, която много му се харесала. Той казал на баща си, че иска да се ожени за нея.
— Сине мой — рекъл му султанът, — недей прави това! Тая селянка не е за тебе. Аз съм ти намерил мома — дъщерята на един паша, най-богатия в Цариград.
Като видял, че не ще го раздума, султанът пратил да повикат момата.
— Син ми иска да му станеш невяста — рекъл й той. — Съгласна ли си?
— Царю честити — казала тя, без да се смути, — какъв занаят знае син ти?
— Хайде де! — изсмял се султанът. — Ти луда ли си! Какъв по-добър занаят от това — да царуваш? Един княз има ли нужда от занаят?
— Царю честити, човек не знае какво може да му дойде до главата. Ако момъкът знае занаят, вземам го. Ако ли не знае — не е за мене.
— Добре — рекъл князът. — Аз ще науча занаят.
След няколко дена султанът и царедворците си тръгнали, а той останал в селото да чиракува при един килимар. След година станал най-голям майстор от всички килимари.
Момата се съгласила тогава да го вземе. Той я отвел в Цариград, където се оженили и заживели честито.
Князът имал една слабост: обичал да си похапва. Веднъж чул да се приказва, че някъде край града, до стария мост, имало ханче, дето готвели толкова вкусно, колкото никъде другаде. Той се преоблякъл като търговец и отишъл в ханчето.
Посрещнали го двама души с престилки и го запитали какво ще поръча.
— Сложете ми от най-хубавото, що имате!
Те го поканили да влезе в отделна стаичка, отредена за знатни люде и богаташи, и му поднесли голяма тепсия с всякакви ястия, кое от кое по-вкусни.
Князът почнал да яде. В стаичката нямало другиго. Гозбите били наистина много вкусни и той се чудел как може в такава проста гостилница да готвят толкова добре. Но по едно време усетил, че потъва. И масата, и подът, и столовете — всичко потъвало с него. Докле стане и разбере, ето че се намерил в едно дълбоко подземие.
Наоколо било тъмно. Само някъде отгоре падала слаба светлина Князът надал вик — и ето че върху него в миг се нахвърлили петима разбойници с ножове, готови да го убият.
Но той запазил хладнокръвие.
— Защо ще ме убивате? — рекъл им князът. — Вземете ми парите и ме оставете жив жив. Аз съм търговец на килими. Още от детинство съм се учил на килимарство. Дайте ми стан, вълна и коприна, па ме дръжте тук да ви работя. От моите килими ще спечелите много пари.
Разбойниците се съгласили.
Князът заработил в тъмницата. В това време целият дворец почнал да се безпокои: дните минавали, а князът не идвал и нищо не се чувало за него. Пратили хора да го търсят, но всички дирежи останали безплодни. По целия град се разчуло, че князът е изчезнал.
Дочули за това и разбойниците, ала и на ум не им идвало, че килимарят ще да е изчезналият княз. А той работел денонощно и те били много доволни от голямата му сръчност.
От време на време вкарвали в тъмницата по някой богаташ и го убивали пред очите на княза, който съжалявал, че не може да защити невинния човек. През нощта изнасяли тялото и го хвърляли в морето.
Наведен над стана, князът тъчел, без да губи време. Тая усилена работа го спасявала от отчаянието, в което щял да изпадне, ако би имал време да мисли за своето тежко положение. Под светлината на малка мъждива лампа той работел цял ден; само на обед и вечеря си почивал по малко, додето се нахрани. След вечеря тъчел до полунощ. После заспивал, съсипан от работа, а сутрин ставал още призори и сядал отново на стана.
Той често си спомнял за своята жена и за баща си — и тогава го обземала страшна мъка. Но веднага се залавял още по-усилено за работа, като се утешавал, че колкото по-скоро изкара килима, толкова повече ще може да се надява за освобождение.
Защото князът имал една тайна мисъл. Той гледал килимът да излезе много хубав и да се свърши по-скоро. На него се надявал той.
„Аз не работя само за себе си — мислел си тъкачът. — Ако стане това, що съм намислил, ще спася живота на мнозина, които биха попаднали като мене в това ханче с вкусните гозби. Ще ги отърва от оная ужасна смърт, която щеше без малко да сполети и мене.“
Минали шест месеца, откак князът бил затворен. Той свършил един голям килим — наистина много хубав. В тая работа вложил цялото си знание и умение. На килима се виждали изтъкани с пъстра коприна цветя и пеперуди, лъвове, тигри и зебри. Ловци препускали конете си по цъфнали ливади, а зад тях се синеели планини. С малко по-тъмни конци князът извезал между шарките своето име и посочил с няколко думи мястото, където е затворен. Тия букви приличали на украшения, та не можели лесно да се забележат. Па и разбойниците били прости люде.
— Ето ви един скъп килим — рекъл им князът. — Идете го продайте на някой паша. Още по-добре — на самия султан; той обича хубави килими. Но недейте го дава за по-малко от хиляда жълтици.
Двама от разбойниците се преоблекли като продавачи и почнали да разнасят големия килим по града и да викат, че се продава. Всички се стичали да го гледат и се чудели, на хубавата изработка, но никому се не давали хиляда жълтици.
Минали и край двореца. Султанът се научил, че някакви си хора продават великолепен килим, и пратил да ги повикат. Те разгънали пред царя килима. Той толкова се възхитил, като го видял, че броил парите веднага.
Килимът бил проснат в един от чертозите. Цялото семейство на султана се събрало да го гледа. Дошла и младата снаха на царя, която мислела непрестанно за изчезналия си мъж. Тя познала по изработката, че тоя килим ще да е тъкан от кюрд или от майстор, който се е учил при кюрди. И тогава й станало още по тежко: спомнила си, че князът бил изучил килимарство само за да се ожени за нея.
Додето другите наоколо се чудели на хубавите багри и на сполучливите шарки, жената разглеждала мълчаливо и внимателно килима.
Току изведнъж тя извикала:
— Има и букви! Нещо е написано!
Всички се заели да четат — и прочели името на княза, а после — че е затворен в ханчето при стария мост.
— Мъж ми е изтъкал тоя килим — рекла тя. — Той ни вика на помощ. Султанът заповядал веднага да отидат войници и да заобиколят ханчето. Разбойниците току-що се били върнали с хилядата жълтици и си ги делели, а князът бил започнал нов килим, когато войниците разбили желязната врата на тъмницата. Те оковали разбойниците във вериги, а княза извели от подземието. Той бил мършав и бледен. Когато царският син прегърнал жена си, той й рекъл:
— Моя скъпа невясто, на тебе дължа живота си. Работата, която обикнах от любов към тебе, ме спаси.
Разбойниците били наказани със смърт, а султанът дал на народа угощение, което траяло седем дена: голяма била радостта му, че син му се отървал от ужасна смърт.
[линк]
Килимът на княза
Арменска приказка
Едно време цариградският султан отишъл с придворните си в земята на кюрдите — да види как живее там народът. С него бил и син му.
Много реки, планини и поля минал керванът, докле стигне в далечната страна. Най-подир, след дълго пътуване, пристигнали в едно кюрдско село, разположено всред ливади и нивя. Там отседнали на стан.
Тоя ден селото било много оживено — имало панаир. Много свят се бил насъбрал. Продавали коне, овни, зеленчук, плодове, дрехи, съдове. Но най-хубаво нещо били килимите — с различни шарки и много цветове: кюрдите били големи майстори-килимари.
Като ходели по селото, царският син видял една хубава мома, която много му се харесала. Той казал на баща си, че иска да се ожени за нея.
— Сине мой — рекъл му султанът, — недей прави това! Тая селянка не е за тебе. Аз съм ти намерил мома — дъщерята на един паша, най-богатия в Цариград.
Като видял, че не ще го раздума, султанът пратил да повикат момата.
— Син ми иска да му станеш невяста — рекъл й той. — Съгласна ли си?
— Царю честити — казала тя, без да се смути, — какъв занаят знае син ти?
— Хайде де! — изсмял се султанът. — Ти луда ли си! Какъв по-добър занаят от това — да царуваш? Един княз има ли нужда от занаят?
— Царю честити, човек не знае какво може да му дойде до главата. Ако момъкът знае занаят, вземам го. Ако ли не знае — не е за мене.
— Добре — рекъл князът. — Аз ще науча занаят.
След няколко дена султанът и царедворците си тръгнали, а той останал в селото да чиракува при един килимар. След година станал най-голям майстор от всички килимари.
Момата се съгласила тогава да го вземе. Той я отвел в Цариград, където се оженили и заживели честито.
Князът имал една слабост: обичал да си похапва. Веднъж чул да се приказва, че някъде край града, до стария мост, имало ханче, дето готвели толкова вкусно, колкото никъде другаде. Той се преоблякъл като търговец и отишъл в ханчето.
Посрещнали го двама души с престилки и го запитали какво ще поръча.
— Сложете ми от най-хубавото, що имате!
Те го поканили да влезе в отделна стаичка, отредена за знатни люде и богаташи, и му поднесли голяма тепсия с всякакви ястия, кое от кое по-вкусни.
Князът почнал да яде. В стаичката нямало другиго. Гозбите били наистина много вкусни и той се чудел как може в такава проста гостилница да готвят толкова добре. Но по едно време усетил, че потъва. И масата, и подът, и столовете — всичко потъвало с него. Докле стане и разбере, ето че се намерил в едно дълбоко подземие.
Наоколо било тъмно. Само някъде отгоре падала слаба светлина Князът надал вик — и ето че върху него в миг се нахвърлили петима разбойници с ножове, готови да го убият.
Но той запазил хладнокръвие.
— Защо ще ме убивате? — рекъл им князът. — Вземете ми парите и ме оставете жив жив. Аз съм търговец на килими. Още от детинство съм се учил на килимарство. Дайте ми стан, вълна и коприна, па ме дръжте тук да ви работя. От моите килими ще спечелите много пари.
Разбойниците се съгласили.
Князът заработил в тъмницата. В това време целият дворец почнал да се безпокои: дните минавали, а князът не идвал и нищо не се чувало за него. Пратили хора да го търсят, но всички дирежи останали безплодни. По целия град се разчуло, че князът е изчезнал.
Дочули за това и разбойниците, ала и на ум не им идвало, че килимарят ще да е изчезналият княз. А той работел денонощно и те били много доволни от голямата му сръчност.
От време на време вкарвали в тъмницата по някой богаташ и го убивали пред очите на княза, който съжалявал, че не може да защити невинния човек. През нощта изнасяли тялото и го хвърляли в морето.
Наведен над стана, князът тъчел, без да губи време. Тая усилена работа го спасявала от отчаянието, в което щял да изпадне, ако би имал време да мисли за своето тежко положение. Под светлината на малка мъждива лампа той работел цял ден; само на обед и вечеря си почивал по малко, додето се нахрани. След вечеря тъчел до полунощ. После заспивал, съсипан от работа, а сутрин ставал още призори и сядал отново на стана.
Той често си спомнял за своята жена и за баща си — и тогава го обземала страшна мъка. Но веднага се залавял още по-усилено за работа, като се утешавал, че колкото по-скоро изкара килима, толкова повече ще може да се надява за освобождение.
Защото князът имал една тайна мисъл. Той гледал килимът да излезе много хубав и да се свърши по-скоро. На него се надявал той.
„Аз не работя само за себе си — мислел си тъкачът. — Ако стане това, що съм намислил, ще спася живота на мнозина, които биха попаднали като мене в това ханче с вкусните гозби. Ще ги отърва от оная ужасна смърт, която щеше без малко да сполети и мене.“
Минали шест месеца, откак князът бил затворен. Той свършил един голям килим — наистина много хубав. В тая работа вложил цялото си знание и умение. На килима се виждали изтъкани с пъстра коприна цветя и пеперуди, лъвове, тигри и зебри. Ловци препускали конете си по цъфнали ливади, а зад тях се синеели планини. С малко по-тъмни конци князът извезал между шарките своето име и посочил с няколко думи мястото, където е затворен. Тия букви приличали на украшения, та не можели лесно да се забележат. Па и разбойниците били прости люде.
— Ето ви един скъп килим — рекъл им князът. — Идете го продайте на някой паша. Още по-добре — на самия султан; той обича хубави килими. Но недейте го дава за по-малко от хиляда жълтици.
Двама от разбойниците се преоблекли като продавачи и почнали да разнасят големия килим по града и да викат, че се продава. Всички се стичали да го гледат и се чудели, на хубавата изработка, но никому се не давали хиляда жълтици.
Минали и край двореца. Султанът се научил, че някакви си хора продават великолепен килим, и пратил да ги повикат. Те разгънали пред царя килима. Той толкова се възхитил, като го видял, че броил парите веднага.
Килимът бил проснат в един от чертозите. Цялото семейство на султана се събрало да го гледа. Дошла и младата снаха на царя, която мислела непрестанно за изчезналия си мъж. Тя познала по изработката, че тоя килим ще да е тъкан от кюрд или от майстор, който се е учил при кюрди. И тогава й станало още по тежко: спомнила си, че князът бил изучил килимарство само за да се ожени за нея.
Додето другите наоколо се чудели на хубавите багри и на сполучливите шарки, жената разглеждала мълчаливо и внимателно килима.
Току изведнъж тя извикала:
— Има и букви! Нещо е написано!
Всички се заели да четат — и прочели името на княза, а после — че е затворен в ханчето при стария мост.
— Мъж ми е изтъкал тоя килим — рекла тя. — Той ни вика на помощ. Султанът заповядал веднага да отидат войници и да заобиколят ханчето. Разбойниците току-що се били върнали с хилядата жълтици и си ги делели, а князът бил започнал нов килим, когато войниците разбили желязната врата на тъмницата. Те оковали разбойниците във вериги, а княза извели от подземието. Той бил мършав и бледен. Когато царският син прегърнал жена си, той й рекъл:
— Моя скъпа невясто, на тебе дължа живота си. Работата, която обикнах от любов към тебе, ме спаси.
Разбойниците били наказани със смърт, а султанът дал на народа угощение, което траяло седем дена: голяма била радостта му, че син му се отървал от ужасна смърт.
[линк]
в отговор на Цар Изрод ХХ
#8
Re: Принцът
не са човеконенавистни идеи на човек, нареден сред най-големите хуманисти на Ренесанса. Просто е трябвало такъв принц, за такова време .... и другия принц е бил нужен - за другото време, това на Изтока.
Изобщо, принцове много, най-различни видове, но или родени или станали такива (както уточнява Николо).
Major e longinquo reverentia
Изобщо, принцове много, най-различни видове, но или родени или станали такива (както уточнява Николо).
Major e longinquo reverentia
в отговор на LadyMorgana
#9
Re: Принцът
А принцесите? Лично ти къде виждаш ролята си? Зад принцовете? До тях?
Гледам в момента някакви клипове в ютюб на бременни жени, които раждат и се психирам. Едната дишаше от смешния газ и мъжът й от притеснение и той започна да диша от газа, за да разпусне малко и сега го гледам държи се като дрогиран, смее се и не знае къде се намира. Има принцове, които са толкова крехки и по-слаби от самите нас понякога, че се чудиш да си им любовница ли, майка ли, какво ли. Сега жената се притеснява дали да ражда или да го дондурка дрогирания.
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
Гледам в момента някакви клипове в ютюб на бременни жени, които раждат и се психирам. Едната дишаше от смешния газ и мъжът й от притеснение и той започна да диша от газа, за да разпусне малко и сега го гледам държи се като дрогиран, смее се и не знае къде се намира. Има принцове, които са толкова крехки и по-слаби от самите нас понякога, че се чудиш да си им любовница ли, майка ли, какво ли. Сега жената се притеснява дали да ражда или да го дондурка дрогирания.
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
в отговор на Eden Flamingo
#10
Re: Принцът
И тук възниква въпроса, как да разпознаеш истинския принц от добре прикриващите се шутове. Според мен трябва да видиш човека как реагира на стрес.
в отговор на Eden Flamingo
#11
Re: Принцът
сигурна ли си, че са дишали смешен газ? Диша се кислород - чист, за намаляване на болката. С маска. Пичът вероятно и той е любопитствал да диша чист кислород.
Принцесите? Знаеш ли, имам собствена теория за принцесите. Те са принцеси, когато имат част от мозъка си, идентичен, като този на принцовете. Малко е странно, но .... принцесите и принцовете си приличат доста - нищо че светът е дели на мъжки и женски ..... имаше там една графиня на Генуа ли беше,на кое .... Николо много и се кефеше на поведението
Major e longinquo reverentia
Принцесите? Знаеш ли, имам собствена теория за принцесите. Те са принцеси, когато имат част от мозъка си, идентичен, като този на принцовете. Малко е странно, но .... принцесите и принцовете си приличат доста - нищо че светът е дели на мъжки и женски ..... имаше там една графиня на Генуа ли беше,на кое .... Николо много и се кефеше на поведението
Major e longinquo reverentia
в отговор на sexy mamma
#12
Re: Принцът
и да му създадеш стрес. Тогава също добре се тества.
Major e longinquo reverentia
Major e longinquo reverentia
в отговор на sexy mamma
#13
Re: Принцът
Да, секси, много си права. Всички си имат някакви модели на поведение, но в стрес направо може да се запознаеш с някои хора втори път.
Също на мен ми е много интересно да забележа поведението на мъж в ситуация, в която има налични минимално количество пари или никакви. Не говоря за перманентно нямане на пари, а просто даден момент или период, всеки е имал такъв. Ще се втрещиш как ценности се променят, идеали падат и на какви неща са способни някои хора.
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
Също на мен ми е много интересно да забележа поведението на мъж в ситуация, в която има налични минимално количество пари или никакви. Не говоря за перманентно нямане на пари, а просто даден момент или период, всеки е имал такъв. Ще се втрещиш как ценности се променят, идеали падат и на какви неща са способни някои хора.
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
в отговор на LadyMorgana
#14
Re: Принцът
Нямам идея какво са дишали. Говореха си за "газ". Аз реших, че е смешен, защото изведнъж им стана смешно в залата. Предполагам, че си права.
Аз също си мисля, че принцесите и принцовете си приличат доста. И се разпознават едни други от разстояние. Но също така си мисля, че понякога мъжете се влюбват в не-принцеси, които впоследствие обожествяват, за да се чувстват психологически по-добре. Принцесите се влюбват традиционно в принцове. А ако се случи да се влюбят в някой окаян мъж, така наречен клетник, тук полвзвам думи от речника на аморето ми, никога няма да се самозаблудят, че е принц. Или поне аз няма да се заблудя. Аморето ми знам също няма. Ти влюбвала ли си се в клетник и въобразявала ли си си, че е принц?
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
Аз също си мисля, че принцесите и принцовете си приличат доста. И се разпознават едни други от разстояние. Но също така си мисля, че понякога мъжете се влюбват в не-принцеси, които впоследствие обожествяват, за да се чувстват психологически по-добре. Принцесите се влюбват традиционно в принцове. А ако се случи да се влюбят в някой окаян мъж, така наречен клетник, тук полвзвам думи от речника на аморето ми, никога няма да се самозаблудят, че е принц. Или поне аз няма да се заблудя. Аморето ми знам също няма. Ти влюбвала ли си се в клетник и въобразявала ли си си, че е принц?
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
в отговор на Eden Flamingo
#15
Re: Принцът
Да, особено лошо ще е ако този човек си го поставял на пиедестал до момента в който се случи нещо такова и си лъскал пиедестала всекидневно. Много грозно ще се получи.
в отговор на LadyMorgana
#16
Re: Принцът
Що цезарица?
Според мене принцеса и кралица са две тотално различни неща.
Ще ти дам пример: Цветелина Янева е принцеса, а Цеца е КРАЛИЦА...предполагам схващаш къде е разликата...
Ще се разпростра по-подробно на един по-късен етап, но нека да речем че петте основни елемента за една принцеса са: приличен външен вид (не ми се ще да казвам ослепителна красота, щото като се сетя за носовете на някои от Медичите например и ме напушва сериозен смях ако се сещате за кои роднини на Гонзо от кукленото шоу ви говоря), леко дистанцирано поведение-в смисъл приветливо но неподканящо ако ме разбирате, тотален ВИП вкус за облекло, умение да ИЗИСКВАТ от околните да се държат на висота и то със самото си присъствие-в присъствието на истинска принцеса човек някак пораства,ако ме разбирате и съвсем не визирам тва в гащите.....ииии...кво да добавим още...ако е прочела повече от 10 книги в живота си би било добре... в смисъл ква принцеса ще е ако например не може да покаже на картата къде и е наследството и да каже дали жителите са черни или бели например...
Според мене принцеса и кралица са две тотално различни неща.
Ще ти дам пример: Цветелина Янева е принцеса, а Цеца е КРАЛИЦА...предполагам схващаш къде е разликата...
Ще се разпростра по-подробно на един по-късен етап, но нека да речем че петте основни елемента за една принцеса са: приличен външен вид (не ми се ще да казвам ослепителна красота, щото като се сетя за носовете на някои от Медичите например и ме напушва сериозен смях ако се сещате за кои роднини на Гонзо от кукленото шоу ви говоря), леко дистанцирано поведение-в смисъл приветливо но неподканящо ако ме разбирате, тотален ВИП вкус за облекло, умение да ИЗИСКВАТ от околните да се държат на висота и то със самото си присъствие-в присъствието на истинска принцеса човек някак пораства,ако ме разбирате и съвсем не визирам тва в гащите.....ииии...кво да добавим още...ако е прочела повече от 10 книги в живота си би било добре...
в смисъл ква принцеса ще е ако например не може да покаже на картата къде и е наследството и да каже дали жителите са черни или бели например...
в отговор на LadyMorgana
#17
Re: Принцът
Принцесата създава стрес: There are two :shocking: facts about Yahoo’s new CEO: she’s female and she’s pregnant.
в отговор на LadyMorgana
#18
Re: Принцът
колко жаби си цунала до са с надежда да станат принцове, гано моме?
нибру за теб
Veni, vidi, vici
нибру за теб
Veni, vidi, vici
в отговор на sexy mamma
#19
Re: Принцът
Друг критичен момент: раздялата. Може да си живял с някой 100 години, обаче да се запознаеш с абсолютно нов човек, когато започнеш да си събираш багажа. Нали се сещаш за филма Извънземното. Онова извънземното изглеждаше зло и грозно, обаче като си отвореше челюстта от там се показваше едно дребно, зъбливо и много зло, което им взимаше животите. Е, някои мъже при раздяла са точно ето така: гледаш ги генерално недоволни, нищо неочаквано, обаче фокус-мокус и отнякъде изскача онова дребното, злото и чак те изненадва.
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...
The world of dew
A world of dew it is indeed.
And yet, and yet...