Лист за Шопен

На 27 юни в Полския културен център, или каквото и да е сегашното му име, беше представянето на книгата:

Ференц Лист - "Шопен"

Както винаги, в този ареал, правостоящите бяха повече от възможностите на домакините...
Което, както и да го погледне човек, си е многозначително. И за едните, и за другите.:)

Ориндж Фактори се оказаха упорити. За което ги адмирирам абсолютно!
Не си падам по такива запознанства, но понеже предишната седмица на Евгени Божанов в Залата се оказахме случайно един до друг, се изкуших и питах Анжела Тошева какво става с предишните намерения за останалите издания на Букурещлиев. Увери ме, че тази есен Стравински е наред да се появи. Не само...

Иначе за книгата.
Която е първа в историята, посветена на великия поляк. Лист я замисля и го прави веднага след смърта на Шопен.
За първи път си позволих да чета предговори, в случая българския и френския. Много интересни работи срещнах там и с удоволствие ги прочетох. С всичките им противоречия.
Обаче изчетох за всеки случай и книгата.:)
Нищо ново не научих за музиканта и композитора Шопен.
Но разбрах за първи път, че Лист е забележителен психолог, социолог, а може би и социален антрополог. Ако заимстваме всякакви днешни бг самозванци. Това беше в скоби.:)

Истината е, че съм зашеметен съм от Лист!

Книгата абсолютно си заслужава да се прочете!

пп
Премиерата на книгата беше отразена с много добри интервюта на Анжела Тошева в Хоризонт, Ботев и БНТ.
Който желае, може да ги намери без проблем.

Лист е нещо много повече от това, което повечето хора мислят за него.
Предстои преоткриване

Преди малко време прочетох отзиви на Лист за Шопен.
Сега разбирам, че е писал книга за поляка.
Това е прекрасен пример за уважение между музиканти.
Наистина Лист е многостранен и "дълбок".
Дай Боже да се преоткрие и оцени повече!

Любопитното за мен е, че Лист с неговите безкрайни изречения, които те захвърлят и с огромен успех могат да те удавят директно (ако го следиш невнимателно, повърхностно или вземеш, че се умориш), ме караше да се връщам към тях отново и отново. Не защото след точката рискът да забравиш началото хич не е малък, а заради удоволствието да се завърнеш в смисъла на красотата на разсъжденията. Забележително е и това, че не усетих да се повтаря лексикално. Изобщо!

Малко снимки от вечерта, които пуснах във Фейса:

Вечерта в снимки