Браво на Мъри

Бях решил да не гледам изобщо финала, но явно ми е прекалено на сърцето този спорт и го пуснах. Не от самото начало, де, а и сменях на волея, но все пак видях една сериозна част. Поздравления за Мъри, този мач наистина го изигра както трябва и ми се издигна в очите, нямаше я обичайната пасивност и дразнещо поведение, може би причината беше, че точно Федерер му беше противник на финала. Много ме изненада как дори от форхенд на моменти натискаше доста успешно, а не чакаше грешка. Реакцията му след края на мача беше много истинска, евалата на човек, който очевидно толкова обича тениса, който толкова силно желае да спечели турнир от Големия Шлем (на фона на всичките други талантливи лекета в АТП) и който не го е срам да плаче пред 15 000 души. И все пак ми се струва, че нещо му липсва, за да бъде истински шампион. Някакси няма я тази специфична експлозивност в играта му, която дори при един Хюит я имаше, няма и аурата на най-великите. Но определено прогрес има, ако сравним с предишните 3 финала, ще бъде интересно да видим какво ще направят с Лендъл в бъдеще.

Иначе честито на федеристите!

Някой чупи рекорда,
някой пада зад борда.

Еми вече е като Лендъл - първите четири финала в графа "загуби". Иначе си прав за Мъри, но след като нещата взеха да се обръщат, това "натискане" изчезна и пак се върна към познатото чакане. Но прогрес има де, въпросът е, че пред него все още има три животни, дето са по-високо в хранителната верига. Трябва константно поне едно от тях да падне, за да може Мъри да вземе ГШ.

Да, много хубаво и точно мнение!

ми той учудващо игра по-силно на форхенд днес за мен. от бекхенд си имаше няколко хубави пасинга и 2-3 бръснещи прави, но нищо по-специално. аз лично очаквах много повече разигравания бекхенд-бекхенд, където би трябвало Мъри да има предимство, но сингъл хендъра на Роджър се задържа много стабилен през целия мач. като цяло Фед игра много добре на мрежата, което отдавна не беше показвал, особено ключови точки бяха в края на 2рия сет, където усети, че от основна линия не може да доминира както му се иска и започна да излиза напред. но това е, Фед има много различни и разнообразни варианти за игра, което за Мъри не можем да кажем. а и когато нещата се завържат много, всеки малко или много се връща към това, което му е изначално заложено- а за Анди това е грайндване и каунтърпанч.

VAMOS!

Благодаря!

На Анди не му остава нищо, освен да последва призива от тази песен [линк]. И да се научи да играе качествено повече от сет и половина.

Само че Мъри стана първият с четири загубени финала на Шлема без победа. Досега той и Тони Роуч имаха по три, което значи, че все някога трябва да счупи проклятието. Аз му го пожелавам, защото вече безспорно е най-добрият играч без Шлем в историята и показа наистина израстване, но само частично. В много от важните точки отигра без грам мозък и даде на Фед да доминира, Шевата също е прав, имаше как да се закачи на няколко пъти и в четвъртия и Надал би се възползвал най-вероятно на негово място.

А иначе ключовият момент, който пречупи всичко, беше 5-6 и 30-0. Тогава Мъри удари ас, но той докосна малко мрежата, би отново първи и след това направи две супер тъпи грешки. При 30-30 пък се включи геният на волетата и всичко приключи. Това беше единственият момент, в който Лендъл показа емоция и почервеня целият.

Оттам Роджи си намери ритъма и освен ако не беше показал тотален спад, нямаше как да го загуби. Дори да не беше пробил в онзи епичен 20-минутен гейм, просто когато си намери тайминга на ударите, няма спирачка срещу Мъри. Последният действително започна по-агресивно, разнасяше Родж, който пък се движеше ужасно и оттам идваха ънфорси - явно заради притеснение. И двамата се спасяваха ужасно много от сервис, като сервирането на Мъри беше едно от най-добрите му, които съм гледал - в третия сет специално Фед беше безгрешен и ако не беше сервирането, щеше да отиде на франзела. Мъри обаче отново почна да се мърлячи и да пуска център корт, без много насочени топки, а явно разчитайки, че ънфорсите ще продължат, но не. За да биеш Фед, трябва подобна на Мъри защита, но с много повече контраатака, както правят Надал и Джокович.

А аз го казах, но все пак - това, което прави Роджър с номер едно в ранглистата, е отвъд дори моите смели мечти за неговата кариера. Ебаси, той не просто си го върна след повече от две години, но го прави в ерата на Ноле и Надал??! За мен фактът, че на близо 31 се връща под номер едно след извратено нереалните 2010-та на Надал и 2011-та на Ноле е може би най-голямото ГОАТско признание - повече и от поредните полуфинали, и от всичко... Да не говорим, че след мача с Ноле на УСО е 63-6, което намеква за едни други години, когато Фед беше най-големият доминатор в спорта.

Айде дръпни един ферман бе, стига рева :) Кво ми пишеш скромни подмненийца

присъединявам се към призива на сандро, но го насочвам и към дявола

"искаме фермани, искаме фермани"

п.с. сандро, чувствай се и ти призован

Само горкото невинно дяволче и Сандро ли ще призовеш? Защо не напишеш и ти един ферман? Или теб не те бива?

иЧ даже, едно изречение без грешка не мога да произведа, не е за мен писменото слово :(

а и призивът е към фогела, дявола и сандро - те са по ферманите, както и шевата, но той надали специално за този турнир

Преди мача бях силно раздвоена - от една страна това е домашният турнир от големия шлем на Анди, който е силно мотивиран да го спечели и има шанс да влезе в историята - първият британски тенисист от 74 години насам, който печели Уимбълдън, Федерер пък на тия години ще му е доста трудно да спечели титлата, но от друга (почти)всички знаем как играе Мъри на финал на турнир от шлема, а Федерер е феномен и в двата им сблъсъка на финалите(от турнири от големия шлем, разбира се) не оставяше на Андрю да вземе сет.
След като Анди спечели първия сет си помислих, че Мъри вече е готов за титла от шлема и най-вероятно ще я спечели. Федерер обаче не се предаде и не му даде шанс да вземе нито сет повече. Дори накрая, когато Роджър сервираше за спечелването на турнира не бях сигурна, че ще го направи. Успях да гледам церемонията, но без звук. В началото Анди като се разплака ми стана неудобно, но после ми стана мъчно. Личеше си от километри, че желаеше силно да притежава титла от шлема и още по-силно Уимбълдън. Похвално е, че стигна до финала след кошмарния жребий въпреки липсата на Надал и взе сет на Федерер. Един ден ще спечели титла от шлема, трябва само да поработи повече над психиката, защото определено му създава големи главоболия.
Хайде три пъти за щастие честито на феновете на Федерер! Дано това не му е последната титла от шлема.