разни

преди да замина нямах време да пусна една тема, дето я бях замислил, от цикъла съботно-неделно училище – за съвременните еничари и новите служебни феодали.
сега нямам желание да я пусна, най-малко защото БК и gelsomino ги няма.

на тема футбол. прочетох днес тематично мнение на Втасахме я:
Германия - Испания на финал.
това нямаше как да стане. испанците на финал – ясно. но защо германците?
гледахте ли полуфинала Германия – Италия?
аз го гледах и още при изпълнението на химните ми стана ясно какво ще се случи.
като басня с морална поука.
между другото американците, именно защото нямат средновековна история, днес са по-напред в усещането за национална идентичност. при тях ги няма тези наслагвания, които са се натрупали в Европа при формирането на т.нар. национално самосъзнание. при американците няма значение дали си бял, черен, жълт или гей – все си американец.
в Европа има значение произходът.

обаче италианските футболисти пяха химна си сякаш от това зависеше живота им. Буфон – капитанът им – даже се дереше с пълно гърло и хвърляше слюнка.
даже Балотели пя, дето е негър и има още да яде антипаста, паста, спагетти и лазаня във футболно отношение.

германските играчи пяха ли химна си? Германските германци – да.
германецът Марио Гомес – no
германецът Йозил – yok
германецът Гедира – yok
германецът Подолски – nie
германецът Боатенг – no
ами това е почти половината отбор – от наемници.
моралната поука е – щом не пееш химна си преди състезание, значи имаш проблем с националната си идентичност...значи губиш.
вярно е, че на предните мачове наемниците пак не пяха и, въпреки това печелеха. но срещу италианците нямаше как да спечелят.

споделих го преди първия съдийски сигнал с другите на масата и те много се накефиха. компанията беше изцяло средиземноморска - повечето гърци и критяни. (критяните разбира се са гърци, ама не баш). тъкмо бяха преодолели проблема си с германците покрай втората световна и сега пак им се е върнало усещането че са окупирани.

същият ден бяхме ходили до Lassithi Plateau. там се намира Dikteon Antron – пещерата, в която е роден Zeus. нечовешко място. (целият остров Крит е нечовешко място и това трябва да се види и помирише, а не да се обяснява).

а знаете ли (сещате ли се) какво пише на гроба на Казандзакис,
горе на хълма над Хераклион?

вече нямам надежда,
не се страхувам,
свободен съм.
----------------------------------------------------------------------
натоварен от културния шок, който винаги изпитвам, когато се прибирам в страната на неуспешно урбанизираното селячество, заварвам това иначе уютно място в едно състояние, в което има отнети вип-права (БК и gelsomino), заключени теми и повече зъбене, отколкото е здравословно за един по идея свободен форум.

DarkSide, понеже темата ти е заключена, а ми се иска да ти отговоря, ще го направя тук.
диалог там не се е получил, защото в бг няма култура на разговора за нещата извън личното (res private - res publica). Учудвам се, че забиваш в такъв топик, преследването от властта, след като достатъчно дълго време живееш в Белгия.

каква власт, какви пет евро?
на системния администратор на форумите едно от задълженията му е да следи за спазването на правилата, определени в потребителското споразумение, а не да бъде милиционер, който не ги спазва поради шуро-баджанашки връзки с механджийски патриоти.
Боза не е мазохист, а изразява и защитава принципи, които изглежда само в обществото на българите, живеещи в България не се споделят.
модератор Киро направи едно крайно неудачно сравнение на клуб 40-50 с квартална кръчма.

ми не, клуб 40-50 не е квартална кръчма. квартална кръчма би могло да се нарече клуб “почитатели на автомобил жигули”.
ако ще правим сравнение на клуба с реално публично пространство, то тогава той е като градска градина, нещо като форум в античен град. място, където свободни граждани идват, за да обсъждат res publica.
кой е собственик на градската градина? общината. обаче общината не определя градската градина като място, в което правилата се нареждат от кръчмарски бабаити, и ако бабаитщината не им върже на помощ им идва милиционер. има правила и те трябва да важат за всички, включително и за механджийските патриоти.

и т.н.

Интересна гледна точка за победата в един мач.
Независимо, че истинските германци са способни да обърнат резултат в последната минута.
А вратар като Оливер Кан се ражда веднъж на век.

Дойдох, видях, победих!

понякога просто хвърляш човек не в оркестъра, ми не знам...

отново една фантастична тема от твоята несравнима неделна поредица.
ще я прочета по-задълбочено, че сега се занимавам с куп глупости.

мисля, че той говори за човешката еволюция и оцеляването.

Ми... не си следила първенствата и не знаеш самообладанието на немеца до края.
Аз искам да кажа, че германците побеждаваха, когато отборът им беше предимно от свои и имаха прекрасен вратар, а не сбироток от секакви евролюбци.
Ти нали не се интересуваш от футбол .Защо се репчиш?

Дойдох, видях, победих!

затова!

ами ето виждаш ли?
истинските германци са способни да обърнат резултат в последната минута
през 80-те години на миналия век сигурно щеше да кажеш "германците са способни да обърнат резултат в последната минута".
какво значи "истински германец"?
или истински българин..

у рибата есть ли второй пресноти?

интересното е, че испанците дори и да не си пеят химна,
пак са си испанци и печелят

те са единственият европейски отбор, който няма "външни" играчи.
треньорът им даже стигна до крайност да не пусне от резервната скамейка
нито един баск.

Върнах се да видя дали не съм объркала темата, но не съм.
Аз го разбрах дионис, че според него побеждават тези отбори във футбола , които играят сърцато, изпълнявайки химна си с патриотичен екстаз.Те на всяка цена се борят за победа, като парите за тях нямат толкова голямо значение. И докато в европейските отбори националната идентичност е важна, то в Америка зад Ай ем американ, стоят всякакви националности и принадлежността им към САЩ се отбелязва с гордост.Тук обаче различните по националност не се чувстват свои дори и в отборите.
Затова казах, че Германия имаше силен отбор, когато нямаше пришълци, любители предимно на еврото.
А иначе може да се говори за европейците и чуждоземците до зори, без да се стигне до консенсус е ли мултикултурализма правилната посока или не.
Очаквам някои включвания на видни антиислямисти, будисти и тамплиери.

Дойдох, видях, победих!

Първо, липсваше ми и ми липсва твоето съботно-неделно училище. Добре дошъл.

Второ, абсолютно същото си помислих в началото на мача Италия-Германия. Че като не си пеят химна, ще паднат.

Споделих го с немеца до мен, а той ми отговори, че откак са събрали двете Германия, бившето ГДР така и не е научило химна на ФРГ. Старите, дето са го знаели, го пеят както е бил преди войната, а сега е забранено, сега се пее от втория куплет нататък и в крайна сметка никой не го знае. Но не е само химнът, отборът си излезе на терена бит преди да е почнал да играе.

За останалото, споделих сходно мнение в съответните теми, но с други думи. И мен Дарки много ме изненада. Но си дадох сметка, че всъщност твърде малко познавам хората тук, че да мога да предположа защо защитават определени позиции.

Е ли национализмът вътре в нас по-силен от всички други чувства?
Дали, когато нацията е единна, не потвърждава приказката за снопа и пръчките?
И как се обиква чужда държава?

Дойдох, видях, победих!

Не знам Софче, де да знаех. По случайност въпросът ти ме засяга много, много лично. Живея в чужбина, а сърцето ми си е у нас.

Може би ако си отишъл млад или си роден в чужбина, става. Но ако си изграден характер и тогава се преместиш в чужбина, няма как да я заобичаш. Можеш съвсем прагматично да оцениш достойнствата, предимствата, постиженията на страната-приемник, може да ти е защитено, удобно, добре в нея. Можеш да я оценяваш с разума си като (може би!) по-добрата възможност. Но да я заобичаш така, че да измести родината ти от сърцето, не.

Разбира се има хора, чиито сърца не могат да бъдат докоснати от нищо. На тях им е все тая дали е родина или е чужбина.

Испанците не си пееха химна, ама спечелиха. Иначе за патриотичния патос и патоса по принцип - във футбола ако не играе от сърце, обикновено не печелиш. Тазвечерния финал е добър пример - испанците играха от сърце, а италианците само се разхождаха по терена.

Боза не е мазохист, а изразява и защитава принципи, които изглежда само в обществото на българите, живеещи в България не се споделят. Не е вярно, аз не съм в това общество и пак не споделям принципите й.

страната на неуспешно урбанизираното селячество - това е оригинално и ... много точно.

Дир ми изяде B-то на ника Виливар, та временно ще е така. :)

темата все пак има общо с футбола дотолкова,
доколкото там има ясни правила и по време на игра петима съдии,
следят стриктно за спазването им.
вярно, случва се да грешат, но кой не греши?
освен...знаеш ли го този виц:

Бетлеем, мнозинството се събрало, за да порицае публично Мария Магдалена.
Иисус излиза напред, за да я защити и казва:
- Нека този, който не е грешен, да хвърли първия камък.
всички подвиват опашка. само една старица, куцукайки, излиза напред,
вдига едвам един камък и го запокитва право в главата на Мария Магдалена.
Иисус:
- Еее, мамо, понякога страшно много ме дразниш!

Ти пял ли си химна преди състезание ...... или само предполагаш за какво става дума!? Излизал ли си от залата с изпразнена душа след мач, който не си и разбрал как си загубил!?

А какво ще кажеш за това!?


Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Обиква се. Ако ти харесва да живееш там и се чувстваш на мястото ти - обиква се.
Обикването на чужда държава не е непременно за сметка на разлюбването на родината.

Моят национализъм не е най-силното чувство, което изпитвам, а патриотизмът ми е в нормални граници и не надхвърля умерените рамки.

Дир ми изяде B-то на ника Виливар, та временно ще е така. :)

там е работата, че за германците Йозил, Гедира, Боатенг, Гомес и Подолски
Германия не е чужда държава. те са родени там от смесени бракове.
израстнали са там и не би трябвало да имат проблем с идентичността си.

и прави ми впечатление, че напоследък национализмът като себевъзприятие
и групово отношение към други, различни групи се завръща в Западна Европа.
тук, в България национализмът никога не ни е напускал, на всички нива -
като почнеш от махленския и караш по-нагоре.

и ние отдавна не сме единни.

благодаря ти за думите.

не можах да изчета другите теми, защото е трудно да се направи, когато си отсъствал и виждаш 30 нови с 1000 мнения.
но някои неща се виждат ясно на пръв поглед.
кофти чувство ми е, когато виждам как един широко скроен форум се превръща постепенно в махленска кръчма с помощта на баш милиционерска палка.

казах го по-горе. испанците не си пеят химна, но всички са испанци
и се извинявам, че не цитирах - "неуспешно урбанизирано селячество" е находка на Харалан Александров..
тук, в клуба, това се коментира вече доста.
-------------------------------------------------------------------
не разбирам - кои точно общоморални принципи не споделяш?
може би не съм се изразил ясно и затова ще използвам пак футболен пример за по-лесно. (веке съм го давал този пример, май)

има два отбора, които играят футбол. но единият отбор не играе футбол, а ръгби. играчите му ритат противниците и се ръгат, понеже така знаят и това могат. съдиите, които предварително са декларирали, че не са съдии, ами ще подкрепят ръгбистите, през това време не са на терена, а в кварталната баничарница, където естествено ядат банички, пият боза, гледат мача на теуевизора и искрено се забавляват.
когато в един момент на терена става напечено, баш съдията, онбашия,
долита като деус екс махина и показва червен картон на противниковия играч, дето най-много е бил наритан от ръгбистите, само защото е имал наглостта да изрази възмущението си.

моля да ми кажеш къде е моралът тук..