Съзнание?

Отварям нова тема по въпроса защото съседната се понаводни...

Попитах Гери дали можем да гледаме на съзнанието като вид енергия.

Той ме коригира, че е по-коректна да го определим като процес.

Материалистичната гледна точка е, че щом нещо съществува, то има физически характер. Или казано простичко "съзнанието е свойство на високоорганизираната материя".

Дуалистите твърдят, че има две различни субстанции - съзнанието и физическата материя. Всъщност основател на тази теория се явявата Платон и Декарт. Като дуализмът счита, че дух и материя са вазимодопълващи се, но разлини една от друга субстанции. Сред съвременните дуалисти се откроява Чалмерс, назоваващ позицията си "натуралистичен дуализъм" като приписва на нефизическата природа съзнанетелен опит, който не е сводим до физическите свойства.

В съседната тема имаше сблъсък на материализъм и дуализъм. Породиха се и странични въпроси като моя.

Защо зададох такъв въпрос?

Защото има някои така наречени суеверия, в които съзнатеният процес се счита за енергиен такъв. Примерно уроджасването.Е дин човек насочва вътрешна своя енергия (в задачата се пита каква е тази енергия) към друг човек като с този си съзнателен или незънателен (твърди се че може и да е несъзнателен) акт вреди на друг човек.

Уроджасването се приема за суеверие от съвременните модерни хора. Но що се касае до мен походждам скептично и към двете крайности.

От една страна т .нар.уроджасване може да плод на чиста физическа несимпатия, подсъзнателно предадена между двама души, като по-слабият психически се чувства неудобно, дори зле след подобен контакт.
От друга страна считам, че човешкият опит и наблюдение не бива да се подценяват. Хората са забелязали, странни признаци на отпадналост, раздразнителност, дори безсъние след контакти с уроджасващ.

Или енергийните?! вампири. Хора, които отново съзнателно или несъзнателно черпят от енергията?! на други хора. И след подобни контакти потърпевшите се оплакват и от физическа слабост. От там е лепнато наименованието "енериген вампир" човекът-жертва буквално губи енергия.

Странно е и астралогичното твърдение, че планетите (разбираме материя) носят определен характер. Също така имат влияние над хората придавайки им особени черти на поведение, дори на съзнание. Към астрологита съще се отнасям с недоверие, но и с уважение. Както казах не изключвам възможността наблюденията на астролозите да са коректни.

Гери каза, че съзнанието е процес и това е напълно вярно. Речниково дори ние наричаме мисленето "съзнателен процес", но пропуснах този факт докато си мислех по въпроса.

И все пак съзнанието има някаква връзка и с енергийни процеси, а в Библията е казано "искайте и ще ви се даде". Искането е съзнателен процес, тоест той по някакъв начин следва да задейства енергия, коята да доведе до промяна за да се стигне до даване.

Няма да продължавам с мисли в този дух, защото сами ще се сетите за куп примери където се твърди, че мисълта "движи" разни неща.

И за искам да помоля Гери да даде едно научно становище по тези въпроси ако има време и желание.

Мерси предварително Гери:))) и няма да ти се обидя ако не ти се говори на такава тема.

ClassicFMAlmaMater

Не става ясно какво общо всичко това има с християнството.

Моето мнение е, че всичките тези урочасвания, астрологии и подобни са бабени деветини и не трябва да им се обръща внимание. Не защото са грешни, а защото са много лоши обеснения.

п.п. Това е моето мнение, не го приемай като опит за обида или заяждане.

От гледна точка на материализма идеалният елемент на съзнанието на е безкрайно разграничен от материалното. От гледна точка на идеализма и религиозността в съзнанието има искра, която е отвъд всякаква материалност и има свръхестествен характер.
Защо пишеш уроджасване а не урочасване?... А за енергийните вампири не си ли чела мои кратки обяснения, базиращи се главно на хубавата не окултна книга "Емоционални вампири" на Бърнстайн? Става дума за хора с личностни разстройства (вж. психиатричното значение на термина, чиято етиология не е съвсем ясна, въпреки разни основателни предположения).

Аз се придържам плътно към това определение:
"съзнанието е свойство на високоорганизираната материя".

Що се отнася до някои необясними все още явления като "урочасване", енергиен вампиризъм, влияние на космически тела върху човешкото съзнание, пророкуване и телепатия, ако щеш, те не биха били реални без наличието на високоорганизирана материя, която да ги възприема и осъзнае.

А по какви закони и механизми действат - ами още не е проучено и закономерностите не са открити и доказани. Не, че не съществуват такива.

Интересно ми е как ще коментира Гери, но извън строго научните доказателства и хипотези, заслужаващи внимание, едва ли да се втурне в гадаене и литературно творчество. На което, повечето пишещи сме склонни да се отдадем.

Хората са забелязали, странни признаци на отпадналост, раздразнителност, дори безсъние след контакти с уроджасващ.

Мда, самовнушението ги може тези работи ;)

Ъгълче

Хариш, ето един съвсем елементарен пример:

Лягаш си вечер, тъмно е, тихо е, затваряш си очите и просто се замисляш за нещо вълнуващо. Замисляш се и... хоп, пулсът ти се ускорява, настъпват и разни други -- материални -- процеси в тялото ти. Е, как може мисълта да въздейства върху материята, ако и тя самата не е материална, тоест, ако не е някакъв вид енергия и като всяка енергия, да си има своя материален носител?

Или пък друг пример:
Навярно на всеки се е случвало да усети буквално с тила си нечий поглед. Обръща се и вижда, че някой наистина се е вторачил в него. А този някой се намира на разстояние. Та как погледът му е станал осезаем, ако не е свързан и с излъчването на някаква енергия?

И представа нямаш колко хора им обръщат все още внимание. При това млади и уж интелигентни, образовани... Наскоро срещнах позната, която вярва, както се оказа, че щом кукумявка "грачи" над къщата ти, някой ще умре и трябва да се прогони или дори убие?!?! Представяте ли си, а аз си мислех, че тази щуротия никой не взима на сериозно от прабабите ни насам, и всеки знае, че кукумявката има гнездо наблизо и толкоз. Но уви :((

Ъгълче

Ако мисълта е процес, а процесите в човешкото тяло са свързани, няма нищо странно в това :)

ПП Имам предвид влиянието на мисленето върху нивата на хормоните. За второто нищо не мога да кажа, никога не ми се е случвало.

Ъгълче

"Е, как може мисълта да въздейства върху материята, ако и тя самата не е материална,"

Достатъчно е да е характеристика на материален процес


"Навярно на всеки се е случвало да усети буквално с тила си нечий поглед. Обръща се и вижда, че някой наистина се е вторачил в него. А този някой се намира на разстояние. Та как погледът му е станал осезаем, ако не е свързан и с излъчването на някаква енергия?"

Може да се проследи цял комплекс от въздействия. Промяна в шумовият фон подсъзнателно ти подсказва че има някой, и се обръщаш да го търсиш. Промяна в поведението на околните може да стори същото. В крайна сметка случайно виждаш че някой те гледа и постфактум го свързваш с някое особено предхождащо твое състояние. Или си с повишена подозрителност (може и подсъзнателна), което те кара непрекъснато да се оглеждаш, и като видиш че някой те гледа, реакцията е "знаех си аз, усетих го" :)

Per warez ad scientiam

Специално за урочасването Лилавка даде добра насока, самовнушението. Нагласите предизвикани от външни впечатления, съпроводени с подсъзнателно улавяне на специфични поведенчески особености, може да се настанят устойчиво в съзнанието ни и да определят нашето поведение за по-дълъг период. Имам наблюдения върху хора със слаба психика, които търсят (и намират!) някква дълбока логика в поведението на случайно срещнат, като някаква преднамерена конспирация. Това разбира се е краен случай, не е самодостатъчно (нужно е да има нагласа към такова поведение, внушена или болестно придобита), но диапазонът на проявяването му при нормални хора също не е малък. Сам съм се хващал в подобни леки състояния.

Но не съм на ти с тая област, ще се въздържа от коментари, да не стана всезнайко на всяко гърне мерудия :)

Per warez ad scientiam

Сега сигурно ще изненадам много хора, но смятам, че наистина има взаимодействие на ниво, за което нямаме сетива и не можем да определим. Както не можем да видим и усетим веднага радиоактивното лъчение, нито въздействието му. Нямаме сетива за него. Виждаме резултата години по-късно, но сме абсолютно слепи за радиоактивността.

Така сме слепи и за чуждите мисли и чувства. Но това не значи, че не могат да ни влияят. Само си припомнете какво става в тълпите по време на стачки и демонстрации. Тогава определено се получава нещо, което мога да оприлича само на резонанс. А щом като има резонанс - какво резонира?

Като става дума за мисленето - да, общоприето е, че то е съзнателен процес. Обаче колко хора идентифицират мисленето със съзнанието? А то не е едно и също. Според мен мисленето е процеса, а съзнанието е силата, която го предизвиква. Мислите са нещо доста ограничено. Някъде бях чела, че мислите, които минават през главите ни, до 90% се повтарят с мислите ни вчера. И изобщо не са уникални. При такова богатство на генен материал и възможности от околната среда - не е ли прахосничество, че имаме толкова еднакви мисли?

[линк]

"Е, как може мисълта да въздейства върху материята, ако и тя самата не е материална,"

Достатъчно е да е характеристика на материален процес

А според мен е достатъчно показателно това, че в дадения пример мисълта е тази, която е в началото на материалния процес - тя е тази, която го поражда, предизвиква, задейства.

Или с други думи, оказва се, че съзнанието може да въздейства на материята. Можем чрез мислите си да забавим или ускорим пулса си, да понижим или повишим нивата на хормоните в телата си и т.н. А щом нещо въздейства на материята, значи и то самото трябва да е материално. Да речем, някакво всепроникващо енергийно поле... Какво и колко от това поле ще уловим и как ще го "употребим" зависи от качеството ни на приемници. Едни имат по-широк обхват, други - по-тесен, трети пък супертесен - почти нулев, но все пак не и точно нулев.

Мда, не случайно е казано, че Бог е във всеки и във всичко; че е вездесъщ Така че еволюцията може би се изразява именно в усъвършенстването на "Богоприемниците", каквито всъщност са абсолютно всички материални тела - от камъка нагоре, и все по нагоре - чак до ония обекти, които вече са дотолкова "високоорганизирани", че стават и субекти... та даже и хора

"А според мен е достатъчно показателно това, че в дадения пример мисълта е тази, която е в началото на материалния процес - тя е тази, която го поражда, предизвиква, задейства. "

Това е почти крайният стадии на процеса. До момента в който мисълта може да прави нещо, е нужно системата да е подготвена, да е в готовност да прави нещо, т.е. да е в състояние на неустойчиво равновесие - състояние, при което малък сигнал би задействал голяма мощност. Нещо като дистанционното управление на крановете - дърпаш една ръчка, натискаш един бутон (нищо усилия) и кранът вдига сто тона. В нашият пример - когато мисълта достигне до решение, е достатъчен малък нервен импулс за да се задейства каквото и да било - да се прекара сигнал по съответните нервни пътища до където трябва. И това е начинът по който съзнанието въздейства на материята. В което няма нищо странно, ако и то (съответно и мисълта) е материален процес :) Вече има експерименти, при които ги ловят такива сигнали, в началото на годината излезе статия по този въпрос, например ТУК.

Per warez ad scientiam

Не, не съм чела обясненията ти.
Би ли?

Доста интересно ми е.

ПС. Мерси за поправката за уроЧасването. Винаги съм го чувала като дж и честно казано не съм обръщала внимание на правилното му изписване.

ClassicFMAlmaMater

Не. Не е самовнушение.
След контакта с някои хора човек наистина се чуства натоварен и изчерпан.

Или да го погледнем така - мариалното тяло се натоварва психически поради което хаби енергия.

В тази връзка някъде стои съзнанието. Да речем имаме съзнателет процес употребен за контакта и следовтелно по време на осъществяването му е употребена повече енергия.

ClassicFMAlmaMater

Около нещо такова искам да водим разговора.
Да изясним тези процеси до колкото е възможно.

ClassicFMAlmaMater

Аз по-скоро искам да изясним техническата част на нещата, а точно с понятията ти си на 6.

Какво означава материален процес?
---------------------------
Чудесно стана, че засегна сетивата. Снощи си мислех за това. В контекста на разговора разглеждаме сетивата като средство за осъзнаване. Възприемама външната информация и я обработваме - тоест, извършваме съзнателен процес. За него хабим енергия.
В случая с т.нар. енергийни вампири в контакта си с тях ние по някакъв начин хабим повече енергия включвайки някакви защитини механизми.
С положителните хора вероятно произвеждаме повече от някое от химичните ни вещества, което ни носи бодрост, оптимизъм, лекота (употребявам клишираниете изрази за породени чувства).
И все пак имаме ли някаква база, на която да стъпим твърдейки, че межде двама души се осъществява енергиен обмен?

ClassicFMAlmaMater

Ето какво пише за съзнанието в книгата "Холографската вселена" на Майкъл Толбът:

"...СЪЗНАНИЕТО КАТО ПО-ФИНА ФОРМА НА МАТЕРИЯТА

В допълнение към обяснението защо квантовите физици намират толкова много примери за взаимосвързаност, когато проникват в дълбините на материята, холографската вселена на Бом изяснява много други загадки. Една от тях е въздействието, което изглежда има съзнанието върху субатомния свят. Както видяхме, Бом отхвърля идеята, че частиците не съществуват, докато не са наблюдавани. Но по принцип той няма нищо против да се опита да обедини съзнанието и физиката. Той просто смята, че повечето от физиците се залавят с него по погрешния начин, като отново се опитват да фрагментират реалността и да казват, че едно отделно нещо - съзнание, взаимодейства с друго отделно нещо - елементарна частица.

Тъй като всички подобни неща са аспекти на холодвижението, той смята, че няма смисъл да се говори за съзнание и материя като взаимодействащи. В известен смисъл наблюдателят е наблюдаваното. Наблюдателят е също измерителното средство, експерименталните резултати, лабораторията и бризът, който подухва извън лабораторията. Всъщност Бом е на мнение, че съзнанието е по-фина форма на материя, а основата за каквото и да било отношение между двете не лежи в нашето равнище на реалност, а дълбоко в неизявения ред. Съзнанието е представено в различни степени на забулване и разбулване в цялата материя, което може би обяснява защо плазмите притежават някои черти на живи същества. По израза на Бом: „Способността на формата да бъде активна е най-характерната черта на ума, а при електрона ние вече имаме нещо, което е подобно на ум."

По същия начин той смята, че разделянето на вселената на живи и неживи неща е лишено от смисъл. Одушевената и неодушевената материя са неотделимо преплетени, а животът също е обгърнал от край до край целостта на вселената. Даже един камък е по някакъв начин жив, казва Бом, защото животът и разумността са представени не само в цялата материя, но и в „енергията", „пространството", „тъканта на цялата вселена" и всичко друго, което ние абстрахираме от холодвижението и погрешно разглеждаме като отделно нещо.

Идеята, че съзнание и живот (и всъщност всички неща) са цялости, обгърнали от край до край вселената, има една също толкова смайваща разтърсваща страна. Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна капка и всяка прашинка, което изпълва с нов смисъл известното стихотворение на Уилям Блейк:

Да видиш свят в пясъчно зрънце
И рай в диво цвете,
Задръж безкрайността в дланта си
И вечността в час един...."

Това е един опит за научно определяне същността на съзнанието от гледна точка на Холографския модел на вселената.

Всъщност още от древността съзнанието и умът са били считани за духовни, т.е. нематериални категории.

Според мен ако ще се дискутира би било добре най-напред да се уточни понятието съзнание, или Що е съзнание?
И разликата между дух и материя?



Никога не казвай никога!

Мен не ме изненадваш особено.

Всъщност съм си сбъркала насоката, в която е трябвало да работя още преди години. Трябваше да се занимавам с психология. Имам нещо като вроден талант за това.

Що се касае до мен аз силно чувствителна към аномалиите в хората. Много бързо правя достоверен психологически профил, много бързо откривам хората със завишена аномалия, истериците, смахнатите и опасните елементи. Чета бързо характеристики на лицата, "вниквам" в мисли както е обичайно да се казва.

Действителон имам база, на която да стъпя. Майка е завършила психология, а понеже съм родена преди да започне да следва като дете "изкарах" доста изпити с нея. И предвид голямото количество литература в дома ни и на тази тематика имам някакво основно познание, което ми помага да чета знаци и да се ориентирам по-бързо от непотготвените в тази област.

Защо казвам това?

Защото 40 годишни наблюдения, опит, информиране по въпроси, дискусии по въпроси ме навеждат на мисли подобни на твоите. Май не е само психология във вида, който я познаваме...За това повдигнах и тази тема.

Определено считам, че независимо от това, че имам някаква било то и повърхностна (но научна) подготовка да вниквам по-надълбоко в човешката душа забелязвам, че има и други фактори, които не могат да се обяснят за сега с с чисто вътрешен съзнателен процес, без да се включи и задействането на нещо външно.

Щи ти обясня за какво говоря.

1. В моменти на изключително напрежение в живота ми, няколко пъти (много е важно да се отчете повтаряемостта на събитието) буквално се отключват странни енергийни процеси, които при мен водят до масово гърмене на ел.крушки, повреди на уреди и тем подобни сътресения свързани с техниката в къщи.

Знаеш, че съм нормален, доста прагматичен и крайно скептичен понякога човек. Това обаче не се случва само на мен. Обсъждала съм темата и се оказва, че силно емоционални личности като мен също са ставали свидетели на подобни събития. Това ме наведе на мисълта, че хората със силните емоции имат някакъв по-силен енергиен ефект на околната среда. Буквално става сбъсък на енергийни полета...(брех! как го накаканизах)

2. Освен това имам буквално сбъднати сънища. При това за събития и места, за които се изключва каквато и да било възможност за придобивана на предварителна информация. Гарантирам ти го.

3. Най-интересното е (бях пускала тема за това навремето), че силната ми вътрешна убеденост да пожелая нещо (аз винаги разпорстирам желанията си до все пак реални искания - може да искам собствено жилище, но не искам 20 мил. то тото защото често и просто не играя тото, но се чудя тази година дали да не го поискам и това пък да се прежаля и пусна един фиш, хех!) буквално работи. На практика съм от тези, които са в състояние да диктуват приливите в жвот си и точно тук удряме на нещо странно! Вече пет години напълно съзнателно провеждам един експеримент, чиито резултати са удивителни. Всяка година в един конкретен, избран момент пиша на лист желанията си за следващата година. Вътрешно сам абсолютно убедена, че искам точно това, което искам като някои от желанията са такива, че човек познавайки ситуацията ми до написване на списъка може определено да заключи, че "сбъдването" поне на едно е изключено. Точно обратното! Всичко става както съм го пожелала (когато съм била невнимателна в детайлите съм получавала нещото, но не както ми се е искало, за това вече описвам какво, къде и кога) при това начините, по които се достига до резултата са изцяло ненадейни за мен, напълно неочаквани, непредвидими.

Казвам ти - вече провеждам съзнателен експеримент (първият път беше порив, проработи, вторият любопитство, пак работеше и после продължихза да се дивя на неизменно положителния резултат), абсолютно съм сериозна в това което пиша и честно казано съм дори доста стресната от резултата.

За сега единствено обяснение, което намирам за описаните събътия по-горе е "общ информационен поток" и някакъв енергиен поток, който задействаме съзнателно. Някаква банка с информация, от която черпим или ни се дават знания, нещо което не ловим със сетивата си...

Не бих засегнала открито темата ако се притеснявах, че ще ме вземете за смахната. Прекалено честен и горд човек съм за да се шашкам от подобни неща. За мен е важно да го обсъдя с колкото се може повече хора, да получа колкото е възможно повече информация за да си изясня нещата, било то и с риск да стана обект на подигравки.

ClassicFMAlmaMater

мисълта е тази, която е в началото на материалния процес - тя е тази, която го поражда, предизвиква, задейства.

Какво обаче задейства и КАК?

Каква енергия се ползва и КАК?

Това е фундаментлният за темата въпрос...

ClassicFMAlmaMater