Дали от лятото,

или от природата ми, ама нещо не ме свърта на едно място.
Нещо ми се прави, ама и аз не знам какво
Някъде ми се ходи... ама не знам и къде
Нещо тотално ми писна това скучно пропито с битовизъм ежедневие...ама ме е гепило и не ме пуска.
Дайте идея за нещо различно, емоционално, разтърсващо, запомнящо....ей оглупях от сивота....


Аз виждам всичко!

Бьнджи дьмпинг. Парашут на морето. Делта планер ... такива неща ми идват наум
Адреналинче

Влюбване??

Ехеее, това е доста екстремно, дай нещо по-човешки....
Имам страх от височините...


Аз виждам всичко!

В кой ве човек....
Или аз съм твърде претенциозна или около мен все "дървари", един болен, един недоволен, друг пък си избива комплексите на мой гръб...трети пък се върти като пуяк с една дума.... сушинка...
То няма с кой да се пошегуваш като хората, ти за влюбване ми говориш....
Искам нещо ново, интересно... ама а де....като не мога да се сетя...
А колкото до мъжете, тъкмо някой ми стане интересен и той започне да ми се прави на интересен и до тук...всякакъв интерес се изпарява....
Абе май и аз не знам какво искам, ама...хайде, поне да си полафим, на вас какво ви е интересно....


Аз виждам всичко!

Малееей, не знаех, че съм екстремен тип
Нищо друго не може да ми качи адреналина на такива нива, ма то сигурно е от ендорфините
Мен, кат ме фане дивотията, тръгвам да скиторя, за ден-два, за няколко. Изпадам в дупки на безвремие, в които наблюдавам хората от друг ъгъл и с други очи и ... като правило .. се влюбвам
Другият вариант е да преподреждам гардероби и да мия прозорци


П.П. Хахахаха, видях сега, че това с екстремното не било за мен, ама хубав каламбур се получи

Единственото друго за което се сещам е да се сьбереш с хора, които много ти пасват и да правите щуротии. Да се забавлявате на открито, да си плещите неангажиращи глупости, един вид да ви е купон, дори на някоя поляна на Витоша

.............. ха ха ха....................
Тъкмо се чудих, ти за какво екстремно ми говориш.....
Ако щеш ми вярвай, не съм се влюбвала от десетилетия............ започнах да си мисля, че нещо съм се повредила....не е нормално да съм толкова закостеняла...бе поне един флирт или бъзик....ама тцъ...
Кви гардероби бре девойко, това ми е едно от най-омразните неща, да ги редя...уффффф...няма по отвратително...10 мин. мога да седя над някоя дреха и да се чудя да я хвърля или не, ами тя ми отива на еди коя си пола....и т.н..... и това тцъ
За прозорци....директно тцъ
Дали пък да не се захвана с нова допълнителна работа...
уффффффф....май ме е хванало нещо мрънкавото....



Аз виждам всичко!

Мрънкай си, няма лошо, едно време безумно мразех неделите, после разни хора ми помогнаха да не ги
А за последните 5 години успях да се влюбя ... 3 пъти
Може да ми е такъв периода, предклимактеричен
Изпълнила съм си плана откъм деца, сега мога си се влюбвааааам, колкото си искам!!
Изпълних и няколко свои брачни мечти: да пътувам във всеки свободен миг, да не ми идва никой на гости, да чета и гледам хубави филми до ранни зори, след което да се бухна в работата...


Таааа, може би трябва да си намериш някоя неудовлетворена твоя страст, мечта, желание и да я подхванеш от всички ъгли

Другият вариант е да преподреждам гардероби и да мия прозорци

Ауууу, това как го мразя! Правя го и ми се кьса сьрцето!
Единствено на дечковците подреждам гардеробите с кеф

А влюбването е страхотно усещане ... особено ако е взаимно

Ох, Слънчице, колко ми се ще да знаеш...
Да съм сред хора, пред които да не се стягам, да не премислям всяка дума, да се отпусна....ама и тях ги няма...
Приятелките ми са омъжени, някак закостеняха от тези бракове и я няма тази емоция която я имаше преди...
С мъжете много рядко се отпускам, защото ти му подадеш пръстче, то ти отхапе ръката. Много малко мъже имат чувство за хумор и колкото пъти съм се отпускала, толкова пъти съм брала ядове....
Брака ми е доста успешен, даже не се и караме, ами сме потънали в едно такова блажено спокойствие, че чак някой път ми идва, да счупя нещо за да се прекъсне поне за миг това спокойствие...
Абе и аз не нам какво искам, ама си искам де....


Аз виждам всичко!

Аз го ненавиждам, естествено, затова се закачам, барем се нахилите

Аз не се нахилих, а се начудих
--------------
Все си мисля, че готините неща се случват с готини хора наоколо.
Колкото и да ти е развинтена фантазията и да имаш куп интереси, някакси сам е скучно

Никога не ми е било скучно, никога, даже съм най-щастлива самичка...
Миналото лято влачих децата на планина, в най-голямата жега в града, хората ходеха на море... Най-прекрасните мигове бяха да стана преди тях, да си взема кафе, да седна на балкона и просто да съзерцавам гората и хилядите лястовички, които цвърчаха и шеметно летяха...
Както и късно вечер, да си чета в пълната, абсолютно пълна тишина!
Може би около мен винаги има твърде много народонаселение, та самотата е търсен лек

ела до Варна, ще те гмурна

е, това е оферта....


Аз виждам всичко!

Докато искаш си жива!
Ако знаеш колко добре те разбирам!
Но такьв разговор в открития форум не е добре!Прекалено уязвими ставаме разкривайки душите си!

-----------
За 20 години в чужбина загубих всякакви контакти в Бьлгария. Кои се промениха, кои емигрираха ...
След заврьщането си преди 2 и кусур години един, тогава повече от приятел ми помогна да си сьздам нова среда. От стотиците запознанства успях да пресея и да се обградя с истински хора и неколцина приятели.
Махнах се и от София, за да спра да ходя по "старите места" и изпитвам старите чувства. Вярвах, че преместването на ново място при нови условия ще ангажира мисленето ми и ще ме отьрве от фикс идеята.
Нищо подобно! Стана още по-зле.
Затворих се в златната провинциална колибка с децата и не смея да допусна никой до нас. Толкова се напарих ...

Ама и и ти ли си от там, бе, сладур?
Аз бях миналия месец, ей ся идвам пак...

Може би около мен винаги има твърде много народонаселение, та самотата е търсен лек
Ето, тук е ключето! Имаш си работата, ангажименти, деца, контактуваш постоянно с хора. Естествено е, когато останеш за малко сама да се чувстваш прекрасно.
Представи си да имаш само децата и кьщата.
Докато са на училище да се налага да си на терасата с чаша кафе и да сьзерцаваш гората и досадните лястовички свили гнезда под покрива и около прозорците, косовете в керемидите ... Прибират се, учите, поигравате епитрапезни игри.
Ваканция - водиш ги на кино, на басейн, в някой детски кьт. Поигравате в двора на голчета, кошчета, тенис на маса, поскачате на батут, поплувате в басейна. Хубаво. Обаче това си е кефа на децата. Кьде е твоя? приказки от сорта "когато на децата им е добре и на мен ми е добре" за булшидс! На тях така или иначе им е добре. Нищо и никой не им липсва. Обгрижени са отвсякьде! И като внимание и като имане!
В такава ситуация сьс сигурност би желала нещо по-различно като забавление.

Значи си някаква сродна душа?


Аз виждам всичко!