За или против

ранното развитие на детския талант...

По повод на пейстнатия по-долу клип от "Украйна търси талант" в различни форуми се разгоряха горещи спорове, какво губи и какво печели едно дете, когато бъде от малко подложено на натиск, под благовидния предлог уж да развие своите таланти и дарби.

Мненията се въртяха около следните проблеми - доколко възрастните ограбват детството на талантливите деца и доколко талантът на детето обслужва болните амбиции на родителите, най-често на майката; доколко такива деца са щастливи и по-късно като възрастни у тях остават дефицити от непълноценно изживяно детство; извършено ли е престъпно насилие върху това дете, което ще видите по-долу или ако има насилие, то е част от развиването и култивирането на таланта от най-ранна детска възраст и т.н.

Лично на мен този клип ми въздейства много противоречиво и предизвика страшно много въпроси. Вие какво ще кажете?

[линк]

Никакви сълзи на щастие не бяха това, детето изглеждаше през цялото време ужасно нещастно, очите му гледаха толкова тъжно...по отговара накрая, че ще се старае и ще се усмихва, ми се струва, че е било насилвано яко от родителката си да "развива" таланта си.

Чувала съм историите на деца-гении, особено в изпълнителското инструментално изкуство, как били бити - кой с лъка на цигулката, кой с флейтата по главата. На мен ми е екстремно такова поведение и никакви обяснения с "изкуството иска жертви" не оправдава насилието, камо ли над 5-годишно дете.

Ако детето иска да си развива таланта, всякак ще го подкрепя. Но чак толкова да го бутам да става непременно гений...
А патицата с "тя ще го дотанцува до края" ми иде да я убия.
Между другото, не виждам какво пречи да си водиш детето на всякакви уроци, за да развиваш талантите му, без да го караш насила да участва в безумни състезания.
Най обичам да чета, ама не мога.[/red

... имало контрааргументи от изявени вече възрастни пианистки, които казвали, че ако майка им не ги била връзвала за пианото, никога нямало да станат това, което са станали...

Вечната оперна дива, Мария Калас също била "инквизирана" от майка си да пее и станала това, което е ... но факт, че в личния си живот е била нещастна...

та, въпроса "би ли загубил светът, ако майка й на Калас не я тормозела и гонела до дупка да пее" си остава...

... не изглеждаше просто надъхана, а направо едва сдържаше освирепяването си...

а на детето му личи, че е било продължително насилвано и приучено, колкото и да му се плаче, да си плаче там и да си дотанцува танца до края...

Ама колко Марии Калас има на света...
А в твоя пример, какво, бъдеща Ана Павлова, но като 5-годишна насилвана да върти гюбеци...бе не ми се връзва

Танцовото изкуство също било, свързано с ранно трениране на тялото, ставите, сухожилията... а стилът е нищо... стлът винаги може да се промени впоследствие... самото дете, като стане достатъчно самостоятелно и му "дойде акълът в главата" ще си го смени...

това, доколко гюбекчийството е детски талант е друг въпрос... факт е, че се развива гъвкавост и пластичност...

Мариите Калас е една... но певци, музиканти, спортисти, постигнали изключителни резултати под натиск са статистически достатъчно много, за да се задава въпросът - какво губи и какво печели светът от изтръгнат по такъв начин талант...

Клипът е разстройващ...това си е чисто насилие. Макар, че детето е много талантливо - просто не ми побира главата как е научило този танц толкова перфектно ако не е искало. С камшици? Не вярвам...

Лично аз не одобрявам такъв род насилие над деца. Обаче имам едно малко "обаче". Дали е същото насилие, ако детето не иска да учи точно толкова, колкото някое друго дете не иска да танцува? Къде е разликата? Родителят си наумява (поощряван от цялата система, естествено), че детето трябва да учи. Защо намираме това за нормално и поощряваме всякакви усилия да бъде вкарано детето в учебните релси, и да зубри всичко, което "трябва", а се възмущаваме, когато родителят си науми, че детето трябва да свири?

Ученето насила е "път към доброто бъдеще". А танцуването или свиренето насила не е ли?

Ще кажете - ами въпрос на такт и на родителски умения. Абе, такт, такт, ама не всеки го има, и най-важното - и да го имаш - ако детето си е талантливо - си е, ама ако не е? И за ученето е същото...

В клипа сякаш проблемът е в участието на детето в конкурса.
Някой вече каза по-горе, че талант може да се развива и без подобни изяви.
Виждала съм артистични дребосъчета, които наистина се забавляват на сцената,
тези сълзи обаче навяват мисъл за дресировка.

Хубава тема за размисъл--докъде е допустим натискът и кой да реши вместо родителя?


Everything is a mirror...

За балетът знам. Щот аз от 7-годишна прекарвах доста време в залите. Е, не балет, а худ.гимнастика, но си права, че трябва от малки да се започва.
В същото време нашите ме записаха на уроци по цигулка - та 3 дни в седмицата ходя на гимнастика (сама се записах) и 2 дни на цигулка. Докато след 6 години логично дилемата беше - цигулката или гимнастиката - познай кое надделя . Въпреки, че тренировките бяха в пъти по-тежки и уморителни от упражнеията с лъка, не се оплаквах, защото си го исках, стисках зъби и продължавах. Радвам се поне, че родителите ми не ме насилиха с тяхно решение.

За голямото изкуство - наистина съм раздвоена - мисля си, че който има наистина голям талант, няма начин да не се намери верния път за изявата му. Не мога да приема системния бой обаче за нормален.

Ученето в средното училище е на средно ниво и не изисква кански усилия да постигнеш сравнително добър успех. По същия начин учим децата си да плуват, да карат колело, неща, които е хубаво човек да знае. Не искаме децата ни да станат непременно шампиони по плуване, колоездене, математически шампиони и прочие.

Най обичам да чета, ама не мога.

докъде е допустим натискът и кой да реши вместо родителя

точно. Не всеки родител на талантливо дете е наясно как да подходи с него. Предизвикателството е още по-голямо.

Карането на колело и плуването - ако детето желае. Ако му доставя удоволствие. Има хора на по 50 години, които никога не са карали колело и не са плували. Просто не са искали. Не са имали влечение. Забавлявали са с с друго.

А ако някой не го влече ученето? Ама хич? При днешната система още в 3 клас децата (поне много от тях) намразват училището. Свидетел съм. Ако ги попиташ пък в 5 клас - половината не искат и да стъпят в него. И какво - да ги оставим да правят каквото им се иска ли? Не, НАСТОЯВАМЕ да учат и то - колкото може повече. И никой не ни обвинява в насилничество. (Не ми се струва, че ако детето започне да носи тройки в 6 клас, и го попитате - защо, и то каже - ами не ми е интересно, не искам - ще го оставите така...)

Питам ви не случайно. Синът ми има един съученик (близо живеем, та съм "в час" и са приятели, майка - учителка), който, точно така, е оставен да прави каквото намери за добре. И той "намира за добре" да има по 5-6 поправителни на година, останалото - тройки, естествено. Поправките едва ги връзва, ама все пак минава - да не изпуснат бройката... Дали майката не смята за насилие да го кара да прави това, което му е противно? И е решила да не го "невротизира и измъчва"

Казваш - училището е на средно ниво... Да де, ама за едно изключително талантливо дете танцуването може би е много по-лесно, отколкото за другите? Ако за него да танцува добре е равносилно на усилия - средно ниво? А ние смятаме, че родителят е насилник?

Идва ми на ум историята с Нешка Робева и всичките й "златни момичета"... изтезаваните и умиращите от глад...

Изобщо - противоречиви са ми мислите.

против съм такова насилие над деца
това, което ще покажа е различно - майката следва желанието на момиченцето си, а не да налага собствените си амбиции
не помня дали тук ли съм го чела или по телевизията съм го гледала
Историята на Джилиан Лин

Нешка Робева и всичките й "златни момичета"... изтезаваните и умиращите от глад.

Ох, като почнеш и ти с легендите...

Легенди? Слушала ли си ги как говорят за нея? Всички до една! Ама са коя от коя по-преуспели...

Сигурна съм, че не е лесно. Ей тука един баща споделя и търси помощ: [линк]
Виждат страст към рисуване в 4-годишния си син, на 5 го записват на уроци, резултатът е зашеметяващ, но бащата ужасен от въпроса: "А сега какво?"

Тоя филм ми изплува, като прочетох темата, още сълзи:
[линк]


Everything is a mirror...

Дааа, разбирам притесненията на този баща, но той като че ли е намерил верния път - и за себе си, и за сина си.

Според мен има базови умения, които човек е хубаво да има, за да му е по-лесно да живее. Това е като да имаш шофьорска книжка, например. Ако нямаш, няма да загинеш, но ако имаш, ще можеш да си свършиш доста повече работа.
Колкото до мразенето на училището, не мисля, че е чак толкова често срещано. И все пак, ако каже, че не му е интересно, ще се опитам да му го направя интересно. Всъщност, липсата на интерес към училището, обикновено е съпроводено от липса на интерес към каквото и да е и е сигнал, че трябва да се обърне повече внимание на детето, ама не в стил "сега, моето момче, тати ще ти обръща внимание". Отвлякох се малко.

Най обичам да чета, ама не мога.

не разбрах коя е майката, ама сигурно е някое трътлесто чудовище, дето вижда в русата си дъщеричка шанс да се доказва на Света! Баси, жал ми стана за детето!!!