джими

тук, на дванадесет години, на традиционния джанго рейнхарт фестивал.
през 2007:
тук.

роден е в циганско семейство, на седемгодишна възраст спира да свири на цигулка и по собствено желание минава на китара, на която се обучава сам.
първоначално свири с братята си и с други деца от квартала си.

на единадесет - дует със стефан грапели в concertgebouw,
на осемнадесет - концерт в карнеги хол.

първото предложение за мултимилионен договор с музикална компания получава, когато е на тринадесет. бидейки дете, джими се оказва милионер.

на петнадесет - когато баща му влиза в затвора за убийство - започва да взема хероин.

последните му концерти и гигове са през 2010. от две години не се появява по подиумите, не записва. не е ясно защо.

документален филм.

1947.

май големите трябва да страдат ... нали бай джанго още съвсем млад е загубил повечето пръсти на лявата си ръка

два:
четвърти и пети пръст на лявата ръка. тук можеш да видиш, с грапели през 1939.
тва за страданието никак не е наложително.

бирели лагрен, на джаз фестивала в монтрьо през 1981:
тук.
и
с джон маклафлин.

Срамно май, но преди няколко месеца беше първата ми среща с джаз мануш чрез ей тия канадски веселяци:
[линк]
Забъркаха Джанго Райнхард и хитове от 80-те, беше доста забавно.

Кръстникът им



Everything is a mirror...

oще малко за джими розенберг.
каквото има като пари като тийнейджър, профуква, раздавайки, включително давайки по три хиляди гулдена (1500 евро) на просяците по улицата.
в резултат от дългогодишното вземане на хероин по едно време има психоза, влиза и излиза от психиатрична клиника, понякога свръхдозира с лекарства.
след някакво улично меле лежи няколко месеца в затвора.
по собствено желание не живее с децата си, защото не иска да ги излага на болката си.
днес и съзнава, и съжалява за детинските си глупости, но няма как да ги промени.
един от последните му гигове:
тук,
oттогава няма други.

нощ в тунис в цигански стил,
мейд ин джапан:
тук.

Творците често имат хероинови периоди. За жалост, някои от тях и без да го съзнават. Славата ги прави немарливи към собствените им потребности. Пеят, свирят, за да забавляват други или пък пишат, рисуват, за да се препитават, а не да изразяват себе си. Парадоксално е, че депресията им е заразителна, но колкото повече хора започнат да "разбират" от депресия, толкова по-малко диагностицирана е: [линк].

не знам дали е славата, начинът им на живот по-скоро.
докато търсех нещо друго, попаднах на някакви свежи австралийци:
тук.

музикалното умение само по себе си не преполага логично и хармонично мислене
в живота. психологически лабилни младежи, или просто глупави гъзове, често
стават жертва на прекомерния начин на живот, стават жертва на представата, че
вършат нещо велико, стават жертва на собствените си апетити, стават жертва на
един и същ цикъл на противоречия между крехкото его, от една страна, и тежка
употреба на наркотици и други постоянни психо-физичезки злоупотреби, от друга
страна, които унищожават съществото по един много буквален начин.

здрасти, боза!

hello sweetheart.
eто ти малко бойни мадами:

тук и тук.
годината на първия запис, доколкото помня правилно, е 1947, представи си какъв прецедент: анд хър спауз.

и дороти донеган:
тук.
и пак.

момчето просто има лош късмет.
виж документалния филм, със субтитри на английски е.
баща му:



и тематичен кавър.

шекспир ли го беше казъл... a light husband doth make a heavy wife.

да, от "венецианският търговец" е.

бащата изглежда като много лош пич.

марта притежава чудесна лява ръка, между другото.
почти като другата марта. марта аргерих.

музикалното умение предполага доста натрупана умора, придружена с физическа болка нерядко. иска ти се да станеш от леглото, а нямаш сила да помръднеш. логичното и хармонично мислене също може да доведе до множествена склероза...от прекомерно смятане, човек забравя да се движи..в пространството, във времето, в себе си. това също убива по някакъв начин егото, а факта, че не можеш да се привържеш към нищо извън наркотиците, е показателен за психическо разстройство, придружено с мисли за величието ти и падението на другите, които при всички случаи те зарязват, защото са повърхностни по дифолт. понякога е възможно да приемеш, че хората са и безчувствени, тъй като не виждат усилията ти да реализираш духовни практики. обръщението "ти", между другото, е съвсем условно. да се дистанцираш от детето в себе си, означава да го загубиш, а не да му спестиш болката и израстването. тези младежи, сами по себе си, може и да не са съвсем лабилни. има целенасоченост в поведението непременно да натрупаш емпирика, докато си млад, без да знаеш защо ти е точно..а после, да видиш, че всъщност нищо не си направил, освен да си наранил детето в себе си. многото не значи непременно опит, а в музиката производителността на труда няма никакво значение за добрата самооценка..

Има някои далеч по- прости фактори понякога: трудността да се справиш със славата, с натиска, със свръхпредлагането около теб, с интереса, извиращ отвсякъде към личността ти, с нейното преекспониране, изфабрикуване, досъчиняване и т.н. Освен това едно турне на голяма т.нар. звезда, например, е колкото страхотно изживяване, толкова и тежък и отговорен пред публиката и хората, участващи в цялото случване, труд, който изисква от един артист да е в еднакво върхова форма всяка вечер. Спортистите го постигат по своя си, известен вече, начин. Някои артисти го постигат по друг, понякога пристрастяващ, за жалост, начин. И "помощта" е с краткотраен ефект, но тежки дългосрочни загуби...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

такава е снимката, не намерих такава, представяща го в по-нормална светлина.
имах предвид, че подобно семейство и при най-доброто си желание нито знае какво да прави знае какво да прави с млад талант, нито може да му помогне, вкл. да управлява живота си, средствата си, етц.
на тринадесет човек не може да носи подобни отговорности.