Дуализъм

Какви са мъжете/жените, които ви привличат сексуално и безотказно настръхват сетивата ви :
онези хипнотизиращите, тъмни, дълбоки, помитащи, омагьосващи, обсебващи черни слънца, на които нощта тече вените им
или другите - слънчевите, светли, горещи, уютни, цветни, всеотдайни, размазващи, oбезоръжаващи с любов Velvet Skies?

Какъв е секса и отношенията с първите и вторите и среща ли се комбинацията 2 в 1 според вас?

Споделете опит.

Above

няма пък! първо ти

:)

Винаги съм била привлечена от полярността и електричеството, което тя продуцира, но до този момент нито веднъж не съм успяла да изградя пълноценна връзка с мъже от първия вид.
Предполагам, защото в началото на любовния и сексуалния си живот имах склонност към диаболизиране и опознах в дълбочина този аспект на отношенията - интересното е, че точно това насищане ме "просветли".


Above

Чудесна тема, както винаги.
Нямам определен формат, поглеждайки назад - виждам разнообразни типажи, които по различен начин са ме провокирали.
Но май любовта ми към мистицизЪма и драматизЪма остана някъде в миналото. Колкото повече живея - толкова повече се убеждавам, че е хубаво на човек да му е светло и топло, да се чувства естествен и свободен в едни отношения, да не ги натяга с излишни нерви, напрежение, колкото и вълнуващо да изглежда това на пръв поглед. Драма куин и онези сценарии са до време или спорадично, за разкош и някакво разнообразие.
В живият живот няма нищо по - хубаво от слънце, топлота, близост и уют - и без това животът е достатъчно сурав и курав сам по себе си. Кому е нужно да го споделя с мрачовити, тъмни и дълбоководни създания?
Сексът може да бъде прекрасен и с двата вида човеци, но взаимоотношенията в дългосрочен период са затруднени, ако имаме насреща само едната хипноза.
Комбинациите..аз мисля, че всеки човек е комбинация - има си тъмна и светла страна, особени периоди, подвластен е на различни хора, които са в състояние да пробудят разни настроения и да го накарат да покаже различни свои страни. Но е важно кое взима превес.
Опитът: да - бих казала, че мога да определя една връзка като пример за общуване с такъв "мистичен" субект..ами..трудна връзка, сексът страхотен, но в даден момент човек си дава сметка, че колкото и вълнуващ да е той, покрай него се искат и други неща, които само Слънцето е в състояние да осигури.
Отделно, че е малко спорен въпросът какво точно стои зад мистиката, тъмнината и другите неопределени, дълбоки води, както се казва. Понякога е просто емоционална незрялост, някаква неестествена театралност, изкуствен начин да привлечеш внимание, страх от обвързване, дистанцираност и студенина, умело прикрити зад маската на ..мистиката, тайнствеността и пр.

Дълбоки, умерени, обикновено с бавни движения, говорят спокойно... Външният вид е без каквото и да било значение, желателно е единствено да е висок поне колкото мен /или хайде, 2 см по-малко не е проблем/ и да мирише винаги на чисто.

Онова, което ми е направило наистина фрапиращо впечатление, че по мен обикновено си "падат" синеоки мъже. Едно изключение имаше, което изтърпях 8 месеца, и друго - настоящият ми приятел, който е зеленоок.

Относно споделянето на опит: твърде лично е, предпочитам да спра дотук.

има дуализъм.

И най-черното слънце излъчва все пак лъчи.
И най-цветното небе има тъмни облаци.

Имал съм едно либе черно слънце, което бая ми изпили нервичките, а и на доста други.
Сексът беше див, да. Даже прекалено див за вкуса ми.

От втория тип слънчеви маргаритки не съм имал - може би защото и прекаленият светец и Богу не е угоден?

Едно малко дяволче прави човек по-интересен.

че ми се е случвало да попадна на мъже тип Габриел Гарко, които са пълен въс - откъдето и да го погледнеш, и такива, които са били привидно "невзрачни", но както отбелязах преди малко - дълбоки. А те, за мен, са истинските.

Addendum: не харесвам т.нар. "лоши момчета". Падам си по слънчевите такива.

Черните слънца са ми страст! Винаги обаче краткотрайна.

А слънчевите момичета са радост - и за кратко и за дълго.

Сексът ....... с всяка е бил различен. Най-готиния беше с втория тип.

2 в 1 ? За тройка ли питаш? Не съм се замислял но вероятно ще стане добра комбинация ... ако не се сбият каките

Аз го мога и по дифолт приемам, че и по-лошата ми половинка го умее.
Не виждам причина да избирам и да живея само през нощта или само през деня.

каубойката ми

Veni, vidi, vici

айде сега, и ти ли се причисли към неревнивите?
Всички така казвате, а после - само да ви види човек...

Това е една от онези теми, в които всички влизат и почват да се надлъгват. Уж си спомнят, разказват нали за преживявания разни драматични, дарк, катарзиси, дупки, обличат в думи сложни и с много синоними своите грешки, като ги наричат "опит". Споделят, че такива връзки, в които са срещнали дявола, видяли са тунела, живота си на лента и т.н. от този род глупости... Въобще има много Стивън Кинг, много Мизъри, много страст на кристали, малко мастика или друго безалкохолно. Та хората хиперболизират своята глупост и заблуденост, и наивност. Наричат я драматична любов, а нагона - страст.
Моят "опит" сочи, че и шушомигар, и турбо гъзар могат да ти изкъртят ...
Просто мисля, че на време човек трябва да си дава сметка в кое платно се движи и какво идва в насрещното. Ако можеш да делиш "тоя става" и "тоя у лево", талонът ти е ок и няма много издайнически дупки по него. Вярвам във въпроса "тоя/тая за кво ми е?" Вярвам и че когато отговорът е "За нищо", просто трябва да си врътнеш ключа и да си палиш джапанките. Има такива създания, които дори за спаринг не стават, какво остава за друго. Не че не можеш да си изгубиш времето и после да съжаляваш и да се възмущаваш от себе си, можеш, ама защо?
Просто някой друг гъзар или шушомигар чака на опашката.
Ако се научиш да обичаш достатъчно себе и и да си правиш гот без чужда помощ - те сами идват и ти предлагат меню с циркови номера.

от жена не ревнувам

ПАК +1, ОБСТИ

noblesse oblige...

От някого сме взели това, което сме искали и могли. По-интересният въпрос е аз какъв съм бил за бившите си. И сега какъв съм. В цялата схема или извън нея.

..rude & not ginger...

“Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око.“

Питър Сендж

noblesse oblige...

това да е по-интересното?

Адът - това са другите.

Тъжните, мълчаливи, наранени, пълни с някакви страдания мъже винаги са ме привличали неудържимо. Но...май само като са литературни герои примерно

Зае, знаеш ли за какво си мечтая в дългите безсънни и бели нощи?
Мечтая си да дойде един/някой и да ме разплаче. Ама не от гняв, не от обида, даже не от кеф от секс. От щастие, от щастие да ме разплаче.

Раят е винаги другаде.
В рая са винаги другите.
Другаде раят е другаде.
Друг Ад е.

(Георги Господинов)


Може би е по-интересно, защото е едно и също, но първото е евфемистично говорене (че дори мислене) за второто. Това чрез някого да си случиш ад, не го прави черен, нито прави теб бял, както и това да си бленуваш рай...


..rude & not ginger...