A distance there is

Какво мислите за връзките от разстояние? Имат ли някакво бъдеще?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Дай точното разстояние в километри и ще ти кажа

Сериозно ли има значение? Ами да кажем в рамките на една държава, но в двата й края.
Ако са в двата края на света по-различно ли ще е? Всъщност може би, знам ли...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Кофти е, ако не може да се пътува често, започва отчуждаване.

Ами може и сближаване да има. Забелязала ли си, че като си далече от някой, имаш склонност да преувеличаваш добрите му страни и да пренебрегваш лошите? Все пак не му переш чорапите всеки ден така да се каже.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

да, може би за половинка става, за да е дълготраен брака, но задължително се появява някой, който ти е подръка, за да компенсира поне секса и общуването на живо.

Хехе, значи връзките от разстояние са винаги тройни/четворни компенсаторни

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Просто не са пълноценни и изцяло задоволяващи емоционално и физически.
със сигурност, ако е сериозна една такава връзка, се поддържа с компромиси и компенсаторни инструменти.

А колко време според теб минава, преди да се превърне в едно нищо?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Да ти кажа, зависи от степента на зависимост към идеализираните качества на човека. Всеки има нужда от някой на пиедестал, затова никога не се превръща в нищо.

Покрай развитието на интернета имам чувството, че такива връзки процъфтяват.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

което е нормално, имайки предвид личното пространство, което никога не е достатъчно лично, затова повече хора възприемат тези връзки като по-малка заплаха. Его)

Ами то не може хем така хем онака, бе майна. Яде ти се омлет - чупиш яйца. Свиди ти се матриала - ядеш омлет ама на картинка

май доста зависи, но непосредствените ми наблюдения са в две посоки:

тези връзки преекспонират добрите черти и заличават лошите. за доста време. редките срещи са малък празник (или още по-малък - зависи от фазата и настроението), всички са политически правилни и, ако се налага, социално лицемерни, че нали така и така е рядко... и се оказва, че след години участниците не се познават наистина. несъмнено са доста удобни - хем си обвързан, хем не, всичко е цветя и дантели и никакви мръсни чорапи или космати крака.
до момента, в който човек не си даде сметка, че това е демо версията. реалната връзка е някъде отвъд, а животът минава.

тези връзки приключват изключително бързо за хората, които предпочитат живеене тук и сега, защото са твърде изтощителни и безперспективни. несъмнено в полунощния скайп има някаква романтика, но липсващите спонтанност, секс и съвместни мероприятия бързичко лишават обекта от привлекателност.

това съм забелязала до сега... на теб как ти хрумна?

By Indra Macondo

Ами сблъсквам се с някои случаи и се чудя...
Иначе и моите наблюдения са подобни, понякога обаче такъв тип връзки са твърде удобни за хора, които искат да са свободни, но и обвързани едновременно с това.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

Има бъдеще, ако работиш по него = просто логично

п.п. Ако са на един континент, е ок, ако имаш връзка на 2 континента, наистина трябва да изкарваш много пари, за да можеш да си го позволиш, а и да има смисъл да водиш подобна връзка.

Странно, за хората, които могат да имат връзка с човек в друга държава, нещата са в "икономическата" дименсия. Всъщност какво му е странното?!

ооо, напълно съм съгласна с тебе за удобството. убедена съм, че за да продължава да съществува някаква ситуация, всички замесени страни имат някаква - скрита или явна - изгода от тази работа.
драмата настъпва сякаш в момента на осъзнаването - "ама аз си мислех, че той/тя е различен/на" и "леле, колко съм пропуснал/а".

имат си предимства дистанционните връзки, но си имат и цена. на мен именно цената ми се стори висока едно време - твърде много половинчатости: наполовина свободен и наполовина обвръзан. за себе си тогава реших, че по-добре напълно обвързана и напълно свободна едновременно.

та така... удобството им ми прилича на това да работиш откровено гадна работа за много малко пари защото колегите са готини.

By Indra Macondo

Ооо Химби, как е?

Странно, за хората, които могат да имат връзка с човек в друга държава, нещата са в "икономическата" дименсия. Всъщност какво му е странното?!

Това нещо - "икономическа дименсия". То е странното

Здрасти, аз се пека на огън тия дни, до края на другата седмица (надявам се).
Ти как я караш?

Имах предвид финансовата част на нещата, и изобщо цялата организация на връзката. Като видях тази тема и като си написах мнението, ми дойде идеята, че между бедните африкански държави (например) няма такива международни връзки. Там и комуникацията е друга, но да речем че използват гълъби или други твари, които да носят писмата, пак няма да им се получи.

Ужас, какви мисли ми минават през главата

Припознах се в това с гадната работа, добре, че моята поне не е гадна. Останалото си е вярно

Заммислих се и за още едно нещо. Винаги вероятно идва момент, в който човек в такава връзка си задава въпроса дали би зарязал всичко - работа, удобства, познанства, начин на живот и би се преместил при другия. Май тогава леко зависват нещата.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...