Викът
31 отговора
0 прегледа
Re:Re: Викът
имаше доста копия на Пикасо, но каква е стойността на подобно "фалшиво изкуство", не мога да определя- в общи линии, липсва му точно емоцията).
Много по евтино от оригинала и не е репродукция. Купуваш, окачваш в къщи и на пръв поглед си имаш Пикасо, Рембранд или сите малки холандци. Копията на стари майстори са печеливш бизнес, имат си клиентела.
Много по евтино от оригинала и не е репродукция. Купуваш, окачваш в къщи и на пръв поглед си имаш Пикасо, Рембранд или сите малки холандци. Копията на стари майстори са печеливш бизнес, имат си клиентела.
Re:Re: Викът
Нямах предвид стойността като парично изражение... Но явно си има купувачи, и то от най- високите нива на т.нар. джет- сет.
Този художник, чиито копия гледах у нас, и чието име просто ми избягва упорито, има отбрана клиентела- от холивудски знаменитости и покойната лейди Д. до султана на Бруней. Но, каквото и да си говорим, тази работа е лишена от вдъхновение- гледала съм истински творби на Ван Гог на една ръка разстояние, гледах и негови интерпретации: разликата е голяма и надали е въпрос на самовнушение. След време (все пак, трябва да са минали 50 години от смъртта им) има обаче доста модерни творци, които технически надали ще се опрат особено на създателите на реплики. Сещам се тутакси за точките на супер- популярния Деймиън Хърст, чиито творби стъпиха и в София миналата година.:))
П.П. В интерес на истината, за нерентгеновия поглед копистът, за който писах по- горе, имаше някои твърде сполучливи "кавъри" на Реноар, Климт, че и на Мърквичка.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
Този художник, чиито копия гледах у нас, и чието име просто ми избягва упорито, има отбрана клиентела- от холивудски знаменитости и покойната лейди Д. до султана на Бруней. Но, каквото и да си говорим, тази работа е лишена от вдъхновение- гледала съм истински творби на Ван Гог на една ръка разстояние, гледах и негови интерпретации: разликата е голяма и надали е въпрос на самовнушение. След време (все пак, трябва да са минали 50 години от смъртта им) има обаче доста модерни творци, които технически надали ще се опрат особено на създателите на реплики. Сещам се тутакси за точките на супер- популярния Деймиън Хърст, чиито творби стъпиха и в София миналата година.:))
П.П. В интерес на истината, за нерентгеновия поглед копистът, за който писах по- горе, имаше някои твърде сполучливи "кавъри" на Реноар, Климт, че и на Мърквичка.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
Редактирано от PipilotaV. на
Re:Re: Викът
Но, каквото и да си говорим, тази работа е лишена от вдъхновение- гледала съм истински творби на Ван Гог на една ръка разстояние, гледах и негови интерпретации: разликата е голяма и надали е въпрос на самовнушение.
Да, за класическото творческо вдъхновение не може да става дума в случая, освен ако си нямаш работа с художник, който добре е усвоил нечий стил и перфектно го имитира в картините си. Има един виетнамски художник /забравих името му и не го откривам в нета сега/, който създава качествено нови картини с нови сюжети, но на пръв поглед, неразличими от картини на Салвадор Дали. Това си е авторство и вдъхновение.
Копията на чужди картини се делят на:
Реплика - приблизително копиране на картина с незначителни разлики като техниката и технологията на изпълнение на оригинала може и да не се следват стриктно. Репликите биват къде повече, къде по-малко майсторски, също и в различен от оригиналния размер.
Музейно копие - много точно възпроизведено копие на оригинална творба като задължително се спазва авторовата технология на рисуване, по възможност се ползват същите пигменти, основа и материали като оригинала и задължително /за да не бъде ползвано като фалшификат/ се изработва с поне 1 см разлика от размера на оригинала. Нарича се "музейно", защото се изработва по поръчка на музей, за да бъде заместен при нужда /от съображения за сигурност/ оригинала така, че неспециалистите да не се усъмнят в автентичността на картината.
Фалшификат - колкото по-перфектно и незабележимо с просто око имитира оригинала, толкова по-добре. Фалшификати се доказват трудно, особено, ако са маслени картини на по-малко от 100 години, защото химичният анализ на стареене на маслата в боята не може да ги идентифицира като нови. Специалистите по разпознаване на фалшификати се водят по много тънки следи - необходимо е перфектно да познават оригиналите на съответния художник, материалите, които обичайно е ползвал, стила, мазката, почерка му в технологичните детайли, историята на творбата и т.н.
Доброто копие на чужда картина изисква много майсторско владеене на занаята и много добра имитация на стила на художника. Ван Гог с неговите специфични мазки и щрихи в различни посоки е трудничък за перфектно имитиране със "свободна ръка". Освен това, немалко от картините си той е рисувал една върху друга, защото не е имал пари за платно. Тоест, окончателният вид на негова картина винаги ще е с по-различен и недостижим за имитация колорит, ако копието се прави на бяло или тонирано платно, а не върху цветната "подложка" от друга картина. Плътността на боите на последната може да не е достатъчно покривна, да прозират други цветни петна и рисунък, който да обогатява и допълва най-горния живописен слой и в крайна сметка, както и да се старае копистът, не би могъл да постигне тази сочност на оригинала, освен, ако не се захване с трудоемката задача да нарисува първо долната картина, ескиз, етюд перфектно /което е почти невъзможно/, за да пристъпи към копиране на последното видимо изображение.
Рембранд затова е много труден за копиране, защото е работил в многослойна живописна техника с много цветни лакови велатури /прозрачен или полупрозрачен слой пигмент+масло+лак/ и така е постигал ефект на оптическо смесване на цветовете. Това е типично и за доста от старите майстори, особено за холандците.
Друго: не на всеки копист, колкото и добър майстор да е, се удава с еднакъв успех да копира различни художници с различни техники и стилове. Естествено да е най-добър с копията на тези, които повече му харесват, умее повече да се доближи до техния стил и почерк на живописване, технологията и принципа, на който поетапно са изграждали творбите си, му е по-ясен и лесен за следване.
Готино занимание е точното копие на живописна работа, но много трудоемко, докато му хванеш чалъма и много зор, докато овладееш авторовия почерк.
Да, за класическото творческо вдъхновение не може да става дума в случая, освен ако си нямаш работа с художник, който добре е усвоил нечий стил и перфектно го имитира в картините си. Има един виетнамски художник /забравих името му и не го откривам в нета сега/, който създава качествено нови картини с нови сюжети, но на пръв поглед, неразличими от картини на Салвадор Дали. Това си е авторство и вдъхновение.
Копията на чужди картини се делят на:
Реплика - приблизително копиране на картина с незначителни разлики като техниката и технологията на изпълнение на оригинала може и да не се следват стриктно. Репликите биват къде повече, къде по-малко майсторски, също и в различен от оригиналния размер.
Музейно копие - много точно възпроизведено копие на оригинална творба като задължително се спазва авторовата технология на рисуване, по възможност се ползват същите пигменти, основа и материали като оригинала и задължително /за да не бъде ползвано като фалшификат/ се изработва с поне 1 см разлика от размера на оригинала. Нарича се "музейно", защото се изработва по поръчка на музей, за да бъде заместен при нужда /от съображения за сигурност/ оригинала така, че неспециалистите да не се усъмнят в автентичността на картината.
Фалшификат - колкото по-перфектно и незабележимо с просто око имитира оригинала, толкова по-добре. Фалшификати се доказват трудно, особено, ако са маслени картини на по-малко от 100 години, защото химичният анализ на стареене на маслата в боята не може да ги идентифицира като нови. Специалистите по разпознаване на фалшификати се водят по много тънки следи - необходимо е перфектно да познават оригиналите на съответния художник, материалите, които обичайно е ползвал, стила, мазката, почерка му в технологичните детайли, историята на творбата и т.н.
Доброто копие на чужда картина изисква много майсторско владеене на занаята и много добра имитация на стила на художника. Ван Гог с неговите специфични мазки и щрихи в различни посоки е трудничък за перфектно имитиране със "свободна ръка". Освен това, немалко от картините си той е рисувал една върху друга, защото не е имал пари за платно. Тоест, окончателният вид на негова картина винаги ще е с по-различен и недостижим за имитация колорит, ако копието се прави на бяло или тонирано платно, а не върху цветната "подложка" от друга картина. Плътността на боите на последната може да не е достатъчно покривна, да прозират други цветни петна и рисунък, който да обогатява и допълва най-горния живописен слой и в крайна сметка, както и да се старае копистът, не би могъл да постигне тази сочност на оригинала, освен, ако не се захване с трудоемката задача да нарисува първо долната картина, ескиз, етюд перфектно /което е почти невъзможно/, за да пристъпи към копиране на последното видимо изображение.
Рембранд затова е много труден за копиране, защото е работил в многослойна живописна техника с много цветни лакови велатури /прозрачен или полупрозрачен слой пигмент+масло+лак/ и така е постигал ефект на оптическо смесване на цветовете. Това е типично и за доста от старите майстори, особено за холандците.
Друго: не на всеки копист, колкото и добър майстор да е, се удава с еднакъв успех да копира различни художници с различни техники и стилове. Естествено да е най-добър с копията на тези, които повече му харесват, умее повече да се доближи до техния стил и почерк на живописване, технологията и принципа, на който поетапно са изграждали творбите си, му е по-ясен и лесен за следване.
Готино занимание е точното копие на живописна работа, но много трудоемко, докато му хванеш чалъма и много зор, докато овладееш авторовия почерк.
Re:Re: Викът
тц.
писах подробно на Пипи.
незаконни са само, ако опиташ да ги пробуташ някого за оригинал. Копия, по-точно реплики на известни майстори се продават в магазинчета за продажба на художествени произведения свободно именно като копия. можеш да си купиш някой "Ел Греко" за 100- 1000-2000 евро /наистина не знам цени/. Нали се сещаш, че и абориген не би взел картина на такава цена за оригинална?
писах подробно на Пипи.
незаконни са само, ако опиташ да ги пробуташ някого за оригинал. Копия, по-точно реплики на известни майстори се продават в магазинчета за продажба на художествени произведения свободно именно като копия. можеш да си купиш някой "Ел Греко" за 100- 1000-2000 евро /наистина не знам цени/. Нали се сещаш, че и абориген не би взел картина на такава цена за оригинална?
Re:Re: Викът
Да, има велики фалшификатори на стари майстори, вече съм позабравила историите на повечето, имах една книга за тях, но преди години някой не ми я върна.
Особеното при тях е, както при Меегерен, че не правят точни копия на известни вече картини, особено такива сизвестно местонахождение, а създават нови картини със сюжети и стил, почти неразличими от тези на фалшифицирания художник.
Откриваеми са при пълен анализ на фалшификата или по състаряването на материалите, несъответсващо на стареенето на оригинала, или по използване на подобни, но не идентични на историческото време и предпочитанията на оригиналния художник материали - пигменти, платно и т.н., а някои фалшификати са разкрити при разследване на биографията на художника /когато има доволно документален материал/, като се доказва, че въпросният фалшификат не е възможно да бъде авторски. Често, фалшификаторът наводнява пазара с "картини" на определен художник, които, художникът не би могъл да избълва в такова количество в периода, когато е творил.
По-съвременни художници се фалшифцират по-лесно, писах защо - заради трудното датиране по старост на материалите.
Особеното при тях е, както при Меегерен, че не правят точни копия на известни вече картини, особено такива сизвестно местонахождение, а създават нови картини със сюжети и стил, почти неразличими от тези на фалшифицирания художник.
Откриваеми са при пълен анализ на фалшификата или по състаряването на материалите, несъответсващо на стареенето на оригинала, или по използване на подобни, но не идентични на историческото време и предпочитанията на оригиналния художник материали - пигменти, платно и т.н., а някои фалшификати са разкрити при разследване на биографията на художника /когато има доволно документален материал/, като се доказва, че въпросният фалшификат не е възможно да бъде авторски. Често, фалшификаторът наводнява пазара с "картини" на определен художник, които, художникът не би могъл да избълва в такова количество в периода, когато е творил.
По-съвременни художници се фалшифцират по-лесно, писах защо - заради трудното датиране по старост на материалите.