Темичка

Буда, бил казал: "Говори този, който не знае. Този, който знае не говори".

Как го разбирате това?

носталгия по безкрая

това не е от Буда, а е Дао, не че има съществена разлика, но все пак има.

Силата е нищо без контрол!

Като осъзная докрай природата си на Буда ще ти кажа. Дотогава няма смисъл.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

амиии :
който знае - "не знае...", който не знае - "знае" - яснотата, уе пич, фтората ли коя беше? -преграда

Vajrasattva Mantra

Не говоря. - Нищичко не казвам, нито звук..

Нещата не могат да бъдат изречени с думи, защото човешкото слово не е измислено с цел да разкрива реалността.
Реалността не може да бъде предадена на езика на думите.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

За Буда не зная кво е имал наум, ма ена моя учителка от гимназията го казваше тва, когато искаше да ни накара да млъкнем и да слушаме урока. Само улавите й са връзваха.

Добре. В такъв случай колкото повече говорим, толкова повече се отдалечаваме от реалността, нали? Говоренето е за много силни шапори. Ние такива ли сме?!

носталгия по безкрая

Това, което каза, не струва много.

И аз тази вечер, слушах едни хора как говореха някакви неща... Ма викаш, нали седянка, стоим си и плещим какво ни доди на ум...

носталгия по безкрая

Има и една притча за ученикът, който имитирал учителя си, като винаги вдигал показалец. Един ден учителят го попитал нещо, ученикът тръгнал да отговаря и по навик вдигнал показалец. В този момент учителят му го отрязал. След първоначалния шок и болка, ученикът получил просветление.

Ти как го разбираш това?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Ученикът се е фокусирал върху копирането на учителя си вместо да търси собствено потвърждаване на учението.

носталгия по безкрая

когато учителят му отрязал пръста, ученикът изревал от болка и хукнал да бяга, учителят го извикал по име, и когато ученикът се обърнал, учителят му показал вдигнатия си показалец и точно в този момент ученикът получил просветлението

думите са показалец, само показват посоката

Да, така беше! Мерси за допълнението!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

моля ... докато пишех уточнението, то ми се струваше важно (затова и го написах), обаче вече не ми се струва толкова важно, май колкото по-малко думи, толкова по-добре

Какво е шапор?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

шапори - шаман, магьосник у индианците от джунглите на Амазонка, Ориноко

носталгия по безкрая

Колкото повече мислим, толкова повече се отдалечаваме от реалността.
А някои наистина са със силно слово.
Малцина са ония, що могат да проникнат в тънките светове.
А от тях малцина са, които изобщо могат да предадат някакви отблясъци от тънките светове в нашия свят.
Повече са проникнали оттатък отколкото са пренесли словна информация насам.
Трудно е, почти невъзможно.
И само понякога, понякога само лъч се промъква...и пак си струва да се опитва...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Говоренето не е ли озвучен вътрешен диалог? Изказани мисли? Ако е така, разбирам защо този, който говори не знае. Мислите и знаенето не се покриват.

носталгия по безкрая

В истинското разбиране, няма "ако".

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...