Мъдрости

След като купихме земята за манастира през 1983 г., останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес. Първите няколко седмици спяхме върху стари врати, купени на безценица от един склад за отпадъци; бяхме ги повдигнали върху тухли в четирите края, за да не са на земята. /Дюшеци естествено нямахме, както се очаква от горски монаси./

Настоятелят получи най- хубавата врата, гладката. Моята имаше голяма нащърбена дупка в средата, където някога бе имало дръжка. За моя радост тя бе махната, но сега в центъра на моето необичайно легло зееше дупка. Шегувах се, че няма да е нужно да ставам, за да ходя до тоалетна! Суровата истина обаче бе, че вятърът минаваше през дупката. През онези първи нощи трудно заспивах.

Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби – абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години

станах доста добър в строителния занаят

и дори наричах екипа си „Би Би Си“ /Будистка бригада по строителство./ В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от време и търпение. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се беше втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново – най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко.

Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

- Хубава стена – подхвърли той непринудено.

- Господине, - отвърнах изненадано, - да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.

- Да, виждам двете криви тухли – потвърди той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли отделно от двете “сгрешени”. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече

съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми “бодяха” очите.

Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки – за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко – да я показвам на другите.

Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша – както посетителят бе казал, това бе една „хубава тухлена стена“. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“? Всъщност добрите, съвършените тухли са неимоверно повече – отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите, – но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление,

понякога разрушаваме една „много хубава стена“.

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнах за тях, нещата не изглеждаха толкова лоши. Тогава можем да живеем не само в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите на бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Разказвал съм тази случка много пъти. Веднъж при мен дойде един строител, който ми довери професионална тайна.

- Ние, строителите, винаги допускаме грешки – започна той, - но на клиентите казваме, че това е „белег на оригиналност“, който никоя от къщите наоколо няма. След което им вземаме още няколко хилядарки отгоре!

Така че има вероятност „уникалните характеристики“ на къщата ви да са били първоначално грешки. По същия начин онова, което приемаме за грешки и недостатъци в себе си, в своя партньор или в живота по принцип, може да се превърне в „уникални черти“, които ще обогатяват живота ви на този свят – стига да престанете да се вторачвате в тях.

Аджан БРАМ

Прекрасно!))

"Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш - чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай!!! Преди да Умреш - ЖИВЕЙ!!!

Шекспир.

Великолепен!

Кое е по-силно, животът или смъртта?

Малко след като пристигнал в Таксила, разположен в Северна Индия, Александър Македонски поканил множество брахмани аскети, известни с умението си да отговарят на философски въпроси. Между него и индийските мъдреци се провел един диалог, записан от Плутарх. Александър сам формулирал въпросите си:

- Кои са по-многобройни, живите или мъртвите?

- Живите, защото мъртви няма.

- Кое ражда по-големи животни, морето или земята?

- Земята, защото морето е само част от Земята.

- Кой звяр е най-умен?

- Този, който човек още не познава. /Човек се бои от неизвестното./

- Кое съществува първо, денят или нощта?

- Денят е предшествал деня. – Този отговор накарал Александър да изрази учудване и брахманът добавил: - Невъзможните въпроси изискват невъзможни отговори.

- Какъв е най-добрият начин човек да бъде обичан?

- Човек ще бъде обичан, ако, притежавайки голяма сила, не кара другите да се боят от него.

- Как човек може да стане Бог?

- Като прави това, което е невъзможно за човека.

- Кое е по-силно, животът или смъртта?

- Животът, защото той издържа на толкова много злини.

)))

"Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал."

Наистина страхотна мъдрост. И аз съм от тези които виждат само кривите си тухли, но това е защото моите не са само двечки
Когато ме хване склерозата, стената ми ще я виждам перфектна.
Иначе като философия е страхотно полезна за хората които си вгорчават живота, като помнят единствено грешките си. Обаче пък е много вредна за другата половина от човечеството, които никога, за нищо на света не виждат и една крива тухла в стената си, дори когато тя се срути с гръм и трясък.

Когато водата стигне до шията, всеки се научава да плува

Здравей! Отдавна не сме се чували. Как си?

Наклонности

Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите – трудно и не остават трайно в него.

- Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? – попитал старецът.

- Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод – отговорили учениците.

- Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.

Вие обаче бъдете мъдри!

Целувки от мен!!! Добре съм. Не ми остава много време за нета, но често хвърлям по едно око на бързо и ви чета. Не ви изпускам от поглед
И тази притча е много добра...наистина трябва по-често да ги препрочитаме тези мъдрости , а не да откриваме сами топлата вода.

Когато водата стигне до шията, всеки се научава да плува

Ако не се удариш челно в стената с кривите си тухли.....дали ще повярваш на чужди думи

на мястото си.
те правят стената човешка, а не машинна...
а па и в строителството винаги има някакви отклонения, ама не се забелязват...

Станислав Йежи Лец казва: "В изпълнението на гения Х имаше нещо човешко - той сбърка."


ЕВРОПРОСТАК

Като прочета нещо такова си казвам - да така е! Колко вярно! Но нямам тази мъдрост да го измисля по този красив начин, както го правят мъдреците..

Ако нямахме грешки нямаше да сме хора - щяхме да сме божества...

Аз продължавам...

Победител и победен

Три неща са нужни, за да победиш противника си: да се радваш, когато той има право, да бъдеш тъжен, когато той няма право, и да не се държиш безразсъдно с него.
Четири неща са нужни, за да спасиш света от човечеството: да приемеш невежеството на другите и да им спестиш своето собствено. Да им дадеш част от себе си и да не чакаш нищо в замяна.

ИНДИЙСКА МЪДРОСТ

Хубав ден и няма никого Добре че се появи. Как си?

Ами добре, чупя лекорди по пешеходство, не пуша, не пия кафе...сърбят ме раменцата)))))))))))сигурно ми никнат крилца Обиколих всички паркове и градинки Искам колело))

4 км, всеки ден в гората с два песа... Ароматът на гората е невероятен в комплект с птичи трели. Вечер заспивам като талпа....

За гората ти завидях, от това имам нужда)))Нямам си гора, а след малко ще разходя малко и дебело куче))още не съм решила къде ще го водя

В единия парк е пълно с гора и горски хора. В другия има и изкуствени езера с риби и водни лилии, а третият завършва с истинска река.... Не ми завиждай, ами ела....

Той акълът ми хич го няма)))))така, чеееееее)))))))

Като писах за гората, та се сетих за тази мъдрост:

Притча за златото

Едва когато и последното дърво бъде отсечено, последната река бъде отровена и хваната последната риба, едва тогава ще разберете, че златото не се яде.

ИНДИЙСКА МЪДРОСТ