домошари ли сте?:)

аз
избягвам да излизам от домът си! - защото в него(домът) се чувствам...като в приказка!:)
освен домашният синхрон - който сме извоювали с Нутчо...
обожавам ДА каня - гости:) И да ги нагостя...така;) че да се почувстват специални!

мн съм капризна със "заведенията" - "мезвам" буквално в 5 заведения...НА които споделям рецепти и обслужване...от мои бродения;)

защо пуснах темката?
защото ми е интересно - колко от тук драскащите неймчета:)
предпочитат ДОМЪТ СИ! - като задоволяващо "помещение"...за видове сбирки И купони на мах:)))

като каниш гости и правите купони на мах, музиката на същото ниво ли е? Понеже никой не е виновен, че ти имаш гости, ако ме разбираш!

Определено да.
Може би отдавна съм изправена пред дилема "вкъщи" или "навън с приятели", понеже вариантът "вкъщи с приятели" не е много възможен. Избирам "вкъщи" в 99% от случаите.

(*ред.)
Йо маха... йо масо

купонясваме с караоке - до мин 00ч!
(предварително сме предопредили съседите)

след като "вкъщи с приятели"...НЕ Е възможен

защо избираш - ВКЪЩИ?!

ох! радвам се, че не сме съседи! Ето затова ме притеснява тоталната забрана за пушене! Ето, затова фалират ресторантите - кооперациите са за ЖИВЕЕНЕ, за купони има ресторанти, кръчми, дискотеки, има и караоке-барове! На кой каквото му е кеф! Затова там има определени стандарти - къде да се помещават баровете, звуко и шумо изолации етц.! Не одобрявам партита в кооперация, дори да са с предупреждение! Като искаш да правиш каквото ти се ще - живей в къща!

Да, смятам се за домошар, ама ми се налага да изляза и няма да пиша подробно по въпроса.

Накратко: явно имаме някои различия в разбирането за домошарство. Аз не си падам по домашни купони и по неразборията, която остава след подобни мероприятия. Купона предпочитам извън дома, а в къщи обичам да посрещам по- камерни гостувания, да сготвя за близки приятели, да побъбрим за всичко възможно, да слушаме музика, да дискутираме какво ли не и т.н. Преди време с една група приятели си правехме и едни литературни вечери, съчетани с готвене и четене на глас- беше много, много готино ( имам близки, които пък често се събират на скрабъл, аз някакси все го изпускам)...И ценя спокойствието и уюта на дома, още повече, че ми се налага относително често да съм сред шум.

Но пък като изляза, не мога да се върна понякога, пък като се върна, не ми се излиза.

П.П. МНого ми харесва това усещане като в "приказка". И много харесвам домове, които носят интериорния индивидуален почерк, дух и фантазия на домакините.
Чао.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

кооперациите са за ЖИВЕЕНЕ, за купони има ресторанти, кръчми, дискотеки, има и караоке-барове! На кой каквото му е кеф! Затова там има определени стандарти - къде да се помещават баровете, звуко и шумо изолации етц.! Не одобрявам партита в кооперация, дори да са с предупреждение!

Съгласна. Даже и в къща не можеш да вдигаш шум до Бога обаче, както се казва.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

живея в кооперация С две семейстава - които са пълни измекяри! за всичко случващо се...като общи интереси:(

като ги знам какви са шушумиги - нашето кариоке...буквално ги прави "щастливи"!:(((

след като НЕ допускаш...ЯК купон вкъщи - не си никакъв домошар!;)

Аз от домошарка се превърнах в скитница.
Ето днешното доказателство за това:
[линк]
Иначе обичам дома си, който за всички домашни е крепост и много рядко имаме гости.Ние сме си достатъчни и си се чувстваме спокойни, отпуснати и уютно, когато сме си сами.Всеки външен , попаднал в къщата ми, е като бръмбър в мравуняка.Притеснявам се като домакиня и винаги стават фалове.Я ще изпусна пицата, примерно, я ще загори сладкишът, я нещо няма да е като хората.
И понеже нямаме семейни приятели, то с колеги, съуеници и дори с някои познати, се срещам навън. Определено вкъщи идват само най-близки хора.

Лошият човек е като въглен-ако не те изгори , ще те очерни!

Аз съм фрийлансър. А когато имам свободно време ходя с приятелите си до храм "св. Вук". Там се "поокършваме" от "забавления" - да посадим дръвчета, да направим място за детска площадка и други подобни "своеволия".

Dust In The Wind

Днес съм домошарка. Вън вали цаял ден, стъмни се рано следобяд, имаше гръмотевици и светкавици. Отдавна не бях чувала толкова силни гръмотевици. Обичам бури, когато съм на сухо

Иначе не знам дали съм домошарка, обичам да излизам, мисля че съм нормална. Дъщеря ми е домошарка, може да седи по цял ден вкъщи.
Мисля че при нас по принцип е уютно, може да не е нашия дом, може да е хотел - излизането/неизлизането пак е със същите темпове.

Това е една промяна у мен, която много ме учудва. Страшно ми е хубаво у дома. Посрещам гости сравнително често. И аз като теб обичам да готвя, да мисля с какво да ги нагостя (особено тези, с които се събираме по-често). Имам само една забрана от мъжа ми- да не каня за обяд, защото остават и за вечеря

Шум не вдигаме, защото имаме съседи с малки дечица. Все пак синът ми е вдигал няколко купона, стига толкова

Не съм май домошарка. Обожавам обаче дома си през топлия сезон,
заради възможността да посрещам приятели навън, което мноого улеснява нещата.
Често е спонтанно, семпло--забъркваме коктейли, специалното идва от мириса на вечерта и сладката приказка.
В някакъв момент хвърляме нещо на грила.

Когато се вдъхновя повече или имам повече време, става малко по-така:


На парти с музика на макс не съм била отдавна .


Everything is a mirror...

какво може да се очаква от млада пенсионерка по болест, освен да си върти домакинството, ако съответно има с какво, щото пенсията и не стига само за илачите...

У дома е като хан...

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Плащат ли?!

Защото "навън" е дразнещо, въпреки приятелите. Досаждащи хора, досадна музика, досадна обстановка, лошокачествено... квот се сетиш.
Затова си кротувам и изчаквам моментите, когато е възможно "вкъщи с приятели".

(*ред.)
Йо маха... йо масо

От 16 годишен имам собствен "дом" .... обичам дългите домашни сбирки.

В кафенета не обичам да влизам, а като влизам е за 10 минути .... както и вече в нощни шумни локали - до 40 минути и само една голяма отвертка. Предпочитам да ходя с компании в ресторанти, чиито собственици познавам или са ми препоръчани от хора вещи в бранша. Имам навик да поглеждам в кухнята на "непознати" заведения за хранене преди да поръчам ....

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"