Не ми се живее.....

Приятелката ми не желае да живеем заедно, не желае да се виждаме...единственото, което иска е да поддържаме нереални отношения по телефона. Аз я обичам, но не и тя мен, когато същата ми даде да разбера, че НЕ ЖЕЛАЕ да се обвързва сериозно с мен исках да се самоубия. В момента имам една единствена мисъл - да изпия всичките транквиланти, антидепресанти и успокоителни и да сложа край на тази дългогодишна болка, която тя ми причинява. Моля Ви момичета, помогнете ми. Тя не иска да бъдем заедно, нито желае да живеем заедно, целта й е да ме докара до невменяемост и самоубийство. Искам да я разкарам от живота си, не искам да умирам заради нея. Знам че сред Вас има много момичета които са свестни и добронамерени, моля, помогнете ми да се отърся от зависимостта си от лицето Д.С. преди да е станало късно.
Търся сериозно запознанство с жена като мен, която да иска да живеем заедно и да споделяме всичко. Не търся запознанство с отрепки от системата на МВР, искам и търся любов, имам нужда от любов. Моля за помощ, жизненоважно е! Ако обърна резбата, то ще бъде единствено заради нея, не съм хетеро, но имам нужда от ЛЮБОВ, ВНИМАНИЕ, УВАЖЕНИЕ И СЪВМЕСТЕН ЖИВОТ, а тя - не струва, защото се подигра с мен.
МОЛЯ, Моля ПОМОГНЕТЕ! Търся сериозна приятелка!

Елен, мила Елен, съчувствам ти, разбирам те и много бих искал да ти помогна. Знам, че не мога, но много искам, защото ти си читав човек. "Читав" е най-пълната, всеобхватна и висока оценка в моята класация. Не ти го казвам, защото страдаш. Казвам ти го защото е истина. Почувствал съм те отдавна.

Знаеш ли още какво - няма да те забравя. Най-малкото, защото ме заведе при реалната Ellen Degeneres, която също е един от малкото читави и наистина приятни хора в шоубизнеса и една от малкото, която ми доставя забавление в последно време.

Всички имаме нужда от любов и макар да ни боли много когато не я получим или я загубим, най хубавото е, че тя не е единствена, колкото и това да ни се струва така, когато я имаме. ТИ ще намериш любов. Повярвай ми! Знам, че ще намериш. Не ти го пожелавам, просто съм сигурен, че ще се случи.

Само трябва да имаш сили да преживееш този миг. Защото след години ще ти се струва като миг, макар сега да мислиш, че е вечност. И с това ще се справиш. Малко по малко, минута по минута - преживяваш едната, после другата, после следващата... ще става все по-леко и неусетно, докато отново стъпиш на крака. А ти ще стъпиш. Сигурен съм.

И когато пак намериш любовта, моля те, кажи ми. Ще се радвам за теб.

Звучи доста истински... и горчиво.
Дали мога да помогна незнам, но остраняването на причината за проблема е първата стъпка към решаване на същия този проблем

Благодаря ти дядo, за окуражителните думи. Три години живях с надежди и очаквания, три години вярвах на "обещания" и се опитвах да изпълня нейните условия, и след три години - нищо не се случи. А се познаваме от 6 години общо...оттогава датира връзката ни. Щяхме да посрещнем заедно 2011 година, но тя предпочете да не бъдем заедно, щяхме да посрещнем 2012 година - пак същото, а през 2010 година цели 8 месеца не искаше да се виждаме, само защото не бях й отишла на гости за рождения ден - градът й се намира на 140 км. от София. Тогава имах постоянна работа, няколко дни преди РД се видяхме, тя искаше пак да се видим на точната дата, аз знаех че има голяма вероятност да не мога да уважа 30-я й рожден ден, затова предварително й дадох подаръка си, но си замълчах, защото не беше още сигурно дали ще мога да се освободя от работа за да прекося цялото разстояние от 140 км, тъй като вероятно щях да бъда на работа и бях на работа...после тя се промени...намери си нова работа и дълго време не споделяше с мен, че работи друго и въобще спря да споделя каквото споделя с всички нейни близки, приятели, познати и съседи...докато не реших сама да разбера...порових се в нета, открих къде работи, реших да я изненадам като й звънна в ***************-сегашната й работа. Представете си възмущението с което ме попита "защо ми звъниш тук?"...да беше ми казала че има нова работа, да беше споделила с мен за да не се стига до това неудобно за нея положение...вместо това - мълчание, несподеляне, грубо отношение и непрекъснато напомняне на негативните моменти свързани с мен от началото на отношенията ни до днес....това продължава всеки божи ден - непрекъснато ми се напомня какво съм съгрешила, непрекъснато ми се повтаря че някога правела много заради мен, но сега не виждала смисъл да прави каквото и да било защото съм била неблагодарна...наистина не мога повече така, писна ми постоянно да бъда сама на празници, през почивни дни и когато искам да отида да я видя, тя да ми дава прекалено кратки срокове за да отида и след няколко часа да се прибера в София и когато тя ми казва да изчакам да се освободи от даден ангажимент всъщност желае да ме държи встрани от нея....не е толкова заета всъщност...предпочита да бъде сама с кучето си и пред мен да се прави на самотна. За последно отидох да я видя преди месец - за един ден...тя направи така, че нито за миг да не останем сами, въпреки че исках да я целуна, да я погаля и да я докосна по сладките устни. Но тя...беше решила друго и през 5 -те часа заедно се мотахме навън като мухи без глави. През цялото време ми натякваше защо не съм реагирала когато съм видяла че външно се е променила...каза ми "Всички бяха изненадани и реагираха спонтанно, поздравиха ме, само ти - не" Честно казано не очаквах, че човек може да се промени толкова очевидно много физически и бях сащисана, тя изглеждаше много добре, не можех да повярвам как го е постигнала и не знаех какво да кажа...а вместо това тя не спря да ме упреква...моля Ви, споделете, според Вас, къде греша, какво не съм направила както трябва, защо съм единствената виновна за тригодишните мъчителни отношения и защо трябва непрекъснато да плащам за това, че в отношенията ни е имало и негативни моменти? Толкова много незабравими моменти преживяхме през тези 6 години, а тя помни само негативните неща и не спира да ми ги повтаря...от това ме боли още повече. Тя просто не спира с лошото и грубо отношение...не ме уважава нито ме цени...не спира да ми припомня собствените ми грешки от миналото, за които поне стократно се разкайвах и продължавам да се разкайвам и си прави каквото на нея й е кеф...никога през тези 6 години не съм й изневерявала, може да съм флиртувала, но не съм изневерявала нито физически, нито емоционално. Сега продължавам да си чакам тя да промени надменното отношение към мен и си страдам, самотата ме убива...до гуша ми дойде... да бъда разигравана,обичам я, но не мога повече да живея според нейните условия - тя вижда в мен само и единствено негативните неща, до такава степен е злопаметна, че не забелязва нищо положително, нито усилията, които правя за нея нито когато й пиша, казвам и показвам чувствата си...понякога ми идва да се махна от тая държава само и само да избягам от тази болезнена любов. Мислила съм дори да си потърся мъж за партньор, защото ако всички жени са като нея...не бих могла да преживея още едно подобно болезнено изпитание
Моля за съвети, ще съм Ви благодарна.

Елен, ето съвета ми – сложи край! Просто затвори ковчега на отдавна починалата любов и престани да се взираш в грозните останки.

Още нещо - ТИ НЕ СИ ВИНОВНА. В нищо не си виновна. И ще добавя – тя също не е виновна. В любовта няма виновни. Любовта е чувство неподдаващо се на разума и следователно не може да има вина. Никой още не знае какво е любовта. Химия било, хормони – да сигурно, но това е повърхността, а къде е същността. Не знаем защо се влюбваме точно в определен човек от милионите други, защо се влюбваме и на 16, и на 86 (когато повечето хормони отдавна са си отишли), не знаем защо обичаме някого до смърт, а после се влюбваме в друг и пак до смърт. Защо любовта замъглява не само разума ни, но и най-дълбоките ни инстинкти – понякога заради нея пренебрегваме не само собствения си живот, но и този на децата си.

Никоя от вас не е виновна. Просто любовта ви е изгоряла. Обикновено този, който пръв усети липсата й е гузен, че не може вече да отвръща на любовта на другия, би искал да се освободи, но в зависимост от характера си, в повечето случай не смее да пререже въжето. Започва да се дразни от настоятелността на другия и собствената си неспособност да изчисти нещата веднъж за винаги, крие се, държи се зле, та дано другият сам се отдръпне и реши проблема вместо него. Другият пък точно защото среща отпор, става по настоятелен и съответно по-дразнещ, започва да търси начини да пробие блокадата, с което започва да изневерява на собствената си същност, което още повече дразни партньора, защото го е обичал именно заради тази същност, на която сега изневерява. Разлюбилият започва да наказва влюбеният за всяка проявена мекушавост или твърдост – така влюбеният става още по-объркан, защото не вижда къде греши когато и в двете крайности е посрещнат на нож. Колкото по-дълго продължава тази игра, толкова по-болезнена става и за двете страни, макар влюбеният да си мисли, че само той страда.

Изходът е само ЕДИН - КРАЙ! Тази връзка трябва да приключи, бързо и окончателно, без отлагане, без „ако”, без „все пак ми се обаждай”, без „може да се виждаме от време на време”.

Ти избери дали искаш да има прощални думи, обяснение някакво от твоя страна или просто ще престанеш да я търсиш. Ако има обяснения, те трябва да са спокойни, без обвинения, без сълзи. Понякога, в такива моменти чувството на вина у разлюбилия се засилва, той изпитва съжаление към бившата си любов и е склонен в такъв момент на раздяла да подава сламки, да строи паянтови мостове за бъдещето. Не се поддавай. Колкото по-ясно и категорично прекратите всякакви отношения, толкова по-добре за двете. Бъдещето ще покаже дали след време ще сте останали приятелки или ще предпочитате да не се срещате дори случайно. Безсмислено е да си обещавате каквото и да било – нещата могат да се случат едва когато напълно изтрезнеете, а това отнема страшно много време – години.

И не мисли, че си загубила нещо. Имала си любов. Любовта е два вида – такава, която изгаря, като вашата и такава, която се успокоява в обич и взаимна необходимост да сте заедно. Понякога човек минава през няколко бързо изгарящи като кибрит любови, докато стигне до онази мощната и същевременно спокойна, която оставя жарава за дълги години. Имаш много време да разбереш дали ще намериш такава любов.

А сега трябва да свършиш две противоположни неща:
1. Да престанеш да търпиш и да отрежеш последната нишка на отдавна протритото въже.
2. Да имаш търпение и да оставиш животът сам да ти подскаже следващата стъпка.

ТИ ще се справиш. Сигурен съм.

съжалявам, че не си го схванала досега, но тя очевидно си има друга / друг, а ти просто си и била нещо като за хубаво прекарване на времето. и всичко, което изброяваш са претексти.

Не разбирам защо се вживяваш толкова - то през цялото време си е било ясно, че тя те използва, но ти си си мислила друго, е къде е проблема, в нея или теб? Ти искаш сериозна връзка, тя не, имате някакво несходство тука и то отдавна, просто си намери друга приятелка.

feminism, gender and lingvistic studies

отново, дядо, умно разсъждаваш. Отвори ми очите и съветите, които ми даваш са действително постижими. Току що сама разбрах, че става въпрос за действително една употребена, умряла, непогребана, но разлагаща се и воняща любов. Ще се взема в ръце и ще погреба тази любов, както завинаги ще изхвърля личността която мислех, че ме обича поне малко, но тя в прав текст ми заяви, че не изпитвала същите чувства както в началото и която най-нагло си играеше с чувствата ми през последните 3 години, особено сега съм твърдо решена да я разкарам от всякъде, след като въпросната особа си позволи да ми отправя заплахи, няма да уточнявам от какво естество. След като е способна да отправя заплахи и закани, това напълно и безпрекословно показва, че същата не изпитва никакви положителни чувства към мен, дори напротив...ако някога е изпитвала подобие на любов, то тя доста отдавна е била изходена с напъни в тоалетната(с извинение)
Благодаря Ви, приятели, за подкрепата и съветите, благодаря че ми отворихте очите, днес сама стигнах до заключението какво всъщност представлява това лице. За пореден път се убеждавам, че човек много се променя, когато му порастне работата т.е. се издигне в кариерата.

Всяко зло - за добро

Радвам се за теб.

Знам, че си умно момиче и ще се справиш.

Аз не съм вярващ, но се впечатлявам от съвпаденията - ето днес е Възкресение - най-подходящият момент и ти да възкръснеш емоционално за нов живот.

Ако не беше дядото, кой щеше да те спаси незнам...между другото, преди пак си пускала теми за самоубийство,изглежда си доста лабилна личност,но съгласи се,че такива крайности са нереални състояния

Той и дядото е малко като тебе, добре че ни въвлече в личните си драми,иначе нямаше да разберем накъде отива...
Лек ден,надявах се като за празник нещо по-приятно да се намери в клуба,но уви.
Не мога да ти предложа себе си,защото коренно ще си промениш мнението за света

за света не съм сигурна, но за правописа със сигурност:

пише се не знам

feminism, gender and lingvistic studies

Браво,абсолютно те подкрепям. Едно читаво мнение да има тука.


bastetkickboxing.hit.bg

Щом мислите че съм лабилна, ОК, няма да споря с Вас-дами. Вие понеже сте боксьорки, каратистки, кечистки и пр. безчувствени отрепки, и никога не сте били лъгани, обругавани и наранявяни, бълвайте си подигравките. За разлика от някои от Вас, лично аз не си падам по бруталните изблици на лицемерие, но след като това е ваш прийом, няма да споря, вие и грам понятие си нямате какво е страдание, защото нямате душа, нито емоционални чувства а само хормони и първични мъжкарски изблици.
МОЛЯ, ТЕМАТА ДА БЪДЕ ЗАКРИТА, СЛЕД КАТО БЕЗЧУВСТВЕНИТЕ ОСОБИ С МЪЖКИ ХОРМОНИ СИ ПРАВЯТ ГАРГАРА С ЧУЖДОТО СТРАДАНИЕ.
МОЛЯ, МОДЕРАТОРИТЕ ДА РЕАГИРАТ. Тук очевидно някои приемат чуждите страдания като повод за подигравка

ще ти направя една услуга да ти отговоря вместо боксьорката отгоре , щом някой пише в темата ти, той със сигурност е заинтересован с това да ти помогне някак... така че си спести обидите по чийто и да било адрес. аз също съм съгласна с Hugy като цяло, но просто ми е омръзнало да чета това "незнам", обаче има и нещо, което бих добавила към Hugy и това е мисля, че трябва да се справиш с твоята агресия към нея, обвиненията към бившата ти приятека и още повече към тези, които нещо ти пишат тука, опитват се. мисля, че това би било едно добро начало

също така мисля, че самоагресията и неприемането на другите са свързани, ако имаш по-добро отношение към нещата, ще ги приемаш по-добре, дори и когато не се случват точно по твоя начин. точно за това не харесах донякъде мнението на дядо, той хем ти помага да се освободиш от това бреме, хем някак си да проектираш една такава агресия като нещо приемливо,

истината е, че такива неща се случват непрекъснато наоколо и е просто прекалено като реакция, но както и да е.


feminism, gender and lingvistic studies

Елен, по принцип мъката и страхът се лекуват най-успешно с гняв. Той е емоцията, която успява да надделее над всички други. Понякога гневът е полезен, включително и в твоя случай - по-добре е да си ядосана, отколкото да страдаш и да се самосъжаляваш.

Все пак, ако приемаш още един съвет от мен (защото попрекалих) - не насочвай гнева си към хора от клуба. Не за друго, а защото в този случай той не е разтоварващ, а натоварващ - като гневът срещу някой, който ти говори глупости от телевизора - не можеш да го засегнеш, защото не те чува.

Ще кажеш: "Да, ама тук мога да отговоря, защото ме четат". Не се залъгвай - няма абсолютно никаква разлика - и тук не те чуват.

Ако питаш мен, в следващите седмици не влизай в клуба. Намери си друга активност. Няма да ти е трудно, защото и без това напоследък не влизаш често, значи можеш без него.

Стискам ти палци и вярвам в теб.

ПП Не се дразни, че те намират чувствителна. Точно чувствата отличават човеците от другите живи твари, включително двукраките млекопитаещи.

Не се ядосвай за глупости. Дядото е прав. Ако се напъна ще се сетя за доста случаи тук, при които някой иска помощ а го обвиняват в лигавщина. Интересен аспект при доста от лесбийките е че имат много против мъжете но нямат нищо против да копират лошите им черти и да твърдят, че ей това е истинска лесбийка И през ум да не ти минава да се самообвиняваш! Каквото е било - било е. Животът продължава.

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

Хората имат нужда от обич, дори когато е абсурдно или невъзможно. Много мразя използвачите. Е прекарахме си готино - чао търси си друг/друга. Жените пък съвсем обичат да не виждат истината. Е ако всеки подхожда към връзката с шублер и гумени ръкавици тя никога няма да стане. И вас няма да ви има също.

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

Мило момиче, недей!
Няма нужда от гневни изблици. Аз те разбирам. Бях в аналогична ситуация.
Като си спомня как изгубих себе си, достойнството си, всичко....
Сега чак не мога да повярвам, че съм позволила това.
Всичко ще си дойде по местата. Имай търпението, мъдростта и куража.....

Ка,т те чета, ти я мразиш. За каква обич иде реч въобще?

В поста си не търсиш решение за близост, а за бягство .. що за обич и близост е тва? А да, и вината е само нейна .. а ти се все разочарованата.

Една вметка: Коя е причината да я мразиш? предположение: не ти позволява да обсебиш.
И ко ти пречи да си я обичаш ей така, от разстояние? предположение: обсебваща си.

М?

Hells Bells

само не ми казвай, че няма мъже използвачи, хетеро, гей, всякакви. това с жените използвачки е станало шаблонно. не че няма, но като си заговорил за... жените... освен това доколкото разбирам във "вас" визираш и мен, нещо да съм те ощетила персонално, че не се спомням? доста използвачи има наоколо..., просто обществото ни е измекярско, щото е мизерия наоколо. в други общества, където хората имат и пари, и нормални приятели и т.н., нещата не стоят така, макар че и там ги има тея номера, но по-рядко.

feminism, gender and lingvistic studies

един път да се съглася с теб, определено звучи обсебващо.

feminism, gender and lingvistic studies