Картина

Всеки ден заставаме на своята сцена, въодушевени, вярващи, малко страхливи, понякога неуверени, говорим на въображемото множество, или пък към себе си вторачени, изява, когато и колкото, нетърпеливи да разгърнем себе си. И така - всеки ден, в играта Живот. И когато без нещо не можем. А скрупули, вятърни мелници, гордост, почтеност, любов, но понякога не. Денят, макар, че широко понятие, аз залагам на миг, други на месеца. Без какво не го можете? Какво държите да има? Желание и порив към какво? Предпочитания? И все пак баланса - страховете, неуморния пропуск, и тъга по какво? И защото в играта времето понякога спира... когато невидима нишка разгръща се и всичко е толкова ясно, толкова просто, и недоволството стихва, и се смълчаваме, и цветовете са наситени, а вселената спира да пита защо... И все пак, защо?

Нарисувайте ми един свой ден

Аз страх не изпитвам - това сериозно. Зад мен са най-лошите неща, пред мен са само живота и смъртта. Няма какво да описвам ежедневието защото в момента то е много елементарно. На кратко освен интернета слушам понякога по 16 часа на ден метъл и тежък рок. В това няма нищо интересно, нищо оригинално, просто се отдавам да размисли относно миналото и бъдещето си. Очевидно е, че никога не мисля за настоящето, а само за миналото и бъдещето.

Sie sagen: Du bist dem Satan verfallen

Как виждаш бъдещето си?


I`m sorry, I can`t hear you over the sound of how awesome I am...

Близкото или далечното бъдеще?

Sie sagen: Du bist dem Satan verfallen

И двете.


I`m sorry, I can`t hear you over the sound of how awesome I am...

Ммммм... ок, и какъв ти се иска да е утрешният ти ден, например?

Смърт и разрyшение за бг общество,рай за мен.

Sie sagen: Du bist dem Satan verfallen

Пиша от гсм,моля давайте по къси и прости въпроси.но едно нещо да е ясно!компромиси не правя,пари не давам,деца не искам...

Sie sagen: Du bist dem Satan verfallen