Да надживееш дърво

Умира ми дюлята. Съвсем неочаквано. Малтретирам пет-десеткратно по-голямата и съседка, липата, от години(режа клони), за да и отворя пространство за слънцето. Имам 2-3 реколти страхотно сладко от нея, а в ръката си държа една от последните 3 дюлки от есенес...
Просто тази пролет, вместо стотиците весели листни фонтанчета, е изкарала спорадично едва 20-30 и колкото и да се опитвам да си внушавам, че може би ще се оправи...знам истината :(((
Като част от семейството ми е, едно от последните дървета на Баба - цяло лято ми прави сянка по обед, страхотно чадърче, а от август огромните и плодове ме перват оздравително по главата поне 2-3 пъти на ден, преминавайки под тях :)
Дали не се е обидила от последващите ми сквернословия?? Не вярвам, беше мъдра дюля...
Наистина няма да го приема току-тъй и още днес я включих на системи - поливане, пръскане, но...
Наистина е толкова неприятно, да си вече достатъчно опитен(стар, мъдър - задраскай ненужното) за да знаеш какво следва, въпреки самоуспокоителните опити за самозаблуда...
Не бях обръщал внимание, колко малко семки има тоя растителен вид - в тия огромни плодове по 2-3 само. Събрах 7 и ще ги засадя с наричане... всъщност от нейна издънка има една едногодишна млада и весела посестрима, но не знам доколко и дали ще ражда същите огромни еднокилограмови дюли като майка си... И кога. Ще има ли време, нали светът свършва скоро... Хубава вечер....

лоша работа.

Разбира се, бях малка. В някакво такова време, в което не можеш да определиш дали е било отдавна или съвсем скоро.

В двора ни, имаше череша. Дядо ми я посадил, когато построили вилата. Съвсем до входната врата. Да те посреща- казваше. От онези череши, сочните, от които ти се боядисват зъбите. В които може да се огледаш, все едно се взираш в дълбоки черешови очи. Сладки очи. Красиви. Блестят.

Израснала съм с този вкус на слънчево. Катерих се лесно, беше ми тайното място за наблюдаване на целия свят. Детските очи имат особено виждане за мащабност. Седях си на моята любима височина, поклащайки крака, хапвайки череши и гледах. Гледах, какво прави съседа. Кучето, което лае по минувача. Дядо ми, който пуска помпата. Някой друг облак, във формата на заек хапещ крак на камила...

После една година, беше лято, когато бях там, нямаше я. Изведнъж врата беше гола.

Била изсъхнала, каза дядо. Мъртва.

Разказът ти ми напомни за вкуса и.
Благодаря ти.

п.с: споменът ми за вкус е най-траен. Повече от зрителният и слуховия.

- Необяснима, внезапна смърт, растителна, но се случва обикновено лете.
Ставал съм свидетел на няколко такива. Една ужасно красива млада череша, засадена от мен - взриви се, расте като луда цяла пролет и лятото...просто изсъхна(
Няколко лози - но там нещата са по-обясними: Решили са да се преродят в императрици - Клеопатри в паралалени вселени. :))
Но моята дюля - скромна, 4/5 от деня в сянка, даряваща ме с най-изумителните дюли-слънчица, които отгоре на всичко децата ми обожават, защо...???
Засял съм стотина, десетки, палмички, не се съмнявам, че ще поникнат, но дали 10-20-те семчици от последните и дюлини дечица ще са фертилни? Наистина се страхувам, но най- се ядосвам/вбесявам: ЗАЩО??? Не е от студа, не е и от сушата(поливах я)... Липата и тя гледа виновно - вярвам и!

Има майки, които надживяват децата си, ти за дърво се косиш.

това означава ли, че трябва си ампутираш всяка друга чувствителност ... естествено, че ще се коси

______

Това да погледнеш така на едно дърво е уникално,сигурна съм че мога но не ми се отдава без напомняне.
Загрубявам от година на година!
Тази година на денят Кирилей,изпратих баща си.
Почти не плаках,само където и до днес несъзнателно все се опитвам да се свържа на номера,който преди години сама избрах за него.
Сигурно съм офтопик,каквото и да значи това,но просто ми се искаше да го кажа някъде!

Във всяка десятка има нула

саден от мен като дете, но се налагаше. С тая дюля обаче почти всяка лятна вечер сме си правели компания. А тя бе отлична такава: Не приказва, само прошумява с листа, а след юли те бие нежно по главата с дюли)

Аз мога да го заместя и да те бия нежно с дюли по главата, проблеми нямаш.

Спокойно, ще поникнат малки дюлки от последните семенца. Някои ще станат като майка си, други може би не, кой знае, но съм сигурна, че скоро и младата издънка, ще започне да ражда дъхави сладки слънчеви мъхнати дюли, от които когато направиш сладко :-) ще ми изпратиш едно бурканче, нали?

Непременно.
БТВ, засега е доста добре - малката дюля. За семките не остана време(6 броя, но има още една неизядена дюля, последната от 50-ина кила есенес :) ), но и това ще стане тия дни.
Тя е при кокошките, акат около нея и я торят

Орязах половината клони почти. Може и да изкара това лято, ще видим.

охаааа, 50-тина кила ли ражда тази дюла? 6 семки означават 6 нови дръвчета, а на младата дюлка и е супер при кокошките. Опитай се да присадищ клонка или пъпка от старата дюла на новата. Така ще имаш 100% същите дюли поне от едно клонче.

айде, дендрофиле, специален мамалигарски поздрав за теб:
[линк]