къде е

границата или разликата между лигавостта и нежността
кога ги приемате и кога ги отхвърляте?
нежни ли сте? ... кога?
лигави ли сте? ... кога?

______

лигавостта е нещо пресилено, приемам го като шега, нещо като маймунджалъци за да става майтап
в друг случай въобще не го приемам, ставам недоверчива, противно и обидно ми е да се отнасят с мен като с идиот

а нежността е усещане за допир, нещо тихо и леко

нежна съм с всички които обичам и гледам все да ги пипна, да се гушна , а като са надалече нещо мило да кажа
нежността я приемам в неограничени количества от близки и далечни, стига да има мераклии да дават

нежна съм като ме връхлети любвеобилната вълна, а се лигавя като ми е весело, доста често и двете ми се случват

:)

По мои наблюдения - лигави са жените, които имитират нежност, но всъщност, тя не е част от същността им.

Скромността...

Това са съвсем различни чувства за мен,нямакак да им се размие границата.
Нежен съм със семейството си,а да се лигавя мога с всички...

Лигавостта е върховната нотка на нежността, своене без въпроси, фуншуй с обратна захапка, албибака на "полегнала ми е Тодора", непукизъм в ступор, сън в зимна нощ, паста вместо хляб, странник в странна страна, карамбол в небето, лилията до лицето, котка след полунощ, сметана в кафето, огънят до водата, вибрацията на телефона, леда в алкохола, скритата пътека, слънчевото зайче, забранено евангелие, шумното ухание, динята след плаж, руска тройка на разсъмване, мъхът до водопада.

Лигавя се, разбира се Взаимност е добре, иначе не виждам защо да се ограничаваме при положение, че не сме оттук и сме за малко и нищо не ни принадлежи. м?