Иненадвам се

търся едно Infinity тука, а го няма да сподели нещо, пък и профила му изтрит, колко странно....
понякога си мисля, защо последната любов все е най-голямата, а като ги наредиш в редичка и виждаш, че всички си приличат, всички са "най-големи"
в кавички разбира се
а при приятелствата не е така, няма по-големи и по-малки, всяко е специално, има специално място, специална ниша в нашето "себеизграждане"/нова дума, която научих току що/
понеже съм на прага с раздяла с поредната ми Най-Голяма си пускам почти нон стоп ей таз песен
[линк]

поздрав за вас и с мой превод:

Оставих го да се влюби в теб
Сърцето ми, за което сега претендираш....
Беше мрачно и аз бях изгубена
Когато ме целуна и ме спаси

Ръцете ми, те са силни,
Но коленете ми са твърде слаби
Че докато ме прегръщаш
все се свличам в краката ти.

Но има нещо в теб което не познавам
И което не искам да познавам
Нещата, които ми каза и казваш
Не са истина, никога не са били,
А игрите, в които ме увличаш
Ти винаги ще ги печелиш, винаги.

Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.

Когато лежа до теб,
Мога да остана така
Със затворени очи да мечтая
За теб и мен – заедно, завинаги.
Нищо не може да се сравни с това.

Но има нещо в теб, което не познавам
И което не искам да познавам
Нещата, които ми каза и казваш
Не са истина, никога не са били,
А игрите, в които ме увличаш
Ти винаги ще ги печелиш, винаги.

Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.

Понякога се събуждам, очакваща...
Сърцето, което ти плени, те чака
Очаква твоето „Да!”
Дори сега, когато всичко свърши,
Нищо не ми помага да спра да те търся.

Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.

Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Изгорих нещо от нас вътре в него,
Усетих го как умира,
Защото аз знаех, че е за последно,
Че е за последен път.
Да, нека изгори.

ооо, много драма тия дни много нещо, хубава песен, но няма смисъл да казвам, че никът ти не ми допада, освен туй обикновено да се обадиш на някого и да си поговорите върши добра работа

ма, няма ли го?!? виж ти... пък аз се чудех защо не пише... много сладък човек, присъединявам се към теб!

много ми харесва песничката!!!!!! Рядко си пускам песни които се постват по клубовете но тази я въртя цяла но, не че съм пред раздяла, ама ме кефи драматизма и ми напоня за времена в които врях и кипях в драми, влюбвания, емоции, нощи, сълзи, докосвания, идване и тръгване, свещи музика и много много страсти. :)))) ехххх га бехме влюбчиви...

тука е и докато се появи ето ти моите думи
Наистина, последната е най... само че за някой минава време докато я срещнем. За други първата е и последна... - кметлии . И както казваш като ги наредиш в редичка и виждаш, че всички си приличат - затова, дано не прозвуча грубо, си имам друга подредба - като ги наредя, виждам че всички са просто поредната любов. Само първата и последната са най.
Хубаво е да съчатаваме приятелството и любовта. Нека бъдем и приятели на любимите хора.
А песента... ме подсети, че голяма част от поредните любови срещаме защото са ни нужни за нашето себеизграждане.
ей ти песничка [линк]

Мерси за комплимента много мило от твоя страна Поради неясна дирска бъгня един ден ми каза "глей си работата ти вече не си ти". Преживях го и станах отклонение от правилата. Какъв вятър е задухал при теб? Поздрави и от мен:

[линк]

в някои живее доброто в други злото а в трети глисти

и какво остава, когато отмине влюбването, емоцията, тръпката, как продължава да съществува връзката, достатъчно ли е да знаеш, че някога си тръпнел, очаквал, жадувал този човек... с две думи - как да задържим жива искрата, така че пламъчето да гори по-дълго? (ако има много желаещи да ми отговорят може и нова тема да пуснем)

Saltwater

ей, страхотна песничка!


Saltwater

На мен таз бъгня ме налазва много пъти ама преди много време, бях тъпа но упорита за което не съжалявам... Повода е тва, че признах любовта си на някой, с който знаех, че няма да имам никакъв успех ... и се сетих за една песен, ето извадка от нея, която ми дава есенцията в точната доза /лечебна надявам се/ за мен....

Дали срамът е жалък или шибаното его?
Наркоманът вижда розов момент в думата "дрога".
Сега разбра ли? Вложиш ли всичко - губиш облога.
Самия израз "абсолютно щастие" носи тревога.
Какво, ако изгубя сто пъти играта?
И кво, ако хиляди пъти спечеля войната?
Какво, ако за 2 стотинки си продам душата?
И как няма, ако това е цената за свободата?
Квот съм искал, до стената никой не съм притискал!
Най-доброто човек създал, когато наистина искал!
Дали пък най-добрата не е всъщност грешната нота?!

а песента, от която е цитата:
[линк]

заменете думата дрога с любов

Ами от както спрях да се влюбвам импулсивно, живея много по-щастливо. Стойностите се изместват от: емоции и тръпки, към отдаване и любов. Да, импулсивното влюбване ти носи нещо, но то е временно. За да задържим нещата явно се иска друга нагласа и друг подход. Когато има първо влюбване винаги единият е гонещ а другия бягащ. Когато първо има привличане и споделяне и отдаване се появява и влюбването. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че жената с теб (или мъжа) е част от теб, ти си част от нея и вие сте едно цяло. Това обаче е непостижимо ако човек се влюбва импулсивно. Ако има мъж който го чувстваш само като приятел и то много добър, имаш по-големи шансове за една дълбока истинска връзка. Хората никога обаче не са подхождали по този начин. Трябва да има и физическо привличане, но не бива то да е водещотоВсъщност на хората бързо им става скучно и нямат желание да задълбочат връзката. новото ти носи много тръпки и емоции и нищо повече, според мен.

многото мислене и взиране във връзката пречи, отпусни се и по-лежерно го давай, каквото има да става то си става

предварителната нагласа е важна, а още по важно е и при двамата да е еднаква
като си решил че ще бъдеш с еди кой си до края имаш търпение да минеш през всички етапи, щото те са живота ти и не се повтарят
така де, търпение и примирение с неизбежното е моята рецепта за дълголетие

:)