Интересни мисли III

"Със или без религия добрите хора могат да се държат добре, а лошите хора – лошо; но религията служи, за да могат добрите хора да вършат злини."

"Едно от най-големите постижения на науката е, ако не да направи невъзможно за интелигентните хора да бъдат религиозни, то поне да им даде възможност да не бъдат религиозни."

Уайнбърг

Коля и беся
[линк]

Една вечер да реши да поспи човек, а вие сте мислили, мислили И трета тема сте отворили!


Във връзка с казаното от Алиса:

никой няма да те съди, никой няма да ти търси отговорност за това как си постъпил, всичко зависи единствено и само от тебе - решението и последствията

Именно. Целият философски проблем на темата се крие в това заключение.

С идеята наличието на Творец, човечеството измива ръцете си от тоталната безотговорнст в етиката и морала.

Един от най-глобалните въпроси е "Можем ли да се справим с Правосъдието и Милосърдието сами, без нуждата от външна намеса?". Отговорът е НЕ. Не сме в състояние да понесем отговорността, нито последствията. Ние сме примитивна ф-ма на разум с огромни претенции. С объркани становища за добро и зло, с низки страсти и лоша химия.

Вече няма как да узнаем щяхме ли да сме различни ако не бяхме прехвърлили отговорността на друг. Нито поискахме да узнаем, можем ли да се справим сами. Предвид последните религиозни страсти и размирици, предвид масовата религиозна, вече може да се нарече лудост от Края на 18-ти век до сега очевидно сме по-малко готови от всякога.

Основната причина да избера юдаизма като религиозна система, бе фактът, че ако не друго, то поне е осъзната фундаменталната слабост на човека - да е справедлив и милъсърден. Милосърден в справедливостта си и справелдив в милосъдридето си. Утопична комбинация. Идеал, който може да е присъщ само на Всевишен. Юдаизмът сякаш се отдава на постигането на тази кауза. Поколения наред се работи върху законите, тълкува се Книгата и се осъврменява прилагането им. Всичко това поради дълбоката, хилядолетна вяра, че в Тора се крие ключът за решението на този проблем. Но и те не са се справили с него. Нито християните. Нито ислямът. Никой.

И понякога се питам:

Ако човечеството се изправи съвършенно само пред проблема, повярва в собствените си сили, поеме цялата отговорност за съдбата на плещите си и приеме смъртта не като самоцел за спасение, а като финал на живот изживян като тухла в стената на Светлото бъдеще, то дали нямаше да е постигнало далеч по задоволителни резултати? И вместо да тълкува 24/7 архаични повествования не бе списало своята история честно поемайки цялата вина за предходните грешки и възмездия на плещите си? Колко ли трудно е било за древните да осъзнаят, че всяко действие има противодействието си и цялата ни съдба зависи ПЪРВО от самите нас...(основен принцип на юдаизма, за съжаление трудно приложим и от последователите му въпреки стройната система на изучаване)

ClassicFMAlmaMater

Добре, но как да не справяме сами? Кой помага? Ето ти пример, в добрата книга пише 'не убивай', и всички смятат това за нещо добро и пример за следване. В същата книга пише, че ако жената не е девствена преди брака, тя трябва да се убие с камъни. Това никой християнин не го смята за добро и не го прави. Кой преценява кое е добро и кое зло? Явно хората го правят. Бог помага ли? До колкото знам, не, единственото което е направил е да даде своето писание, но ние не го следваме едно към едно, а сами преценяваме. Тогава на какво основание се твърди, че морала идва свише!!!

@Шпага_, точно тази книга не е надежден източник на цитати. Мисля, че си жертва на манипулация.

Аз пък се чудя как някои християни , при положение ,че са си най-обикновени грешници като всички, си присвояват правото да съдят други хора и да ги наричат безбожници , грешници и пр.? Ако ги питаш защо не следват предписанията на християнството, те започват да увъртат ,че видите ли на, всички били грешни , че не били добри християни,ама се стараели, но каквото и зло да вършат, фактът ,че вярват в Бога , ги прави автоматично по-добри от тия , които не вярват. И почват да вадят цитати от контекстта как вярата спасявала и да се оправдават ,че и самият апостол Павел се жалвал ,че не вършел доброто, което желаел,ами злото , което не желаел него вършел. И аз се питам ако вярата в Бога не променя с нищо поведението на човека, за какво всъщност служи тогава? За да сочат с пръст невярващите се и съмняващите се и да ги пращат в ада ? За да мразят фанатично различните от тях? За да се бият в гърдите колко изключителни и богоизбрани са? А всъщност е казано - по делата ще ги познаете! Няма "ама аз вярвам и затова съм по-добър..." Няма " ама аз се опитвам да върша добро,ама не винаги успявам.." Просто и ясно: По делата ще ги познаете. Защото красиви приказки може да приказва всеки и всеки може да цитира писанията и да прави лирични отклонения.

I see you...

Виж втората мисъл на Уайнбърг.

Да, видях я. И си мисля ,че и без наука всеки човек с вродена интелигентност може да се вгледа във вековните дела на религията и да си направи необходимите изводи без да е необходимо да има научни познания.

I see you...

Извинявай, имах предвид първата мисъл.

Между другото, сега чета речите на Изократ и ми прави прекрасно впечатление твърдото убеждение на древния грък, че човек може да се опре на най-обикновения здрав разум, за да си сложи морални юзди. Всяка човешка чудовищност лесно може да бъде изобличена от всеки що-годе нормален човек (колкото и да си кривим душите). В това има нещо божествено.

Коля и беся
[линк]

Без наука - без сериозни източници - интелигентният човек няма да се изхожда по въпроса като тебе.

Иска ти се, но няма нищо божествено. Има нещо човешко.

Изчаквам Гери да ми даде логически обоснован отговор на въпроса. Условието не е случайно поставено - искам да разбера как един човек с ум, ориентиран към науката и напълно отхвърлящ идеята за Бог-творец, възнамерява да постъпи в реална ситуация.
На какво основание ще определи кои човешки същества имат право на живот и кои не, ако съществуването и бъдещето им зависят изцяло от него. Без да се опасява, че някой би му потърсил отговорност. Каквото реши - това и ще бъде.
Все едно е бог-личност, няма никой над него.

Аз пък вече колко пъти питам как би взел решение вярващия, но никой не иска да ми отговори.

Вярващият ще се зароби да си отглежда и идиота, и болния старец, докато са живи.

А как би взел решение невярващият с логичното, абстрактното и творческото мислене, без да се унася във философстване и морализми, вече е интересно.

Не питах какво ще направи, а КАК ще вземе решението?

Или обратното :)

Коля и беся
[линк]

Републиканските законодатели често правят точно това. Издават закон за/против смъртното наказание без да се опират на друг авторитет освен на обществения интерес, формулиран от самите тях.

Коля и беся
[линк]

Очевидно въз основа на вече съществуващи религиозни основания и препоръки.

Коля и беся
[линк]

С гузност и чувство за вина, че той самият е здрав, предполагам.
Или с тайничко възгордяване, че се заема с богоугодно дело и си подсигурява мъченически ореол - не е лесна работа да се гледат болни идиоти.
Или с облекчение, че е наказан за някакви страшни грехове и това е изкуплението.
Или със задоволство, че ще си спечели възхищение от хората, добро име на милосърден праведник и му се отваря възможност да спекулира с това за облаги.
Или със здравомислещ фатализъм, че щом му е дошло и това до главата, няма какво да се умува, ами ще го тегли.

Колкото хора, толкова и пътища за достигане на решението.
Аз вероятно бих опищяла орталъка, ако има на кого да пробутам болния идиот, бих се възползвала, но ако няма, ще му бера гайлето, де ще ходя. Нямам нито една основателна причина да оставя някого да умре, дори и да ми се иска. Което е гадно за мен, като се замисля.

Или не ме разбираш или се правиш. Нищо, Глишев е разбрал какво питам.