Пролет

Поздравявам ви с това толкова актуално стихотворение на Вапцаров. За мен то прозвуча, като най-красивата молитва, с такава страст и такъв идеализъм и жертвеност. И без да се споменава името на Бог в него, за мен то е молитва.



ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!

ПРОЛЕТ
(Асен Разцветников)

на Ат. Букурещлиев

Небе - ясносиньо око. И във него
зеница - ти, слънце на родната пролет.
Дървета - грамади от цвят и от нега.
И сребърен ветрец, задъхан и волен.

Пчелици се вият и пеят метежно
низ цветната шир и просторите сини.
И някой разказва приспивно и нежно
как сам Бог нощеска оттука е минал.

Как сам Бог, прегърбен, в ръка със звездици,
пред първи петли е кръстосал полята.
Събудил пчелите и пойните птици
и в цветните чашки налял аромати.

Стопли ми сърцето ти, огнена пролет.
Сърцето ми - кошер смразен и поломен.
Ти, сребърен вятър, полюлкай на воля
въздушните люлки на пролетен спомен.

Аз искам да спомня през десет години
смях, цъфнали клонки. И къдри развети.
Момичето - дето безвестно погина
със моята пролет, пчели и дървета.

Леле, Вапцаров, после септемвриец някакъв. Значи, логично вървим към -

ЛЕНИН И ВЕСНА


Есть на свете светлый, добрый день в апреле,
Когда ручьи поют и даль ясна,
Когда звенят на улицах капели, -
Шагают рядом Ленин и весна!

Пусть наши флаги, словно красный ветер,
И вся Москва цветет, от них красна,
Еще светлей становится на свете –
Шагают рядом Ленин и весна!

Мы в наше солнце, в наше завтра верим,
Борьбой мы славим жизнь, что нам дана.
И пусть всегда дорогой поколений
Шагают рядом Ленин и весна!

Леле, целият талант на Разцветников да бъде обобщен със "септемвриец някакъв"!

На който не вижда разликата между предходните и "Ленин и весна" ще отговоря по този начин:

ПОТИСНАТ ОТ КНИГА С ЛОШИ
СТИХОВЕ, ТРЪГВАМ СРЕД
НАСЕКОМИТЕ В ЛИВАДАТА
(Джеймс Райт)

С облекчение оставям книгата да падне зад един камък.
Изкачвам се по тревисто възвишение.
Не искам да смущавам мравките,
които вървят по тънка верига
и носят малки бели листенца -
сянката им е тъй прозрачна, че виждам през нея.
Затварям очи за миг и слушам.
Старите скакалци са уморени
и скачат бавно,
краката им са натежали.
Искам да ги чуя, те създават чисти звуци.
И изведнъж, великолепно, отдалече,
започва песента си тъмният щурец
сред габъровите дървета.

Това на Райт беше наистина хубаво.

Коля и беся
[линк]

Не съм вярвала, че начетен, интелигентен човек може да натика Вапацаров ей така по презумпция в един кюп с някакви безумни творения на тема Ленин. Караван, ти изобщо осъзна ли за какво е стихотворението, прочете ли го, разбра ли го, усети ли го?

неживяната огненометежна пролет на Вапцаров, изз, е предвкусване на настъпващия комунизъм. към момента на писане Вапцаров вижда как тая точно пролет (неживяната още) ни задминава отлитайки над тополите, за да иде в тайгата и да си крачи с Ленин.
иначе Вапцаров е велик. няма две мнения. но в това стихотворение (прекрасно стихотворение) за никакъв Бог, еле па нашия, християнския, не може и да става дума. най-малкото, защото нашият Бог ще "съживява" (възкресява) човеци, а този тук площади, площади подредени отново за смърт ("и умра на твоите барикади").

Не за комунизма, спаниш, а за ПРОЛЕТТА. Онази пролет, която всяко човешко същество иска-мир, любов между хората и мирен труд и радост от него. Ако ти не виждаш Бог в това, аз виждам. Да, Вапцаров си е представял горкия, че комунизма ще донесе тази Пролет. Добре, че е загинал преди 44-та, че да не последва съдбата на Пеньо Пенев. Тъжно е, че още сме все толкова копнеещи и далеч от Пролетта, колкото е бил и Вапцаров.

А бе ... Пеньо Пенев при целия си талант си остана подражател. Дори и в смъртта.

[линк]

Не се наемам да го критикувам. Позлвах го като трагичен пример за предаден, подведен идеализъм. Добре че Вапцаров не го преживя. Много е унищожително за душата. Добре че и Левски и Ботев не преживяха да видят...

Из, не се сърди, но и аз съм враждебно нечувствителен към Вапцаров и неговата "пролет". Предпочитам си Божия сезон пред пролетарския.

Коля и беся
[линк]

В случая разлика няма между двата сезона. Просто Вапцаров си е мислел, че нещата ще станат доста по-лесно, чрез комунизма, което разбира се знаем е грешка. Но същността на Пролетта е чиста и идеалистична.Това стихотворение е за идеала, за любовта, не за комунизма.

И аз. Пък и като си спомня колко тягостно ми беше по литература и как ги дъвчехме точно такива пролетарски теми. Това стихотворение точно в революционен смисъл сме го разнищвали и направо ми е неприятен спомен.
Да ме извинява Из, но явно няма спомени от онова време.

Още едно пролетно и като че ли в някакъв смисъл и форумно...
Без връзка с вяра. Само с надежда за утре.

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае
(Дамян Дамянов)

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам —
От ръждив, грозен, лош — нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност —
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

Имам. И аз мразех да говоря дивотии. Обаче никога не ми е хрумвало да мразя Вапцаров. Да не бъркаме поета с идеалите му и куците пропагандни анализи, които му се прикачаха. Не съм вярвала на пропагандата (за което заслуга има дядо ми, който в къщи слушаше "вражеските" радиостанции Радио Свободна Европа и Гласът на Америка), но вярвам на идеала, страстта и саможертвата на тези хора. Ако освободиш това стихотворение от товара, който му е закачен от престъпниците през комунизма и промиването на мозъци в училищата, може да видиш колко е чисто и прекрасно.

Не се съмнявам в него като личност, но убежденията му ме натъжават. А поезията, как да го кажа, може би би трябвало да украсява по-хубави идеи.

Коля и беся
[линк]

След няколкостотин години други хора може и да успеят :)

Коля и беся
[линк]

Сребристи спомени като мъгла прииждат.
Играят риби в бистрата вода.
Планински край. Тук най-добре се вижда,
че - с малки стъпки - идва пролетта.



Може и в японски:

На пазара бабите
продават репички и киселец,
продават пролет.

Коля и беся
[линк]

Идеята която е защитавал е прекрасна. Само пътят към нея не е ясен, дори и сега. Той е мислел, че начинът е открит, а той не е. Съдел е по себе си, а не е трябвало.

Мисля, че тази Пролет е случаваема само отвътре-в човешките души. Никакви външни действия няма да я доведат.