кич

или:
----------------------------------------------------------------------------------------
Истината и само истината <- източник.
Янко Терзиев
Тази статия е част от съдържанието на вестник Капитал, 15 мар 2012, 11:26


Българинът е смален човек, поробен от кич идеологиите. Кичът функционира като индустрия на утехата, размества ценностите, а неговата неутрализация предполага воля за истина, казва психиатърът д-р Николай Михайлов.

Какво е кичът?
Кичът е клише и преструвка. Измишльотина. Всичко може да деградира до кич. От битовия предмет до религиозното чувство. Социалният свят е задръстен от кич от низините до върха. Особено на върха. Кичът сам по себе си може да възпита само нагло жизнелюбие и идиотски умиления. Кичът тегли като мъртво вълнение, съществува закон за гравитация към кича.

Как ерзацът и безобразното станаха масово нормални, а истинското е по-скоро екзотично отклонение?
Винаги е било така. Трябва да си припомним откъде идваме, за да си дадем сметка кои сме. Имаме труден исторически жребий. Наследници сме на пет века османско иго, два века византийска власт, три века диви боляри и половин век комунисти. Две национални катастрофи. Натоварени сме с памет за зависимост и унижения. Българинът е смален човек, казано дръзко. Кодиран да оцелява в дребнодушен режим. Комунизмът ни връхлетя от изток с енергиите на безумна религиозна пародия, на агресивен мирогледен кич. Пастернак определи комунизма като "магическата власт на мъртвото слово". Аграрна България беше връхлетяна от безумството на политическа параноя. Много тежко изпитание половин век след Освобождението. Дребнодушният българин стана поданик на одържавена утопия, наложи му се да вярва, за да живее. Живя половин век като вероизповеден симулант. Лъга властта, че вярва, лъга и себе си. Накрая съвсем се разврати и стана неспособен да различава истината от лъжата. Всичко му се струва все едно, защото няма никакво значение. Най-накрая ни ощастливи либералната демокрация. Скритото послание на нашето фамозно "връщане в Европа" беше, струва ми се, следното: "Българската история приключи, свободни сте, скачайте в пазара. Либерализирайте нагона, момчета." Така и стана.

Херман Брох, на когото дължим съвременния смисъл на понятието кич, казва, че характерът на една епоха е изписан на архитектурната й фасада. Какво пише на фасадата на София от март 2012? Влияе ли тази среда на вътрешния ни свят?
Пише, че фасадата е "в преход", излющена и "реновирана" и че няма нищо зад тази фасада. София е столица на постсоциалистическия кич, на платежоспособното безобразие и на недоволните тълпи. По нещо напомня комунална квартира от съветски тип – пренаселена, битово дезорганизирана, сприхава. По улиците се мотаят кучета в меланхолно състояние, замислени същества пред кастрация. Отвсякъде долита диалектен говор и сподавена чалга. Атмосфера на примитивна социална възбуда, досада от задръстените улици и самота. Такова е моето чувство.

Скорошният национален празник припомни явлението "патриотичен кич".
На този ден първите държавни мъже и жени честват България и чудото на собствената си кариера. В каква пропорция ги честват е неизповедима тайна. Церемонията е изпитание за актьорската им дарба. Някои изглеждат хладнокръвни, други пропадат в комизъм. За добро или за лошо президентът ни изглежда неспособен за реч с уравновесена патетика, получава се нещо подобно на фалцет и средношколска развълнуваност. Ще трябва да се учи на правилно вълнение, на ритмично дишане и на пестеливи движения. Продължава да е превъзбуден, непоседлив и безпричинно бодър. Чувства се случаен, сполетян от съдба, която трудно осмисля.

Милан Кундера определя тоталитарния кич като "нуждата да се съзерцаваш в разкрасяващото огледало на лъжата и да се познаваш с развълнувано задоволство". Жива ли е тази нужда в българина от 2012? Какво я подхранва?
Според Кундера кичът е нарцистична патология в режим на тоталитарна лъжа. Бедата е, че след краха на комунизма "разкрасяващото огледало на лъжата" не беше счупено, а само смени рамката. Старата лъжа беше заменена с нова лъжа. Новата лъжа има някои предимства, тя е по-дълбоко засекретена, по-трудно достъпна, защото е "естествена" и, така да се каже, нормална. Строго погледнато, посткомунистическият човек е все същия беглец от реалността, но с някои граждански волности и потребителски бонуси. Идеята е да се наслаждава и да се забрави. Ако помни, ще страда, а не иска. Успелият отново ще се съзерцава с развълнувано самодоволство, но този път като постигнал доволството и свободата, мярата на своята осъщественост. Масовият човек има естествена гравитация към тоталитарен уют. Привлича го илюзията за устойчив свят с гаранции и предвидимост. Охотно разменя свобода за сигурност. Големите зоотехнически утопии привличат силно ленивите мнозинства. Гарантират минималната потребителска кошница, приютяват нещо от идеалните чувства и осмислят Космоса.

Преди имаше униформеност на идеологическото, сега - униформеност на потребителското. Моловете ли са новите първомайски манифестации?
Моловете са светилища на потреблението, религиозни дестинации. Първомайската манифестация е екстаз на разтварянето в сакрален колектив, шопингът е шемет на фетишизма.

Бяхте в политиката (депутат от ДСБ в 40-ото Народно събрание - бел. ред.). Какво мислите за кича там?
Политиката твори илюзии, поръчани от илюзиите на електората. Няма измъкване от този капан. Демократичното управление е неосъществимо без услугите на организираната симулация. В политиката се лъже и по форма, и по съдържание. Същественото е да се прави с вдъхновение и тъй да се каже, огрижено.

Каква е вината на медиите за възхода на кича?

Масовото съзнание се управлява от телевизията и от жълтите вестници. Това съзнание и тези медии са в кръгова поръчка на практически безкрайна безвкусица. Телевизията се зяпа с открехната уста. В състояние на гаснеща будност в подсъзнанието на зрителя се утаява всякакъв боклук от вредни за здравето образи, лица и дезинтегрирана реч. Основното усилие на телевизията е да замени реалността с произведения от самата нея образ. Манипулацията е невъзможна без кич. Кичът скъсява дистанцията между производител и потребител с илюзия за интимност на връзката. Преди дни в централните новини на гледана телевизия ни заведоха при опериран водещ по пижама, проснат на легло, обнадежден и преизпълнен с благодарност към лекуващия персонал. Сецнал се в банята, но сега е добре и пак ще чете новини. Кич, ако питате мен. Рекламите са апотеоз на идиотизма, углавен кич. От "Майкрософт" и апели за спасяване на деца до драмите на простатната жлеза и попивателната мощ на дамската превръзка за периода на няколко примигвания. Разкъсването на информационния поток с тези безумства изобличава властта на парите като демонична власт. В някои от телевизиите се подвизават удивително пошли наемници, рупори на задкулисна власт. Бедата обаче е не толкова в това, което говорят, защото то не се помни, а в тъй наречената аура, в арогантния примитивизъм на излъчването. Много лоша компания. Стандартният телевизионен потребител е образ и подобие на малкия екран.

Не може ли кичът да бъде парадоксално полезен – примерно като терапия към бягството и забравата?
Стратегията на кича е да обезболи живота, да опакова трагичното. Кичът функционира като индустрия на утешението и убиец на самотата. Самотата е вредна за потребителя, плашат го вътрешните гласове. Кичът сервира и възвишеност. Разплаква с детайли на умилението, изстисква чувствителност. Кичът е заместител на традиционната религиозност, набавя смисъл в света, лишен от смисъл.

Не живеят ли инфантилните общества по-щастливо, като се правят, че не съществуват грозотата, смъртта, реалните проблеми на света?
Америка е континент на кича по преимущество. Американската мечта е утопия на индивидуално постижимия земен рай и накрая бягство от смъртта в кичозно безсмъртие. Рай на земята, между западния и източния бряг и даже отвъд. Честват смъртта с умерена покруса и я преживяват като преход в райските селения на вечната Флорида. Ню ейдж идеологията, чиято родина е Америка, е спиритуализиран кич, кощунствена идея за "позитивно мислещ" Бог, богословски назначен да ни ощастливява независимо от всичко, което би ни хрумнало да вършим. Кичът е хепиенд до дупка.

Скоро отново си припомнихме ,че в Студентски град расте поколение на телесната музика, бързите удоволствия. Периодично оттам изскачат трагедии. Има ли кичът и зловещо лице?
Образите, които този "град" емитира, са наистина зловещи. Това не е град, а подземие. Безумна чалга и екстаз на простотията. Нищо по-информативно за националния упадък от веселието на провинциалния студентски авангард. Струпването на либертини от дълбоката провинция в нещо подобно на чалгизирано гето е зловещ образ на българската либерална революция, кошмарно постижение на нашата демокрация. Става ясно, че това, което наричаме преход, въобще не се шегува, а тласка нещата към антропологична мутация, към израждане на поколенията. Това, което показват от дискотеките на този "град", не е кич, а беснуване, "светивитово" хоро. Кошмар.

Не улеснихме ли всичко това с отсъствието на вяра?
Споменаването на Бог се счита лош тон в съвременната западна култура. Религиозният е преживяван като абнормна, културно неадекватна фигура, в най-добрия случай като жертва на мило суеверие. Съвременният човек е останал с впечатление, че Бог не съществува и че това е очевидно. Опитът за проблематизиране на тази "очевидност" се посреща на нож или с издайническо нетърпение по причина на засекретена несигурност. Атеизмът е масово суеверие, абсурдна идея за безпричинен свят, възникнал от нищото, самодостатъчен и неподсъден. От Просвещението насам Бог е изтикан в ъгъл на Космоса, никой не знае къде като персона нон грата. Няма нищо по-скандално за съвременния потребител от идеята за небесен "одит" върху пазара на наслажденията. Пазарът е безгранична свобода, там се разпореждат Дарвин и Чичолина. Животът не се преживява като дар, а като собственост. Суверенитетът върху тази собственост обосновава право на каприз и своеволие. Смисълът е резултат на прищявката, лично хрумване. Атеизмът е опустошителен за човешката цивилизация, започват да проумяват това. Българската религиозност е плитка, без значими следствия за националния живот. Стоян Михайловски нарича българите духовно безок народ. Освободен, но несвободен. Според Петър Мутафчиев българите се делят на "черни" и "бели" . Първите са от богомилското коляно, вторите от християнското. Ефектна типология, но трябва да й вярваш.

Един бивш американски посланик писа наскоро, че българите живеем в режим на театрален спектакъл. Защо се примиряваме с маските?
Липсва уважение и самоуважение. Българският човек е исторически подмятан, докато накрая, види се, е успял да се презре. Прегънатият свиква със своето нищожество. Няма смисъл в първородството, щом съм гладен, казва библейският Исав. Дайте ми паница с леща. Българският живот е с отрязани дълбочини, без небе. Има нещо отчаяно на дъното на нашата национална душа, разубедено и мнително. Оттук и характерната битова небрежност, глухото раздразнение, безадресната претенция, накрая безстилието. Най-голямата беда се нарича атрофия на чувството за истина. Нито истината, нито лъжата имат някакво значение, важна е простата протяжност на живота, унилото течение на дните. От това състояние не се излиза със смяна на правителствата, а със смяна на ума. Но как се сменя ум?

Има ли спасение?
Неутрализацията на кича предполага воля за истина, но кой може да се похвали с последователност на тази воля? Това, което ми се струва важно, е, че кичът не е невинно предпочитание на масовия вкус, порцеланова балерина или някакво килимче, а агресивна преоценка на ценностите, саботаж на смисъла с разпознаваеми естетически следствия. Не изключвам да има и умора от състоянието кич, от травматизма на това състояние. Но преориентацията към духа е чудо.

---------------------------------------------------------------------------------------

всички знаете какво насмешливо отношение демонстрирам обикновено към дългите цитати в клуба. обаче и да не знаете ми е точно толкова все едно : )
копирам целия текст, оставих и връзка към източника в заглавието.
не копирах коментарите под тази статия-интервю, но прочетох по диагонал повечето. доста от тях, за съжаление, са потвърждение за верността на казаното от н. михайлов.
пускам това като отделна тема, макар че може би можеше да го поставя и като мнение в темата на аве, участието ми в която изобщо ме провокира да поставя на вниманието ви горните въпроси-отговори.
така, отделно, ми харесва повече : )
и тъй, макар и да не съм съвсем съгласна с всичко казано, мисля, че цитираният текст е от доста сполучливите неща, казани по тези въпроси.
затова - ето - четете.

Ха- ха, и аз доста си мислех вчера дали да не го постна в клуба, и въпреки характерната за изказа на д-р Михайлов хипер- витиеватост, наблюденията и анализът му са доста близко до диагностика на кича по български. Както и до една друга тема, в която днес се главоблъскаме- проблематиката е една и съща в същността си.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Всъщност, и преди, и сега, кичът има многобройни проявления във флирта си с масите, с популярното в не най- добрия смисъл на това понятие, в опита изкуството да диалогизира с всички, от което се ражда ерзац- демократичност и ерзац- изкуство, в което истинската емоция е подменена с гримаса, а естетиката е тип "Тайната вечеря" върху пощенска марка, ковьорче със сърнички и самодива на стената и "25 години народен локум" върху кутийка...И темата на Дионис за римския паметник, възстановяван от Чаушеско, е пак за кича. А чалгата е едно от най- народняшите му провления.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Този човек винаги, абсолютно винаги, ми е бил много противен. Да, красива фраза, но какво от това?
Ролята на гуру, на учител, на наблюдател в позата на старозаветен старец... му е легнала обаче толкова "добре", че се потрисам... Той бе част от една политическа партия и депутат, срещу която партия и лидер въстана, но не помня някога да се е извинил на избирателите си... Опита да направи с още един друго политическо сформирование и не стана, и едва тогава зае позата на мъдрец, при това изпълнявана с такъв самодоволен нихилизъм, че настръхвам. Той непрестанно спекулира... във всяко свое тв участие, непрекъснато флиртува с медиите... Потресена съм, че човек, подчертавам последното, като него - един провалил се политик - е заел ролята на "наш" анализатор...
Взимам си думите назад в мига, ама на секундата, в която той каже нещо светло..., дотогава сектир!
Сори, врабец... Не съм чела темата на Аве... и не знам контекста.
Отгоре на това самият той бе част от политическия кич, даже едно от неговите най-ярки проявления. Отцепи се от партийката си, пардон сектата, към която принадлежеше, но не напусна НС, а реши там да прави фракцийка, но не му се получи. Възропта срещу лидера, който го направи "известен"... и сега в десетките си участия в разни медии не се спира да плюе срещу същия тоя лидер, който никак не ми е сред любимците, както и всички, до един, политици..., но повече от тях ме дразнят "явления" като този, дето отгоре на това се пише теолог... Защо се пише и теолог? За да си придаде една идея още "святост"...
Вампир, медиен балон, горкият човек... Всъщност, ми е жал.

То да си блъска човек ума с кича, ама поне да има ясно и точно определение на тази дума.
Хайде сега да си блъскам главата с КИЧ, без да съм наясно какво е това нещо КИЧ?!
КИЧ за един е нещо негово си и съвсем естествено и за него не е КИЧ. КИЧ за друг е нищо чуждо и неприемливо за него и заради това е КИЧ.
Но в този смисъл КИЧ ли е КИЧА, или е КИЧ само когато за нас е КИЧ?
А кои сме ние, които определяме кое е КИЧ и кое не е КИЧ?
Ами разбира, се, че ако сме простаци за нас простотията няма да е простотия, а ще сме си самите ние, и други няма как да сме.
ЗНАЧИ тук не става дума за КИЧ, а става дума за нас самите.
Като и ако наблюдавам, си вадя следните умозаключения: Че другите са прости, аз съм много умен и ВИСОК и не приемам КИЧА.
Да де, ама какво е КИЧ?
Не знам, ама е нещо много отвратително , тъпо и просто, ама не зная какво точно!
Ясно, КИЧ е онова което аз не мога да възприема. И понеже не зная какво е точно, но не ми харесва, аз го отхвърлям и заради това е КИЧ.

Гаден свят, пълен с КИЧ, насилие, жестокост, мерзост, мизерия...ОСЪЖДАМ ГИ!
Кого осъждам, КИЧА ли, та нали аз не зная понятието и що е КИЧ?
Хората с КИЧА ли? Щото не възприемам КИЧА ли?
Та нали аз нямам понятия за КИЧА, та нали аз нямам обяснение за причините за съществуването на КИЧА, аз дори не мога да кажа какво е КИЧ?
Може и да не зная, но го отхвърлям....
Аз, обаче зная, че отхвърлям от незнанието си.
Освен ако някой тук знае и го прави от знанието си!
Ще ли ни го обясни за да можем и ние да освиркаме КИЧА от знанието си?
Но ако ще е да го заплюем, ПФУ...аз съм първият и плюх на кича.
А що е КИЧ?
Да не би да е някакво мое сбъркано мислене за него и да съм плюл върху самия себе си?
Кой ще каже какво е кич?
Щото пак да плюя върху му!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Както правилно е забелязал един от коментиращите под интервюто, политическата кариера на д- р Василев беше въплъщение на кича, но това не означава, че в думите му в конкретния случай няма доста истина.

Иначе, него рядо го спохождат светли мисли, пък по темата за кича- още по- трудно.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Не четох форума... Просто не мога...
Горките му пациенти, апропо, днес го видях в парка, разхождаше се мрачно сред младежите, мислех да го спра и да си поговорим...
Щях да му кажа същите тези неща...
Позата, която е заел... ох, защо не се усмихва? Поне веднъж? Лека самоирония така? Или с толкова ум не вирее и самоиронията, каква ирония...

Омръзна ми...

Извинявам се.
Въобще не разбрах, че за д- р Василев става дума!
Взех темата в буквалният и смисъл, ама то случайно или нарочно и д- р Василев си е вътре..., ама и ние...

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

а, убедена бях, че най-късно вторият взел отношение в темата ще го е взел връз личността на този, къф бил, къф не бил, без значение за какво става дума в конкретния случай : )
като - абе не мога да го дишам едикойси автор, ами той е педераст.
кътчели го е напънал да го такова като отвори книгата...
впрочем и аз не харесвам о.уайлд, особено в приказната част, ма не щот е гей, а щото са му кофти приказките. не го харесвам изобщо какъв надут безобразник и арогантен гад е бил, но ми харесват написани от него неща.

ооох, добре, че не ги следя медиите много-много, егати пургатива

с повечето от казаните неща от цитирания от "капитал" материал съм и съгласна, и ми харесва как са казани.
с други, по-малко, не съм.
изобщо без значение кой ги е казал, какъв политик, личност, кви чорапи носи и т.н.

Лесно- продаваемият пошъл, вулгарен, оеснафен вкус, имитацията, претенцията на ниското да е високо и т.н. По- лесно е някой да ти каже, че градинските джуджета или шоколадовите бонбони с образа на Моцарт са кич, отколкото да ти дефинира съвсем прецизно що е то кич. По въпросите на кича е писано много, но май никой досега не е написал формулата на кича. Което не пречи да имаме сетива за имитацията.

Въпросът "кои сме ние, та..." е само привидно логичен. И неграмотният може да реши, че "Война и мир" ебоклук, но ние не го питаме.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Просто помня и не, няма да съм аз, ако не го кажа...
Той е лъжец, завършен... И не мога да го отделя от биографията му, политическата такава... Защо един неуспял политик ще плюе по това, към което е принадлежал? А по бившия си лидер? Отговорът е един... Набива се, очеизваден е...
Харесвам писмата на Уайлд от затвора, така се пише... А и афоризмите тоже...

Омръзна ми...

Всички подобни писания да са анонимни. И ще викаме:
"Ейй, много верни и мъдри неща казва! Но и някои глупости помежду тях. А сигурно е голяяям кретен, гадно копеле, фурнаджийска лопата! И вероятно се поти яко и си тътри нарочно краката като ходи ..."

И на човек му олеква, става му едно такова хубаво ...

ама откъде ще знам защо ще плюе...
щом казваш, значи плюе. може би смята "това, към което е принадлежал" за некачествено, не зная. то наистина как е, качествено ли е? няма значение.
не пречи казаното в случая в "капитал" да е право казано, доколкото преценявам.
може би бива обезсилено в очите ти и изглежда ялово, ако го разгледаш като илюстрация на "не ме гледай какво правя, слушай какво говоря"...
вероятно е така. липсва дистанция, предполагам.

"По въпросите на кича е писано много, но май никой досега не е написал формулата на кича."
Това не е вярно
Ние с теб само по едно мнение си разменихме е вече дадохме формулата за кича.
Да, ние с теб сме първите тук.
Твоето:"Което не пречи да имаме сетива за имитацията. " е липсващото допълнение към моето и ако някой тук вече не знае какво е КИЧ, това означава за тях, че нашето си е чест КИЧ.

Да покажа какво е баш КИЧ: Някой да използва тази дума КИЧ, да се обоснове с нея, но без да знае еднозначното и значение, но да знае, че и другите не я знаят не е КИЧ.
КИЧ е да се коментира същият, който е използвал тази дума.


Аз поне дадох пример някакъв за КИЧ.
Голям КИЧ става тук!
Кога ще се оправите не зная

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Благодаря за текста .
С голямо удоволствие го чета тоя човек. Много приятна способност да изкаже, дефинира и свърже обществени феномени, които иначе всички усещаме.... ма, кво пък толкоз...
Чалгата, кичът и обществената апатия (или апатия към истината)- ми не е безобидно.
И виж колко теми, свързани с това- на Аве, на дионис, темата за прозренията на министър Рашидов... и все се намират хора, които се кефят. Закон за гравитацията към кича .


Everything is a mirror...

Баси, очертава се да придобием статут почти на класици.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

което по принцип рядко правя, а то е да изразя откровено мнението си , черно на бяло :

явлението "чалга" е нещо повече от културно изкривяване и просто "музика" (като такава, каквато това нещо се приема)! Явлението "чалгаризация" се явява естествено явление на 20 години умишлено налаган страх и подчинение чрез мутренизацията, профанизацията и унижението , механизмите са най-различни, на масите! А кой създаде мутрите всички знаем! Целта също е ясна! Ами, като дадеш бухалки и пари в ръцете на момчета, които са учили спортно училище и нямат представа какво е Ницше, най-много да родят чалготеките и чалга манталитета, мутресите и бартерите тип "свирки за парцалки"! Това е - лекия път! Модата да имаш нещо, което не си заслужил! ЖЕланието да притежаваш на всяка цена! Затова беше и вопъла ми срещу преписвачката - ето, и тя дори е парексаланс следствие на "прехода" - научихме се да тарикатеем, да използваме лесните начини, вторите - по-често! ... простия човек е лесно да бъде манипулиран, никой няма интерес масите да са изучени - пример е разбитата ни образователна система! ... обаче, тенденцията "да имаш" вместо "да бъдеш" не е от вчера, просто при нас сега минава това, първоначалното натрупване на капитали, мутрите (Ал Капоне), разпределението на бизнеса в ръцете на определени хора - наши-ваши, и т.н.... след 70 години всичко ще се е наредило! ... така, че няма драма! Студентски град е съвсем друга бира - такова място е необходимо за отпушване напрежението на масите! А запитваш ли се защо алкохола все още е на достижими цени в България? Защо в Австрия шише водка струва в пъти повече от шише водка тук, при положение, че цените на цигарите са почти реципрочни? хъм?... и много други ... а защо в последните 10 години 5 пъти се прави промяна на наредбата за касовите апарати, например, и карат хората да сменят устройствата? Хъм? 400 хил.фирми по 1 устройство по 250 кинта (средно), колко прави? А тези, които имат по повече от едно? Всичко е навързано, като свински черва, Вр.! Няма спасение! Това е политика, не е просто явление... За съжаление!

Абе, този човек да не би да страда перманентно от разхлабен стомах или хемороиди!

Толкова абсурдно претенциозно изказване може да е присъщо само на човек, чиято висша еманация на духа е комплексарщината!

По улиците се мотаят кучета в меланхолно състояние, замислени същества пред кастрация.
Божкей!



Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

е що пък да ти е толкоз трудно да изразяваш мнението си?
откровено, иам предвит?
е го на, не боли
тоест - то си боли, но не от тва, че си си казала мнението за нещата както ги мислиш и виждаш.


обаче, виж:
имам 1 приятел.
той има син.
синът е млад, обещаващ, развиващ се.
той наскоро имаше проблем, голямо бреме, притеснение:
тормозеше се, че в новото място, където е започнал да работи, му дават твърде много, според него, пари.
и притеснението - ама дали ще оправдая? заслужавам ли, или...?
наистина.



понякога ми се иска да те прегърна, просто ей така : )

мерси! аз пък винаги искам да те прегърна, щото си много готин човек! не, че боли! или пък нещо е тайна моето мнение , просто понякога някой чете с цел да клъвне после!

виж, за момчето на твоя познат се радвам! и всеки път, като видя щастлив , работещ и успяващ млад човек ми става супер страхотно приятно! сигурно ще изкарва и още повече! сигурна съм, и ще са заслужени!