Пооомощ

Помагайте, жена ми е луда. От 4 дни превърна печката в крематориум. Изгори всичко което майка ми или наши приятели бяха давали за детето и за семейството ни. Дрехи, одеала, чаршафи, дрешки на детето, играчки. Освен това в печката или на боклука отидоха снимки , картички, бижута, подарени от приятели или роднини, рамки за сними заедно със снимките, подаръци. Не мога да опиша всичко защото втория ден от лудостта и не бях в къщи.
И всичко това след няколко големи скандала по време на които си позволи да ме нарича със всевъзможни обиди, каза за майка ми че се е разболяла много удобно ( майка е болна от 20 години от хепатит ц и вече не и остава много), и ме удряше с такова ожесточение сякаш не съм човек. Никога не съм и посягал, е след като тя започне боя съм я ущипал веднъж по задника и я закачих веднъж съвсем леко с пръсти по главата, но не съм целял да я наранявам, а да и покажа че насилието не е приятно.
А да видите как се държи с баща си - " няма цял живот да да вървя след надрискания ти задник...... какво правиш ? идваш тук само да се наядш и изсереш."
Това е жена на 30 аз на 33 . Баща и има строителен бизнес още работи и и е купил огромен апартамент, чисто нова кола и къщата в която живеем заедно с него е на нейно име.
Освен всичките тези "красоти" изречени от нея най -много ме боли че детето - 2г. също е жертва на такъв тормоз. Подмята го като чувал с картофи, заключи се в банята един ден и от вътре се чуваха такива неща че ми се скъса сърцето. То първо рева , вика "мама гуш" , а после стреса му вече стана толкова голям, че само се опитваше да си вземе дъх ( знаете как правят децата).
Ами това е накратко, смешно е 100 килограмов мъж да се оплаква че го тормози една 50 килограмова жена, но това съм аз, бил съм жертва на насилие преди много години и ето сега нещата се връщат в семейството ми.

Простете за граматическата неизрядност, но сега изобщо не ми е до това.

Описа жена ти, когато е в криза.
Искам да знам каква е в другото време? Доколко има "друго време"?


Иначе емоционалната ми първоначална реакция беше да кажа - веднага изведи детето и не го оставяй на нея.
Но...... важно е колко сте привързани, имало ли е любов, как така се събрахте, как се промениха нещата....


От София ли си? Ако искаш, мога да ти препоръчам един от най-добрите семейни консултанти и терапевти.

Тук във форума, мога да ти разкажа една история, която е близка до твоята. Разбира се, няма как да е идентична, но доста близка. Само че детето не е на 2 г., а на 20. Но бих искала първо да чуя цялата картина, а не само кризата. Кризата, че е ужасна - такава е. Но тя затова е криза.



..rude & not ginger...

Ако жена Ви в момента е агресивна и опасна, както за самата себе си, така и за околните близки и особено за дете и ако сте в София, ползвайте следната спешна психиатрична помощ:

1.Областен диспансер за психични заболявания със стационар
Адрес: ул. "Екзарх Йосиф" № 59
Тел.: 986-74-02
Денонощна спешна психиатрична помощ

2.Денонощна спешна психиатрична помощ. Национален център по кръвопреливане и хематология ул. "Братя Миладинови" 112, тел. 921-04-99

Ако сте в провинцията:
Звъните на Бърза помощ, а ако се наложи и на полицията за съдействие.

Докато чакате да дойде Бърза помощ, отстранете всички опасни предмети от лицето и преустановете всякакъв достъп до тях. Изведете детето на безопасно място - съседи, близки.

Имайте пред вид, че буйстващото лице може да бъде задържано само 24 часа, ако самото то не иска. Ако след 24 часа все още положението не е овладяно, може да бъде задържано за принудително лечение само при уведомяване на дежурния прокурор за 78 часа. А ако се налага продължаващо лечение и след този срок, се пуска писмена молба до прокурора по местоживеене.

Телефон 112 върши работа и за спешна психиатрия за цялата страна.

..rude & not ginger...

Спешна психиатрична помощ има само в няколко големи областни града. В останалите няма такава и се ползва бърза помощ. В София тези 2 центъра и още един частен са специализирани за денонощна спешна психиатрична помощ и от 112 ги пренасочват там.

Между другото съм много скептична, че психиатри могат да помогнат. Пълно е с хора без реални диагнози с както близките им биха казали - слаби нерви, нисък праг на възбудимост........с параноидно-хистирионна личностна акцентуация........... + бг реалност и ежедневните тревоги, липса на рефлексивност, а интелектът може и да е много добър........................... и не са нито за психиатър, нито биха инвестирали в терапия, защото на тях все другите са им виновни, семействата им са 9-те кръга на ада......... и решение отникъде. Дали децата без майка да живеят, дали има смелост бащата да вземе такова решение, пък и той дали е много по-читав.............. че какво ще кажат хората, че все пак дете ни е, майка ни е, жена ни е.............. тя не винаги е така.................... и един кръг порочен и без изход. И никаква спешна психиатрия не може да помогне за това, което би изглеждало като "обикновена истерия". Особено пък, че като дойдат външни хора това състояние мигновено може да се смени с притеснение и сервилност. И отговор няма. Те са като продънен кораб с цялото семейство на борда, което иска да го напусне, но извън него е океанът.
Това е моето впечатление поне за такива случаи. Този може да не е такъв. Ако е психиатричен проблемът, колкото и странно да звучи - по-добре. Значи има шанс за лечение. Ако е хистрионна.................................................

..rude & not ginger...

Г-жо/це,

не е моя работа да споря с Вас по изложения случай, който никой не знае, за какво точно се касае и всеки е в правото си да преценява написаното, според собствените си критерии и да поема лична отговорност със съветите си, макар и анонимно.

За мен случаят е спешен, понеже става ясно, че не е за пръв път, както и, че има агресия и реална опасност близките и особено детето, както и самото лице да пострадат. Става въпрос и за изгаряне на вещи от бита в печка при отсъствие на съпруга в дома. За мен, лицето се нуждае от спешна психиатрична помощ, тъй като по мое мнение не става въпрос за никаква "обикновена хистерия", а за нещо съвсем друго. Разбира се, не ми е изпила дотолкова чавка ума, че да слагам диагнози в интернет, нито съм толкова самонадеяна, че да давам съвети, които не са за спешни случаи.

А случаят, като става ясно от написаното е спешен. Спешната психиатрична помощ не се различава по нищо от всяка друга спешна помощ, а именно се касае за овладяване на моментното афектно и агресивно състояние. Дали лицето развива психиатрични болестни симптоми, дали е в първа или последваща криза не става ясно, но е ясно, че има критичен момент с опасност от нараняване на близки и на дете, както и на самонараняване, а също и опасност от пожар.

Господинът сам ще реши, кой от двата съвета ще му свърши работа с оглед на обстановката и ситуацията.

Така че, не се опитвайте да се надскачате и да обръщате в спор нещо, което може да свърши зле.

Ако ви се иска да водите дискусии по повдигнатите от Вас въпроси, пуснете си нова тема и там се надлайвайте с всеки,който Ви се върже.

А тук в случая, човекът се нуждае от спешен съвет. И получи два. Той ще реши, кой му върши работа.

Благодаря ви за бързата реакция. Определено и аз имам нужда да поговоря с някого, най-малкото за да споделя, защото това не е нрмално за мен.
През по голямата част от времето е грижовна майка и съпруга.
Превключването между състоянията и обаче може да се провокира и от половин изречение и аз в разговорите си с нея, не трябва по никакъв начин да засягам личността и защото това може да предизвика нов взрив.
Забравих да ви кажа че в последната и истерия през печката минаха библията, мечо пух и пантофките на детето. Изчаква да се разсея някъде и набързо фуква нещо в печката. Като питам какво гориш? -" нищо".
само че детето отговаря на въпроса : Дани къде са пантофките? - " мама гои печи".

Всичко започна да еволюира след като забременя. В началото бяха едни леки съботно неделни спречквания с мен или баща и, в които странното беше какво удоволствие и носеха. Сякаш се дрогираше от това.
През последната седмица забелязах че не спи добре - ту плаче ту се подхилква през ноща. През деня няма плач а само едни странни еуфорични ухилвания сякаш току що е разбрала за печалба от тото-то.

Страх ме е да си легна сега. подразбра че пиша нещо и започна да се държи подозрително. Въпреки странните и състояния интелекта и е на ниво, може би с това успя да потдържа заблудата ми през първите години на познанството ни и съвместен живот. Не че не е имало странни изблици , но не с такива размери, а аз бях заслепен от любовта.

Според баща и, който спи в съседната стая, вижда какво става и си говорим с него по въпроса, трябвало още да имаме търпение.
Докога???

Трябва да събереш смелост и да обясниш на баща и,че трябва да действате спешно.
Мислиш ли ,че ще можете да я убедите да отиде на психиатър?

Във всяка десятка има нула

Аз не споря, а споделям. Явно на грешния човек.

..rude & not ginger...

Така, както описвате ситуацията, при всички случаи се нуждаете от специализирана помощ. Виждам, че от една страна се страхувате да се обърнете към спешна помощ, от друга се страхувате от неизвестността и не знаете, какво може да се случи, ако ви няма, или, ако се разсеяте за момент и тя ви издебне.

Така или иначе имате две възможности, преди състоянието и да се влоши още повече. Едната вече ви писах по-горе при положение, че не сте в състояние да овладявате състоянието и двамата с баща й - да се обърнете към спешна помощ. Другата е, да се опитате да поговорите с нея и да я убедите добронамерено, че има нужда от специализирана помощ. Ако трябва, предложете всички заедно да се консултирате. Най-добре е това да стане по нейно собствено желание. В този случай, трябва да отидете при личния лекар и след като му опишете състоянието и, той да ви даде направление за специалист.

Д-р Ху смята, че е по-добре да се обърнете към психолог-психотерапевт, а според мен, случаят така, както ми го описвате би следвало да се обърнете към психиатър - психотерапевт.

Не ми звучи като споделяне, а като безсмислено спорене . Явно използвате грешния тон.

Разпитай баща й каква е била преди. Колко често се е случвало такова поведение.
Вие сте от няколко години заедно - колко често се случва? Колко време продължава? Случва ли се да й мине за един ден например или за часове?

Казваш любовта - в какво в нея се влюби? Каква е тя като характер? И друго - под стрес ли е? Защото аз познавам такъв човек, който изпада в кризи, когато е под силен стрес, това може да е месеци наред, през ден или всеки ден.... После може с месеци нищо. Мнението ми е, че така не може да се живее и не може да се отгледа нормално дете. Не нормално отгледа, а нормално дете. То колко е близко с майка си? Колко е близко с теб? Ужасно травмираща би била раздяла на 2 годишна възраст с най-основния грижещ се. Но това положение е още по-травмиращо. Изобщо не е добре положението. Ако е психотична или маниакална, за това има лекарства и може да се очаква подобрение. Ако не е, трябва да направиш избор да се бориш ли чрез семейна терапия, която евентуално ще опре дотам тя да трябва да ходи на индивидуална..... това би отнело много време. Другият избор е напускаш я, но 2 годишните деца обикновено ги присъждат на майките, особено ако няма диагноза черно на бяло.

..rude & not ginger...

Ами грешно ВИ звучи. Аз когато споря, първо в това няма да има никакво съмнение. Второ няма да слагам многоточия и да бъда емоционална и многословна. И трето - няма да има трето.

..rude & not ginger...

Не, смятам, че първо трябва да се обърне към психиатър с надеждата, че ще постави диагноза, предпише лечение и нещата ще се нормализират. Това е най-оптимистичният вариант. Просто имам съмнения, че това ще стане, защото ми звучи като характеропатия. И още имам опасения, че всеки намек, че е "луда" и има нужда от помощ, ще е като наливане бензин в огъня.

..rude & not ginger...

Аз смятам, че при всички случаи трябва да се обърне към психиатър. Дали ще и сложи диагноза или не, това е негова работа. Никой психиатър така лесно не слага диагноза. На първо време, ще бъде лекувана чисто симптоматично. Също смятам, че не става въпрос за характеропатия, а за съвсем друго нещо, според някои от симптомите.

За какво? Кажи, аз така или иначе съм субективна, защото наслагвам това, което чета към конкретен случай от моя опит.

..rude & not ginger...

Между другото самият факт, че още не си реагирал по никакъв начин, освен да пишеш тук, показва, че не си на себе си. Естествено, че баща й ще ти казва това - особено ако цял живот е била такава и той е търпял. Или и да не е била - ако отрича проблема и се надява да премине и да се размине, или се страхува какво ще кажат хората. Във всеки случай на психиатър ще му трябва анамнеза - т.е. бащата да разкаже възможно най-откровено.
Опитвам се ти кажа, че може би ти самият имаш нужда от консултация. Оставяш отговорността в баща й, в нея... оставяш детето в банята с нея... и се колебаеш какво да правиш и дали изобщо нещо да предприемеш - има две причини за това колебание - или усещаш, че тя само демонстративно се държи така и не би стигнала до реални действия срещу себе си или теб и детето, или не можеш да мислиш трезво, защото ти самият си в криза и не можеш да поемеш отговорност. Трябва да се погрижиш първо за себе си, за да се погрижиш за детето и да предприемеш мерки спрямо нея.

..rude & not ginger...