счупената психика

Ето - чист съм вече 3 месеца. До вчера обяснявах на куцо и сакато,че и пред себе си,че повече никога няма да пипна. И бях сигурен в себе си,след всичко което си докарах от едва 2 години материал на помпа. Но ето че днес сутринта се събудих и по пътя към бачкане си мислех само за материал. Странно,в главата ми се въртеше само думата АСПИРАЦИЯ, представях си как мръсната кръв влиза в помпата и после обратно във вените ми,примесена с кафявата благина. Повърнах малко и продължих,още си мислех,че няма пак да взема,никога при никакви обстоятелства.
През цялото време в работата си мислех за бръмченето,висенето по пости и дори за кризите с някаква особена романтика. Мислех колко ужасно съм се чувствал в тези моменти, но и че ми липсват супер много..Дори в момента ми се щеше да съм в абсти,поне би било по-интересно от сивотата на дните ми. по някакъв извратен,мазохистичен начин..искам да живея този живот. След това си представих вълната, лежерната дрямка, небрежните почесвания, прекрасния специфичен глас, вкуса на цигарата след целене....
След това премислих всичките нощи по районните, хепатита, погледнах си калцовете и белезите, замислих се за това в какъв социопат и депресар съм се превърнал, замислих се за всики хора,които нараних с друсането си, за парите,които съм профукал и онези,които още дължа...И осъзнах,че си е струвало,че тва е полезен житейски опит и че поне съм бил щастлив.
И в момента се чудя дали само се заблуждавам,че не искам повече да друсам... дали някога реално ще поискам и дали счупването в мозъка ми някога ще зарастне ............

another brick in the wall

копеле т'ва не е само носталгия към хероина. т'ва си е чистата носталгия към миналото. винаги миналото е по-яко от сегашното и определено от бъдещето. с хероин или без, хората си спомнят миналото и си втълпяват колко хубаво е било това или онова. е, естествено и наркотика си те кефи, ама ако не беше друсал никога, щеше да си казваш - еее, к'во яко беше в 5ти клас. или нещо от сорта.

а пък за полезния опит, ебати полезния опит, няма що.
по-полезно е това, че си чел книжки и можеш да пишеш правилно. а ползата как се измерва? като впрегнеш този си опит в нещо конструктивно. много ми е интересно как ще впрегнеш конструктивно един такъв опит?? за какво ще го ползва?? т'ва е един супер шибан опит, харабия. и 5 лева не струва в живота. по-скоро ще го криеш от всеки и всичко и тайно ще си плачкаш вкъщи за изгубените години, ебати ползата, честно.

Аз не съм си докарала и една трета от проблемите, които описваш, а и щом не съм успяла да спра сама /без програма/, значи съм нямала съответно и част от твоята мотивация. Искрено те поздравявам, че си успял. Така противоречиви са и моите усещания. Не мога да отрека, че с времето избледняват, но все още потръпвам като грейне онова ми ти слънце лятото и като си спомня забързаните крачки на потните ни тела към парка с ледените бутилки вода и последващите усещания.. Точно така ясно си спомням и гадната безизходица, лъжите и търчането.. Надали някога ще го преодолея аз лично, но поне с времето все повече се уча да не се обвинявам и да гледам напред.. И нещо интересно между другото - знаете ли, давам си сметка, че вече не ми липсва толкова веществото, липсват ми хората, емоциите, познатите само нам джаджи, жестове, ритуали. Липсва ми някакси онова съратничество, бързата преценка и изясняване без думи, ситуациите, емоциите, всичко онова "наше"..
Сега вече нещата са в твоите ръце - имаш информацията, опита, акъла, явно и упоритостта - ако ще взимаш, ще можеш ли да не се закачаш и т.н.

Всеки опит е ценен. Човек, минал пре лайната на живота е хиляди пъти по - способен да оцелее, прееуспее и надделее, някое крехко дете расло в книжките и не изпитвало шита на уоицата. Не случайно най-известните и преуспели хора в света са точно некви мега изпадняците от бедните квартали. Много рядко някой преуспял е почнал преуспяването от добър живот. Като имаш добър живот не ти трябва да се бориш и да драпаш за нещо. Хероина те свала в една клоака , от която почваш да гледаш по- много различен начин на света над тая пум9йна яма и решиш ли да драпаш ще драпаш много по - успешно от, някой не преминал през лайната. Така , че според мен не си прав. Адски ценен опит е. Да не говорим за хилядите случки, хора, емоции, . Аз си обичам всички лайна в живота. Дефакто ако имам внуци и искам да им разказвам нещо интересно, само в безрасъдните кофти ситуации намирам нещо интересно. Без тях всичко е едно равно бездуховно слънчево поле, в което не се случва нищо.