Скъпо мое МВР

Добро утро и успешен ден, на всички от МВР . Надявам се ровичкането из форума, да ви изпълва със смисъл, задоволство, и малко превъзходство. Искрено ви поздравявам с добрата работа. П. Споко не съм контингент.

Бай Лази, лази на талази, да те полази бай ти Лази ,дето на талази лази...

Със сигурност меверейците хвърлят по един поглед тук, но едва ли сме им кой знае какъв приоритет.

Истинските играчи, големите риби, едва ли ще седнат да се обясняват във форуми...

За вас бях написал три тома, но реших само тази представителна извадка да изложа. Е ако ви е любопитно екстраполирайте, и ще разберете останалото.

Бай Лази, лази на талази, да те полази бай ти Лази ,дето на талази лази...

Не подценявай ниския интелект облечен в малко власт.

Бай Лази, лази на талази, да те полази бай ти Лази ,дето на талази лази...

Всъщност, най-често точно дребните риби си го отнасят.

Истинските играчи са част от системата и няма как да си го отнесат.

Shit happens

Големите риби безспорно..
Но нещо интересно и за малките: Преди повече от 15 години си купуваме на една пейка до Кравай. Спира полицейска кола, дилърът просъсква нещо от типа: "Взимай ги бързо, че стана лошо!". Ние, обаче, виждайки вторачените в нас на два метра куки, разбираме репликата по стандартния начин и не взимаме нищо. Продаващият отива в колата им, сяда вътре, местят се десет метра, излиза и ни връща парите - няма вече материал, взели са му го, но кинтите са му оставили. Ние, потресени, взимаме си обратно банкнотите и дилърът ни чак се извинява - вика, колегата беше много зле, целият потен с огромни зеници - сори, взеха всичко..

Защо се учудваш, и те са хора. По едно време на една от постите идваше един поп, с расото и килимявката съм го виждал. Явно му е помагало да се доближи по лесно до бог, или обратното.

Бай Лази, лази на талази, да те полази бай ти Лази ,дето на талази лази...

Учудвам се, не че съм видяла представител на дадена професия или прослойка в нашия филм, а че имаха наглостта със служебната кола, с униформата и цялата уж представителност на тая изродена професия, да цъфнат и да си взимат..
През годините съм имала познати и приятели с толкова разнообразни професии, занимания, произход, възраст и т.н. в кюпа, че няма да повярваш..

И мен ме изумяват хората по постите,,,, бахти,,, нито социален статут, нито пари, нито възраст те спасяват. Най - ми е чудно тия дето са почнали на над 30 години....

Според мойте наблюдения, интелигентните хора са по склони към употреба на наркотици. От там и хора с висок социален статут, и хубави професии е разбираемо да са употребяващи. Над 30 годишните, и те са хора, даже вероятноста живота да те е поомачкал е голяма, и съответно търсиш някъде спасение, или разнообразие.

Бай Лази, лази на талази, да те полази бай ти Лази ,дето на талази лази...

интелигентните хора са по склони към употреба на наркотици
........................................

Значи, едно е да използваш наркотици за разнообразие или забавление - напр. да си дръпнеш два пъти от някой чадел на купон, или три-четири пъти годишно да идеш на клуб или на концерт и да вземеш екстази или кока, за да си направиш прекарването незабравимо - а съвсем различно е да се изпуснеш дотам, че да се закачиш, да нагазиш дълбоооооко. И трябва нещо много да куца в 'интелигентността" ти, за да допуснеш да се стигне дотам, че топ приоритетът ти да бъде не личностното ти развитие - по-добро образование, по-високи доходи, по-щастлив и пълноценен живот и т.н. - а дрогата, която в същността си олицетворява личностното ти деградиране. Къде е интелигентността в това?

Парите спряха да ми бъдат цел в 3 клас, когато приключих последния том на "Виктор Юго". Тогава осъзнах, че те са само средство, а не приоритет в живота. Разбираш ли всеки е различен (" всички ако сме еднакви няма да сме си интересни ").Тебе ако тези неща са ти с предимство, на друг са други, като това не означава, че непременно бърка. За образованието си прав до някъде, аз лично успях да завърша висше, но не спрях до там, още чета научна литература с голям интерес.Като цяло материалното отдавна е на втори план, с предимство е духовното усъвършенстване, във филма в който съм се вкарал.Всеки може да се подведе и да се закачи, а и повечето от нас са се закачили на незрялата възраст 12-15 години.Много незнаехме за какво иде реч, а и всеки си казва: на мен няма да се случи, аз контролирам нещата. После като разберем, че вече имаме кризи идва следващата мантра: когато поискам винаги мога да спра.Малко са хората дето виждат нещата отвъд избора си, може да имаш невероятен интелект, и пак да се закачиш за опиатите.Важно е докато друсаш да не забравяш другите важни неща.

Бай Лази, лази на талази, да те полази бай ти Лази ,дето на талази лази...

Ако парите са мярката за личностно развитие, то в много случаи наркотиците могат да са предимство - включително и опиатите. Средство за печелене на пари.

Но за мен парите не са мярка. От както не живея с родители не съм изпадал в нужда, печеля сравнително добре живота си и това не ме е направило нито по-щастлив, нито "по-развит".

Щастието е вътрешно усещане, няма нищо общо с материалното състояние. Мисля че е свързано по-скоро с чувството за свободен избор от колкото с финансовата ситуация.

Имаше някакви изследвания които мереха IQ-то на наркозависими, и заключението беше че е доста над средното. Но IQ-то може ли да бъде мярка за интелигентност ?

В крайна сметка всичко опира до това каква мярка се използва за меренето на "личностното развитие". Ако се мери IQ, знания, успех в работа, итн, може да се окаже че употребяващите психоактивни вещества са с предимство. Ако се мери емоционалното развитие е напълно възможно да има обратен резултат.

Shit happens

"Мисля че е свързано по-скоро с чувството за свободен избор от колкото с финансовата ситуация. "

Лошото е че в повечето случаи баш парите определят свободния ти избор, от там и всички нещастие относно липсата на финанси. Ей на ходи ми се на концерт ама нема кинти и единсвения ми свободен избор е да си седя в къщи. Еми това не е избор...

В отговор на:

---

Лошото е че в повечето случаи баш парите определят свободния ти избор, от там и всички нещастие относно липсата на финанси. Ей на ходи ми се на концерт ама нема кинти и единсвения ми свободен избор е да си седя в къщи. Еми това не е избор...

---

Всъщност, точно обратното е - парите ограничават свободния избор. Колкото повече финансова сигурност имаш, толкова повече те е страх да не я загубиш, +толкова по-неспособен ставаш да взимаш рискови решения. Този страх те оковава, спъва те, и не ти позволява да взимаш решенията които ти наистина искаш (твоите решения).

Колкото до това дали ще ходиш на концерт или на кафе, дали ще си купиш Fiat или BMW - това не е реален избор, това е илюзия за избир. Няма как човек да се почувства уравновесен когато единствените му избори са свързани със стоки в мола. Изборите които правиш и които те определят като човек са съвсем други.

Говорех за способноста да определяш сам пътя по който вървиш, да взимаш решения за живота си. Това тези (важни) решения се взимат точно в момент на финансови затруднения. И точно тогава човек може да усети тази вътрешна енергяия, наречена щастие.

Реално финансовата система и консумаризма са идеалноите средства за поробване на населението. Комсумеризма потиква към купуване на все повече и повече ненужни боклуци, а хората се бъкат да рабтят по цял живот за да ги копуват тези същите ненужни боклуци. Не живеят щастливо, не живеят добре, но живеят привидно сигурно. И живеят в постоянен страх че утре тези неща може да ги нямат.

Тоест всеки опит за твърдо решение е едно лутане между желанието за промяна в живота, и страха от непознатото, от риска. Тези фактори ограничават личностното ти самоопределяне.

Shit happens

Когато човек има финансова стабилност, приказките за "парите и свободния избор" му се струват примитивни. Когато, обаче, утре ще му спрат тока за неплатена сметка, същите разсъждения му се струват демагогия. Въобще всичко е толкова относително, особено в нашите географски ширини с овчия ни манталитет и тази вещомания, която ни обсеби след десетки години "въздържание"..

В отговор на:

---

Когато, обаче, утре ще му спрат тока за неплатена сметка, същите разсъждения му се струват демагогия

---

Човек има няколко базови нужди които трябва да задоволи - храна, покрив и някаква доза сигурност. Тези неща не са въпрос на избор, ами биологични дадености с които сме длъжни да се съобразим. Можем единствено и само да изберем как да си ги набавим.

Идеята на квантовия е че парите не са самоцел - те са средство което улеснява постигането на някои цели. Липсата на пари обаче не ограничава избора ти.

Имаш пари, искаш да пътуваш - купуваш си самолетен билет.

Нямаш пари, искаш да пътуваш - хващаш стоп, работиш каквото намериш ...

В двата случая преследваш целта си, която е следствие на някакво решение което си взел (да пътуваш).

Разбира се, можеш да си кажеш - "нямам пари да пътувам комфортно, следователно няма да пътувам". Въпроса е да си дадеш сметка че това също е личен изобор, единствено тогава можеш да се чувстваш в синхрон със себе си.

Ограниченията си ги слагаме сами на себе си ...

Ох адски си прав а и аз не можах да се изразя правилно. Верно, че повечето хора с финанси , никога не биха заебали всичко за да тръгнат на сафари в Африка.
Идеята на примера ми беше, че някакси времената сега са такива , че дори и най-долемия прошляк хипар пак има мобилен телефон и банкова карта и е неибежна финансовата обвързаност , колкото и да си свободен. Дет се вика и на стоп да се движиш и храна да просиш все някъде за нещо ще ти потрябват пари. Не може без тях ако ще и в най-минимални количества.
И наистина от моя гледна точка адски много удоволствия, които бих си доставила всъщност се равняват на парични средства.

Но говорим за различни неща де. Ти имаш впредвид по-духовни избори и пътища, до които аз още не мога да стигна и да осмисля. Дори и не знам как се разсъждава в такава насока.

АХАХХХА да де тва щях да кажа, че нема пари - хващай стопа, ама не искам такова пътуване бахти,,.,.,и не е личен избор, щото не мога да заповядам на сетивата си и настроението ми да харесват чакането по магистрали и возенето при непознати. Характер, който или съм придобила неусетно или е предопределен от раждане. Но не го смятам за избор. Аз не съм избрала да съм лигла. Поне не и съзнателно, това ми качество адски ми пречи, не го искам в себе си, но го имам - неясно от къде и как без избор без нищо.

Имаш обстоятелства с които трябва да се съобразяваш, разбира се. Но избора си е на лице. За примера който дадох - избора ти е да пътуваш на стоп или да стоиш на комфортно в къщи. Като го раздробим на парчета какво остава:
- Желание да пътуваш
- Желание за комфорт

Реално обаче, в тази ситуация, ти не искаш да правиш изнбор, ти искаш да имаш и двете - хем да пътуваш, хем да ти е комфортно. Което е невъзможно, поради обстоятелствата.

Тогава приоритизираш по степен на важност:

- Казваш че за теб е важно да се чувстваш комфортно, тоест това е твоя приоритет номер едно.

- Казваш че искаш да пътуваш, заради обстоятелствата обаче това пътуване няма да е конфортно и не те кефи. В такъв случай подобно пътуване не ти е приоритет.

Резултата от това е че ти си направила избор да не пътуваш защото обстоятелствата не ти позволяват да пътуваш както ти искаш.

Когато правиш някакъв избор между две желания, винаги губиш едното за сметка на другото. Закоренено е дори в етимологията на думата "избор". Избирайки едниня вариант, ти отхвърляш другия.

Трети вариант е да си сложиш за цел да пътуваш комфортно, и за да я достигнеш да направиш нещо по въпроса. Това е най-добрия избор, малко по-несигурен, но със сигурност достъпим. Тогава ще загубиш свободно време, но както казах - когато правим избор, винаги има загуба.

Важното в тези примери е, че усета за личен избор е единственото нещо което дава свобода в живота, единственото което може да те вкара в това равновесие на душата наричано "щастие".

Assume IMO in all my posts ...

Shit happens